МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 331/2015 год. на РОС.
Против подс. Л.А.Л. *** е повдигнато
обвинение по чл. 249 ал.1
пр.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК, за това, че на 22.08.2013 год., в гр. Русе, в условията
на продължавано престъпление – на пет пъти, използвал платежен инструмент – кредитна
карта „***, издадена на името на Й.К.А. ***, без съгласието на титуляра, вследствие на което получил сумата от 800 лв., като деянието
не съставлява по – тежко престъпление.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе, поддържа обвинението, така както е
предявено и настоява съдът да наложи на подс. Л. наказание
лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства, чието изтърпяване на основание
чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за подходащ изпитателен срок, а също така да й
наложи и предвидената в закона глоба.
Подсъдимият Л.А.Л. *** редовно
призован, явява се в съдебно заседание и заема
становището, че не е автор на престъплението и моли съда като невинен да го
оправдае по предявеното му обвинение.
Окръжният съд след като прецени
по отделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, прие за установено следното,
По фактите.
Подсъдимият Л.А.Л.
произхожда от градско семейство. Роден на ***г***, български гражданин, разведен,
с основно образование, безработен, осъждан и реабилитиран по право.
Пострадалият Й.К.А. е титуляр
по кредитна карта “***. Картата и пин
кода съхранявал в личния си портфейл.
В него имало още пари на
стойност 15 лева, още една кредитна
карта, издадена от банка „Пиреос“,
ведно с пин кода и лични документи
– лична карта, шофьорска книжка, талон. На 21.08.2013 год.
св. А. оставил
портфейла, ведно с описаните вещи, на предната седалка
в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег***. Паркирал го
в близост до адреса, на който
живее в гр.Русе, ул. ***,
след което го заключил.
На следващия ден- 22.08.2013г., рано
сутринта, подс. Л.Л. минавал
покрай автомобила и видял портфейла на предната му седалка. Отключил една от вратите
и взел портмонето на св. А.. Проверил съдържанието му, задържал в себе си двете
банкови карти и сумата от 15 лева, а останалите вещи изхвърлил. Впоследствие използвал
кредитната карта “*** общо пет пъти, посредством АТМ устройство на „Първа инвестиционна
банка“ АД, находящо се в гр. Русе, ул. ***. “ Първоначално
подс. Л. поставил картата в банкомата, въвел пин кода
и проверил наличността по сметката. След това осъществил три последователни тегления:
в 05.37 часа сумата от 400 лева, в 05.38 часа- 200 лева и в 05.40 часа още 200 лева.
Впоследствие заявил за теглене още 200 лева, но транзакцията не била одобрена. Така
подс. Л. изтеглил общо 800 лв.
Междувременно св. А. разбрал за липсата
на портфейла, в т.ч. и на кредитните карти, като веднага заявил тяхното блокиране
в банка „Пиреос“ АД и офиса на „Icard“.
От предоставената му справка за кредитната карта „Icard“
узнал, че посредством нея вече били изтеглени
800 лева. За другата банкова карта бил информиран, че с нея не били извършени транзакции.
След това, св. А. уведомил органите
на полицията за станалото. Портфейлът, ведно със съхраняваните в него документи,
с изключение на сумата от 15 лв. и двете банкови карти, му били върнати от непознати
граждани, които случайно намерили вещите.
При проведени ОИМ св. М.Г.- младши
разузнавач във Второ РУ на МВР- гр. Русе, прегледал предоставените от „Първа инвестиционна
банка“ записи от АТМ устройството, от което са извършени транзакциите и разпознал
подс. Л.Л., който му бил известен
във връзка с работата.
В хода на разследването е назначена
и изготвена техническа експертиза, която изследвала приобщените записи от АТМ на
„Първа инвестиционна банка“. Видно от заключението на експертизата не са установени
следи от интервенция върху представените файлове. Налице са множество сходства между
снимките от записа и снимка на подс. Л.Л. от НРБЛД, които дават достатъчно основание да се приеме,
че вероятно заснетото лице е именно обвиняемият.
По този повод било образувано
настоящото досъдебно производство. В хода на проведеното разследване било доказано, че подс. Л. е автор на
извършеното престъпно деяние.
По
доказателствата.
Съдът приема гореизложената фактическа обстановка за
доказана по безспорен и категоричен начин от събрания по делото съвкупен
доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на св. Й.К.А.,
приобщени към делото по реда на чл. 281 ал.3, вр. с
ал.1 т.4 от НПК, св. М.П.Г., от писмените доказателства – протоколи за извършени
процесуално-следствени действия, свидетелство за съдимост, справки от „Първа инвестиционна
банка” АД, справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние, биографична
справка, както и от заключението на техническата експертиза.
В основата на приетите от
настоящата съдебна инстанция за доказани фактически положения са показанията на
всички свидетели и най вече на М.Г., събраните и анализирани по делото писмени
доказателства, както и тези от експертен порядък, които изчерпателно дават
отговори на основните въпроси, свързани с осъществяване на престъплението от подс. Л..
Съдът изцяло
кредитира събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства на посочените свидетели,
тъй като на първо място Г. подробно разказва за разпознаването на подс. Л., когато на 5 пъти той е използвала чуждата дебитна
карта за да изтегли общо сумата от 800 лв., които той е използвала за задоволяване
на личните си нужди. Показанията на свидетелите са правдоподобни,
последователни и непротиворечиви, като същевременно взаимно се допълват.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция подс. Л.Л. дава кратки обяснения
по фактите и обстоятелствата, визирани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като оспорва разпознаването и счита че не е автор на престъплението. Поради
това съдът не дава вяра на неговите обяснения, които от една страна имат
характера на източник на доказателства, а от друга представляват израз на неговата
защитна позиция.
В подкрепа на изложената фактическа обстановка е и съдебно-техническата
експертиза, от която се установява, че заснетите от видиеокамерите
снимки съвпадат с неговата снимка от личната карта. В този смисъл са и
доказателствата от експертен порядък, на които съдът дава вяра. От тези
доказателства следва категоричния извод, че подс. Л. е съзнавал, че това е
дебитната карта на св. А., тъй като на същата е било изписано неговото име, а
не на друго лице.
От правна страна.
От анализа на
събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:
Видно от доказателствата по делото подс. Л.Л., като субект на престъпното посегателство е наказателно-отговорно
лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
С деянието си подс.
Л. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 249
ал.1, пр.1, вр. с чл.
26 ал.1 от НК тъй като на 22.08.2013 год., в гр. Русе, в условията
на продължавано престъпление – на пет пъти, използвал
платежен инструмент – кредитна карта „***, издадена на името на
Й.К.А. ***, без съгласието на титуляра, вследствие
на което получил сумата от 800 лв., като деянието
не съставлява по – тежко престъпление.
Съобразно правната доктрина и трайно установената съдебна практика това
престъпление може да бъде осъществено
чрез действие, като действията могат да бъдат
фактически. От обективна страна
след като е отнел от автомобила на
пострадалия дебитната карта и листчето с ПИН-кода от владението на св. А., подс. Л. самостоятелно на пет пъти чрез използването й е
извършил 3транзакции, като е успял да изтегли общата сума от 800 лв., без
съгласието на нейния титуляр в лицето на св. А.. Тези пари след това той е
изхарчил в своя полза. В конкретният случай съдът приема,
че с поведението си подс. Л. е осъществил всички признаци
от изпълнителното деяние чрез действие като неправомерно е придобил чужди
парични средства.
Подсъдимият Л. е
осъществил деянието като поставил кредитната карта пет пъти последователно в един
банкомат /АТМ устройство/, след което въвел ПИН кода за потвърждаване на заявените
от него транзакции. Това било сторено без съгласието на титуляра
на банковата карта - св. Й.А.. Посочената кредитна карта представлява платежен инструмент
по смисъла на чл.93 т.24 от НК, тъй като е веществено средство, което позволява
самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични
стойности.
Деянието на Л. не съставлява друго по-тежко престъпление по смисъла на
Особената част на НК. От него е причинена на А. имотна вреда в общ размер на
800 лв., която към момента
на разглеждане на делото не му е била възстановена.
На следващо място той действал в
условията на продължавано престъпление, тъй като на пет пъти е извършил 5последователни
транзакции, всяка от които осъществява състава на едно и също престъпление.
Същите са извършени през непродължителен период от време, при еднородна
фактическа обстановка и при наличието на умисъл, поради което всяко деяние се
явява продължение на предходното. Поради това в случая намира приложение
института на чл. 26 ал.1 от НК.
В резултат на своевременната
реакция на органите на полицията от проведените издирвателни
мероприятия престъплението е било установено както и неговото авторство.
Престъплението е довършено с факта на получаването на паричната сума, която е
била в банкоматите и същата е преминала в негова фактическа власт, причинявайки
по този начин имотна вреда на св. А..
Налице е и субективната съставомерност на деянието, тъй като
подс. Л. е действал
при пряк умисъл с ясното съзнание за противоправността на извършваното от него,
целейки и желаейки настъпването на точно определен резултат. Същият е разбирал много
добре и целейки именно настъпването на противоправния
резултат - неправомерно да получи чужди парични средства. Съзнавал е също така,
че използва чужда дебитна карта без съгласието на нейния титуляр, но извършил
това, воден от желанието да се снабди с парични средства.
Мотивите за извършване на престъплението са - предварително осъзнатата у него потребност да се снабди с намиращите се в дебитната карта парични средства за своя сметка.
Причини за извършване на престъплението са незачитане
на установения в нашата страна правопорядък, слабите
морално волеви задържки на подсъдимия и ниската му
обща и правна култура и правосъзнание.
По вида и размера на наложеното наказание.
Съобразно принципното начало, свързано със
законоустановеността на
наказателната репресия съдът счита, че при определяне на наказанието следва да се съобразят изложената
фактическа обстановка и всички обстоятелства обуславящи вида и размера на наказанието, което да
съответства с тежестта на извършеното от подс. Л. престъпление.
При индивидуализацията му, съдът отчита по отношение на подс. Л.Л. като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му
съдебно минало и ниския размер на имотната вреда, а като отегчаващи такива липсата
на критично отношение към извършеното и оспорване на авторството на деянието, лоши
характеристични данни, видно от наличието на предходно осъждане, за което е настъпила
реабилитация.
Окръжният съд,
след като взе предвид гореизложеното, степента на обществена опасност на деянието
и на личността на подс. Л., на мотивите и
причините за извършването на престъплението, намира,
че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 ал.1 от НК.
Налице е превес на смекчаващите вината обстоятелства и съобразявайки това съдът
счита, че наказанието следва да бъде индивидуализирано към предвидения в закона
минимум.
Поради това съдът счита, че
на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва на подсъдимият
да му бъде определено наказание от две ГОДИНи И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК следва да бъде отложено за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила
Освен това на подс. Л.Л. следва да му бъде наложено и предвиденото в чл. 249 ал.1
от НК допълнително кумулативно наказание глоба в двукратния размер на вредата, а именно 1 600 лв., платима в полза на Държавата.
Съдът счита, че така определеното на подс. Л.Л. *** по
вид и размер наказание ще изиграе
своята възспираща, възпитателна и превантивна роля. По този начин ще се постигнат визираните в разпоредбата на чл.
36 от НК цели на наказанието за индивидуална
и генерална превенция.
По направените по делото разноски.
При този изход на делото съдът счита,
че подс. Л.Л. със снета по делото самоличност
следва да бъде осъден да заплати в полза на РОС сумата от 50 лв.,
представляващи направени разноски в хода на съдебното производство, както и
сумата от 62.42 лв., в полза на ОД на МВР гр. Русе представляваща направени
разноски в хода на досъдебното производство за вещи лица.
Мотивиран от горните съображения съдът,
постанови присъдата си.
Председател: