№ 4226
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. А.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110149073 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от **********,със
седалище и адрес на управление **********,представлявано от **********
А.,против Д. Г. Д.,ЕГН **********,и К. Н. А.,ЕГН **********,и двете с адрес
**********,с искане да бъде постановено решение,с което да бъдат осъдени
ответниците да заплатят парични суми,както следва : ответницата Д. Г. Д. –
3857,05 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до
м.04.2019 г.,695,34 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
за периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г.,23,61 лева сума за дялово
разпределение за периода м.05.2018 г. до м.03.2019 г.,5,06 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до
02.03.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; спрямо
ответницата К. Н. А. – 1285,68 лева главница за топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,231,78 лева мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. до 02.03.2021 г.,7,87 лева сума за дялово разпределение за
периода м.05.2018 г. до м.03.2019 г.,1,68 лева мораторна лихва за периода
01.07.2018 г. до 02.03.2021 г.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,при което
ответниците имат качеството клиент на топлинна енергия и се явяват
задължени да заплащат цената на топлинна енергия в срока по общите
условия. В исковата молба се поддържа,че ответницата Д. отговаря за
заплащане на цената на доставена топлинна енергия до размера на ¾ от
задължението,а ответницата А. – до размера на ¼ от задължението при
съобразяване притежаваните идеални части от правото на собственост върху
1
топлоснабдения имот. Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в
срок,ищецът претендира мораторна лихва върху незаплатената главница. С
исковата молба са претендирани и парични суми за заплащане сума за дялово
разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
Ищецът моли съда да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответниците
Д. Д. и К. А. чрез назначения им особен представител със становище за
неоснователност на исковете като е формулирано възражение за изтекла
погасителна давност и се твърди,че предвид липсата на проведено доказване
за размера на задълженията исковете са недоказани по размер. Ответниците
молят съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач ********** намира исковете за доказани по
основание и по размер.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С нотариален акт от 12.08.1982 г. Д. Г. Д. и Н. Н. П. се легитимират като
собственици на **********
Видно от договор № 2322/06.06.2002 г.,сключен между **********,като
изпълнител,и етажните собственици в сградата в режим на етажна
собственост на **********,като възложители,страните са постигнали
съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят
приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а
възложителите се съгласили да поставят индивидуални разпределители.
Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на
етажните собственици от 30.05.2002 г.
Представен е договор,сключен между ********** и
**********,съгласно който ********** приема да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
********** се съгласява да заплаща възнаграждение за извършваната услуга.
Приети са общи условия на ********** за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
От справка от НБД „Население“ се установява,че Н. Н. П. е починал
през 2003 г. и е оставил като наследници по закон съпругата си Д. Г. Д. и
дъщеря си К. Н. А..
Представен е по делото протокол за неосигурен достъп.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че за процесния период не е осигурен достъп за
отчет на водомери и индивидуални разпределители. Общият топломер се
отчита по електронен път на първо число всеки месец,след което се приспадат
технологичните разходи за сметка на доставчика,общият топломер е
преминавал периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие,дяловото разпределение е реализирано при съобразяване на
нормативната уредба,дължимата главница възлиза на 6045,06 лева.
Според заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза
2
за процесния период са реализирани частични плащания в размер от 895,16
лева,с които са погасени парични суми за периода м.05.2017 г. до м.05.2018 г.
и частично за м.06.2018 г.,непогасените задължения възлизат на 5142,74 лева
за топлинна енергия и 31,48 лева за дялово разпределение,лихвата за забава
върху главница за топлинна енергия възлиза на 967,14 лева,а върху сума за
дялово разпределение – 7,20 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ е обусловено от доказване,че съществува договорно правоотношение,при
което едната страна по договора претендира от другата страна изпълнение на
договорно задължение. Този иск е уреден за реално изпълнение на договорно
задължение,когато липсва доброволно изпълнение. Софийският районен съд
намира,че от ангажираните в хода на производството доказателства може да
бъде направен извод,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия –
дружеството ищец осъществява доставка на топлинна енергия в сгради в
режим на етажна собственост,а ответниците се явяват клиенти на топлинна
енергия при съобразяване легалната дефиниция на това понятие.
Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот. Съдът намира,че ответницата Д. е собственица на ¾
идеални части от недвижимия имот,а ответницата А. – на ¼ идеална част от
недвижимия имот,в която насока взе предвид представения нотариален акт,от
който се установява,че правото на собственост е придобито от ответницата Д.
и нейният съпруг,както и отчете настъпилото наследствено
правоприемство,при което притежаваният от наследодателя дял от правото на
собственост се разделя поравно между съпругата му – ответницата Д. и
дъщеря му – ответницата А.. С оглед това,че е доказано,че ответниците
притежават право на собственост върху топлоснабдения имот съдът счита,че
е доказано съществуването на договорно правоотношение – законът не
поставя изискване за наличието на писмен договор,а по отношение на
топлоснабдените имоти към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ,договорното
правоотношение възниква при съобразяване притежаваното право на
собственост или вещно право на ползване. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата
и задълженията на страните се уреждат според общите условия на доставчика.
Страните не твърдят да са уговорени индивидуални условия,поради което
съдът приема,че приложими са общите условия. За да бъде изпълнението на
договорното задължение за заплащане цена на топлинна енергия
точно,необходимо е цената да е заплатена в срока по общите условия.
Доказването факта на плащането е възложено в тежест на ответниците,които
следва да установят,че са изпълнили точно своето договорно задължение.
Софийският районен съд,отчитайки събраните в хода на производството
доказателства намира,че исковата претенция подлежи на уважаване за
сумите,както следва : 3857,05 лева за ответницата Д. и 1285,68 лева за
ответницата А.,т.е. изцяло. За да възприеме,че исковата претенция за
главницата е доказана по основание и по размер,съдът взе предвид,че е
реализирано дялово разпределение,което съответства на нормативната
3
уредба,а според заключението по съдебно-техническата експертиза
технологичните разходи са приспадани за сметка на доставчика. При това
положение и като бъде отчетено,че съдът счита,че главницата за топлинна
енергия възлиза на 6045,06 лева при съобразяване заключението по съдебно-
техническата експертиза,което не включва задължения извън процесния
период,както и предвид обстоятелството,че при намаляване на дължимата
главница със стойността на частичните плащания,за които съдът възприема
заключението по съдебно-счетоводната експертиза,исковете за главницата за
топлинна енергия са изцяло доказани по основание и по размер. Действително
при начисляване на цената на топлинна енергия е отчетен максимален
специфичен разход,но този начин на определяне дължимата цена на топлинна
енергия се явява законосъобразен,когато не е осигурен от клиента на
топлинна енергия достъп до имота за отчет на показанията на водомер и/или
индивидуални разпределители,т.е. спазена е нормативната уредба относно
определяне стойност на топлинна енергия. Развитите съображения
мотивираха съда да счете,че исковете за главница за топлинна енергия
подлежат на уважаване. Софийският районен съд приема,че и исковете за
заплащане на сума за дялово разпределение подлежат на уважаване – за
сумите съответно от 23,61 лева за ответницата Д. и 7,87 лева за ответницата
А.. Съгласно чл.36,ал.2 от общите условия на ищцовото дружество цената за
дялово разпределение се заплаща на доставчика,а впоследствие доставчикът
реализира плащане към дружеството,което осъществява дялово
разпределение. При това положение и предвид заключението по съдебно-
счетоводната експертиза съдът счита,че исковете за сума за дялово
разпределение подлежат на уважаване. Разбирането на съда,че исковете са
доказани по основание и по размер налага разглеждането на своевременно
формулираното в писмения отговор възражение за настъпила погасителна
давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който
може да се позове на настъпила давност,ако в определен период от време
кредиторът не е предприемал действия по реализиране на вземането си.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност според приетото Тълкувателно решение по тълк.дело
№ 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ищецът е
предявил иска на 26.08.2021 г.,което означава,че са погасени по давност
паричните суми,дължими за м.06.2018 г.,тъй като вземането за м.07.2018 г. е
платимо в периода 01.08.2018 г. до 15.09.2018 г.,т.е. искът е предявен преди
да са изминали повече от три години от изтичане срока за плащане,не са
погасени по давност и по-новите задължения,начислени за периода до
м.04.2019 г. За да приеме,че е погасено по давност само неизплатеното
задължение за м.06.2018 г.,съдът взе предвид,че според заключението по
съдебно-счетоводната експертиза чрез реализиране на частичните плащания
по-старите задължения – за периода м.05.2017 г. до м.05.2018 г. са заплатени.
При това положение съдът счита,че възражението за давност е основателно за
сумата от 11,28 лева за ответницата Д. и за сумата от 3,76 лева за ответницата
А.,т.е. исковете следва да бъдат уважени за сумите от 3845,77 лева за
ответницата Д. и за сумата от 1281,92 лева за ответницата А.. Софийският
районен съд намира,че възражението за настъпила давност е основателно в
частта за претендираните суми за дялово разпределение за периода м.05.2018
г. до м.07.2018 г.,т.е. за сума в размер на 8,52 лева,при което исковата
4
претенция за ответницата Д. подлежи на уважаване за сумата от 17,22 лева,а
за ответницата А. – за сумата от 5,74 лева.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена на падежа или в срока за
изпълнение,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва. Когато
задължението има определен падеж или срок за плащане,длъжникът изпада в
забава,считано от датата,следваща падежната дата или следваща последния
ден от срока,а когато задължението няма определен падеж,за да бъде поставен
длъжникът в забава,кредиторът следва да е отправил покана. Съдът намира,че
по отношение на задълженията за главница за топлинна енергия общите
условия уреждат срок за плащане – съгласно чл.33 от общите условия цената
е платима в срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката,при
което за периода на забава клиентът на топлинна енергия дължи обезщетение.
Съдът,отчитайки обстоятелството,че според заключението по съдебно-
счетоводната експертиза размерът на мораторна лихва възлиза на 967,14
лева,т.е. по-висок е спрямо претендираната мораторна лихва от ищеца с
предявените искове,възлизаща общо на 927,13 лева,при което искът за
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия подлежи изцяло на
уважаване. Софийският районен съд приема,че исковете за заплащане на
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение следва да бъдат
отхвърлени,защото за задължението за заплащане сума за дялово
разпределение няма регламентиран срок,а същевременно ищецът не доказва
да е поставил ответниците в забава.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и предвид уважената част
от исковете,съдът намира,че следва да бъдат присъдени 1911,15 лева
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Д.,ЕГН **********,с адрес ********** да заплати на
основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на **********,със
седалище и адрес на управление **********,представлявано от **********
А., сумите от 3845,77 лева ( три хиляди осемстотин четиридесет и пет лева
седемдесет и седем стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.07.2018 г. до м.04.2019 г., 17,22 лева ( седемнадесет лева двадесет и две
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.08.2018 г. до м.03.2019
г., 695,34 лева ( шестстотин деветдесет и пет лева тридесет и четири стотинки
) мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2018
г. до 02.03.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 26.08.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането,като отхвърля иска в частта за разликата над 3845,77 лева до
пълния претендиран размер от 3857,05 лева главница за топлинна енергия,в
частта за разликата над 17,22 лева до пълния претендиран размер от 23,61
лева сума за дялово разпределение,за сумата от 5,06 лева мораторна лихва
5
върху сума за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 02.03.2021 г.
ОСЪЖДА К. Н. А.,ЕГН **********, с адрес ********** да заплати на
основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на **********,със
седалище и адрес на управление **********,представлявано от **********
А., сумите от 1281,92 лева ( хиляда двеста осемдесет и един лева деветдесет и
две стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.07.2018 г. до
м.04.2019 г.,5,74 лева ( пет лева седемдесет и четири стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.08.2018 г. до м.03.2019 г., 231,78 лева (
двеста тридесет и един лев седемдесет и осем стотинки ) мораторна лихва за
периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 26.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за
разликата над 1281,92 лева до пълния претендиран размер от 1285,68 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 5,74 лева до пълния
претендиран размер от 7,87 лева сума за дялово разпределение,за сумата от
1,68 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. до 02.03.2021 г.
ОСЪЖДА Д. Г. Д.,ЕГН **********,и К. Н. А.,ЕГН **********,и двете
с адрес ********** да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от
ГПК на **********,със седалище и адрес на управление
**********,представлявано от ********** А. сумата от 1911,15 лева ( хиляда
деветстотин и единадесет лева и петнадесет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
**********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6