О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. Кюстендил 19.10.2020 г.
В и
м е т о н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в закрито заседание на деветнадесети юни октомври хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 526/2020 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.345 НПК. Образувано е по ЧАСТНА ЖАЛБА на адв. Иван Еленджиев от САК, в качеството му на защитник на подсъдимия по НОХД № 4/2019 г. на КнРС А.Б.Д., ЕГН ********** срещу три протоколни определения по НОХД № 4/2019 г. по описа на съда:
1/. Протоколно определение на КнРС от 25.09.2020 г., с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия от“подписка“ в“задържане под стража“;
2/. Протоколно определение на КнРС от същата дата, с което на адв.Еланджиев е наложена „глоба“ от 1000 лв. за неявяването му без уважителни причини в с.з. ;
3/. Протоколно определение на КнРС от 22.07.2020 г. , с което на адв.Еланджиев е наложена глоба от 500 лв. за неявяването му без уважителни причини в с.з.
В жалбата се поддържа, че обосновката на съда за наличие на реална опасност от укриване на подс.Д. не е подкрепена с никакви доказателства, най-вече защото за с.з.на 25.09.2020 г. той е бил нередовно призован, а при ненамиране на адреса му съдът следва съгласно установената практика да проведе процедура по щателното издирване на подсъдимия, каквато в случая не е проведена. Липсва и втората приета от съда предпоставка за опасност от извършване на други престъпления , тъй като подсъдимият е реабилитиран по право и в този смисъл е с чисто съдебно минало, като липсват и криминални регистрации. На трето място според жалбата съдът е изменил МН от“подписка“ директно в „задържане под стража“, като е прескочил следващата след подписка МН по тежест“парична гаранция“. И за пълнота на изложението е посочено, че подсъдимият след призоваването му по телефона се е явил доброволно в първия работен ден пред органите на съдебната полиция и е бил задържан.
А отсъствието на адв.Еланджиев в с.з. от 22.07.2020 г., се сочи в жалбата, е било по уважителни причин и- ангажираност пред СпНС по дело, насрочено също за 10 часа и поради недостатъчния времеви интервал между двете дела не е успял да се яви по делото пред КнРС, за което подал молба за отлагане на делото по електронен път до КнРС. Относно неявяването му в с.з. на 25.09.2020 г. адв.Еланджиев е посочил , че призовката за това с.з. е била получена от друг колега в общата им кантора, състояща се от трима адвокати, не му е била предадена и той не е знаел за нея. А и неговото неявяване не е било единствена причина за отлагане на делото и счита, че неоснователно му е наложена глобата в това заседание от 1000 лв. А същевременно не са се явили и двамата свидетели и въпреки че не са посочили уважителни причини за това, но те не са глобени за неявяването си.
Моли се за отмяна на двете определения, с които са наложени глобите на адв.Еланджиев и за отмяна на определението на КнРС, с което е изменена МН“подписка“ в „задържане под стража“ на подсъдимия А. Б.Д..
С допълнителна молба към въззивната жалба адв.Еланджиев е приложил копие от протокол от с.з. от 22.07.2020 г. на СпНС в електронен вариант за удостоверяване явяването му пред този съд на посочената дата.
КнОС, след преценяване на доводите в жалбата и запознаване със съдържанието на обжалваните определения и всички относими материали към процесната жалба, намери последната за допустима като подадена от надлежна страна и в срок и за изцяло основателна по същество.Съображенията за това са следните:
За насроченото за 20.05.2020 г. с.з. след изтичане на извънредното положение подсъдимият Д. и адв.Еланджиев са били нередовно призовани/вж л.68 от делото на КнРС/ и следващото с.з. е било насрочено за 22.07.2020 г. от 11,30 часа, като е разпоредено призоваване на подсъдимия и защитника му. На л.73 от делото на КнРС е приложена призовката за адв.Еланджиев за това с.з., като той е редовно призован. На л.78 от делото е приложена молба от адв.Еланджиев , изпратена на 21.07.2020 г. в 18,13 часа по електронен път по имейла на КнРС, с която моли за отлагане на делото поради призовка за друго дело, като на молбата е входирана с номер 15068 и поставен печат с дата 22.07.2020 г. От приложения с допълнението към жалбата протокол от с.з. на СпНС е видно, че Адв.Еланджиев се е явил по НОХД № 1204/2020 г. по описа на СнПС, насрочено за 10 часа, като защитник на един от подсъдимите по това дело Петър Търнев.
При така установеното от фактическа страна се налага безспорния извод, че неявяването на адв.Еланджиев в с.з. на 22.07.2020 г. по НОХД № 4/2019 г. на КнРС е било по уважителни причини – ангажираност по дело пред СнПНС с няколко подсъдими, поради което не е налице хипотезата на чл. 271 ал.11 НПК и наложената му в това с.з.глоба в размер на 500 лв. е наложена незаконосъобразно, което налага отмяна на определението, с което е наложена.
На л.81 от делото на КнРС е приложена изпратената до адв.Еланджиев призовка за с.з. на 25.09.2020 г. От нея е видно, че тя е получена на 28.07.2020 г. от друго лице с името Е. Базовички, щатен сътрудник.
На л.87 от делото на КнРС е приложена в цялост върната на 17.09.2020 г. призовка до подсъдимия Ал.Д. за с.з. на 25.09.2020 г., в която е записано, че адресът е посетен на три посочени в призовката дати и лицето не е открито, а при оставени съобщения никой не се е отзовал.
В с.з. на 25.09.20920 г. не са се явили подсъдимият и защитникът му адв.Еланджиев. При така установените и изложени в предните абзаци фактически обстоятелства, в с.з. на 25.09.2020 г. съдът е приел по отношение на адв.Еланджиев, че за „ пореден път без сериозни основания и причина, след като е редовно уведомен за днешното съдебно заседание отсъства от делото, съзнавайки, че участието на подзащитния му е задължително“, му е наложил глоба в размер на 1000 лв, като е указал на адв.Еланджиев да изложи уважителни причини за неявяването си, в случай че има такива.
Определението на КнРС за така наложената на адв.Еланджиев глоба в с.з. от 25.09.2020 г. настоящият състав също намира за незаконосъобразно. Първо, изводът на съда за повторното отсъствие на адв.Еланджиев без уважителни причини е неправилен, при наличието на молбата от 22.07. 2020 г., изпратена на 21.07.2020 г. по електронен път и приложена на л. 78 от делото на КнРС. Второ, както сочи адв.Еланджиев в жалбата, призовката за 25.09.2020 г.не му е била връчена лично и това се потвърди от отбелязването в нея , че е връчена на друго лице, като в призовката не е отбелязано задължението на това лице за връчването й на адресата, което поставя под въпрос редовността на връчването. При това положение съдът приема, че адв.Еланджиен действително не е знаел за насроченото за 25.09.2020 г. с. поради връчване призовката на друго лице, без отбелязване в нея на задължение за предаването й, и заради това не се е явил. И на следващо място, само отсъствието на адв.Еланджиев не е било причина за отлагане на делото, както е видно от записаното в протокола –по него се е явил само прокурорът. Тези констатации обосновават правния извод, че и в с.з.на 25.09.2020 г. хипотезата на чл.271 ал.11 НПК не е била налице по отношение на адв.Еланджиев и определението за наложената му глоба от 1000 лв. следва да се отмени.
В с.з. от 25.09.2020 г. по отношение на подсъдимия А.Д. съдът, въпреки нередовното му призоваване е приел, без да изложи никакви мотиви, че „по делото съществува реална опасност , след като подсъдимият се укрива от правосъдието, да извърши и друго престъпление“ и е изменил МН от“подписка“ в „задържане под стража“, като е постановил и незабавно изпълнение на определението, което практически е направено. Така постановеното определение е незаконосъобразно, постановено при пълна липса на хипотезата на чл.66 ал.1 НПК в две насоки: Първо, при два поредни пъти нередовно призоваване на подсъдимия е необоснован извода , че подсъдимият се укрива от правосъдието. Второ, наличието на реална опасност от извършване на престъпление и реална опасност от укриване са предпоставки по чл.63 НПК за вземане на МН в досъдебното производство. В съдебното производство мярката за неотклонение на подсъдим се изменя в по-тежка такава по реда на този кодекс съгласно чл.66 ал.1 НПК. В случая не е налице първата предпоставка по тази норма – неявяване на подсъдимия без уважителни причини, тъй като той за последните две поредни с.з. той е бил нередовно призован, т.е. не е знаел за насрочените съдебни заседания. Затова не се налага по-нататъшно обсъждане в настоящото определение на останалите предпоставки, визирани в чл.66 ал.1 НК. Освен това, при ненамирането му на адреса съдът е следвало да приложи други начини за призоваване на подсъдимия, защото например при уведомяването му по мобилен телефон от съдебната полиция той е отишъл доброволно и тогава е бил задържан на 5.10.2020 г.
Освен това, незабавното изпълнение на определението не е изрично предвидено от законодателя, което обаче е сторено. Незабавно се освобождава в съдебна зала единствено подсъдим, чиято МН“задържане под стража“ се отмени от съда, но обратната хипотеза не е законодателно предвидена. По така изложените съображения като незаконосъобразно определението на КнРС за изменение МН на подсъдимия Д. от „подписка“ в“задържане под стража“ също следва да се отмени.
Предвид изложеното и на основание чл.345 НПК във вр. с чл. 66 ал.1 и чл.271 ал.11 и НПК, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Протоколното определение на КнРС от
25.09.2020 г., постановено по НОХД № 4/2019 г. по описа на съда, с което на подсъдимия А.Б.Д., ЕГН **********,***/В.
А./ № 48 вх.Г, е изменена мярката за
неотклонение от “подписка“ в задържане под стража“.
ОТМЕНЯ Протоколното определение от 22.07.2020 г. на КнРС, постановено по НОХД № 4/2019 г. по описа на съда, с което на защитника на подсъдимия А.Б.Д. – адв.ИВАН КОСТАДИНОВ ЕЛАНДЖИЕВ е наложена глоба в размер на 500 лв.
ОТМЕНЯ Протоколното определение от 25.09.2020 г.на КнРС, постановено по НОХД № 4/2019 г. по описа на съда, с което на защитника на подсъдимия А.Б.Д. – адв.ИВАН КОСТАДИНОВ ЕЛАНДЖИЕВ е наложена глоба в размер на 1 000 лв.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на сектор „Арести“- Кюстендил за незабавно изпълнение относно мярката за неотклонение на А.Б.Д., ЕГН **********, подсъдим по НОХД № 4/2019 г. на КнРС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Производството е по чл.323 ал.2 НПК. Образувано е по саморъчно написана частна жалба на КОСТАДИН ИЛИЕВ ВЪРСАМИНОВ, намиращ се в затвора в гр.Бобов дол срещу Разпореждането от 19.05.2020 г. за връщане на жалбата му от 29.04.2020 г. , в която е заявил, че е поискал медицинско свидетелство за изпращане в ДнРС, но му е отговорено, че съдът трябва да го изиска служебно и че е заплатил д.т. от 12 лв. Направено е искане в жалбата за изискване от затвора Бобов дол на медицинското му свидетелство и за образуване на дело.
Съобщението за връщане на жалбата на Върсаминов му е било връчено на 22.05.2020 г. , а частната жалба срещу разпореждането за връщане е подадена на 29.07.2020 г. , т.е. в 7-дневния срок по чл.323 ал.2 НПК. Следователно жалбата е допустима като подадена в законовия срок и от надлежно легитимирано лице. Затова съдът ще я разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Костадин Илиев Върсаминов, ЕГН **********, изтърпяващ наказание ЛС в затвора в гр.Бобов дол, е депозирал чрез началника на затвора до Дупнишкия районен съд жалба с вх.№ 1/29.04.2020 г., в която е записал, че жалбата е срещу Марио Огнянов Д.. В жалбата е посочено още, че на 22.04.2020 г. в килия № 4 е влязъл Д. и му е нанесъл няколко удара по главата и лицето. След това Върсаминов бил отведен на преглед от медицинско лице и бил освидетелстван с медицинско свидетелство.
След депозирането на тази жалба в ДнРС с Разпореждане от 29.04.2020 г. е разпоредено на Върсаминов в 7-дневен срок от съобщението да уточни какво претендира с жалбата-тъжба ли е депозирал до съда или желае да се потърси отговорност по ЗИНЗС. Ако е тъжба за нанесена лека телесна повреда по чл.130 , да опише обстоятелствата, да приложи препис от мед.свидетелство и да заплати д.т.12 лв. Това разпореждане е било съобщено на 7.05.2020 г. на Върсаминов и то е със със следното съдържание: „ В 7 дневен срок от получаване на съобщението следва да уточните какви претенции имате с жалбата. Тъжба ли е депозирана до съда или желаете да се потърси отговорност по ЗИНЗС. Ако е тъжба за нанесена материална повреда по чл.130 НК, следва да приложите препис от медицинското свидетелство и да заплатите 12 лв. по сметка на районен съд гр. Дупница”.
В 7-дневния срок от получаване на съобщението, течащ от 8.05.2020 г., Върсаминов не е отстранил нередности на жалбата си и е постановено на 19.05.2020 г. разпореждането/което междувпрочем е изключително нечетливо/, с което му е върната първата жалба от 29.04.2020 г.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав приема разпореждането за връщане за незаконосъобразно освен по формални съображения за изключителната му нечетливост и невъзможност за проверка на неговата законосъобразност и по съображения за неговата неправилност, което също сочи на незаконосъобразност. Видно е от съдържанието на разпореждането от 29.04.2020 г. с дадените указания какви нередовности да бъдат отстранени, че в изпратеното до Върсаминов съобщение част от тези указания са описани с различно съдържание от указаното, което прави съобщението неясно, а пък значителна особено важна част от тях изобщо не са описани в съобщението. Това е текстът, посочен по-горе с курсив. Вместо”лека телесна” повреда в съобщението е написано”материална” повреда, което прави изключително неясно указанието за отстраняване на нередовности. Отделно от това е пропуснато в съобщението да се впише особено важно указание: ”да опише обстоятелствата”, каквато е волята на съда в разпореждането от 29.04.2020 г. – т.е. обстоятелствата, при които се е случило нанасянето на ударите.
При това положение остава единствено възможната хипотеза, че разпореждането от 29.04.2020 г. за отстраняване нередовности в жалбата на Върсаминов не му е надлежно съобщено поради изопачаване на съдържанието му до степен на неяснота в изпратеното до него съобщение.
Като не е отчел горепосочените значителни пропуски при съобщаване на разпореждането от 29.04.2020 г. и е постановил атакуваното разпореждане за връщане на жалбата на Върсаминов, ДнРС е постановил незаконосъобразно разпореждане по чл.323 ал.1 т.1 НПК, което следва да се отмени с настоящото определение.
Делото ще се върне на ДнРС с указания за изпращане на ново съобщение до Върсаминов, с точно вписване в него на всички указания в разпореждането от 29.04.2020 г. Предвид изложението в процесната частна жалба по настоящото дело освен тези указания следва да се впише в съобщението Върсаминов да представи документ за твърдяната в частната жалба да е платена държавна такса от 12 лв. Като важно указание следва да се впише още да посочи и какво е искането му към съда относно лицето, срещу което е насочена тъжбата. А що се отнася до мед.свидетелство, то не е предпоставка за допустимост на тъжбата и в случай на депозиране на редовна тъжба от Върсаминов след отстраняване на сочените в разпореждането от 29.04.2020 г. нередовности плюс допълнителните, посечени в настоящото определение, то би могло впоследствие да се изиска служебно от съда от затворническата администрация, както е посочено в частната жалба. А една от нередовностите на първоначалната жалба безспорно е отстранена, макар и с частната жалба, адресирана до КнОС – с посочването в края на частната жалба, че желае образуването на дело пред ДнРС.
