Определение по дело №647/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 485 /16.11.2023г. по ЧНД № 647/2023г. по описа на ОС -
С..
Производството е образувано по искане на обв.Р. чрез неговия защитник
адв.П. Д. от АК-Б. за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека и е с правно основание чл.65
от НПК.
В съдебно заседание искането се поддържа лично от обвиняемия и от
неговия защитник.Излагат се следните аргументи: обвиняемият не е
осъществил състава на престъплението по чл.116 от НК, за което е привлечен
към наказателна отговорност, налице е неизбежна отбрана, обвиняемото лице
има адрес, на който би могъл на търпи ограниченията, произтичащи от една
по-лека мярка за неотклонение, каквато е Домашният арест, с чисто съдебно
минало е, семеен и трудово ангажиран. Настоява се съдът да приеме, че не е
налице реална опасност обвиняемото лице да се укрие или да извърши
престъпление. Сочи се, че целите, предвидени в разпоредбата на чл.57 от
НПК по досъдебното производство могат да бъдат постигнати и с по-лека
мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“. Цитира се
решението „Илийков срещу България“ от 2001 г. на ЕСПЧ, което се намира
относимо към настоящия казус като се обръща особено внимание на приетото
от Съда в Страсбург, че националният съд следва да съблюдава факта, че
тежестта на обвинението не може сама по себе си да служи за оправдаване на
продължителността на задържането. Все в този ред на мисли в искането се
настоява, че продължаването на задържането може да бъде оправдано само,
ако съществуват конкретни данни за действителен обществен интерес, който
въпреки презумпцията за невиновност доминира над принципа за зачитане на
личната свобода.
В съдебно заседание защитникът поддържа искането за изменение на
мярката за неотклонение по отношение на Р. Р. Р., от „Задържане под
стража“ в следващата по тежест, която е приравнена със задържането под
стража, а именно „Домашен арест“ с прилагане на електронно наблюдение.
Опора намира в събраните доказателства в хода на досъдебното
производство/ДП/ и заключението на вещите лица по назначената от съда
съдебномедицинска експертиза. Поддържа заявеното в искането, че от
събраните доказателства не може да бъде направен извод и то обоснован за
липса на осъществен състав на престъпление от страна на Р. Р. по чл. 116 от
НК. Защитата е посочила, че е запозната със становището на всички съдебни
състави, които до настоящия момент са разглеждали искания за изменение на
мярката за неотклонение на Р. Р., в това число както на окръжния, така и на
апелативния съд, които последователно и безпротиворечиво са приемали, че
от доказателствата може да бъде направен един обоснован извод за
обосновано предположение за авторство на това деяние. Заявява, че
избирателно съдебните състави са се позовавали на Постановление №12
1

/1973 г. на ВС, акцентирайки върху това какво следва да бъде взето под
внимание, а именно дали по някакъв начин обв. Р. Р. не е провокирал лицата,
срещу които впоследствие той е стрелял и съответно е настъпил летален
изход и са причинени телесни увреждания. Защитникът излага мнение, че в
случая се касае за христоматиен пример за неизбежна отбрана, който се е
развил с участието на подзащитния му Р. Р.. Настоява се, че на процесната
дата обвиняемият е бил нападнат в дома си, като единствено неговата реакция
е успяла да защити както неговата лична неприкосновеност, така и живота и
личната неприкосновеност на неговото семейство, тъй като нападението е
било организирано от рода на така наречените „Алковци“ в гр. Нова Загора.
Защитата се позовава на свидетелските показания на разпитаните в хода на
досъдебното производство полицейски служители, както и на заключението
на комплексната психолого-психиатрична експертиза.
Възражение по правната квалификация на деянието и в тази връзка
относно наличието на обосновано предположение се прави само по
отношение на първото обвинение. Второто обвинение за престъпление по
чл.339, ал.1 от НК защитата намира безспорно установено и доказано.
Относно критерия реална опасност обвиняемото лице да се укрие или
да извърши престъпление защитникът излага следната позиция: обв.Р. има
адрес, на който той може да пребивава на територията на Р България, видно
от така приложения договор за отдаване на недвижим имот под наем, който
се намира на територия, различна от територията на гр. Нова Загора и чрез
който би се избегнало едно евентуално ескалиране на напрежението с рода на
Алковците. На следващо място защитникът счита, че на този адрес Р. Р. Р.
може да бъде контролиран с прилагането на електронно наблюдение, което в
достатъчна степен би обезпечило присъствието на лицето за нуждите и
целите на ДП и извършването на едни бъдещи процесуални действия с негово
участие.
По отношение на опасността от извършване на престъпление защитата
се позовава практика на съдилищата в Р България и на ЕС по правата на
човека, които сочат че ако интензитета от опасността при първоначалното
задържане на един обвиняем, респ. подсъдим е изначално висока, то с всеки
изминал ден при търпене на най-тежката мярка за неотклонение този
интензитет спада. Обръща внимание в тази връзка, че подзащитният му е
задържан на 26.08.2022 г. като счита, че следваща по тежест мярка за
неотклонение би изпълнила целите предвидени в чл.57 от НПК.
На последно място се изтъкват обстоятелствата, свързани със
здравословното състояние на Р. Р.. Счита, че обвиняемият се нуждае от
провеждането на клинични изследвания и лечение, тъй като стойностите на
захарния диабет и на кръвното му налягане са завишени, а подобни
изследвания и лечение няма как да бъдат извършени в условията на
арестните помещения. Подчертава, че в условията на ареста обвиняемият се е
обездвижил и че липсата на движение и на физическа активност, както и
2

еднообразната храна допълнително са допринесли за влошаване на
здравословното му състояние. С описаната по-горе аргументация се
обосновава искането окръжният съд да измени мярката за неотклонение на Р.
от „Задържане под стража“ в следващата по тежест „Домашен арест“ на
адреса, посочен в договора за наем, в гр. Несебър, курортен комплекс
Слънчев бряг, с прилагане на електронно наблюдение.
Представителят на Окръжна прокуратура-С. намира доводите на
защитата за вътрешно противоречиви като подчертава, че защитникът първо е
оспорил авторството на деянието, което от своя страна би обосновало искане
да бъде отменена взетата мярка за неотклонение, а впоследствие е поддържал
искането с правно основание чл.65 от НПК за изменение на най-тежката
мярка за неотклонение в следващата по тежест-„Домашен арест“. Обръща
внимание и на обстоятелството, че в хипотезата на уважено искане от страна
на съда мярката за неотклонение „Домашен арест“ е несъвместима с
настояването обвиняемият да бъде изследван и лекуван в лечебно заведение,
различно от болницата в Затвора-София. Относно заявеното от защитата, а
именно, че от доказателствения материал не може да се изведе заключение за
обосновано предположение за съпричастност на обв.-Р. към престъплението
по чл.116 от НК, за което е ангажираната наказателната му отговорност,
прокурорът се позовава на актовете на предходните състави на окръжния и
апелативния съд, които са стигнали до противоположно заключение.
Прокурорът акцентира и върху обстоятелството, че от предходното / поредно
/ произнасяне на съда с Определение № 365/11.09 2023 г. по ЧНД № 503/2023
г. на СлОС не е изминал продължителен период от време, нито са настъпили
нови обстоятелства, които да променят направения и изложен пространно
довод в мотивите на съда, че е налице обосновано предположение
обвиняемият Р. да е извършил престъпленията, за които е обвинен, както и че
е налична акцентираната опасност да се укрие. Прокурорът обръща внимание
и върху обстоятелството, че обвиняемият чрез неговите защитници сезира
съда през кратки интервали от време с искания по чл.65 от НПК, които
забавят хода на досъдебното производство.
Във връзка с констатираното влошено здравословно състояние на
обвиняемото лице представителят на прокуратурата не намира пречка спрямо
лице, относно което е взета най-тежката мярка за неотклонение, да бъдат
проведени медицински изследвания и да се извърши преценка дали е
необходимо да бъде извършено лечение, но в специализираната болница към
Затвора -София, която отговаря на всички условия и разполага с възможности
за провеждане на за активно лечение. Бидейки изследван в болнично
заведение, дори да не се налагат някакви последващи медицински действия,
прокурорът счита, че това би способствало за подобряване на здравословното
състояние на обв. Р.. Доколкото досъдебното производство е към своя финал,
прокурорът предлага на съда да приложи разпоредбата на чл.65, ал.6 от НПК
като определи двумесечен срок, през който исканията за изменение на
мярката за неотклонение да бъдат недопустими.
3

Упражнявайки правото си на лична защита и последна дума,
обвиняемият моли съда да измени мярката за неотклонение, взета спрямо
него, от „Задържане под стража“ по-лека, по възможност- „Домашен арест“.
Съдът след преценка на наличните по делото доказателства и като взе
предвид становището на страните, изразени в съдебно заседание, прие за
установено от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 467/2022г. по описа на РУ - Нова Загора е
започнато на 26.08.2022г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК за престъпление по
чл.116 ал.1 т.4 и т.6, вр.чл.115 от НК, за това, че на 26.08.2022г. в гр.Нова
Загора, ул.“Момина сълза“ № 8, умишлено са умъртвени лицата Васил
Петров Кунгалов и П. Р. Петров, двамата от гр.Нова Загора, по начин и със
средства, опасни за живота на мнозина - пистолет и ловна пушка, като
убийството е причинено на повече от едно лице. С постановление на
разследващия орган на 27.08.2022г., Р. Р. Р. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.116, ал.1, т.4 и т.6, вр.чл.115 от НК, за това,
че на 26.08.2022г. в гр.Нова Загора, ул.“Момина сълза“ № 8, умишлено
умъртвил повече от едно лице, а именно Васил Петров Кунгалов и П. Р.
Петров, двамата от гр.Нова Загора, по начин и със средства, опасни за живота
на мнозина, посредством възпроизвеждане на множество изстрели с пистолет
и ловна пушка. Разпитан в това си качество обвиняемия Р. дава обяснения във
връзка с обвинението.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 27.08.2022г. обв. Р. е
бил задържан за срок от 72 часа на 27.08.2022г. до довеждането му пред ОС -
С. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
С Определение № 313/30.08.2022г. по ЧНД № 413/16г. на С.ския
окръжен съд по отношение на обв. Р. Р. Р. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по досъдебно производство № 467/2022г. по описа на
РУ Нова Загора.
С Определение № 167/ 07.09.2022г. по ВЧНД № 185/22г. на АС - Б.,
определението на ОС - С. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане
под стража” по отношение на Р. Р. Р. е било потвърдено.
С Определение № 438/14.11.2022 г. по ЧНД № 557/2022 г. на ОС-С. е
оставено без уважение искането на обв.Р. за промяна на взетата спрямо него
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. По повод
постъпила частна жалба срещу акта на първостепенния съд от защитниците
на обвиняемото лице АС-Б. с Определение № 224/21.11.2022 г. по ВЧНД №
248/2022 г. е потвърдил съдебния акт на окръжния съд.
По повод второ искане с правно основание чл.65 от НПК е било
образувано ЧНД № 202/2023 г. по описа на ОС-С.. В с.з., проведено на
13.04.2023 г., защитниците на обв.Р.- адв.М.М. и адв.Д.М. са оттеглили
искането. Обвиняемото лице е потвърдило направеното от защитата
изявление и съдът е прекратил наказателното производство по ЧНД №
4

202/2023 г. по описа на ОС – С..
С определение № 215/09.06.2023 г. постановено по ЧНД № 306/2023 г.
на Окръжен съд - С. е оставено без уважение искането на обв. Р. Р. за промяна
на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-
лека. По повод постъпила частна жалба срещу акта на първостепенния съд от
защитниците на обвиняемото лице Апелативен съд - Б. с Определение №
115/16.06.2023 г. , постановено по ВЧНД № 117/2023 г., е потвърдил съдебния
акт на окръжния съд.
С Определение № 365/11.09.2023 г. по ЧНД № 503/2023 г. по описа на
ОС-С. съдът е оставил без уважение искането на обвиняемото лице за
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Определението не е атакувано пред Апелативен съд-Б..
На 21.04.2023 г. на обвиняемия Р. е повдигнато второ обвинение- за
извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК за това, че на 26.08.2022 г. в
дома си в гр.Нова Загора, ул.“Момина сълза“ № 8 държал огнестрелни
оръжия по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ-1 бр. пистолет „Webley&Scott“,
кал.7,65 мм с № 99892; 1 бр. пистолет конструкция „Макаров“, кал. 9х18 мм,
без обозначения и 1 бр. едноцевна гладкоцевна, ловна пушка марка „Saint
Etienne“, кал.12, с № 67637 върху долната страна на цевната кутия и №
138268 от лявата страна на цевта, както и боеприпаси за огнестрелно оръжие
по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ-40 патрони кал. 7,62х39мм; 38 бр.
патрони кал.7,62х25 мм „ТТ“; 77 бр. патрони кал. 7,62х39 мм; 38 бр. патрони
кал.12 и 1 бр. патрон кал.7,62х57, без да е имал за това надлежно разрешение
съгласно чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ.
В хода на проведеното разследване, освен първоначалните действия
преди първоначалното вземане на мярката за неотклонение, са били
извършени оглед на местопроизшествие, претърсване и изземвания, взети
обтривки и микроследи, както и биологичен материал, за назначаване на
съответните експертизи. Изискани и приложени са справка за съдимост на
обв.Р., както и характеристична справка. Изискани и приложени по
досъдебното производство са и протоколи за предупреждение от 26.07.2022
г., от които е видно, че Р. Р. Р. е предупреден да не нанася физически и
психически тормоз спрямо Н. Василев Петров, както и по отношение на
неговите близки и роднини, а всички правни въпроси помежду си да решават
по законоустановения ред в Република България. Аналогичен протокол е
съставен и по отношение на Н. Петров, който също е предупреден да не
нанася физически и психически тормоз спрямо Р. Р. Р. и неговите близки и
роднини. Приложени са и два броя докладни записки по преписка 306р-14492
от 19.08.2022 г.
Разпитани са множество свидетели, условно обособени в три групи:
- Свидетели от рода на „Р.ите“: Н.А.П., П.С.М.д, Станислав Яшар Салим /
Мюслюм /, Арсени Митков Михайлов, Лиляна М. А.а, Р. Р. М., Станислав
Яшар Салим, Емилия Колева А.а, Руска Ангелова Славова, Д.Й.С., Стефан Р.
5

Стефанов;
- Свидетели от рода на „Алкови“: Георги Василев Петров, Стефка Василева
Петрова, Силвия Аврамова Кунгалова, Софка Р.а Стефанова, Н. Василев
Петров, Р. Петров Р., Васил Петров Р., Нада Петрова А., Р. Петров Ангелов, С.
Н. Ч., Р. Николаев Василев, Стоян Митев А., Роса Е. Колева, З. М.
Костадинова;
- Полицейски служители и лица, които не част от враждуващите семейства:
К.В.М., Р.И.И., С.И.М., ДД.Д.П.в, С. Р. С., Г.М.Т., М.Ю.К. Е.С.О., КК.С.Ж.
Р.М.Б., Н. А.В., И.А.А..
Назначени и изготвени са две съдебно-медицински експертизи на труп,
както и пет съдебно-медицински експертизи на живи лица, чрез които се
установяват телесните им увреждания, както следва:
- на Н. Петров са били причинени множество огнестрелни
наранявания в областта на дясната половина на гръдния кош отпред,
обхващащи предната повърхност на дясната горна половина на корема, което
е довело до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ т.е.
лека телесна повреда, като пострадалият по щастлива случайност не е
получил по-тежки, даже и смъртоносни наранявания в областта на корема и
гърдите;
- на Софка Стефанова е причинено тежко огнестрелно нараняване на
дисталния край на лявата предмишница с натрошаващи счупвания на костите
на дисталните части на лакътната и лъчевите кости, с разкъсване на съдовете,
мускулите, сухожилията на мускулите и нервите, което е довело до
„осакатяване или загуба на левия горен крайник“ т.е. тежка телесна повреда;
- на Васил Р. са причинени множество огнестрелни наранявания в
областта на дясната половина на гръдния кош отпред, обхващащи предната
повърхност на дясното рамо и дясната мишнична област, което е довело до
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ т.е. лека телесна
повреда, както и огнестрелна рана в областта на дясното бедро, което също е
довело до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ т.е. лека
телесна повреда, като пострадалият по щастлива случайност не е получил по-
тежки, даже и смъртоносни наранявания в областта на гърдите;
- на Р. Р. са причинени масивно огнестрелно нараняване в областта
на предновътрешната повърхност на долната половиная на лявото бедро с
разкъсване на стените на левите фемурална артерия и вена, което е довело до
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“ т.е. средна телесна
повреда, както и увреждания в областта на челото, гърба и левия горен
крайник, които са довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“ т.е. лека телесна повреда;
- на Георги Василев са причинени множество огнестрелни
наранявания предимно в областта на лявата половина на гръдния кош с
левостранен хомопневмоторакс, както и огнестрелни наранявания в
6

коремната кухина, които са довели до „проникващи наранявания в гръдната и
коремната кухина“ т.е. средна телесна повреда, като установеният
хемопневмоторакс и хемоперитонеум са довели и до „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“ т.е. средна телесна повреда.
Разкъсването на слезката е наложило нейното оперативно премахване и е
довело до „загуба на слезка“ т.е. тежка телесна повреда. Огнестрелните
наранявания в областта на гръдните стени вляво и вдясно, огнестрелните
наранявания в областта на горните крайници, корема и лявата хълбочна
област са довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“
т.е. лека телесна повреда.
Назначена е и е изготвена комплексна балистична и химическа
експертиза на намерените и иззети боеприпаси. Назначена е и е изготвена и
дактилоскопна експертиза за наличие на годни дактилоскопни следи върху
тези боеприпаси.
Назначена е и е изготвена съдебно-фоноскопна експертиза за
съдържанието на проведените разговори при обажданията на тел. 112.
Назначени са и са изготвени съдебно-химически експертизи за
установяване на капсулни следи или барутни частици от произведен изстрел
по иззетите и предоставени за изследване обтривки от дланите и дрехите на
лицата, от които са били иззети. Според заключенията на тези експертизи в
пробата, иззета от лявата ръка на обв. Р. Р. са били регистрирани две
капсулни микрочастици, в пробата, иззета от предната част на тениската му
са регистрирани три капсулни микрочастици, а в пробата, иззета от предната
част на дънковия му панталон е регистрирана една капсулна микрочастица.
Назначени са и комплексна съдебно-биологична експертиза по метода
на ДНК- профилиране, дактилоскопна, химическа и съдебно-балистична
експертизи, по които също са изготвени съответните заключения.
Назначена е и е изготвена комплекса съдебна психолого-психиатрична
експертиза, според чието заключение обв. Р. не страда от психично
заболяване, годен е да участва в наказателното производство, но по време на
инцидента е изпитал интензивен страх, като не са установени
психопатологични мотиви при извършване на деянието.
По делото е приложена справка за осъжданията на обв. Р. Р., според
която последният е осъждан с присъда № 889/20.09.2011 г. по нохд №
926/2011 г. на Районен съд - Петрич, в сила от 14.02.2012 г. - за деяние по
чл.234 ал.1 от НК, извършено на 07.01.2011 г. - на шест месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години. Обв. Р. е реабилитиран по право.
Преди последното произнасяне на Окръжен съд – С. по ЧНД №
503/2023 г. по искането на обв. Р. за изменение на взетата спрямо него мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ е било изготвено заключението по
назначената по-рано с постановление от 31.10.2022 г. на разследващия
7

полицай съдебно-техническа експертиза със задача да се извлече цялата
налична информация от паметта на предоставените за изследване два броя
мобилни телефони марка „Айфон“, ползвани от лица, които са се намирали в
имота по време на стрелбата - обв. Р. Р. и свид. Арсени Михайлов. Според
това заключение от паметта на мобилните телефони, предоставени за
изследване, не е била извлечена никаква информация поради липсата на
персоналните кодове за достъп. Според вещите лица, ако тези кодове за
достъп бъдат предоставени, апаратите могат да бъдат отключени и
допълнително изследвани.
В тази връзка е проведен на 29.09.2023 г. разпит на обвиняем, в хода на
който обв.Р. е заявил, че след инцидента е бил изведен от дома му, а
мобилният си телефон марка „Айфон“, е оставил пред къщата. Този телефон
се заключвал с парола, която обаче не помни, респ. не може да посочи, но пък
счита, че в него не се съхранява информация, която би имала значение за
разкриване на обективната истина по делото. Добавил е още, че не може да
посочи и персоналния код за достъп до мобилния телефон марка и модел
„Apple Iphone 13“, ползван от свидетеля Арсени Михайлов и оставен пред
обитавания от обвиняемия имот на адрес гр.Нова Загора, ул.“Момина сълза“
№ 8 след възникналия на 26.08.2022 г. инцидент.
Свид. Арсени Михайлов не е разпитван след изготвяне на посочената
експертиза относно персоналния код на ползвания от него мобилен телефон.
Назначена е била и е изготвена съдебно- дактилоскопна експертиза за
установяване на годни дактилоскопни следи върху допълнително
предоставени на вещото лице предмети за изследване, иззети при
извършените в началната фаза на разследване действия.
Изискани са и справка от Районна прокуратура - С. за наличието на
преписки и досъдебни производства спрямо обв. Р., справка от РУ на МВР -
Нова Загора за съставени протоколи за предупреждения и полицейски
разпореждания по ЗМВР спрямо обв. Р., както и информация за хода на
конкретна преписка.
Наблюдаващият прокурор се е произнесъл по искане на защитниците на
обвиняемия, като е отказал да прекрати частично наказателното производство
за деянието по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 и т.6 пр.1 вр.чл.115 от НК и е отказал да
измени взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
претендираната мярка за неотклонение „Парична гаранция“. Пред прокурора
е бил представен договор за наем от 10.07.2023 г. между Виктория Ангелова
Рашева и Али Шюкри Али, от една страна като наемодатели и обв. Р. Р. Р., от
друга страна като наемател. Според този договор наемодателите предоставят
на обв. Р. за временно и безвъзмездно ползване собствения си имот -
апартамент в жилищен блок в гр.Несебър, ж.к. „Слънчев бряг - запад“. Този
договор, както копие от нотариалния акт по искане на защитата са
приобщени по ЧНД № 503/2023 г по описа на ОС-С., което бе изискано и
приложено по настоящото частно наказателно дело.
8

По искане на защитника по настоящото дело във връзка с твърденията
за влошено здравословно състояние на обвиняемото лице бе назначена
комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица, разполагащи със
специални знания в областта на кардиологията и ендокринологията. Чрез
експертизата се установи, че обвиняемият страда от Артериална хипертония,
втори кл.стадий и Дислипидемия с предимно завишени стойности на
триглицериди, за които заболявания трябва да спазва хигиено-диетичен
режим, да приема медикаментозна терапия, да провежда ежегоден преглед
при кардиолог и да се провеждат лабораторни изследвания. Предвид
оплакванията на обвиняемото лице, промените в ЕКГ и установените рискови
фактори за Исхемична болест на сърцето, каквито са пол, възраст,
затлъстяване, тютюнопушене, анамнеза за захарен диабет, артериална
хипертония, дислипидемия, вещото лице –кардиолог заявява, че е
необходимо лечение в отделение по кардиология-трето ниво на
компетентност с възможности за инвазивна оценка на сърдечно-съдови
заболявания и преценка за провеждане на коронарография при съгласие на
пациента в ускорен порядък. Вещото лице е посочило, че не е запознато със
статута на болницата към Затвора-София и с възможностите, с които същата
разполага за диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания.
От своя страна експертът в областта на ендокринологията посочва, че
обвиняемият страда от декомпенсиран захарен диабет тип 2, което налага
промяна в терапията както следва: продължаване на лечението с Глимегамма
2 мгх1 т. и Синжарди 2х1 т. след храна като се спазва хигиенно-диетичен
режим, подходящ за диабетици. Отразено е още, че същата терапия може да
се изпише от личен лекар и е необходимо проследяване на кръвната захар в
рамките на ареста с глюкомер като едва при незадоволителен контрол може
да се обсъжда насочване на пациента за болнично лечение в отделение по
ендокринология.
В съдебно заседание, разпитани вещите лица поддържат заключението
си. Допълват още, че обвиняемият е типичен пример за пациент с рискови
фактори - захарен диабет, затлъстяване, лош контрол на холестерола, с
промени на ЕКГ, с никакъв контрол на артериалната хипертония.Сочат, че се
касае за пациент, който както в ареста, така и извън него може да получи
усложнения от областта на кардиологията, каквито са инфаркт, евентуално
инсулт. В хода на разпита вещото лице д-р Канева е заявила, че при прегледа
на обв.Р. е предписала прием на нов медикамент -Екстра Синжарди, който
няма пречка да се осъществи в условията на ареста, като се проверяват
стойностите на кръвната захар от медицинско лице и ако няма добър резултат
- да бъде предписан друг медикамент. Подчертава обаче, че не е констатирала
видими признаци за увредено състояние на пациента / „…той самият се
уврежда, стоейки с висока захар“/,както и че липсва остър момент, налагащ
болничен престой. Счита, че с оглед медицинска превенция от евентуални
бъдещи усложнения, престой в болница за изследване с продължителност от
три до четири дни е напълно достатъчен.Основният акцент, поставен от д-р
9

Канева е, че при безразборен прием на неподходяща храна и липса на контрол
върху кръвната захар от страна на пациента, дори и престоят в лечебно
заведение не би допринесъл за нормализиране на кръвната захар, тъй като в
случая здравословното състояние преди всичко зависи от самоконтрола на
пациента, избора му на храна и двигателен режим.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на обв. Р. за изменение на взетата по отношение на него мярка
„Задържане под стража” в по-лека такава е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Съдът намира, че не е настъпила промяна
на обстоятелствата, която да мотивира извод, че задържането е
незаконосъобразно. Към настоящия момент все още са налице законовите
предпоставки, съдържащи се в разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.3 от НПК, които
обосновават законосъобразността на взетата най-тежка мярка за
неотклонение по отношение на обв. Р.. Същият е привлечен към наказателна
отговорност чрез повдигане на обвинение за тежко умишлено престъпление
от общ характер – по чл.116, ал.1, т.4 и т.6, вр.чл.115 от НК, за което
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 15 до 20
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Както към
момента на първоначалното задържане, така и към настоящия момент са
събрани достатъчно доказателства, които водят до извод на наличие на
обосновано предположение, че обв. Р. е съпричастен към вменената му
престъпна деятелност. Тези доказателства се съдържат в протоколите за
претърсване и изземване, в показанията на разпитаните свидетели и
заключенията на назначените и изготвени до настоящия момент по делото
експертизи. Доколкото защитата се позовава на практиката на Европейския
съд по правата на човека в Страсбург и този състав на ОС-С. следва на
напомни, че именно съобразно тази практика, когато се произнася по мярка за
неотклонение, свързана със задържане на обвиняемия под стража,
националният съдия следва да отговори на въпросите относно законността на
задържането, които не са идентични с въпросите, изискващи отговор с акта
по съществото на наказателното дело. В производството, обсъждащо въпроса
за мярката за неотклонение, националният съдия преценя и обобщава
наличните доказателства и доказателствени средства с оглед на това да
утвърди дали има „на пръв поглед“ данни за първоначално формиране или за
последващо продължаване на подозрението за връзка на обвиненото лице с
извършеното престъпление, а когато решава делото по същество с
окончателен за съответния процесуален стадий съдебен акт, съдът следва да
преценява дали доказателствата, които са събрани и проверени при съдебното
следствие са достатъчни и способни да обосноват по категоричен начин
виновността на подсъдимата лице. Такова е и становището на Аналитичното
звено към Наказателната колегия на ВКС, прието с решение на ОСНК от
13.07.2023 г., изпратено до административните ръководители на съдилищата с
писмо изх.№ И-1043/14.07.2023 г. на ОСНК на ВКС.
10

В конкретния казус събраните след предходното произнасяне на съда
по искане за изменение на мярката за неотклонение доказателства, не
променят изводите относно фактите, които от своя страна да доведат и до
промяна в извода направен от предходните съдебни състави за последващо
продължаване на подозрението за връзка на обвиненото лице с деянията, за
които е привлечен към наказателна отговорност.
Налице е и втората предпоставка, обосноваваща законността на
задържането на обвиняемия - наличието на реална опасност същия да
извърши престъпление, ако се намира на свобода, респективно да се укрие.
При първоначалното задържане съществуването на тази опасност е било
обосновано от окръжния, респективно апелативния съд с оглед на законовата
презумпция по чл.63, ал.2 т.3 от НПК, която обаче се отнася само за
първоначалното задържане. Към настоящия момент реалната опасност обв. Р.
да извърши престъпление продължава да е налице със същия интензитет,
както към момента на първоначалното задържане. На реална опасност от
извършване на престъпление сочат конкретните особености на разследваното
деяние - чрез използването на две незаконно притежавани огнестрелни
оръжия е било извършено умишлено убийство на две лица и са били ранени
още няколко, като на две от тях са били причинени тежки телесни повреди.
Налични са доказателства за предхождащо инцидента противоправно
поведение на обвиняемия, свързано с отправяне на закани за убийство към
свид.Н.Петров и семейството му/ показания на свид.Н. Петров-том трети, л.31
и л.28 от досъдебното производство, възпроизвеждащи съдържанието на
заканите, които са били записани от самия обвиняем и публикувани в
интернет пространството, а впоследствие са били възприети от посочения
свидетел и възпроизведени от него в протокола за разпит от 31.08.2022 г/.
Настоящият състав на окръжния съд не отстъпва от заетата позиция от
предходните съдебни състави за наличен доказателствен материал за
намерение отговорността за стрелбата да бъде поета от друго лице, различно
от обвиняемия и за опит да бъдат укрити оръжията, с които обвиняемият е
стрелял. Съобразявайки тежестта на извършените деяния и техния характер,
механизма на осъществяването им и възникналата реална опасност да бъде
отнет живота на множество лица приема, че продължава да съществува и към
настоящия момент реална опасност обвиняемият да извърши престъпление.
Налична е и опасност обв.Р. да се укрие, доколкото семейството на
обвиняемия живее постоянно и работи в Република Франция, а жилищният
имот, находящ се в гр.Нова Загора, ул.“Момина сълза“ № 8 е бил продаден.
Обсъдените обстоятелства, ведно с предвидената от законодателя санкция за
престъпленията по чл.116 и чл.339 от НК, за които на обв.Р. са повдигнати
обвинения, представляват сериозен мотив, ако обвиняемото лице е на
свобода, да се укрие с цел осуетяване наказателната отговорност и
последиците от нея - евентуалните наказания, които включват и най-тежкото -
доживотен затвор без замяна.
Относно твърдяното като новонастъпило обстоятелство – сключен
11

договор за наем от страна на обвиняемия, съдът намира за необходимо да
подчертае, че същият е бил представен както на прокурора, така и в
предходното производство с правно основание чл.65 от НПК. Както
предходният съдебен състав, така и настоящият намира, че договорът за наем
на имот, находящ се в гр.Несебър, комплекс „Слънчев бряг“ не е достатъчен,
за да се формира извод за отпаднала опасност обвиняемото лице да се укрие,
ако е на свобода. Горните разсъждения се налагат най-вече с оглед
направеното в условията на алтернативност искане за промяна на мярката за
неотклонение –от най-тежката в по-лека такава. Вярно е, че съдът е сезиран и
с искане мярката за неотклонение да бъде изменена в „Домашен арест“ като
бъде приложено и електронно наблюдение. Посочената мярка за процесуална
принуда също се приема за неподходяща, доколкото в хода на настоящото
производство защитата на обвиняемия поставя акцент за влошено
здравословно състояние с настояване за лечение в болнично заведение,
различно от болницата за активно лечение при Затвора-София. В тази връзка
следва да се обсъди и установеното по делото здравословно състояние на
обвиняемия, което също е било предмет на произнасяне от страна на
предходните съдебни инстанции. Видно от назначената по делото комплексна
съдебно-медицинска експертиза обвиняемият страда от Артериална
хипертония, втори клиничен стадий и Дислипидемия с предимно завишени
стойности на триглицериди, както и от декомпенсиран захарен диабет тип 2.
Тези заболявания обаче след предписаната терапия с медикаменти могат да се
контролират, особено ако обвиняемото лице прояви самоконтрол при приема
на лекарства и върху режима на хранене и двигателна активност, независимо,
че се намира в условията на ареста. Уместно е да бъде отбелязано, че в
производствата по чл.64 и чл.65 от НПК съдебните състави както на
окръжния, така и на апелативния съд са обсъждали приложимостта на
нормата на чл.255 от ЗИНЗС, която задължава администрацията в затвора и
ареста да осигурява на задържаните лица ежеседмична лекарска помощ, а в
неотложни случаи - да я осигурява незабавно, като при необходимост
задържаният се настанява в специализирано лечебно заведение, както и за
разпоредбите на Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, гарантиращи
реална възможност на задържаните лица да получат специализирана
медицинска помощ, включително и лечение в болнично заведение извън
системата на затворите, дори и в друго населено място, различно от това,
където се изпълнява мярката за неотклонение задържане под стража. В този
смисъл и като взе предвид заключението на комплексната съдебно-
медицинска експертиза с направените пояснения в съдебно заседание от
експертите, настоящият състав на окръжния съд счита, че влошеното
здравословно състояние на обв. Р. не е основание да се промени мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че разследването по
делото се провежда в разумен срок и не е налице хипотезата на чл.63 ал.4 от
12

НПК, предписваща императивно максималната продължителност на мярката
за неотклонение „Задържане под стража“ в досъдебното производство, респ.
задължителната промяна на тази мярка с по¬ лека мярка за процесуална
принуда в случай на изтичане на законоустановения максимален срок на
задържане на обвиняемия. Съобразявайки конкретните данни за фактическа и
правна сложност на казуса, както и съотносимостта на срока на задържане на
обв. Р. към наказанието, което евентуално може да му бъде наложено, съдът
намира, че настоящото задържане на обвиняемия не попада в хипотезата на
прекомерност и необоснованост. В тази връзка обаче и за да бъде осигурена
възможност на разследващите органи да извършат всеобхватно и пълно
разследване по досъдебното производство, следва да бъде уважено искането
на представителя на Окръжна прокуратура - С. като се определи двумесечен
срок по чл.65, ал.6 от НПК, през който период искане за изменение на
мярката за неотклонение да се счита за недопустимо, с изключение на
случаите, в които искането се обоснована с влошено здравословно състояние
на обвиняемото лице.
С оглед гореизложеното и преценявайки всички обстоятелства със
значение за преценката на законосъобразността на атакуваната мярка за
неотклонение, съдът стигна до извода, че и към настоящия момент
задържането се явява законосъобразно и в съответствие с нормата на чл.63,
ал.1 от НПК като по-лека мярка за неотклонение, включително и „Домашен
арест“ не би могла да осигури реализиране на целите, визирани в
разпоредбата на чл. 57 от НПК.
Поради изложените съображения следва да се отхвърли искането на
защитата на обв. Р. Р. Р. за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, както и следва да се
потвърди взетата най-тежка мярка за неотклонение.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ
13

Номер на акта:	485
Дата:	16 ноември 2023 г. (в сила от 23 ноември 2023 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20232200200647
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 ноември 2023 г.

Определение по дело №647/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите