Р Е Ш Е Н И Е
№: 969 30.06.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На седемнадесети юни,
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1117 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, чрез пълномощника си
юрисконсулт А.Д., против решение № 260230/11.03.2021г., постановено по НАХД № 187/2021г.
по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от него
наказателно постановление (НП) № 251а-502/21.10.2020г., с което на В.П.Б., ЕГН-**********,
за нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), вр. т.I,
подт.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.209а,
ал.1, вр. ал.4 от ЗЗ, е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева.
Касаторът оспорва първоинстанционното
решение като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон.
Изразява несъгласие с мотивите на районния съд послужили за отмяна на НП, че
нарушението се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна
на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Посочените в касационната жалба оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са
посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не изпраща
представител и не прави искания.
Ответникът по касация – В.П.Б.,
ЕГН-**********, с адрес: ***, се явява пред съда и оспорва жалбата. Обяснява,
че заедно със свои приятели са изчаквали момче пред блока да отиде до дома си.
Като излязъл, запалили цигари. Били без маски и полицаите отишли при тях, при
което сложили маските. Въпреки това им написали актове. Понастоящем работи в
склад. Моли за потвърждаване на решението на районния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас
дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на Районен съд -
Бургас, поради което пледира за оставянето му в сила.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна:
От доказателствата по делото се установява, че на 24.04.2020г. около 16.40
часа, ответникът по касация В.П.Б. бил на открито обществено място – в
гр.Бургас, ж.к.Изгрев, до бл.72 – паркинга, където полицейските служители
установили е без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо
носа и устата. С деянието си Б. е нарушил въведената в т.1, подт.9 от заповед №
РД-01-124/13.03.2020г., (вж. https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/03/
13/rd-01-124-vuvejdane-protiepidemichni-merki.pdf), допълнена със заповед
№ РД-01-197/11.04.2020г. (вж. https://www.mh.government.bg/media/filer_public/
2020/04/11/zapoved__rd-01-197-11042020.pdf), двете на министъра на
здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от ЗЗ, а именно: „Всички
лица, които се намират на закрити или открити обществени места ... са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице... или друго средство, покриващо носа и
устата“. Това деяние било квалифицирано като нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
за което на място против Б. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) бл.№ 663032/24.04.2020г. Същият бил предявен на нарушителя,
който го подписал без възражение. Въз основа на акта било издадено оспореното
пред районния съд НП № 251а-502/21.10.2020г. с описаното по-горе съдържание.
Недоволен от издаденото срещу него наказателно постановление В.Б. го
обжалвал с мотив, че е изтекъл 6-месечният давностен срок за издаване на НП, а
и от август месец е безработен.
Пред районния съд като свидетел по делото е разпитан актосъставителя, който
е заявил, че на местонарушението, на паркинга до една кола, имало събрани
няколко човека без маски – трима или четирима. Обяснения е дал и жалбоподателят
заявявайки, че са били четири момчета и едно момиче. Момичето проверявало нещо
в колата, а едното момче трябвало да се качи в колата. Запалили по една цигара.
Полицаите им направили забележка и те поставили маските.
При тези факти районният съд приел, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е спазен и материалният
закон. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно
и ясно, съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като точно
е описана нарушената противоепидемична мярка и с кои подзаконови нормативни
актове – конкретните заповеди на министъра на здравеопазването, е въведена.
Счетено е, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Въпреки
това е преценено, че то следва да се квалифицира като маловажен случай по чл.28
от ЗАНН, тъй като нарушителят признава вината си, бил е на открито място и
пушел цигара, което обективно налага сваляне на маската и след забележката на
полицаите поставил маската си. От деянието не са възникнали вредни последици,
няма данни за други нарушения и жалбоподателят е в млада възраст и безработен,
поради което плащането на глоба ще го затрудни. Поради това НП е било отменено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Касационната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето (изм. и доп. ДВ,
бр.98 от 2010г., в сила от 1.01.2011г., изм. бр.15 от 2013г., в сила от
1.01.2014г., доп. бр.23 от 2020г., в сила от 14.03.2020г., бр. 28 от 2020г., в
сила от 13.03.2020г., изм., бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл.61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В
ал.3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите. Ал.4, предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област,
при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1.
С цитираната заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, в сила от 13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г.,
впоследствие изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263/14.05.2020г.,
в сила от 14.05.2020г., бяха въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България до 13.05.2020г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена
от разпространението на COVID-19 и обявеното с решение от 13.03.2020г. на
Народното събрание извънредно положение. Цитираните заповеди на министъра на
здравеопазването са общи административни актове, които са надлежно публикувани
на интернет-страницата на министерството и са задължителни за спазване от
гражданите. Въведената противоепидемична мярка за
носене на маска на посочените места, има за цел да ограничи разпространението
на заразата, застрашаваща живота и здравето на хората. Тази мярка по правило
има временен характер. Срокът на действието й е бил до издаването на заповед №
РД-01-263/14.05.2020г., с която са въведени друг вид мерки. Но до отмяната й
заповед № РД-01-124/13.03.2020г. е била валиден общ административен акт,
установяващ задължение за гражданите да носят маски на посочените места, чието
неспазване е било скрепено със съответната санкция.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето (Нов ДВ, бр. 28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г., изм. ДВ, бр.34 от
2020г., в сила от 9.04.2020г., бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и
чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.
Безспорно по делото е установено, че на посочените време и място В.Б. е бил
без поставена защитна маска или друго предпазно средство, покриващо носа и
устата, въпреки съществувалото за това задължение за гражданите. С това той е осъществен описания състав на
нарушение при форма на вината пряк умисъл, като са правилни изводите на
районния съда в тази насока, включително, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Правилна е и правната квалификация на нарушението.
Неправилно е обаче становището на първоинстанционния съд, че нарушението може
да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Преценката за
маловажност е дължима самостоятелно за всяко нарушение при съобразяване на
относимите към него конкретни фактически обстоятелства. Разглеждано през тази
призма, процесното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,
т.9 от НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото не са
установени факти, които да понижават обществена опасност на деянието. Приетите
от районния съд обстоятелства не водят до извод за маловажност. Нарушителят е
бил в група от няколко лица – всички без маски, с което съществено са били
нарушени действали тогава противоепидемични мерки. Тютюнопушенето не може да
бъде оправдание за това, защото се касае не за едно, а за група лица. Поставянето
на маската след забележката на полицаите е смекчаващо вината обстоятелство,
защото това е било сторено заради установяването на нарушението от полицейските
служители. То обаче не е с такава висока интензивност, че да доведе от
маловажност на деянието. Същото се отнася за признанието, липсата на данни за
други нарушения и младата възраст.
С оглед на изложеното е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК – противоречие с материалния закон и обжалваното съдебно решение следва да
бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се потвърди
наказателното постановление.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260230/11.03.2021г., постановено по
НАХД № 187/2021г. по описа на Районен съд - Бургас
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
251а-502/21.10.2020г., издадено от директора на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Бургас, с което на В.П.Б., ЕГН-**********,
за нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето, вр. т.I,
подт.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.