Предвид изложеното, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждането на ДнРС от 19.05.2020 г. за връщане жалбата с вх.№ 1/29.04.2020 г. на КОСТАДИН ИЛИЕВ ВЪРСАМИНОВ, ЕГН **********, намиращ се в затвора в гр.Бобов дол и връща делото на този съд за изпълнение на процедурата по чл.323 ал.1 т.1 НПК съгласно указанията в настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати в затвора в гр.Бобов дол на жалбоподателя КОСТАДИН ИЛИЕВ ВЪРСАМИНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. Кюстендил 8.06.2020 г.
В и
м е т о н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в закрито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 235/2020 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.345 НПК във вр. с чл. 341 ал.1 НПК. Образувано е по частна жалба на подсъдимия АСЕН РАДОЕВ ГЮЗЕЛСКИ, живущ в гр.София срещу Определение на ДнРС от 18.12.2019 г., постановено по НОХД № 1711/2017 г. по описа на съда, с което определение на основание чл.306 ал.1 във вр. с чл.189 ал.3 НПК е осъден да заплати разноските по делото на частния обвинител Георги Николов Гюзелски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Релевирани са оплаквания за липса на убедителни и категорични данни да е заплатена сумата на адв.Пенко Ненов, като в пълномощното не е посочена дата на упълномощаването и начин на плащане – по банков път или в брой, както и няма категорични данни да е поискано присъждането на тези разноски.Моли се за отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Към частната жалба са приложени писмени документи-писмо от НОИ, покана за доброволно изпълнение по друго дело – НЧХД № 897/2018 г. на ДнРС, копие на изпълнителния лист по посоченото дело, Удостоверение от камарата на ЧСИ за образувано изпълнително дело с длъжник жалбоподателя Асен Гюзелски, Уведомление за доброволно изпълнение на наложена му глоба оп ВНОХД № 18/2019 г на КнОС.
Представени са и писмени бележки от жалбоподателя Гюзелски, в които се сочи, че по посоечното НЧХД той и другия подсъдим са задължени да плащат по 210 лв. месечно, като са превели първоначално 480 лв., но сумите са дължими не към Георги Гюзелски, а към адв.Ненов. Това го навежда на мисълта, че сумите не са платени от Георги Гйюзелски, а се заплащат от тях. За тези действия той е уведомил министъра на правосъдието и главния прокурор, се сочи в писмените бележки.
Ответницата по жалбата не изразява становище по нея.
КнОС, след преценка на оплакванията в частната жалба, я намери за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, но за неоснователна по същество. Съображенията за това са следните:
С обжалваното определение/на л.187 от НОХД № 1711/2017 г. на ДнРС/ на основание чл.306 ал.1 във вр. с чл.189 ал.3 НПК ДнРС е осъдил подсъдимите АСЕН РАДОЕВ ГЮЗЕЛСКИ и НИКОЛАЙ РАДОЕВ ГЮЗЕЛСКИ да заплатят на частния обвинител Георги Николов Гюзелски разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение на повереника му адв.Пенко Ненов по НОХД № 1711/2017 г. на ДнРС.
За да постанови този правен резултат ДнРС е приел следното: НОХД № 1711/2017 г. по описа на ДнРС е приключило с постановена на 14.11.2018 г. осъдителна присъда, с която двамата подсъдими са осъдени по повдигнатото им обвинение. С Решение № 96/18.07.2019 г. по ВНОХД № 18/2019 г. на КнОС присъдата е изменена в частта й досежно правната квалификация на извършеното от Асен Гюзелски престъпление, като то е преквалифицирано в по-леко такова – по чл.143 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК и е редуциран /намален/ размера на наложеното му при усл.на чл.66 ал.1 НК наказание ЛС.
В първото по делото с.з. по НОХД № 1711/2018 г. пред І-инстанционния съд пострадалият свидетел Георги Гюзелски е бил конституиран като частен обвинител и граждански ищец и негов повереник е адв. Пенко Ненов от АК – Благоевград, с договорено и изплатено напълно и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., които са били претендирани в съдебните прения пред І-инстанционния съд, но не са били присъдени. Затова адв.Ненов е подал молба за присъждането им и по нея е постановено обжалваното определение.
Така постановеното определение въззивният съд намира за правилно относно дължимостта от двамата подсъдими на сторените от частния обвинител и граждански ищец разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 изречение І-во предл.ІІ-ро НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати освен разноските по делото и разноските на частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане. Безспорно е, че такова искане е направено и е записано в съдебния протокол на л.158-гръб от делото на ДнРС в последното изречение от пледоарията на адв. Ненов пред ДнРС. Но І-инстанционният съд е пропуснал да присъди тези разноски с присъдата си и е сторил това по реда на чл.306 ал.1 т.4 предл.ІІ-ро НПК, поради наличие условията на чл.189 ал.3 НПК с обжалваното определение.
Разпоредбата на чл.189 ал.3 изр.ІІ-ро НПК обаче разпорежда, че когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да плати. Именно тази диференциация на разноските не е направил ДнРС с определението си, което ще се коригира с настоящото определение. С него ще се измени определението на ДнРС и в съответствие с изискването на чл.189 ал.3 изр.ІІ-ро НПК въззивният съд ще определи, че всеки един от двамата подсъдими следва да заплати на частния обвинител Георги Н.Гюзелски разноски в размер на по 500 лв.
По тези съображения съдът намери доводите в частната жалба за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение за неоснователни. Невярно е твърдението, че разноските не били поискани от адв.Ненов, тъй като поискването им е записано в съдебния протокол като последно изречение от пледоарията му пред І-инстанционния съд. Също така е невярно и твърдението за липса на дата в адвокатското пълномощно, с което Георги Н. Гюзелски е упълномощил за свой повереник адв.Пенко Ненов от АК – Благоевград. Това се опровергава от поставената дата на пълномощното – 14.02.2018 г./вж л.46 от делото на ДнРС/. В пълномощното е записано, че начинът на плащане е по банков път. А по каква банкова сметка ***, е без значение за длъжника.
Представените от жалбоподателя Асен Гюзелски писмени документи към частната жалба нямат никакво отношение към настоящото производство и затова и не се обсъждат в настоящото определение. За последното е от значение да прецени дали са налице предпоставките на чл.189 ал.3 НПК и те безспорно се установи да са налице. Но тъй като законодателят предвижда съдът да посочи конкретно дължимата сума от всеки от подсъдимите, в тази насока ще се измени определението на ДнРС, както се посочи вече.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че въпреки записаното в началото на частната жалба, че е подадена и от втория подсъдим Николай Гюзелски, поради липса на поставен негов подпис под жалбата съдът я прие за подадена само от подс.Асен Гюзелски.
Предвид изложеното, Кюстендилския окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Определението на ДнРС от18.12.2019 г., постановено по НОХД № 1711/2017 г. по описа на съда, като определя частта от разноските, която всеки един от двамата подсъдими АСЕН РАДОЕВ ГЮЗЕЛСКИ и НИКОЛАЙ РАДОЕВ ГЮЗЕЛСКИ следва да заплати на частния обвинител и граждански ищец ГЕОРГИ НИКОЛОВ ГЮЗЕЛСКИ, а именно: разноски в размер на по 500 /петстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. Кюстендил 24.10.2019 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 471/2019 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.345 НПК във вр. с чл. 341 ал.1 НПК. Образувано е по частна жалба на ДИМИТЪР НИКОЛАЕВ МАЛОСЕЛСКИ, подадена чрез защитника му адв.Емил Атанасов срещу Разпореждане от 30.08.2019 г. на ДнРС, постановено по НЧХД № 1466/2017 г.по описа на този съд, с което е върната като просрочена въззивната жалба срещу постановената по делото осъдителна присъда срещу Малоселски. В частната жалба е посочено, че жалбата е подадена в срок, тъй като пощенската пратка с оглед съдебната ваканция е изпратена чрез кмета на с.Блатино, община Дупница, като ДнРС е изискал от кмета входящия му регистър, в който под № 21/20.08.2019 г. фигурира изпратената от защитника до ДнРС пратка. По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното разпореждане.
След запознаване с доводите в жалбата и с материалите по делото съдът намери частната жалба за допустима като подадена в 7-дневния срок - съобщението за връщане на въззивната жалба е получено на 11.09.2019 г. от адв.Атанасов, а частната жалба е подадена на 17.09.2019 г. Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните съображения:
На 5.08.2019 г. ДнРС е произнесъл осъдителна присъда по НЧХД № 1466/2017 г. на ДнРС по отношение на подсъдимия по него и настоящ жалбоподател Димитър Николаев Малоселски. В присъствие на страните е обявена присъдата и 15-дневния срок за обжалването й.
По делото е представен пощенски плик, с посочено на него съдържание на плика - че съдържа въззивната жалба срещу постановената присъда по посоченото дело, с подател: адв.Емил Атанасов и получател Районен съд – гр. Дупница. На гърба на плика е поставено клеймо с надпис: № 21/20.08.2019 г., община Дупница - с.Блатино. На предната част на плика е поставено пощенско клеймо с надпис: Национална поща - Дупница с дата 28.08.2019 г.
Въззивната жалба е входирана в ДнРС с № 11599/30.08.2019 г. На пощенския плик съдията-докладчик по делото е написал разпореждане от същата дата, с което е изискано от кмета на с.Блатино в 7-дневен срок от съобщението да представи заверено копие от постъпилите материали във входящия дневник за датата 20.08.2019 г.
По делото е представено исканото копие от входящия дневник и на л.2 от него, като първо записване на листа е записано: № 21/20.08.2019 г., писмо с подател адв.Ем.Атанасов и получател Районен съд – гр. Дупница.
