Р
Е Ш Е Н И Е
№28
гр.Русе,16.VІ.2010
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на четиринадесети април през
две хиляди и десета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При
секретаря М.П. и в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№ 623 по описа за 2009
год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.45 ЗЗД.
Ищците А.И.А. и Н.С.А. твърдят,че са
родители на малолетната И. А. А. за смъртта на която ,настъпила на 8.VІ.2008
год.при ПТП ответникът Ц.А.Ц. е признат за виновен с влязла в сила присъда по
приложеното НОХД № 71/09 год.на РОС.С нея е прието,че ответникът е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата при управление на МПС-да не
управлява след употреба на алкохол,да притежава свидетелство за правоспособност
и да не превишава законоустановената скорост при движение в населено място от
Ответникът Ц.А.Ц. оспорва иска по
размер.Възразява,че ищците не са осъществявали родителски контрол върху
поведението на И.,дори се дезинтересирали от нея.В резултат на липсата на такъв
контрол тя често отсъствала от дома си,прекарвала времето в различни компании
.Счита,че тези обстоятелства следва да се съобразят при определяне размера на
обезщетението,който да бъде значително по-нисък от претендирания.
По делото е конституирано като трето
лице-помагач на ответника „И. Б.”ЗЕАД,с която собственикът на управлявания от
ответника автомобил в деня на произшествието,е сключил застраховка ГО.Третото
лице е заявило в писмен отговор становище,в което оспорва изцяло исковете по
основание и размер,като навежда възражения ,изключващи отговорността на
застрахователя или намаляващи отговорността на ответника .
Като взе предвид твърденията и
доводите на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
С присъда № 32 от 4.ІІІ.2009 год. по
НОХД № 71/09 год.на РОС ответникът Ц.Ц. е признат за виновен в това,че на
8.VІ.2008 год.в град Р. при управление на лек автомобил”Опел Тигра” ДК №*** нарушил
правилата за движение по пътищата-чл.5,ал.2,т.3;чл.21,ал.1 и чл.150а от ЗДП
като по непредпазливост причинил смъртта на И. А. А. *** и средна телесна
повреда на Д. В.,като деянието е извършено в пияно състояние и от него са последвали смърт на едно лице и телесна
повреда на едно лице,поради което и на основание чл.343,ал.3пр.1,б.”б” пр.1вр.ал.1,вр.чл.342,ал.1,пр.3
и чл.55 НК е осъден на две години и единадесет месеца лишаване от свобода.Със
същата присъда ответникът е признат за виновен и в това,че по същото време и
място противозаконно отнел чуждо МПС-лек автомобил „Опел Тигра” с ДК № **** от
владението на Н. Д.,без негово съгласие с намерение да го ползва и е последвала
повреда на МПС ,като деянието е извършено в пияно състояние и отнемането е
извършено в условията на чл.195,ал.1,т.4 НК –чрез използване на техническо
средство,поради което и на основание чл.346,ал.2,т.1пр.1,т.2 пр.1 и 3 вр.ал.1 НК и чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание единадесет месеца лишаване от
свобода.На основание чл.23,ал.1 НК съдът е наложил на ответника най-тежкото
наказание от така определените-2 години и 11 месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване.
От съобразителната част на присъдата
и показанията на свидетеля Н. Д. се установява,че на 8.VІ.2008 год.свидетелят
имал рожден ден и заедно с пострадалата
И.,Д. В. и ответника се събрали в дома
на последния,за да го отпразнуват.Тримата
употребили алкохол и по-късно се преместили в жилището на Върбанова.Около 1
часа след полунощ ответникът взел ключовете за колата на вече заспалия Д. от джоба
на панталона му и заедно с двете момичета се качили в автомобила.Въпреки,че
употребил алкохол и не притежавал свидетелство за управление,ответникът го привел в движение.На връщане към дома на В.
ответникът се движил по бул.”Христо Ботев” със скорост над
От представената по делото
застрахователна полица № 20-5-08/21014/08/201/64203
се установява,че за автомобила Опел
Тигра рег.№ ***,собственост на Н. Д. Д.,е сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност с „И. Б.”ЗЕАД,със срок от 5.V.2008 год.до 4.V.2009 год.
