Решение по дело №744/2021 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 241
Дата: 23 октомври 2022 г.
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20213310100744
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Исперих, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100744 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във
вр. с ал.3 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 2108/13.10.2021г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1335, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р П. Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителен
директор Ю.Ю., действаща чрез упълномощен юрисконсулт И. Н., против Н.
Н. Е., ЕГН-**********, от с.Голям Поровец, обл.Разградска, ул.“***“ № 11,
като моли съда, въз основа на всички доказателства по делото и прилагане
разпоредбата на чл.235 от ГПК, да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият, в качеството си на
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2018г.
дължи на ищцовото дружество следните суми, присъдени по издадената
срещу ответника Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 925/2018г. на РС-Исперих, а именно:
- 1 209.59 (хиляда двеста и девет лева и 59 ст) лева – главница;
- 124.47 (сто двадесет и четири лева и 47 ст) лева – договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 05.05.2018г. до 06.07.2018г.;
- 120.02 (сто и двадесет лева и 02 ст) лева - обезщетение за забава,
дължимо за периода от 05.05.2018г. до 06.07.2018г., както и
- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до
окончателното погасяване на дълга. Претендира за присъждане на
направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото
исково производство.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът Н. Н. Е., ЕГН-**********, от с.Голям Поровец, обл.Разградска,
1
ул.“***“ № 11, не е намерен на посочения адрес, установен като негов
постоянен адрес в страната, а е с настоящо местоживеене във
Великобритания, неизвестен адрес. Назначеният му, при условията на чл.47,
ал.6 от ГПК, особен представител адв.П.М., АК-гр.Разград, представя писмен
отговор, като оспорва иска като неоснователен. Твърди липса на
доказателства ответникът да е получил претендирания от него кредит.
Коментира недължимост на уговорената в договора еднократна такса за
оценка на риска по чл.7.1 в размер на 129.60 лева. Възразява, че
Погасителният план по договора за кредит не съдържа информацията по
чл.11, ал.1, т.12 от Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главницата, лихвата и
допълнителните разходи. Не е посочен начина на формиране на ГПР,
съобразно изискванията на чл.19, ал.1 от същия закон, а само стойността на
същия. В тази връзка твърди недействителност на договора за кредит, на
основание чл.22 от ЗПК, поради което и в съответствие с чл.23 от закона,
счита, че ответникът е задължен единствено за чистата стойност на кредита,
без да се дължат лихви и други разходи. В тази връзка претендира за
отхвърляне на акцесорните искове за вазнаградителна лихва и обезщетение за
забава. В съдебно заседание и въз основа на събраните по делото
доказателства доразвива доводите си, като твърди недействителност на
Договора за кредит поради противоречие с императивни разпоредби на
цитирания ЗПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество е цесионер,
съгласно подписано Приложение № 1 от 15.02.2021г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.08.2018г., сключен между
“ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД-гр.София, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД-гр.София, ЕИК *********. По силата на цесията вземанията
на цедента срещу ответника Н. Н. Е., ЕГН-**********, произтичащи от
сключен с него Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2018г., са
прехвърлени изцяло с всички превилегии, обезпечения и принадлежности,
вкл. и всички лихви, в полза на цесионера. Извлечение от Приложението към
цесионния договор е представено по делото (л.20-21 от делото), двустранно
подписано, като вземането от ответника е вписано под номер 6068.
Към исковата молба е приложено Уведомително писмо, изх.№ УПЦ-С-
ТБИ/*** от 22.02.2021г., адресирано до ответника Н. Н. Е., ЕГН-**********,
на посочения от него, съгласно вписванията в Договора за кредит, постоянен
и настоящ адрес в с.Голям Поровец, обл.Разградска, с което ищецът,
действайки като пълномощник на цедента “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД-гр.София,
ЕИК ********* (съгласно представено Пълномощно – л.18 от делото),
уведомява ответника за извършената цесия и че цесионерът „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД-гр.София е новият кредитор на вземанията срещу
него. Определен е и 7-дневен срок от получаване на поканата за погасяване на
дължимите суми към новия Кредитор. Няма доказателства Уведомителното
писмо да е получено от ответника, но по изрично искане на ищцовата страна,
същото като част от приложенията към исковата молба, е връчено на
назначения от съда по настоящото дело особен представител на ответника.
По силата на Договора за потребителски кредит № *** от 03.04.2018г.,
сключен между “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД-гр.София, ЕИК ********* и Н. Н. Е.,
ЕГН-**********, последният получил паричен кредит в размер на 1 000.00
лева, ката е включено и заплащане на застрахователна премия по сключени
2
застраховки към кредита, съответно за покрИ.е на рисковете «Живот» - 39.60
лева и «Безраоботица» - 40.39 лева, както и еднократна такса за оценка на
риска от 129.60 лева, при което в договора е фиксиран общ размер на кредита
от 1 209.59 лева – за общо ползване. Уговорено е издължаване на кредита на
месечни вноски, с падежна дата за всяка вноска на 5-то число на месеца,
съгласно Погасителен план, съдържащ се в Договора (чл.11.2), в който са
определени падежни дати на точно определен ден и фиксиран размер на
погасителната вноска, съответно от 05.05.2018г. (падеж на първа погасителна
вноска) с краен срок на издължаване – 05.04.2019г., при общо дължима сума
за връщане 1 334.06 лева. Последната включва главницата по кредита, ведно с
оскъпяването й при уговорен годишен процент на разходите (ГПР) в размер
на 48.76 %. Годишният лихвен процент по кредита, съгласно Договора е 18.48
% (чл.9.1), а при просрочие на вноските се прилага законна лихва (ОЛП+10
пункта) – чл.9.4 от Договора.
Съгласно чл.16.2 от същия Договор, в случай, че Потребителят е
допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни
месечни вноски, цялото му непогасено задължение, съгласно Погасителния
план става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на
последната от трите поредни просрочени вноски. Считано от тази дата върху
цялото непогасено задължение се начислява законната лихва по чл.9.4 до
окончателното погасяване на задължението. Предсрочната изискуемост
настъпва автоматично, без да е необходимо уведомяване на Потребителя.
Според заключението вх.№ 2700/30.08.2022г. на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, ответникът-Кредитополучател е получил
паричния кредит по процесния договор, като сумата от 1 000.00 лева е
преведена от Кредитора на 04.04.2018г. по баkкова сметка ***, открита на
името на ответника в “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД. Според заключението на
същата експертиза, Кредитополучателят не е изплатил нито една погасителна
вноска. При допуснато просрочие на три поредни погасителни вноски,
съответно с падежи 05.05.2018г., 05.06.2018г. и 05.07.2018г., считано от
06.07.2018г. кредитът е станал предсрочно изискуем, за което Длъжникът Н.
Н. Е., ЕГН-**********, е уведомен от Кредитора с Уведомление, изпратено
на посочения в договора (чл.3) постоянен и настоящ адрес в с.Голям Поровец,
обл.Разградска, ул.“***“ № 11 с Известие за доставяне (Обратна разписка), на
„Български пощи“ ЕАД. Последното се е върнало в цялост с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя. В Договора не е посочен друг адрес за
кореспонденция, а само телефонен номер за контакт.
В чл.25.8 от Договара е уговорено, че цялата кореспонденция между
страните във връзка с изпълнение на договора се изпраща единствено и само
на адресите за кореспонденция и контакти, посочени в чл.3 и чл.4 от
договора. В чл.25.10 страните са поели задължение за уведомяване при
промяна на адресите за кореспонденция, а в чл.25.11 са приели, че всички
писма, независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен
писмено от страната адрес, се считат за получени от страната и в случаите,
когато страната е променила адреса си за кореспондениция и контакти, но не
е изпълнила задължението си по чл.25.10 от Договора.
Въз основа на служебно направени справка в НБД „Население“ се
установява, че посоченият горе адрес в с.Голям Поровец, обл.Разградска, е
единствения регистриран в страната адрес на длъжника Н. Н. Е., ЕГН-
**********, регистриран като постоянен адрес в страната, считано от
09.09.2010г. Като настоящ адрес, считано от 07.07.2015г. е посочена РТурция,
3
без конкретно местоживеене, а на 14.12.2020г. е заявено настоящо
местопребиваване във Великобритания, отново без конкретен адрес.
Поради продължаващото неиздължаване от ответника на дължимите
суми, Кредитодателят “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, предприело постъпки и със
Заявление вх.№ 4469/26.11.2018г. сезирало заповедно производство по ч.гр.д.
№ 925/2018г. по описа на РС-Исперих, по което и по реда на чл.417 от ГПК се
снабдява със Заповед от 27.11.2018г. за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за неизплатените парични
задължения, претендирани за установяване и в настоящото производство:
1 209.59 (хиляда двеста и девет лева и 59 ст) лева - главница по Договор за
потребителски кредит № *** от 03.04.2018г., 124.47 (сто двадесет и четири
лева и 47 ст) лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от
05.05.2018г. до 06.07.2018г., 120.02 (сто и двадесет лева и 02 ст) лева -
обезщетение за забава за периода от 05.05.2018г. до 14.11.2018г., законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
26.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски - заплатена ДТ в размер на 29.08 (двадесет и девет лева и
08 ст) лева и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 140.00
(сто и четиридесет) лева.
Тъй като Заповедта по чл.417 от ГПК била връчена на длъжника
(ответника по настоящото дело) при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от
ГПК, то по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, заповедният съд
издал Разпореждане от 03.08.2021г., с което указал на Кредитора да установи
вземанията си по исков ред в определения от закона срок.
По този начин е предявен в срок настоящия иск за установяване на
вземанията, но от цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-
гр.София, ЕИК *********, тъй като прехвърлянето на вземанията срещу
длъжника Н. Н. Е. в полза на ищцовото дружество чрез договора за цесия
(обсъден по-горе), е извършено в периода след издаване на заповедта за
изпълнение (на 15.02.2021г., по силата на цитираното горе Приложение № 1
от същата дата към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 31.08.2018г).
Съдебно-счетоводната експертиза установява в заключението си
останалите неизплатени и изискуеми задължения на ответника по процесния
Договор за паричен кредит, възлизащи към 26.11.2018г. (датата на сезиране
на заповедното производство), както следва:
- 1 209.59 лева – главница, включваща: 1 000.00 лева – размер на кредита;
39.60 лева застраховка «Живот»; 40.39 лева – застраховка «Безраоботица» и
129.60 лева - еднократна такса за оценка на риска;
- 51.88 лева - договорна (възнаградителна) лихва, изчислена за периода
от 05.05.2018г. до 06.07.2018г. и
- 53.26 лева – обезщетение за забава за периода от 06.05.2018г. до
26.11.2018г., като към датата на образуване на исковото производство –
13.10.2021г. констатира, че няма извършено погасяване на задълженията.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза на документи, с
представено заключение по Протокол № 66 от 08.09.2022г. (вх.№
2861/13.09.2022г. по Вх.регистър на съда), изследва печатния текст в
процесния Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2018г. (състоящ
се от 6 страници), ведно с придружаващите го документи – Застрахователно
удостоверение (състоящо се от 2 страници). Според експертното заключение,
описаните документи са отпечатани на кирилица, като при Договора за
4
кредит печатният текст е несерифен вид (без допълнителни декоративни
щрихи по краищата си), формат „Arial Narrow“, с размер 12, а при
Застрахователното удостоверение - текстът е серифен вид, формат „Times
New Roman“, с размер 6.
В производството по настоящото дело ищцовото дружество е направило
съдебни и деловодни разноски в общ размер на 880.00 лева, включващи:
заплатена ДТ в общ размер на 150.00 лева, от които 29.08 лева заплатени при
образуване на заповедното производство по ч.гр.д.№ 925/2018г. на РС-
Исперих и дължимата разлика от 120.92 лева – доплатена при образуване на
исковото производство; 330.00 лева – заплатено възнаграждение за особен
представител на ответницата, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и 200.00 лева - заплатено
възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Отделно са възнагражденията за юрисконсулт, от които 140.00 лева –
присъдено юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство и
претендирано възнаграждение по исковото производство. Ответникът не е
направил разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: С исковата молба е предявен иск с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от ГПК – за
установяване на парично вземане, произтичащото от договорно
правоотношение с ответника и цедирано в полза на ищеца. Същият е
допустим, предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на
РС-Исперих по Разпореждането от 03.08.2021г. по ч.гр.д.№ 925/2018г. по
описа на съда, дадено към заявителя “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД-гр.София.
Искът е предявен от цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-
гр.София, който е легитимиран да сезира настоящото производство при
спазване на законния срок по чл.415, ал.4 от ГПК по даденото указание към
заявителя-цедент на вземанията (арг. Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т.10б.). При условията
на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК – 26.11.2018г.
Разгледан по същество – установителният иск е частично основателен.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си по
отношение на процесните вземания и обосновава правен интерес от
съдебното им установяване, е Рамковият договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 31.08.2018г., сключен с “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД-
гр.София, ЕИК *********, по който ищцовото дружество има безспорното
качество на Цесионер, като вземането срещу ответника е надлежно описано в
Приложение № 1 от 15.02.2021г. към Рамковия договор. По своята правна
природа цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като
вземането преминава в патримониума на Цесионера в обема, в който го е
притежавал Цедентът с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви.
Съдът счита, че уведомлението за извършената цесия е стигнало до длъжника
с получаване на исковата молба, към която е приложено уведомление за
прехвърляне на вземането, изготвено от цедента чрез цесионера-ищец,
изрично упълномощен за това. Тъй като този факт е от значение за спорното
право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по
реда на чл.235, ал.3 от ГПК. Уведомяването е станало чрез назначения особен
5
представител, като може да стане във всеки един момент и е от значение
единствено с оглед на това на кого длъжникът следва валидно да изпълни
задължението си за плащане - на цесионера или на цедента, т.е. съобщаването
за цесията е релевантно единствено с оглед последвало плащане от страна на
длъжника, а в случая такова не е извършвано нито към Кредитора-Цедент,
нито към Цесионера.
По отношение на договорното правоотношение – Договор за
потребителски кредит № *** от 03.04.2018г., сключен между „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД-гр.София, ЕИК *********, като финансова институция по
смисъла на чл.3 от ЗКИ и ответника, като физическо лице - потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, за предоставяне на финансова услуга (§ 13, т.12
от ДР на ЗЗП), правната регулация се съдържа в Закона за потребителския
кредит (ЗПК), а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК - и
в Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно разпоредбата на чл.9,
ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма за улеснение на плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбата на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от
ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слабите участници в оборота, съдът е длъжен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, когато
нарушаването на тези норми не е въведено като основание (в този смисъл са
задължителните указания, дадени в т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по
тълк.д. № 1/2013г. на ОСГК на ВКС).
Въз основа на горното, съдът прецени преди всичко, че процесният
Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2018г., представен по
делото в писмен вид, на хартиен носител, ведно с всички приложения,
съставляващи неразделна част към Договора, предвид Застрахователното
удостоверение, изследвани от съдебно-техническата експертиза, не отговаря
на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
Цитираната разпоредба изисква всички елементи на договора да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, а
според заключението на посочената експертиза, обсъдено в обстоятелствената
част на решението по-горе, категорично се доказа, че това изискване не е
изпълнено. Застрахователното удостоверение е с изключително дребен и
почти нечетлив по размер шрифт - 6, а е категорична обвързаността между
двете правоотношения – това по Договора за кредит и по Договора за
застраховка, като дължимата застрахователна премия е включена от
Кредитора в компонент на главницата по кредита и същият договаря
застраховката от името и за сметка на застрахователя.
Освен посочения формален порок, съдът служебно следи и за наличието
на нищожни поради противоречие с императивните норми на ЗПК,
неравноправно договорени от доставчика на финансова услуга и в нарушение
на добрите нрави, клаузи в Договора. Така, съдът приема, че Договорът не
отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК. В
договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като
6
абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисление на ГПР по определения в
Приложение № 1 от закона начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
(чл. 10, ал. 1 от ЗПК).
Съгласно императивните изисквания, въведени с чл.11, ал.1, т.11 и т.12
от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за
условията на издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Погасителният
план следва да посочва дължимите плащания, да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяване на главница, лихва, изчислена на
базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Както се установи в хода на делото, в процесния договор се съдържа
Погасителен план, в който са посочени единствено размерът на погасителната
вноска и датата на всяко плащане. В договора липсва изискуемото по закон
съдържание, а именно разбИ.е по пера - главница, договорна лихва и
допълнителни разходи (такси), на задължението на Кредитополучателя,
респективно липса на информация за това каква част от задължението за
главница, лихви и допълнителни разходи (такси) се погасява с всяка отделна
погасителна вноска и как се формира размера на погасителните вноски.
Липсата на тези данни поставя потребителя в невъзможност да разбере с
извършените от него плащания каква част от задълженията по кредита
погасява и каква част остава дължима.
Предвид изложеното съдът приема, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен по силата на чл.22 от ЗПК. Тази
разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
Последиците от обявяване на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и други разходи по
кредита.
Както беше осъдено по-горе, чистата стойност на кредита, получена
реално от ответника, е доказана в своя размер от 1 000 лева, с приспадане на
сумите за застрахователни премии и еднократна такса за оценка на риска,
като длъжникът не е извършвал плащания за погасяването й. Съобразно
горното, предявеният иск следва да бъде частично уважен само за
претендираната неизплатена главница по Договора за кредит – 1000.00 лева,
7
при недължимост на акцесорните вземания за договорна (възнаградителна)
лихва и лихва за забава.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи заплащане на направените от ищцовото дружество съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното
производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от иска. Същите са
доказани, обсъдено по-горе, в общия размер от 880.00 лева, в това число
разноските по заповедното и по исковото производство, като към тях следва
да се прибавят и присъденото възнаграждение за юрисконсулт по
заповедното производство в размер на 140.00 лева и претендираното
юрисконсулско възнаграждение по исковото производство, което съдът
прецени, че следва да бъде определено при условията на чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в същия
размер от 140.00 лева, съобразно материалния интерес на делото. По този
начин общият размер на ищцовите разноски възлиза на 1 160.00 лева.
Съразмерно на уважената част от иска същите следва да бъдат присъдени до
размера от 797.76 (седемстотин деветдесет и седем лева и 76 ст) лева.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 от Закона за потребителския кредит, Договора за
потребителски кредит № *** от 03.04.2018г., сключен между «ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД-гр.София, ЕИК ********* и Н. Н. Е., ЕГН-**********, от с.Голям
Поровец, обл.Разградска, ул.“***“ № 11, вземанията по който Договор са
цедирани от Кредитора в полза на ищеца – Цесионер „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, съгласно Приложение № 1 от
15.02.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 31.08.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, по отношение на ответника Н. Н. Е., ЕГН-
**********, от с.Голям Поровец, обл.Разградска, ул.“***“ № 11, че същият
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1335, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р П.
Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителен директор Ю.Ю., сумата от 1 000.00 (хиляда) лева,
представляваща неизплатена главница по Договора за потребителски кредит
№ *** от 03.04.2018г., което вземане е цедирано от Кредитора «ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД-гр.София, ЕИК ********* в полза на ищеца – Цесионер „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, съгласно Приложение № 1 от
15.02.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 31.08.2018г.
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за признаване за
установено, че ищцовото дружеството има парично вземане от ответника в
размер на - 124.47 (сто двадесет и четири лева и 47 ст) лева – договорна
(възнаградителна) лихва по същия Договор за потребителски кредит № *** от
03.04.2018г, дължима за периода от 05.05.2018г. до 06.07.2018г.;
- 120.02 (сто и двадесет лева и 02 ст) лева - обезщетение за забава,
8
дължимо за периода от 05.05.2018г. до 06.07.2018г., както и
- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до
окончателното погасяване на дълга, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради
недължимост на задълженията, на основание чл.23 от Закона за
потребителския кредит.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н. Н. Е., ЕГН-**********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителен директор Ю.Ю., сумата от
797.76 (седемстотин деветдесет и седем лева и 76 ст) лева - направени
общо разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 925/2018г. на РС-
Исперих и по настоящото исково производство, съразмерно на уважената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 925/2018г. на РС-Исперих с оглед на правните последици по
чл.416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
9