От така установеното от фактическа страна следват правните изводи, че въззивната жалба е надлежно подадена в кметството на с.Блатино в 15-дневния срок за обжалване на присъдата. Съгласно чл. 183 ал.2 НПК срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. Последният ден на срока за обжалване на посочената присъда е 20.08.2019 г., на която дата е била подадена в кметството на с.Блатино въззивната жалба от адв.Атанасов. Последващото забавяне на изпращането от кметството на селото до РС-Дупница е извън волята на жалбоподателя и няма отношение към срока за обжалване. Релевантното в случая е датата на подаване на жалбата и това е 20.08.2019 г., установено безспорно от входящия регистър на кметството на с.Блатино и от поставеното на гърба на плика клеймо.
При наличието на подадена въззивна жалба срещу постановената присъда в последния ден на срока за въззивно обжалване, независимо от по-късното доставяне на плика с жалбата в съда, присъдата няма как да е влязла в сила, както е отбелязано на обжалваното разпореждане.
По изложените съображения се налага извода, че въззивната жалба е подадена в 15-дневния срок по чл. 319 ал.1 НПК, при спазване изискването на чл.319 ал.2 НПК и при правилно изчисляване на срока съгласно чл.183 ал.2 НПК. По-късното пристигане в съда на въззивната жалба не е основание за връщането й като просрочена и обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, поради което то ще се отмени и делото ще се върне на ДнРС за изпълнение на процедурата по чл.321 НПК.
На основание изложеното и чл.345 ал.3 във вр. с чл.334 ал.1 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждането на ДнРС от 30.08.2019 г. , постановено по НЧХД № 1466/2017 г. по описа на съда, с което е върната въззивна жалба с вх.№ 11599/30.08.2019 г. на Димитър Малоселски, подадена от защитника му адв.Емил Атанасов срещу постановената по посоченото дело Присъда № 60/5.08.2019 г.
Връща делото на ДнРС за изпълнение на процедурата по чл.321 НПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. Кюстендил 1.08.2018 г.
В и
м е т о н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в закрито заседание на първи август две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН БАТАЛСКИ
като разгледа докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 427/2018 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.345 НПК във вр. с чл. 341 ал.1 НПК. Образувано е по частна жалба на подсъдимия ЯНЧО КИРИЛОВ ПАНАЙОТОВ, живущ в гр.Кюстендил, подадена чрез защитника му адв.Георги Арнаудов срещу Определение на КнРС от 4.07.2018 г., постановено по НОХД № 452/2018 г. по описа на съда, с което определение на основание чл.306 ал.1 във вр. с чл.189 ал.3 НПК е осъден да заплати разноските по делото на частния обвинител Радостина Евгениева Иванова-Шушкова в размер на 400 лв. Релевирани са незаконосъобразност на осъдителното определение и недължимост на разноски от подсъдимия, тъй като в приложения на л.15 от делото договор за правна помощ на Шушкова, оказана от повереника й, е записано, че тя е безплатна. Моли се за отмяна на определението, тъй като присъдена с него сума не е реално платена.
Ответницата по жалбата не изразява становище по нея.
КнОС, след преценка на оплакванията в частната жалба, я намери за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна по същество. Съображенията за това са следните:
С обжалваното определение на основание чл.306 ал.1ъв вр. с чл.189 ал.3 НПК КнРС е осъдил подсъдимия ЯНЧО КИРИЛОВ ПАНАЙОТОВ да заплати на частния обвинител Радостина Евгениева Иванова-Шушкова разноски в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
За да постанови този правен резултат КнРС е приел следното: НОХД № 452/2018 г. по описа на ДнРС е приключило с постановена на 14.06.2018 г. осъдителна Присъда № 40, с която подсъдимия ЯНЧО КИРИЛОВ ПАНАЙОТОВ е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.183 ал.1 НК. В присъдата си съдът е пропуснал да се произнесе относно разноските на частния обвинител, заради което на 18.06.2018 г. повереникът й адв. Г.Д. е подал молба и е поискал присъждането им предвид постановената осъдителна присъда.
Съдът с обжалваното определение е приел, че е пропуснал да присъди с присъдата разноски в размер на 400 лв. на осн.чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 Закона за адвокатурата и Наредба № 1/9.07.2004 г. за минимални размери на адвокатски възнаграждения и е сторил това по реда на чл.306 ал.1 т.4 предл.ІІ-ро НПК, поради наличие условията на чл.189 ал.3 НПК.
Тези изводи на КнРС са правилни и законосъобразни и се споделят изцяло от настоящата инстанция, като се допълват със следното: Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 предл.ІІ-ро НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати освен разноските по делото и разноските на частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане. Безспорно е, че такова искане е направено. Спорният момент е дали при безплатна адвокатска защита се дължат разноски от подсъдимия.
С Определение от 3.05.2018 г. по НОХД № 452/2018 г. на КнРС /на л.16 от делото/ Радостина Евгениева Иванова-Шушкова, в качеството й на повереник на непълнолетния й син Кристиян Янчов Панайотов, ЕГН **********, е конституирана като частен обвинител. На л.15 от делото е приложен Договор за правна помощ на Радостина Иванова-Шушкова, с който е упълномощила адв.Ганчо Д. за свой повереник по делото. В договора за правна помощ, в частта”договорено възнаграждени
е”, е записано, че защитата е безплатна съгласно чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Тази разпоредба гласи, че адвокат от ЕС може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист.
Същевременно разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл.13 ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита на подсъдимия, частния обвинител или частния тъжител възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 
по дела, при които за престъплението се предвижда наказание пробация или глоба
- 400 лв. и възнаграждението е присъдено в този размер.
Следователно съгласно чл.38 ал.2 ЗА и в случай на безплатна оказана адвокатска помощ в случцаите на ал.1 от същия закон се дължи от насрещната страна заплащане ан адвокатско възнагражедние на частен обвинител и граждански ищец, но то е в минимален размер на 400 лв. съгласно чл.13 ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По така изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с посочените нормативни разпоредби в предходния абзац и като такова следва да се потвърди. Предвид изложеното, Кюстендилския окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на КнРС от 4.07.2018 г., постановено по НОХД № 452/2018 г. по описа на съда, на основание чл.306 ал.1 т.4 във вр. с чл.189 ал.3 НПК във вр. с чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. Кюстендил 20.04.2018 г.
В и
м е т о н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в закрито заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН БАТАЛСКИ
като разгледа докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 213/2018 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.345 НПК във вр. с чл. 341 ал.1 НПК. Образувано е по частна жалба на подсъдимия БЛАГОЙЧО ВЕЛИНОВ ОРОЗОВ, от гр.Дупница, подадена чрез защитника му адв.Ирина Ильова срещу Определение на ДнРС от 21.03.2018 г., постановено по НОХД № 1463/2017 г. по описа на съда, с което определение на основание чл.306 ал.1ъв вр. с чл.189 ал.3 НПК е осъден да заплати разноските по делото на частния обвинител и граждански ищец Зоя Славчова Досева в размер на 1000 лв. Релевирани са незаконосъобразност на осъдителното определение поради несвоевременно направено искане за присъждане на разноските от Досева, тъй като това не било поискано до приключване на делото, а с молба от 22.02.2018 г. Моли се за отмяна на определението.
Ответницата по жалбата Зоя Досева не изразява становище по нея.
КнОС, като прецени оплакванията в жалбата, я намери за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна по същество. Съображенията за това са следните:
С обжалваното определение на основание чл.306 ал.1ъв вр. с чл.189 ал.3 НПК ДнРС е осъдил подсъдимия БЛАГОЙЧО ВЕЛИНОВ ОРОЗОВ да заплати на частния обвинител и граждански ищец Зоя Славчова Досева сторените от нея разноски по делото в размер на 1000 лв.
За да постанови този правен резултат ДнРС е приел следното: НОХД № 1463/2017 г. по описа на ДнРС е приключило с постановена на 21.02.2018 г. осъдителна присъда, с която подсъдимия БЛАГОЙЧО ВЕЛИНОВ ОРОЗОВ е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.2 предл.ІІ алт.2 във вр. с ал.1 НК, тъй като на 14.05.2016 г. около 17,30 часа в гр.Дупница е нанесъл юмручни удари в областта на главата на Зоя Славчова Досева, вследствие на което тя загубила равновесие и паднала на земята върху лявата си тазобедрена става, от което е получила фактура на лявата бедрена кост в областта на шийката, довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник. В присъдата си съдът е пропуснал да се произнесе относно разноските на частния обвинител и граждански ищец Досева, заради което на 22.02.2018 г. повереникът й адв.Пейчев е подал молба и е поискал присъждането им предвид постановената осъдителна присъда.
Съдът е приел, че искането е направено своевременно /още в молбата за конституиране/, но тъй като е пропуснал да стори това с присъдата, но може да го стори по реда на чл.306 ал.1 т.4 предл.ІІ-ро НПК, поради наличие условията на чл.189 ал.3 НПК.
Тези изводи на ДнРС са правилни и законосъобразни и се споделят изцяло
от настоящата инстанция., като се допълват със следното: Съгласно разпоредбата
на чл.189 ал.3 предл.ІІ-ро НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати освен разноските по делото и разноските на частния обвинител и граждански ищец, ако са направили
такова искане.
На л.13 от делото на ДнРС е приложена молбата на Досева с искане за конституирането й като частен обвинител и гр.ищец по делото. В предпоследния абзац на тази молба/вж л.14 от делото на ДнРС/ изрично е поискано присъждане на разноските й по делото. Налице е постановена осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Орозов и тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по присъждане разноските на частния обвинител с присъдата си, той е сторил това при условията на чл. 306 ал.1 т.4 НПК с обжалваното определение. На л.45 от делото на ДнРС е приложен договора за правна защита и съдействие на Досева, от който е видно, че тя е заплатила на повереника си адв.Пейчев общо 1000 лв., за представителството й в наказателния процес като частен обвинител и граждански ищец. Изрично е отбелязано, че сумата е платена, което се явява разписка за получаването й и доказателство за извършеното от частния обвинител и гр.ищец плащане. В посочената насока е налице абсолютно константна съдебна практика.
По така изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Неоснователно е възражението в частната жалба, че искането за присъждане на разноски не било направено своевременно до приключване на делото, тъй като то е направено още в молбата на Досева за конституирането й като гр.ищец и частен обвинител.
Предвид изложеното, Кюстендилския окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на ДнРС от 21.03.2018 г., постановено по НОХД № 1463/2017 г. по описа на съда, на основание чл.306 ал.1 т.4 във вр. с чл.189 ал.3 НПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
О
П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
Гр. Кюстендил 17.09.2013 г.
В и
м е т о н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в закрито
заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КОЧОВА
ЙОЛАНДА
ЦЕКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 406/2013 г. по описа на съда и, за
да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по
жалба на ЛЮДМИЛ ВАСИЛЕВ ИЛИЕВ, ЕГН **********, от гр. Кюстендил, в качеството
му на подсъдим по прекратено срещу него
на осн.чл.24 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.1 ал.1 от Закона за амнистията
НОХД № 366/2009 г. по описа на КРС ,
срещу Разпореждане на съдията-докладчик по посоченото дело от 27.08.
КОС, след преценяване доводите в жалбата,
правилността на постановеното обжалвано разпореждане и разпоредбите на глава ХХХІІІ
НПК, прие от фактическа и правна страна следното:
Срещу жалбоподателя ЛЮДМИЛ ВАСИЛЕВ ИЛИЕВ с
ОА е било повдигнато обвинение за извършено непредпазливо деяние по чл.343 а
ал.1 б.а” пр.ІІ-ро във вр. с чл.във вр. с чл.343 ал.1 б.”б” пр.ІІ-ро вр. с
чл.342 ал.1 НК, извършено на 26.08.2004 г. Илиев е
бил служител в РГС-Кюстендил, поради което ОА е бил изготвен от Софийска военна
прокуратура и съответно - делото било гледано от СВС. Постановените обаче на 2
пъти съдебни осъдителни актове срещу него са били отменени на процесуално
основание и делото е било върнато два пъти за ново разглеждане съответно на
първоинстанционния СВС и на прокурора.
След второто
връщане съдията-докладчик от СВС се е произнесъл по искане на защитата и с
протоколно Определение от 10.03.2009 г. по НОХД № 52/2008 г. по описа на този
съд е прекратил пред себе си съдебното производство по посоченото дело и го е
изпратил по подсъдност на Кюстендилския районен съд, тъй като към 21.04.2008 г.
подсъдимият Илиев е бил девоенизиран и е бил гражданско лице.
Тогава по внесения срещу Илиев ОА за
посоченото непредпазливо престъпление е
било образувано пред КРС НОХД № 366/2009 г. по описа на съда. В първото с.з. по
делото, отново по искане на защитата на подсъдимия, съдията-докладчик с
протоколно Определение от 29.04.2009 г./вж л.15 от посоченото дело/на
основание чл.24 ал.1 т.2 НПК във вр. с чл.1 ал.1 от Закона за амнистията, обн.
в ДВ бр. 26/2009 г., е прекратил наказателното производство по НОХД № 366/2009
г. Това определение е подлежало на обжалване в 15-дневен срок пред КОС, но не е
било обжалвано и е влязло в сила. На 27.05.2009 г. подсъдимият Илиев е полуцил
препис от влязлото в сила определение.
На 16.08.2013 г. Людмил Илиев е депозирал пред КРС Искане вх.№
19096/16.08.2013 г. за възобновяване на НОХД № 366/2009 г. на основание чл.24
ал.2 НПК. С Разпореждане от 27.08.2013 г. съдията-докладчик от КРС е приел, че
прекратителното определение е влязло в сила и че в законовите правомощия на КРС
не е регламентирано такова за възобновяване, поради което направеното искане е
без правно основание и същото не следва да бъде уважено. Именно това разпореждане е предмет на съдебен
контрол оп настоящото дело.
Така постановеното контролирано
разпореждане настоящият съдебен състав намери за неправилно. Въпреки че съдията-докладчик правилно е
записал, че няма законови правомощия за възобновяване, което кореспондира с
разпоредбите на чл.419 и сл. НПК, уреждащи института на възобновяването – срокове,
компетентни органи и основания за възобновяване/или глава ХХХІІІ НПК/, той
неправилно се е произнесъл по същество и е приел искането за възобновяване за
неоснователно.
Затова настоящият съд, съобразно
правомощията му по чл.345 ал.2 НПК, ще постанови следното: ще отмени
разпореждането на КРС като незаконосъобразно – постановено при липса на
законова компетентност и в нарушение на чл.424 ал.1 НПК и вместо него ще
постанови следното: ще остави без разглеждане жалбата срещу разпореждането на
КРС като неподустима, доколкото е депозирана пред некомпетентен орган, ще
прекрати производството по ВЧНД № 406/2013 г. на КОС и ще върне делото на КРС
за изпълнение на процедурата по чл.424 ал.2 НПК, доколкото компетентен да
разгледа искането е ВКС, но молбата се подава чрез І-инстанционния съд, на
когото е предписана процедура по администриране на искането.
Водим от гореизложеното, Кюстендилският
окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждането на КРС
от 27.08.2013 г. за отказ от възобновяване на НОХД № 366/2013 г. по описа на
КРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №
19858/3.09.2013 г. на Людмил Василев Илиев
срещу Разпореждането на КРС от 23.08.2013 г., и прекратява образуваното по нея производство
по ВЧНД № 406/2013 г. на КОС.
ВРЪЩА делото на КРС за изпълнение на процедурата по чл. 424 ал.2 НПК.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: