РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. В. 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО И УБДХ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
В. Р. Г.
при участието на секретаря И. С. К.
като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно гражданско дело №
20231300500264 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба на „Застрахователно
акционерно дружество Д. Ж. и З.” АД, ЕИК: . чрез юрк. С., против Решение
№ 412 / 21.05.2023 г.. по гр. д. № 884 / 2022 г. по описа на РС - В. С него
дружеството – застраховател е осъдено да заплати:
на Г. М. Л. с ЕГН ********** от гр. В.сумата от 2380.00 лева,
представляваща разликата до неплатеното дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди за лек автомобил „Мерцедес“
250Д с рег. № ВН2208ВМ, собственост на ищцата, вследствие настъпило на
29.09.2021г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.05.2022г. до окончателното плащане;
на Г. М. Л. с ЕГН ********** от гр. В.сумата от 6000.00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило на 29.09.2021г. пътно-транспортно произшествие, ведно
със законната лихва, считано от 04.04.2022г. до окончателното плащане, като
е отхвърлена исковата претенция до сумата от 7000 лева;
на М. Л. Ц. с ЕГН ********** от гр. В. сумата от 2000.00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило на 29.09.2021г. пътно-транспортно произшествие, ведно
1
със законната лихва, считано от 04.04.2022г. до окончателното плащане, като
е отхвърлена исковата претенция до сумата от 4000 лева;
Застрахователното дружество е осъдено да заплати разноските в размер,
както следва: на Г. М. Л. сумата от 1449.91 лева и на М. Л. Ц. сумата от
400.00 лева.
Въззивникът сочи, че решението е неправилно, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както
и поради необоснованост. Моли същото да бъде отменено и бъде отхвърлен
иска. В условията на евентуалност, моли да се намали размера на
присъдените обезщетения за причинените от настъпилото пътно-транспортно
произшествие на 29.09.2021 г. имуществени и неимуществени вреди.
Посочва, че районния съд не е обсъдил всички доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност при постановяване на решението, както и че не е
отчел в достатъчна степен наличие на съпричиняване за настъпване на
процесното МПС. Моли да му бъдат присъдени разноски. Поддържа
жалбата си и в съдебно заседание, чрез молба, подадена от юрисконсулт И.
С.. Посочва, че ако се присъждат разноски на ответната страна, то да бъде
съобразено с действието на процесуалния представител на ответната страна, а
именно явяване единствено в съдебно заседание.
В законоустановения срок, страните Г. М. Л. и М. Л. Ц. не са подали
отговор. В съдебно заседание процесуалният им представител – адв. Б.
оспорва жалбата, няма нови доказателствени искания и моли да му бъдат
присъдени разноски за един адвокат, тъй като същите са поети като безплатни
по Закон за адвокатурата.
Окръжен съд - В., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази
наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
2
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства и тези пред окръжен съд, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към
нея.
За първи път пред въззивната инстанция застрахователното дружеството
е въвело възражение за съпричиняване при извършване на ПТП. Следва да се
подчертае, че съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с отговора на исковата молба
ответникът следва да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата,
на които те се основават, а когато не стори това, съгласно чл. 133 ГПК той
губи възможността да го направи по-късно. С изтичане на срока за отговор по
чл. 131, ал.1 ГПК, невъведените от ответника възражения срещу предявения
иск се преклудират, в т.ч. възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия от деликт, поради което възраженията не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд – т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. ОСГТК ВКС. С оглед на гореизложеното, съдът няма да обсъди
възражението за съпричиняване.
По отношение на възраженията за липса на доказателства, въззивният
съд намира същите за неоснователни. Правилно районният съд е разпределил
доказателствената тежест, като във връзка с нейното разпределение са
ангажирани доказателства. Чрез приетите заключения на вещото лице и
приетата експертиза се установи цената на автомобила, обект на пътното-
транспортно произшествие.
Приети са писмени доказателства и е изготвена съдебно – медицинска
експертиза, която е дала заключение за травматичните увреждания на ищците
от претърпяното ПТП. Г. Л. е претърпяла съчетана травма – глава, шия, гърди,
крайници. Травмата има характер на т.нар. камшичен удар, коланна травма на
гръден кош, корем и хълбок, и травма на долните стъпала и глезени върху
твърдите предмети вътре в купето. Проведено е лечение с шийна яка и
имобилизация на дясна глезенна става и стъпало за 4 седмици, а М. Ц. е
претърпял гръдна травма – контузия на лява гръдна половина, без увреждане
на ребра и дълбоки структури.
По отношение на времето за възстановяване от описани по-горе
трамватични увреждания и психични преживявания в резултат на ПТП,
3
същите са доказани от приетата съдебно-медицинска експертиза, както и от
показанията на свидетелите С. Ц.а и П. П.
Настоящата инстанция, счита че районния съд е постановил допустимо
и правилно решение. Исковете са доказани по основание и размер, съгласно
постановеното решение. Районния съд правилно е счел, че са налице всички
елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на
отговорността на ответника за причинените имуществени и неимуществени
вреди от пътното-транспортно произшествие.
По отношение на имуществените вреди Районен съд – В., правилно е
установил се противоправността на деянието и причинната връзка между него
и вреденосния резултат. Установил е и вината на шофьора на товарния
автомобил /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена/ Установил
е, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Установил е и реалната стойност на увредения автомобил.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно т. 11 от ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Такива са
характерът на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е
извършено, степента на влошаване на здравословното състояние,
причинените морални страдания, социално – икономическата обстановка в
страната към момента на увреждането и установените застрахователни
лимити. Съобразно константната практика на ВКС, за да удовлетвори
критерия за справедливост обезщетението за неимуществени вреди трябва да
е съответно съизмеримо с техния действителен размер т. е. да е онзи
своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие
върху личността и начина на живот на пострадалия. В тази връзка размерът на
определеното обезщетение е справедлив, когато е адекватен паричен
еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди.
Окръжен съд – В. счита, че първоинстанционния съд правилно е
извършил преценката, като е взел предвид всички гореизброени
обстоятелства и правилно е определил обезщетението, което се дължи на
двамата пострадали.
Предвид липсата на оспорване от страните по претенциите за лихви и
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – В. се солидализира изцяло с
изводите на първата инстанция и препраща към тях.
С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемите страни.
4
Техният процесуален представител – адв. Б. е претендирал разноски за един
адвокат, тъй като е поел тяхната защита като безплатна, съгласно Закон за
адвокатурата.
Предвид направеното възражение от въззивника в случай на
прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото да се намали до
минимален размер, настоящата инстанция, счита че съгласно чл. 78 ал. 3 и
ал. 5 ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Б. - сумата от 738 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
въззиваемата Г. М. Л. пред въззивната инстанция и сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на въззиваемата страна - М. Л. Ц..
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 412 от 21.05.2023 г. по гр. дело № 884/2022
г. по описа на Районен съд – В. като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружестБ.: Ж. и З.” АД, ЕИК: . да
заплати на адв. Д. Б. Цветанов с личен номер ********** сумата от 738 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на въззиваемата Г. М. Л. пред въззивната инстанция, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.: Ж. и З. АД, ЕИК: . да
заплати на адв. Д. Б. Ц. с личен номер ********** сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на въззиваемата М. Л. Ц. пред въззивната инстанция, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6