№ 3615
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110207391 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЗД
„Бул Инс” АД срещу НП № Р-10-305/26.04.2021 г., издадено от заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление “Застрахователен надзор” (УЗН), с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ вр.
пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. В жалбата
се излагат доводи в смисъл, че неправилно и превратно е тълкуван материалният закон, че е
наложена глоба при неспазване на законовата процедура и за нарушение, каквото не е
извършено от дружеството, че е подходено формалистично, без да се вземат предвид
съображенията, изложени от горепосоченото дружество в хода на производството, както и
доводи още за процесуално и материално незаконосъобразно ангажиране на отговорност за
повторност, за погрешна квалификация на твърдяното нарушение, за погрешно определяне
на датата на нарушението, за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, за несъобразяване на
санкцията с целите по чл. 12 от ЗАНН, както и за наличие на други (неконкретизирани от
жалбоподателя) съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН, като от съда се
иска НП да бъде отменено, евентуално – да се извърши преквалификация по чл. 644, ал. 1, т.
1 от КЗ и да се наложи минимална законова санкция. Административно-наказващият орган
(посредством процесуален представител), искайки потвърждаване на НП и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, твърди липса на допускане на нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила, оспорвайки доводите на въззивника.
От писмените доказателствени материали (съдът няма задължение да разкрива обективната
истина непременно и чрез гласни доказателствени средства, включително чрез разпити на
актосъставителя и свидетелите по АУАН – арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН,
1
което съвсем не значи, че на акта се придава някаква несъществуваща презумптивна
доказателствена сила и че не се събират по реда на НПК всички необходими доказателства
за разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото) се установява
описаната в процесното НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за
ползване на такава техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се
съдържа никъде в приложимата нормативна уредба), а също и връчването на препис от
АУАН на надлежно упълномощено да представлява нарушителя лице и оправомощаването
на актосъставителя за съставяне на АУАН от такъв вид със заповед на заместник-
председателя на КФН, ръководещ УЗН. Доказателствената съвкупност е непротиворечива и
недвусмислена, като не се откриват логически основания за съмнение относно
автентичността или достоверността касателно който и да било неин елемент.
При това положение следва да бъдат споделени и правните доводи по НП, към които съдът
също препраща, с уточнението, че място на извършване на нарушението се явява и гр.
София, доколкото няма точно определено място, където застрахователят обезателно е
следвало да се произнесе (в това число съобразявайки дадените от закона алтернативни
възможности за произнасяне, а и възможността за плащане по банков път или на което и да
е място, стига това да стане със съгласието на кредитора – при произнасяне посредством
определяне на обезщетение и плащането му).
По необсъдените до момента възраженията на жалбоподателя:
Въпросът за повторността е относим само към определянето на санкцията (а не към
разпоредбите, които са били нарушени, по смисъла на чл. 42, т. 5 от ЗАНН). Това, че в
АУАН не са посочени фактическите обстоятелства касателно повторността на още по-силно
основание не означава съществено нарушение на процесуалните правила - актът съдържа
изискуемото от чл. 42, т. 4 от ЗАНН описание на нарушението и обстоятелствата, при които
то е извършено (а именно – на липсата на произнасяне в съответния срок /и закъснялото
произнасяне/ при наличието на съответната претенция и предоставянето на съответните
доказателства в тяхната пълнота на съответната дата). Нетълкувателната съдебна практика
по въпроса не обвързва настоящия съдебен състав, като отделен е въпросът за това, че на
състава служебно е известно, че е налице изобилна съдебна практика на Административен
съд – София-град именно в съответствие със застъпваното в настоящото изложение
становище касателно повторността. Необходимо е да се има предвид още, че препращането
към НПК съгласно чл. 84 от ЗАНН касае само изрично посочени в тази разпоредба въпроси
(а не всички неуредени в ЗАНН въпроси), като липсва такова общо препращане по
отношение на предсъдебната фаза на административно-наказателното производство,
каквото е налице досежно съдебното производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Отделен е
въпросът за това, че в ЗАНН е установено специалното правило по чл. 53, ал. 2 от същия
закон, по аргумент от която разпоредба наказващият орган може да допълни изложеното от
страна на актосъставителя и във фактически, и в правен аспект, стига да се касае за същото
нарушение (в случая е налице идентичност между нарушенията по АУАН и НП).
Повторността по пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ касае нарушения от един и същи вид, т. е. – от
значение е това какъв е непосредственият обект на съответните нарушения или – с други
2
думи казано – засегнатите обществени отношения. Поради това нарушения от един и същи
вид са и тези, които засягат един и същи непосредствен обект, дори и за тях да са
приложими различни нормативни актове, уреждащи в различни периоди една и съща правна
материя като отменения и действащия КЗ. Отделен е въпросът, че в случая обуславящото
повторността предходно нарушение е със същата правна квалификация, съгласно
действащия КЗ.
Сочената в НП дата на извършване на нарушението съответства на първия ден, в който
срокът за произнасяне (надлежно посочен в постановлението) е бил пропуснат, поради което
в случая тази дата правилно се сочи в постановлението, доколкото едва на тази дата
бездействието вече се явява съставомерно.
В глави 39 и 47 от КЗ не се съдържат такива специални разпоредби, които да изключват
прилагането на чл. 108, ал. 1 от КЗ при предявяване на застрахователна претенция като
процесната. В чл. 496, ал. 1 от КЗ е установен срок с различно начало спрямо този по чл.
108, ал. 1 от КЗ, т. е. – двете разпоредби имат различно приложно поле, респективно не
може да се говори в случая приложение на чл. 496 и сл. от КЗ, изключващо приложението
на чл. 108 от КЗ.
Най-малкото предвид повторния характер на нарушението, а също и с оглед срока на
закъснението, не е налице и маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както и не е
налице основание за намаляване на санкцията съобразно приложимите в хипотезите по чл.
83 от ЗАНН, каквато е и настоящата, разпоредби на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН (наложената
санкция е пропорционална на административното нарушение и е в минималния допустим от
закона размер). Иначе, в самото обжалвано НП изрично е посочено, че въпросът за вината не
подлежи на обсъждане и имуществената санкция не е индивидуализирана на база на
отегчаващи вината обстоятелства.
В предсъдебната фаза на административно-наказателното производство аргументи от страна
на дружеството-нарушител не са излагани.
При всяко положение не се откриват допуснати в предсъдебната фаза на производството
съществени нарушения на процесуалните правила съобразно смисъла, извличащ се по арг.
от чл. 335 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
В обобщение:
При извършената служебно, включително и вън от доводите от страна на жалбоподателя,
цялостна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът не намери причини
за изменение или за отмяна на НП. Наложената имуществена санкция в светлината на
приложимата в хипотезите по чл. 83 от ЗАНН уредба по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН е напълно
законосъобразна като размер, в това число същата се явява съобразена със срока на
закъснението. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено (доколкото съответното представителство по делото е налице) при съобразяване на
чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрПом
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като сумата по същото
възнаграждение (независимо от материалния интерес) с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото следва да бъде определена в минимален размер; действителният
3
смисъл на разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН не е в това от обхвата на разпоредбата да
бъдат изключени наказващите органи, визирани като подлежащи на призоваване в чл. 61, ал.
1 от ЗАНН.
Мотивиран от всичко изложено и съобразявайки чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Р-10-305/26.04.2021 г., издадено от заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление съгласно
ТРЮЛНЦ гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Комисията за финансов
надзор (КФН) сумата от 80 лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4