№ 279
гр. Горна Оряховица , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20204120101915 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Клон България" КЧТ твърди, че между него и ответника СВ.
М. М. бил сключен договор за потребителски кредит № CREX-17162368/17.07.2019 г.,
по силата на който дружеството предоставило на ответника паричен кредит в размер
879,00 лв. за закупуване на хладилник с фризер марка „LG“, модел „GBR-31DSLZN“,
като се постигнало съгласие застрахователната премия по застраховка „Защита на
плащанията“ в размер на 39,56 лв. да бъде заплатена от кредитора , а ответникът да я
върне на вноски, заедно със заемната сума. Страните уговорили заплащане на
фиксирана договорна лихва от 17,83 %. Твърди, че дружеството е изпълнило
задължението си да предостави заетата сума чрез превеждането й на търговски
партньор, а за ответника възникнало задължение за погасяването й, ведно с добавената
към главницата застрахователна премия и възнаградителната лихва, на 6 равни
месечни вноски, всяка от 187,56 лв., последната от които – дължима на 20.01.2020 г.
Ищецът сочи, че ответникът преустановил плащането след 20.09.2019 г., което
съгласно договорните условия породило правото на ищеца да превърне кредита в
предсрочно изискуем от датата на падежа на втората поредна неплатена вноска –
20.10.2019 г. Твърди, че за това било изпратено уведомление на длъжника на
1
21.05.2020 г. Сочи, че за допуснатата от ответника забава се дължи обезщетение в
размер на законната лихва, което за периода на претенцията – от 20.10.2019 г. –
16.09.2020 г. е в размер на 69,76 лв. Моли за постановяване на решение, с което да се
приеме за установено съществуването на вземанията му по договор за потребителски
кредит № CREX-17162368/17.07.2019 г. от ответника, за сумите както следва: 880,84
лв. – главница, ведно със законната лихва от 01.10.2020 г. до окончателното й
изплащане; 56,96 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.01.2020
г.; 69,76 лв. – обезщетение за забава в плащането за периода от 20.10.2019 г. до
16.09.2020 г., за които е издадена заповед № 210/09.10.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1502/2020 г. по описа на Районен съд
– Горна Оряховица. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва основателността на
иска. Счита за недоказани предпоставките за съществуване на спорното право, нито е
установил как се формира размерът му. Възразява, че ако се дължат лихви за
просрочие, те следва да текат от връчване на исковата молба. Обосновава становище,
че при основателност на иска, неговият размер следва да бъде установен съобразно
настъпване на изискуемостта на краен падеж, а не предсрочно.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са положителни установителни искове положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземания по договор за
потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение. Уважаването им, с
оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на
следните материалноправни предпоставки: че между страните е възникнало
правоотношение по сключен договор за потребителски заем № CREX-
17162368/17.07.2019 г. с твърдяното от ищеца съдържание; че той е изпълнил
задължението си да предостави заетата сума чрез плащане на търговския партньор на
цената на закупената стока; че е сключена застраховка „Защита на плащанията“, по
която ищецът е заплатил застрахователната премия наместо ответника; че ответникът е
уведомен за упражняване на правото на ищеца да превърне кредита в предсрочно
изискуем, както и размерът на непогасения остатък от главница и договорната лихва и
размерът на обезщетението за забава
От договор за потребителски кредит № CREX-17162368/17.07.2019 г. се
установява, че ищецът се задължил да предостави на ответника кредит за закупуване на
2
климатик „Haier“, модел „AS18TD2 на стойност 1 299 лв. и да заплати за негова сметка
застрахователна премия от 44,96 лв. за застраховка „Сигурност на плащанията“ за
включване в групова полица № 5/2008 г. В договора е удостоверено, че ответникът
заплатил първоначална вноска от 300 лв., а остатъкът от 1 043,96 лв. следвало да бъдат
предоставени от ищеца чрез плащане на упълномощените търговски партньори (чл.1
от условията по договора). Съгласно параметрите на договора и чл.1 и 2 от условията
по него, ответникът дължал връщане на главницата от 1 043,96 лв., ведно с
възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент за срока на договора от 25,50 %,
платими на 6 равни месечни вноски от по 187,56 лв. всяка, първата – дължима на
20.08.2019 г., а последната – на 20.01.2020 г. В чл.3 от условията по договора било
уговорено, че в случай на забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората непогасена
вноска, вземането ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е
необходимо изпращане на съобщение до длъжника. Чл. 4 уреждал реда на погасяване
на дълга при частично изпълнение – разноски, лихва, главница.
Макар с молбата си от 08.01.2021 г. ищецът да въвежда уточнения по предмета
на договора, които са явно несъответни на установеното от писмените доказателства,
съдът намира, че съществените елементи на правоотношението са очертани с исковата
молба и те са съответни на заявеното в заповедното производство вземане. Същите са и
установени от представения договор за кредит, поради което твърдяното съглашение се
явява доказано.
Съгласно заключението по задача № 1 на съдебно-счетводната експертиза и
изясненото от вещото лице при изслушване на експертизата, на 18.07.2019 г. ищецът
заплатил на „Технополис България“ ЕАД сумата от 999 лв. за извършена от
ответницата покупка в негов магазин, съгласно фактура от 17.07.2019 г. на стойност
1 299 лв. Посоченото дава основание на съда да заключи, че ищецът е изпълнил
задължението си да предостави кредита до 999 лв. чрез плащане на продавача на
стоката, по начина, уреден в чл.1 от условията по договора. С доклада по делото на
ищеца бе указано по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за сключване
на твърдяната застраховка и заплащане на застрахователна премия, дължима от
ответника, което в договора за кредит е посочено като финансиране на услугата
„сигурност на плащанията“, но ищецът не ангажира доказателства за тези твърдения.
Не съставлява такова заключението по задача № 1 на експертизата, защото за
обсъжданото вземане на вещото лице е предоставена единствено информация от
ищеца, но не и първични или вторични счетоводни документи. Макар и пресъздадени в
съдебно-счетоводната експертиза, твърденията на ищеца за изгодни нему
3
обстоятелства без други доказателства за същия факт, не дават основание да се приеме
от фактическа страна, че това задължение на ищеца е изпълнено.
Ищецът признава в исковата молба и в извлечението от кредитната сметка, че на
19.08.2019 г. ответникът му е заплатил сумата от 187,56 лв., което преценено по реда
на чл.175 ГПК се явява съответно на установеното от вещото лице в задача № 2 от
експертизата. Съгласно заключението с посочената сума били погасени 163,12 лв. от
главницата и 24,44 лв. от договорната лихва. С доклада по делото на ответника бе
възложено в тежест, с оглед твърденията на ищеца, установяването, че е погасил
задължението за връщане на заетата сума, ведно със законната лихва, като му бе
указано на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за това. Той нито
въведе твърдения за плащане, нито от събраните доказателства такова се установи. При
липса на наведени насрещни твърдения за факт, за чието установяване ответникът носи
тежест за главно доказване, съдът следва да кредитира заключението по задачи № 2 и 3
на експертизата, установяващи по данни от ищеца, че ответникът не е извършвал
плащания по кредита, освен обсъденото по-горе.
С оглед изложеното, обективната предпоставка за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, предвидена в чл.3 от условията към договора – просрочие или
неплащане на две месечни вноски, е била осъществена към 20.10.2019 г., когато
съгласно договора е настъпил падежът на вноска № 3. Ищецът не твърди да е уведомил
ответника за упражняване на правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Макар в договора да е уговорено, че не се дължи уведомяване на длъжника за
упражняване на правото на кредитора да отнеме преимуществото на срока, съгласно
разрешението в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, приложимо за ищеца предвид качеството му, изискуемостта настъпва
не само с обективния факт на неплащане на определен брой вноски, но след обявяване
на длъжника на предсрочната изискуемост. Именно с обявяването, той упражнява
потестативното си право на едностранна промяна на договора. Едва след като
кредиторовото уведомление е достигнало до длъжника, настъпват неблагоприятните за
него последици от загубване на преимуществото на срока, ако към този момент са
били налице и обективните предпоставки за възникване на това право (така и Решение
№ 23/24.03.2015 г. по т.д. № 1717/2013 г. на I Т.О. на ВКС; Решение № 161/08.02.2016
г. по т.д. № 1153/2014 г. на II Т.О. на ВКС). Понеже липсва форма за посоченото
уведомяване, не само нарочната покана, но и всяко изходящо от кредитора изявление,
че поради неплащане на определения от договорните условия брой погасителни вноски
(или други уговорени обстоятелства), ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. По тези съображения
исковата молба също би могла да съставлява такова уведомление за упражняване на
4
правото на банката, като връчването й е моментът на настъпване на предсрочната
изискуемост (така напр. Решение №139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на I Т.О. на
ВКС; Решение №114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015 г. на ВКС, на II Т.О. на ВКС и
мн.др.).
В случая няма основание да се счете, че вземането на ищеца е станало изискуемо
преди срока, защото не се твърди, а и не се установява ответникът да е получил от
ищеца уведомление за упражняване на правото да превърне кредита в предсрочно
изискуем. Исковата молба не би могла да се счете за уведомление, защото е предявена
след изтичане на крайния срок на договора (след 20.01.2020 г.), с настъпване на който
вземането е станало изискуемо на това основание.
Макар и изискуемо на различно от заявеното основание, вземането на ищеца по
договора за кредит съществува, поради което не може да бъде отречено в
производството по чл.422 ГПК (в същия смисъл Решение № 15/09.05.2017 г. по търг.д.
№ 60034/2016 г. на I Г.О. на ВКС; Решение № 7/19.05.2017 г. по гр.д. № 60053/2016 г.
на II Г.О. на ВКС; Решение № 184/04.07.2017 г. по гр.д. № 60361/2016 г. на IV Г.О. на
ВКС). Посоченото е така, защото предметът на исковото производство по чл.422 ГПК
се определя от правното твърдение на ищеца (кредитор) в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение (приетото в т.17 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид установеното за размера на отпуснатия кредит (999 лв.) и уговорения
лихвен процент на възнаградителната лихва (фиксиран на 25,50 %), съдът на основание
чл.162 ГПК определи размера на дължимото възнаграждение на кредитора за срока на
договора на общо 75,61 лв. От тези суми след приспадане на платеното от ответника,
остават дължими 835,88 лв. главница и 51,17 лв. договорна лихва. Не се твърди
посочените задължения да са платени или погасени по друг начин, поради което са
дължими за заплащане на ищеца. Неизпълнението на задължението за плащането им на
падежните дати, уговорени в погасителния план и до изтичане на срока на договора,
предпоставя съгласно чл.3 от условията по договора и на общо основание – чл.86, ал.1
ЗЗД дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва за срока на
претенцията – от 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г. При съобразяване на размера на
отпуснатия кредит и уговорения начин на погасяването му (на шест равни анюитетни
вноски при посочената по-горе договорна лихва), както и с оглед формулата по чл.3 от
условията по договора, съдът на основание чл.162 ГПК определи размера на
обезщетението на общо 68,14 лв. (за периода от 20.10.2019 г. - 16.09.2020 г. – 29,66 лв.,
за периода от 20.11.2019 г. - 16.09.2020 г. – 14,11 лв., за периода от 20.12.2019 г. -
16.09.2020 г. – 12,87 лв. и за периода от 20.01.2020 г. - 16.09.2020 г. – 11,50 лв.).
5
Така ответникът дължи на ищеца по договора за потребителски кредит №
CREX-17162368/17.07.2019 г. заплащане на сумите 835,88 лв. –главница, 51,17 лв. –
договорна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.01.2020 г. и 68,14 лв. – обезщетение
за забава в плащането за периода от 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г. Исковете следва да
бъдат уважени до посочените размери, а в останалата част – да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се
присъдят направените разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно
на уважената част от исковете. От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства да е сторил разноски в заповедното производство в размер
на 75 лв. (25 лв. за заплащане на държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение), от които му се следват пропорционално 71,10 лв. В исковото
производство ищецът е сторил разноски от общо 225 лв. (25 лв. за дължимата
държавна такса съобразно чл.72, ал.1 ГПК, 300 лв. възнаграждение за особен
представител и 200 лв. за възнаграждение за вещо лице). Доколкото ищецът е
представляван от юрисконсулт, дължи се съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер, съгласно
посочената норма, следва да бъде определен от съда, но не повече от максималния
размер съгласно чл.37 ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съобразявайки правната сложност на спора и цената на иска, както и
осъществената защита – изготвяне на искова молба, поддържане на иска и изразяване
на становище чрез молба, без явяване в отрито съдебно заседание, съдът определи
дължимото юрисконсултско възнаграждение на 100 лв. Така общият размер на
разноските, направени от ищеца в исковото производство пред настоящата инстанция е
625 лв., от които пропорционално на уважената част от исковете, му се следват 592,51
лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК , че СВ. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.С******************* дължи на „БНБ ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, акционерно дружество, регистрирано в Търговския и
фирмен регистър при Търговския съд в гр.Париж, Франция под № ********* чрез
"БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Младост, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, блок 14, представлявано поотделно от Д.Т.Д. и
Ж.М.С., както следва: сумата от 835,88 лв. /осемстотин тридесет и пет лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № CREX-17162368/17.07.2019 г., ведно със законната лихва от
01.10.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 51,17 лв. /петдесет и един
лева и седемнадесет стотинки/, представляваща непогасена договорна лихва по
договор за потребителски кредит № CREX-17162368/17.07.2019 г. за периода от
20.09.2019 г. до 20.01.2020 г. и сумата от 68,14 лв. /шестдесет и осем лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащането в
размер на законната лихва за периода от 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г., за които е
издадена заповед № 210/09.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 1502/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като
ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за сумата над присъдените 835,88 лв. /осемстотин
тридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ до претендираните 880,84 лв.
/осемстотин и осемдесет лева и осемдесет и четири стотинки/, или за сумата от 44,96
лв. /четиридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ – главница; за сумата
над присъдените 51,17 лв. /петдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ до
претендираните 56,96 лв. /петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, или за
сумата от 5,79 лв. /пет лева и седемдесет и девет стотинки/ – договорна лихва и за
сумата над присъдените 68,14 лв. /шестдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/ до
претендираните 69,76 лв. /шестдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/, или
за сумата от 1,62 лв. /един лев и шестдесет и две стотинки/ – обезщетение за забава.
ОСЪЖДА СВ. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.С******************* да заплати на „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А.“, акционерно дружество, регистрирано в Търговския и фирмен регистър при
Търговския съд в гр.Париж, Франция под № ********* чрез "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, Район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, блок 14, представлявано поотделно от Д.Т. Д.и Ж.М.С. сумата от 71,10
лв. /седемдесет и един лева и десет стотинки/, представляваща направени разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 592,51 лв.
/петстотин деветдесет и два лева и петдесет и една стотинки/, представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса, възнаграждения на особен
представител и вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
7
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8