№ 34527
гр. София, 16.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20211110169394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
С разпореждане от 18.06.2022 г. на основание чл. 415, ал. 5 ГПК съдът е обезсилил
издадената заповед за изпълнение , като е пропуснал да се произнесе по искането за
разноски, направено с възражението.
В срок е постъпила молба от адвоката на длъжника - адв. Е М Г от САК за изменение
и допълване на акта в частта за разноските, с която иска да й бъде присъдено
възнаграждение в размер на 350 лева за оказаната безплатна правна помощ.
Към възражението е представен списък по чл. 80 ГПК, поради което молбата на
адвоката на длъжника по заповедното производство следва да бъде разгледана.
В срока за отговор по молбата такъв е постъпил от заявителя по заповедното
производство, с който излага съображения за нейната неоснователност. Развити са
съображения, че при преценка от съда за дължимост на адвокатско възнаграждение на
адвоката, същото следва да се определи в минимален размер съобразно Наредбата, в
редакцията й , действала към момента на подаване на възражението.
След преценка на доводите и съображенията на страните, както и с оглед на
представените по делото доказателства, съдът намира молбата за частично основателна
поради следните съображения:
Към възражението по чл. 414 ГПК е представен договор за правна защита, в който
страните /длъжникът и адвоката/ са уговорили оказване на безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в случаите на
предоставена безплатна адвокатска помощ по ал. 1 от същата разпоредба, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая дължимият размер на
адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 2 от
1
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съгласно същата минималният размер възлиза на 60 лева. Възнаграждението не следва да се
определя по реда на чл. чл. 7, ал. 2 от Наредбата, тъй като работата на адвоката се изразява
в техническа дейност по попълване и подаване на възражение и в преценка на правния спор
и необходимостта от подаване на възражение. Претендираното от адвоката възнаграждение
надхвърля неколкократно нормативно определения размер, поради което не следва да се
уважава в цялост. Не следва и да се изключва изцяло /предвид възраженията на заявителя/,
тъй като /както беше посочено/ работата на адвоката не се изчерпва с техническата дейност
по подаване на възражение, а се изразява и в извършване на преценка относно
основателността на възражението. Ето защо дължимото адвокатско възнаграждение следва
да бъде определено и присъдено в размер от 60 лева, което в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА
се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен
спорът. Разпоредбите на Наредба №1/2004г. относно минималните размери на адвокатските
възнаграждения имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция
на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия
нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. В тази насока е и
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК – определение №
782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/ 2014г. на II ТО на ВКС, определение № 189/ 29.05.2014г.
по гр.д. № 1024/2014г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/ 24.07.2014г. по гр.д. №
7159/2013г. на IV ГО на ВКС.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на осн. чл. 248 ГПК Разпореждане № 54707/18.06.22г. по гр.д. №
20211110169394 /2021г. по описа на СРС, 69 с-в, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „ФИРМА“АД, ЕИК ........ да заплати на адвокат Е М Г , САК , с личен
номер от единен адвокатски регистър **********, с адрес на кантората и съдебен
адрес: град .............. сумата от 60 лева , на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, за осъществена
безплатна правна помощ на длъжника по настоящото дело П. Д. Д. .
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2