По делото не е спорно,че ищците са
родители и наследници на починалата И. А.,която била единствено дете.До
раздялата си през м.октомври 2007 год.ищците живеели с малолетната И. в град П..След
тази дата ищецът А. се установил в с.К.,Русенска област заедно с И.,която
изразила пред родителите си желание да живее при баща си,което двамата
уважили.По този начин бил разрешен и въпросът за родителските права при развода
между ищците през месец април 2008 година.Ивелина имала много силна връзка със
своята майка ,която не прекъснала въпреки различното им местоживеене ,което не
се е отразило на близостта им и двете ежедневно общували по телефона.И за
двамата ищци смъртта на единственото им дете била тежък удар,причинил им много
страдания и мъка,които не могат да преодолеят и до днес.Свидетелката Я.,близка
приятелка на семейството,установява,че до инцидента и двамата ищци били много
контактни и общителни хора.Но ищцата Н.А.
понесла загубата на детето си като трагедия,която се отразила негативно на
емоционалното й и психическо състояние,променило отношението й към
хората,загубила желанието да общува с другите,дори да излиза от дома
си,затворила се в себе си и трудно
допускала до себе си дори най-близките приятели,влошило се и
здравословното й състояние.Свидетелката има впечатления и за преживените от
ищеца А.А. страдания при срещите им след произшествието,свързани с почитане паметта
на починалата И.. Свидетелят Д.,който се запознал с ищците след смъртта на
дъщеря им,също твърди,че и двамата много тежко са понесли загубата .Ищецът се
затворил,бил мълчалив и необщителен,избягвал контактите с хора.Всички , които
го познавали,го намирали за много променен и свързали тази промяна с шока и
болката от загубата на детето му.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установено от събраните по делото писмени доказателства,данните
по приложеното НОХД № 71/09 год.на РОС,обясненията на страните и показанията на
свидетелите Н. Д. и И. Я.,които съдът кредитира изцяло предвид тяхната
непосредственост и непредубеденост.
При така установеното от фактическа
страна,съдът прави следните правни изводи:
Влязлата в сила присъда на
наказателния съд,с която ответникът е признат за виновен в това,че на 8.VІ.2008
год.причинил по непредпазливост смъртта на И. А. А. вследствие нарушаване на
правилата за движение при управление на лек автомобил, е задължителна за съда
относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността
на дееца.В този смисъл за съда е
безспорно,че на 8.VІ.2008 год.ответникът Ц.
виновно е нарушил правилата за движение,като се движил със скорост
по-висока от максимално определената в закона скорост за движение на МПС в
населено място,без да притежава свидетелство за правоуправление и след употреба
на алкохол и причинил по непредпазливост смъртта на И. А.,чиито родители са
ищци по настоящото дело.
Внезапната и преждевременна смърт на
И. се отразила изключително тежко и болезнено на двамата ищци.Те понесли
огромна загуба,най-тежката за един родител ,преживели са шок,мъка и тъга,емоционален и психологически
стрес,които са оказали и ще продължават да влияят съществено върху начина им на
живот,върху психическото и физическото им здраве.Свидетелите установяват,че и
двамата ищци са изградили отношения на близост,обич и доверие с детето си,които
не са се променили от раздялата на съпрузите.Смъртта на И. причинила на всеки
от тях болка,страдание и мъка,отразила се негативно на психичното им състояние,променила отношението им с хората и
начина на живот-от контактни и общителни хора ,каквито ги познават близките им
преди злополуката,се превърнали в затворени,избягващи дори разговор с
най-близки приятели Като съобразява изложеното за претърпените от ищците болки
и страдания,техния,техният характер,интензитет и продължителност,съдът
намира,че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на по 35
хиляди лева за всеки от тях.До този размер предявените искове се явяват
основателни и доказани.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника и третото лице-помагач
за съпричиняване на вредоносния резултат
от страната на ищците,които не били
упражнили ефикасен контрол и надзор като родители и конкретно ищецът А.,комуто
е предоставено упражняването на родителските права, проявил безотговорност като
е допуснал Ивелина да пренощува в друго населено място,без да се увери с кого и
как прекарва времето.Установените по делото фактически обстоятелства,изложени
по-горе,действително сочат,че пътнотранспортното произшествие е настъпило след
полунощ,че И. е била в компания на пълнолетни лица и всички,включително и
пострадалата,са употребили алкохол.По преценка на съда тези обстоятелства обаче
не съставляват основание за намаляване на обезщетението.Съгласно чл.51,ал.2 ЗЗД
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,ако
увреденият с поведението си е допринесъл за настъпването им.Нормата намира
приложение и когато малолетно или
непълнолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради
неупражнен върху него надзор на родителите му.Във всички случаи е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат.Съдът намира,че в конкретния спор такава причинна връзка
липсва.Смъртта на пострадалата е вследствие допуснатите от страна на ответника
нарушения на правилата за движение по пътищата-управление на лек автомобил със
скорост ,значително превишаваща максимално разрешената за движение в населено
място,след употреба на алкохол и без да притежава свидетелство за
правоуправление и нито действията на пострадалата/включително и качването й в
автомобил,управляван от лице,за което е знаела,че е употребил алкохол/,нито
бездействието на ищците са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Неоснователни и недоказани са и
възраженията на ответника относно отношенията между пострадалата и ищците,и
проявяваната от последните пълна незаинтересованост към нея,които освен в
контекста на обсъденото по-горе възражение за съпричиняване,съдът разглежда и
като възражения по отношение на характера и размера на претърпените от ищците
морални вреди.По делото не се събраха доказателства за влошени отношения на ищците
с пострадалата,за отчуждаване, незаинтересованост или безотговорност към нея.Тъкмо
обратното,установиха се обичайните за отношенията между родител и дете
отношения и претърпените от ищците сериозни морални болки и страдания
вследствие смъртта й.
Основателно е възражението на третото
лице-помагач на ответника,че не дължи застрахователно обезщетение по сключения
застрахователен договор.Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”в каквото качество е привлечено третото лице „И. Б.”ЗЕАД покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на
притежаваното или използването на моторно превозно средство и от лице,което не
е изрично или мълчаливо упълномощено за това,освен ако то не е придобило
владението върху моторното превозно средство чрез кражба,грабеж или чрез
престъпление по чл.346 НК.Обстоятелството,че ответникът е осъден с влязлата в
сила присъда по НОХД № 71/09 год.на РОС и за престъпно отнемане на лекия
автомобил от владението на собственика Н. Д.,деяние което наказателният съд е
квалифицирал като престъпление по чл.346 НК,мотивира съда да приеме,че е налице
основанието по чл. 267, ал.2 , т.1,предл. последно, изключващо отговорността на
застрахователя да покрие обезщетението за претърпените от ищците от произшествието на 8.VІ.2008 год.неимуществени
вреди.
От изложеното дотук следва,че предявените
искове за обезщетение са основателни и доказани до размер от 35 хиляди лева,в
каквато част подлежат на уважаване,а в останалата следва да бъдат
отхвърлени.Върху главницата ответникът дължи законна лихва от деня на
увреждането-8.VІ.2008 год.до окончателното й изплащане.
При този изход на спора ищците имат
право на разноски съобразно уважената част от иска в размер на 815 лева за
всеки от тях .На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса по
сметка на РОС върху уважената част от исковете,а именно 2800 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Ц.А.Ц. *** ЕГН **********
да заплати на А.И.А. ***,ЕГН ********** и на Н.С.А. ***,ЕГН ********** по
35 000/тридесет и пет хиляди/лева на всеки от тях,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане,ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от 8.VІ.2008 година до
окончателното й изплащане,както и по 815 /осемстотин и петнадесет/лева разноски
в производството съобразно уважената част от исковете,като ОТХВЪРЛЯ исковете над този размер до претендираните по 150 хиляди
лева .
ОСЪЖДА Ц.А.Ц. *** да заплати
държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 2800 лева по сметка
на РОС.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на ответника „И. Б.”ЗЕАД със седалище град С..
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ: