ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 76
гр. Монтана, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на трети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Костадин Живков
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно частно
наказателно дело № 20221600600071 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243,ал.7 от НПК,образувано е по частна жалба на С.
СТ. АРС. от гр.С против определение № 32,постановено на 22.ІІ.2022 г. по
ЧНД №********** по описа за 2022 г. на Районен съд-Монтана,с което е
повърдил постановление от 26.І.2022 г.,с което Районна прокуратура-
Монтана е прекратила ДП № 897 по описа на РУ на МВР Монтана,образувано
за установяване извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.2 и т.4 от НК
във вр. с чл.194 НК- неизвестен извършител,който през периода от есента на
2018 г.до края на м.юни 2019 г.в с. Л и с. Г ,обл.М чрез използване на
МПС,отнел от владението на С. СТ. АРС. верижен тракторхх,ведно с плуг
към него и друг тежък плуг тип ригуловач на обща стойност 6 750 лв.,като
първите две машини се намирали на бензиностанцията в с.Л а плугът тип
ригуловач се намирал на пресевната в с.Г ,като били без постоянен надзор,без
съгласието на собственика,с намерение противозаконно да ги присвои.
Така постановеното определение е обжалвано от С. СТ. АРС. с оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност и искане на тези основания да бъде
отменено,а делото върнато на Районна прокуратура-Монтана със
задължителни указания за допълнително разследване и респективно
предявяване на обвинение към И Ц Г за извършване на описаното по-горе
деяние.
С жалбата не са представени нови доказателства,различни от събраните
по досъдебното производство,а при техния анализ се установява следното:
Жалбата е подадена в законния срок и от оправомощено лице с правен
интерес от обжалване,поради което е процесуално допустима,а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
За да постанови обжалваното определение,решаващият съд е оценил
правилно изяснените от обстоятелствата факти,а въз основа на тях е
1
достигнал до съответстващия правен извод,а именно за липса на основание за
предявяване на обвинение в твърдяното престъпление.Установената от
доказателствата фактическа обстановка е накратко следната:
Както жалбоподателят С. СТ. АРС.,така и И Ц Г са земеделски
производители,като първият развива дейността си в с.Бели брег,а вторият в
с.Л .С оглед развиване на това занятие лицата се нуждаят от съответни
машини,чрез които да извършват необходимите действия за обработване на
земеделски площи,като първият-жалбоподателят А. притежавал процесните
съоръжения,а именно верижен трактор хххх,ведно с плуг към него и друг
тежък плуг тип „ригуловач“ на обща стойност 7 550 лв.Тъй като не ги ползвал
често и активно,те били оставени стационарно,без нарочна грижа за
опазването им съответно трактора и по-малкия плуг в близост до
бензиностанцията в с.Л ,а по-големият плуг тип „ригуловач“ на пресевната в
с.Г .Вследствие това оставяне без ползване и поддръжка машината и
съоръженията били в лошо състояние-корозирали поради излагането им на
атмосферните влияния,но годни да изпълняват предназначението си,като
собственика решил да ги продаде на И Ц Г за сумата 11 000 лв.,за която
уговорка А. не отрича,но твърди,че в тази сума бил включен само
трактора.Ганов обаче възприел сделката като сключена,след като изплатил
уговорената сума,която предал в брой,а парите били предадени лично на
жалбоподателя от сина на Г в,като макар да не били оформени никакви
документи,купувачът Г възприел,че машините вече са негова собственост и
поради това ги откарал от посочените по-горе места,където се
съхранявали,като ги преместил в свои площи с нагласата,че вече е
собственик и може да се разпорежда с вещите.Както правилно е възприел
първият съд,видно от изложеното не може да се приеме наличие на
твърдяното престъпление поради отсъствие на съществени елементи от
състава му.На първо място,за да е налице престъпление по чл.195,ал.1,т.2 и 4
от НК,вещите следва да се отнемат от владението на другиго,в случая
жалбоподателят А.,но след като са били буквално захвърлени от него на
обекти,които не са свързани с него-бензиностанцията в с. Л и пресевната в с.
Г -то не може да се направи извод,че са били в негово владение.На следващо
място се изисква липса на съгласие на собственика за отчуждаване на вещите-
отново не е налице,тъй като се установява,че А. е дал своето съгласие на Г
да му предостави в собственост верижния трактор и двата плуга.Налице е
единствено намерението на последния да ги свои,но тъй като по негово
разбиране ги придобива чрез покупко-продажба,то не е налице умисъл за
престъпление,тъй като отсъства и липса на правно основание за
притежаването им,каквото би било намерение да присвои вещите противно
на волята на техния собственик,по отношение на когото са налице гласни
доказателства,в това число собствените му свидетелски показания,в които
заявява,че са имали уговорка за продажба на машините с Иван Ганов,макар по
неговите думи сумата от 11 000 лв. да е касаела само трактора,което не е
достоверно,с оглед обстоятелството,че съгласно заключението на оценъчната
експертиза,актуалната стойност на трактора в състоянието,в което се намира
е 6 240 лв.Както е видно,тази стойност е значително по-ниска от заплатената
2
от Ганов,поради което е резонно той да си е съставил мнение,че в нея са
включени и двата плуга,чиято стойност,между другото е малко над 1000
лв.,т.е. отново не надвишават или дори изпълват установено заплатената сума
от 11 000 лв.От изложеното е видно,че за твърдяното престъпление не са
налице доказателства,всъщност са налице облигационни отношения между
Ганов и жалбоподателя А.,които не са коректно проведени,тъй като на
практика сключеният и изпълнен договор за покупко-продажба не е оформен
в писмен вид,но съществените действия са фактически изпълнени-заплатена е
парична сума,която е дори по-висока от реалната стойност на вещите,които
са получени от купувача Г .Претенциите на жалбоподателя А. несъмнено са
досежно паричната равностойност на продаденото,но те са
неоснователни,както бе посочено в съжденията по-горе,а освен това в
никакъв случай не установяват данни за престъплението,което се твърди-по
чл.195,ал.1,т.2 и 4 от НК.
С оглед на така изложеното,настоящия състав на контролиращия съд намира
разгледаната жалба за неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение,а атакувания чрез нея съдебен акт да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен,поради което и на основание чл.243,ал.7 във вр. с
ал.6,т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 32,постановено на 22.ІІ.2022 г. по ЧНД
№********** по описа за 2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3