Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260005
гр. Ботевград, 16.02.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия **** гражданско дело No 236 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът- “****” АД, гр. София
твърди, че на 06.11.2008 г. е сключила договор за кредит за текущо потребление
с ответника И.И.Д. за сумата от 30 000.00 лв., със срок на издължаване 120
месеца, считано от датата на усвояване - 06.11.2008 г. Падежът на месечните
вноски настъпвал на 16-то число от месеца. Към договора за кредит бил подписан
и договор за поръчителство, по силата на който ****. станали поръчители на
кредитополучателя И.Д.. Погасителните вноски се превеждали по разплащателна
сметка с No ****. Кредитът се олихвявал с лихвен процент – 9,95% към датата на
сключване на договора. До м. декември 2011 г. кредитополучателят редовно
погасявал задълженията си, но след този момент плащанията били нередовни и
недостатъчни. Затова кредитът бил преструктуриран с допълнително споразумение
от 18.12.2013 г., с което се променил падежът на месечните вноски, лихвата и
годишният процент на разходите, поръчителството се запазило и се уговорили
допълнителни обезпечения. Поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на
основание чл. 19.2 и чл. 20.1 от ОУ ищецът уведомил длъжниците, че счита целия
неизплатен остатък от кредита за предсрочно изискуем. На 27.06.2016 г. кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем и отнесен в просрочие. Неизплатената част от
кредита се олихвила с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава
в размер на 10 процентни пункта. На Банката била издадена заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника И.Д.И.. Предвид подадено от длъжника
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ищецът предявява иск за
установяване на вземането си по отношение на длъжника. Моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 24 695.21 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от
06.11.2008 г. и Допълнително споразумение от 18.12.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 5978.89 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.11.2014 г. до
30.06.2016 г., сумата от 587.65 лв., представляваща санкционираща лихва за
периода от 04.04.2016 г. до 30.06.2016 г., както и сумата от 120.00 лв.,
представляваща заемни такси, за които суми е издадена Заповед No
2375/14.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. No 832/2016 г. по описа на
РС – Ботевград.
Ответникът- И.И.Д. в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор
оспорва исковете като недопустими, а по същество като неоснователни и
недоказани. Изразява становище за недопустимост на исковете, поради
преждевременното им завеждане, без да е упражнено надлежно правото за обявяване
на предсрочната изискуемост. По същество счита исковете за неоснователни. Прави
възражение за погасяване на задълженията по давност. Твърди, че в нарушение на
действащата към 18.12.2013 г. /момента на сключване на допълнителното
споразумение към договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г.
/Наредба No 9/03.04.2008 г. на БНБ /отм./ при преструктуриране на кредита
банката е включила дължимата санкционираща лихва в общия размер на
задължението, като и размерът на лихвата е неправилно изчислен. Заявява, че
договорът за кредит от 06.11.2008 г. и допълнителното споразумение от
18.03.2003 г. и това от 18.12.2013 г. съдържат клаузи в грубо несъответствие с
повелителни законови и подзаконови нормативни актове, като текстове от
споразумението са опорочени до степен на нищожност, поради което не е годно да
поради желаните от ищеца правни последици. Негодни да породят правни последици
са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление къ
договора. Твърди, че начисляването и претендирането на такси е в противоречие
на повелителни норми на приложимата законова и подзаконова нормативна уредба.
Сочи, че оспорва претенцията за заплащане на такси, договорни и санкциониращи
лихви и разноски както по основание, така и по размер, тъй като тези претенции
не са съобразени с повелителни законови норми и с договорените условия.
Поддържа, че договорът и допълнителното споразумение съдържат неравноправни
клаузи, като не е зачетено както приложимото в страната законодателство, така и
това на ЕС в редица Директиви. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч.
гр. д. No 832/2016 г. на Районен съд – Ботевград, по заявление на ищеца за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 01.07.2016
г. (подадено първоначално в РС- Етрополе), съдът е издал заповед No 2375 от
14.07.2016 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която разпоредил
длъжникът И.И.Д., с ЕГН ********** да заплати на заявителя “****” ЕАД, гр.
София следните суми: сумата-главница от 24695.21 лв., представляваща задължение
по Договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г. и Допълнително споразумение
от 18.12.2013 г.; сумата от 120.00 лв., представляваща заемни такси; сумата от
5978.89 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.11.2014 г. до
30.06.2016 г.; сумата от 587.65 лв., представляваща наказателна лихва за
периода от 04.04.2016 г. до 30.06.2016 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 627.64 лв. - разноски за платена държавна такса и 900.00 лв. -
разноски за юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане на съда No 2374 от
14.07.2016 г. подаденото по това производство заявление за издаване на заповед
за изпълнение е било отхвърлено по отношение на **** – поръчител, ****–
поръчител, и ****Д. – поръчител, като неоснователно.
В предвидения за това срок ответникът е подала
възражение в съда, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е
издадена заповедта за незабавно изпълнение.
По делото безспорно между
страните е обстоятелството, че между тях са сключени Договор за кредит за
текущо потребление от 06.11.2008 г. и Допълнително споразумение към него от
18.12.2013 г.
Видно и
от заверено копие на Договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г.,
със същия между ищеца “****” ЕАД, в качеството на кредитор, и ответника И.И.Д.,
в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на
който банката-ищец е отпуснала на ответника кредит за текущо потребление в
размер на 30 000.00 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата
на усвояването му, с падежна дата за издължаване на месечните вноски на 16-то
число на месеца, съгласно погасителен план към договора. В чл. 7 от договора е
предвидено задължение на кредитополучателя за плащане на лихва, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и
надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма
Престиж (приложение No 2 към договора), като към датата на сключване на
договора базовия лихвен процент е 7,44%, стандартната надбавка е в размер на
2,51%, или лихвеният процент по кредита е общо 9,95%. В чл. 8 е предвиден ГПР
по кредита в размер на 10.82. По силата на чл. 12 от договора, неразделна част
от същия са Общите условия за кредити за текущо потребление на физически лица,
които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.
Съгласно чл. 13 от договора, кредитополучателят заплаща такси, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които “****” ЕАД прилага по
извършвани услуги на клиента (Тарифата). Посочено е, че кредитополучателят е
запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на споразумението, както и
с дължимите от него такси за учредяване, вписване и заличаване на обезпечения
по споразумението, съгласно действащите към същата дата нормативни актове.
Приложено е заверено копие от Общите условия.
С
договор за поръчителство от същата дата изпълнението на задълженията на
кредитополучателя е обезпечение с поръчителство от поръчителите ****Х., ****и ****Д..
Със
сключени между страните на 18.03.2013 г. и 18.12.2013 г. допълнителни
споразумения към договора същите са изменили част от условията на договора, без
да се променя крайният срок за издължаването му.
Видно
от заверено копие на Допълнителното споразумение от 18.12.2013 г. към Договор
за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г., със същото страните са се
съгласили, че остатъкът по дълга по договора за кредит от 06.11.2008 г. към
датата на сключване на допълнителното споразумение е 31700.89 лв., от които
остатъкът по главницата е в размер на 28644.11 лв., дължимата редовна лихва е в
размер на 2264.27 лв., дължимата наказателна лихва е в размер на 732.51 лв.,
дължимите заемни такса са в размер на 60.00 лв., като кредиторът се отказва от
вземането си за наказателни лихви в размер на 509.63 лв. и начислените от
20.11.2013 г. до датата на подписване на споразумението, както и от вземането
си за такса изискуемост в размер на
60.00 лв., а непогасената част от начислените лихви към датата на подписване на
споразумението се капитализира към остатъка на главницата по кредита. Със
сключеното допълнително споразумение от 18.12.2013 г. на основание решение на
Кредитния комитет на “****” ЕАД, прието с протокол No 203-2013 и утвърдено от
ЦКПК с протокол No 232 от 06.12.2013 г., страните са постигали съгласие по
отношение на остатъка от дълга в размер на 30570.00 лв. да се сключи
допълнителното споразумение, като не се променя крайният срок за издължаване на
кредита. Съгласно чл. 4 от Допълнителното споразумението, кредитът се погасява
чрез посочена разплащателна сметка на кредитополучателя, с равни (анюитетни)
месечни вноски, включващи лихва и главница, съгласно погасителен план, който
кредиторът предоставя на кредитополучателя с подписване на споразумението.
Съгласно чл. 3 от Допълнителното споразумение, кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключването му е в размер на 10.95% годишно
или 0.03% на ден, а годишният процент на разходите по кредита е 11.52. По
силата на чл. 9 от Допълнителното споразумение, неразделна част от същото са
Общите условия за кредити за текущо потребление на физически лица, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на Допълнителното
споразумение. В чл. 10 е предвидено право на кредитора да извършва изменения
или допълнения на Общите условия, които стават задължителни за
кредитополучателя, като за всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя
чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на Банката. Съгласно чл. 8
от Допълнителното споразумение, кредитополучателят заплаща такси, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които “****” ЕАД прилага по
извършвани услуги на клиента (Тарифата), която е в сила към деня на съответното
плащане.
Видно
от заверено копие на Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление от 25.11.2013 г., всяка страница от които е подписана от ответника,
съгласно чл. 8 от същите кредитополучателят заплаща на кредитора такси и
комисионни, съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане
Тарифа на **** за такси и комисионните, както и всички други разходи по
обслужване на задължението и принудителното събиране на вземането, а когато
кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дългът.
По силата на чл. 19.1 от Общите условия, при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта. В чл. 19.2 от същите е
предвидена предсрочна изискуемост на кредита при допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни, а в чл. 20.1 е предвидено право на
кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем и в други случаи – като при
всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница (т.1),
или при всяко друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на
договора или общите условия (т.6). В чл. 7.4 от ОУ е регламентирано право на
кредитополучателя да се откаже от договора при увеличение от страна на банката
на лихвения процент по кредита, като погаси всички възникнали въз основа на
него задължения при лихвения процент, действащ преди промяната.
Представено
е и заверено копие от Погасителен план и ГПР “ДСК Престиж” към Допълнителното споразумение от 18.12.2013 г. за
сумата 30570.00 лв., всяка страница от който също е подписана от ответника, и
съдържащ всички 58 месечни погасителни вноски – с посочване на падежна дата,
размер на лихвен процент, размер на главница по вноската, размер на лихвата по
вноска, такси (0.00 лв.), размер на месечната вноска (от 681.14 лв. и последна
60-та вноска от 680.87 лв.) и размер на остатъкът от главницата след всяка
погасителна вноска, дължими в периода от 18.01.2014 г. до 18.10.2018 г. В
погасителния план е посочен и общият размер на договорните лихви – 8935.85 лв.,
и общият размер на месечните вноски /главница и лихва/ - 39505.85 лв.
Приложени са и заверено копие на Условия по кредитна
програма „ДСК Престиж” за клиенти-служители, за които се предоставят
преференциални условия по кредити, подписани от ответника, и заверено копие на
Приложение No 3 – такси по кредити за текущо потребление в лева, всяка страница
от които е подписана от ответника, съдържащи лихвените проценти при различните
видове кредити и размера на дължимите такси по кредити за посочени услуги.
Видно от Приложение No 3, в същия е предвидена такса оперативно обслужване на
кредити в случаите, когато същите стават изискуеми, в размер на 60.00 лв.
Видно
от заверено копие на Нотариална покана от “****” от 06.04.2016 г. до ответника И.И.Д., със същата последната е
уведомена за обявяване на кредита по Договор за банков кредит от 06.11.2008 г.,
отпуснат размер на 30 000.00 лв., за предсрочно изискуем - поради забава в
погасяването на задълженията й и на основание предвидените в него условия.
Посочено е, че от датата на получаване на писмото с уведомлението цялата
непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
в договора надбавка за забава. Нотариалната покана, съдържаща уведомлението на
ищеца за предсрочна изискуемост на кредита, е връчена на ответника срещу
разписка на 12.04.2016 г., видно от извършеното нотариално удостоверяване с
рег. No 1084 от 13.04.2016 г. на нотариус с район РС Етрополе, с рег. No 552 на
НК.
По
делото са изслушани заключенията на вещото лице М.Б. по допуснатите
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, от които се установява, че
кредитът по процесния договор за кредит от 06.11.2008 г., сключения между
страните по делото, е усвоен еднократно на същата дата, като сумата е постъпила
по разплащателната сметка No ****, както и че редовното погасяване на кредита е преустановено на
18.11.2014 г., като тогава е направено последното плащане. В таблици към
заключението вещото лице е посочило постъпилите суми по разплащателната сметка
на ответника, с които са погасявани задълженията по договора – размер на сумите
и дата на постъпването й (таблица 1), начислените наказателни лихви и такса
изискуемост към 01.07.2016 г. (таблица 2), изчисляването на дължимите вноски по
компоненти от 16.11.2008 г. до 01.07.2016 г. (таблици 2 и 3). Видно от същите,
то внесената от ответника сума за погасяване на кредита е в размер на 18501.66
лв. От основното заключение се установява, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на
01.07.2016 г. общият размер на задължението по кредита е 31261.76 лв., от които
главница в размер на 24695.21 лв., договорна лихва за периода от 18.12.2014 г.
до 30.06.2016 г. в размер на 5978.89 лв., санкционираща лихва за периода от
18.12.2014 г. до 30.06.2016 г. в размер на 560.22 лв. и наказателна лихва,
начислена на 01.07.2016 г. в размер на 27.44 лв., както и начислена на 27.06.2016
г. такса изискуемост в размер на 120.00 лв.
От
допълнителното заключение на вещото лице Б. се установява, че по време на срока
на договора не е извършвана едностранна промяна на лихвения процент по кредита,
както и че не са отнемани преференциалните лихвени надбавки по “Условия по кредитна програма “ДСК Престиж”, съответно не са прилагани
нивата на действащите лихвени надбавки по стандартните кредити за текущо
потребление. От същото заключение се установява, че за периода от 06.11.2008 г.
до 16.04.2011 г. има несъответствие между погасителния план и направеното
разпределение на погасителните вноски за главница и лихва, като е завишен
размерът на лихвите по погасителните вноски в сравнение с погасителния план и е
занижен размерът на погасителните вноски за главница в сравнение с погасителния
план. За периода от 16.04.2011 г. до 01.07.2016 г. вещото лице е посочило, че
не може да е изчисли разлика по месеци между погасителни вноски и вноски по
погасителния план, тъй като са извършени 7 плащания. Съгласно заключението,
процесният кредит е преструктуриран два пъти: на 18.03.2013 г. на основание
допълнително споразумение от същата дата, като непогасената част от начислените
лихви в размер на 3808.97 лв. се капитализират към остатъка от главницата в размер
на 25475.03 лв., при което размерът на главницата е 29284.00 лв., и на
18.12.2013 г. на основание допълнително споразумение от тази дата, като
непогасената част от начислените лихви в размер на 1925.80 лв. се капитализира
към остатъка на главницата в размер на 28644.11 лв., при което дължимата
главница възлиза на 30570.00 лв.
Съдът
кредитира заключенията на вещото лице като обективни, пълни и компетентно
изготвени.
По
делото са приложени заверено копие на ч. гр. д. No 780/2017 г. по описа на Районен
съд – Пирдоп и гр. д. No 2034/2018 г. по описа на Районен съд – Ботевград, видно от които на 29.09.2017 г. от “****” ЕАД е
подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
(подадено първоначално в РС- Етрополе, като поради отстраняване на съдиите в
РС- Етрополе от разглеждане на делото на основание чл. 22, ал. 1 от ГПК същото
е изпратено за разглеждане от РС- Пирдоп), срещу И.И.Д., ****., за вземания,
произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г. и
Допълнително споразумение от 18.12.2013 г., както следва: главница в размер на
24695.21 лв., договорна лихва в размер на 16993.17 лв. за периода от 17.11.2014
г. до 28.09.2017 г.; санкционна лихва в размер на 5929.27 лв. за периода от
30.01.2017 г. до 28.092017 г., заемни такси в размер на 120.00 лв., както и
законната лихва от 29.09.2017 г. до изплащане на вземането, като е издадена
заповед No 942 от 19.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No 780/2017 г. по описа на РС- Пирдоп срещу
посочените длъжници. Срещу така издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение от длъжниците ****Х., ****и ****Д., поради което на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК. В
предвидения за това едномесечен срок заявителят е подал пред Софийски районен
съд искова молба за установяване на вземанията по тази заповед срещу всички
посочени по-горе длъжници, по което е образувано гр. д. No 87223/2017 г. по описа на СРС. По молба на ищеца
за оттегляне на иска по отношение на ответниците И.И.Д. и Велка **** Йотова
производството по делото е прекратено в частта по отношение на същите с
определение от 21.03.2018 г. С определениe от 15.08.2018 г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено
на РС- Етрополе по компетентност, където е образувано гр. д. No 482/2018 г. След отстраняване на съдиите в РС-
Етрополе от разглеждане на делото на основание чл. 22, ал. 1 от ГПК, с
определение на Софийски окръжен съд е делото е изпратено за разглеждане от РС-
Ботевград, пред който съд същото е образувано с No 2034/2018 г. Видно от същото, с протоколно определение No 1022 от 14.02.2019 г. производството по гр. д. No 2034/2018 г. е прекратено на основание чл. 232 от ГПК, като съдът е обезсилил Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК с No 942 от 19.10.2017 г. по ч. гр. д. No 780/2017 г. по описа на РС- Пирдоп и изпълнителен лист от 19.10.2017 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за установяване
на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No 2375/14.07.2016
г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No 832/2016 г. по описа
на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са частично
основателни.
Съгласно
чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на срока, като по
силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорен с
банката.
По
делото няма спор, а същото се установява и от събраните по делото
доказателства, че между страните е налице валидно сключен Договор за кредит за
текущо потребление от 06.11.2008 г. и Допълнителното споразумение към него от
18.12.2013 г., като по силата на договоря от 06.11.2008 г. ищецът е отпуснал на
ответника, в качеството й на кредитополучател, потребителски кредит в размер на
30 000.00 лв., а ответникът се е задължила да погаси отпуснатия й кредит на
равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и договорна лихва, за срок и
в размери, посочени в погасителен план към договора. По силата на
Допълнителното споразумение от 18.12.2013 г. към така сключения договор
страните са се съгласили, че остатъкът по дълга по договора за кредит от
06.11.2008 г. към датата на сключване на допълнителното споразумение е 31700.89
лв., от които остатъкът по главницата е в размер на 28644.11 лв., дължимата
редовна лихва е в размер на 2264.27 лв., дължимата наказателна лихва е в размер
на 732.51 лв., дължимите заемни такса са в размер на 60.00 лв., като кредиторът
се отказва от вземането си за наказателни лихви в размер на 509.63 лв. и
начислените от 20.11.2013 г. до датата на подписване на споразумението, както и
от вземането си за такса изискуемост в
размер на 60.00 лв., а непогасената част от начислените лихви към датата на
подписване на споразумението се капитализира към остатъка на главницата по
кредита, като са приели, че остатъкът от дълга е в размер на 30570.00 лв., без
да се променя крайният срок за издължаването на кредита. По силата на
сключеното допълнително споразумение, кредитополучателят се е задължила да
заплаща и договорна лихва – в променлив лихвен процент, който към датата на
сключването му е в размер на 10.95% годишно или 0.03% на ден, и годишен процент
на разходите по кредита 11.52. Съгласно подписан от ответника-кредитополучател
Погасителен план към споразумението, дължимата лихва по кредита е в размер на
8935.85 лв., като общият размер на дължимите месечните вноски /главница и
лихва/ е 39505.85 лв., платим на 58 равни месечни в размер на 681.14 лв. /последната
е в размер на 680.87 лв./, включващи главница и договорна лихва, за периода от 18.01.2014
г. до 18.10.2018 г. Съгласно чл. 8 от Допълнителното споразумение,
кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които “****” ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента
(Тарифата), която е в сила към деня на съответното плащане. По силата на чл. 9
от Допълнителното споразумение страните са се съгласили, че неразделна част от
същото са Общите условия за кредити за текущо потребление на физически лица,
които кредитополучателят е получила и приема с подписване на Допълнителното
споразумение. В чл. 19.1 от Общите условия, неразделна част от това
споразумение, е предвидено дължимост на санкционираща лихва при забава на
плащането на месечната вноска- върху частта от вноската, представляваща
главница, в размер на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава
в размер на 10 пункта. В чл. 19.2 от същите е регламентирано правото на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни.
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че е преустановила плащането на дължимите по
договора погасителни вноски, като последната платена от нея погасителна вноска
е на 18.11.2014 г., което се установява и от заключението на вещото лице М.Б..
От същото заключение се установява, че непогасената от ответника главница по
процесното допълнително споразумение е в размер на 24695.21 лв., а дължимата
договорна лихва за периода от 18.12.2014 г. до 30.06.2016 г. вкл. е в размер на
5978.89 лв., както и че дължимата наказателна лихва за периода 18.12.2014г. до
30.06.2016 г. е в размер на 560.22 лв. и наказателна лихва, начислена на
01.07.2016 г. в размер на 27.44 лв. (или общо 587.66 лв.), като е начислена на
27.06.2016 г. такса изискуемост в размер на 120.00 лв. Ответникът не ангажира
по делото доказателства за плащане на исковите суми - както към посочения
период, така и в по-късен момент, които обстоятелства подлежат на установяване
в нейна тежест.
Категорично
се установява, че с Нотариална покана, връчена на 12.04.2016 г., ищецът е
уведомил ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем – от датата на
получаването й, с което кредиторът е упражнил предвиденото си в чл. 19.2 от
Общите условия към договора им право да обяви кредита изцяло за предсрочно
изискуем при просрочие в плащането на две последователни месечни погасителни
вноски. В случая към момента на обявяване на предсрочната изискуемост
просрочените вноски са били 18 броя.
Предвид
това съдът приема за установено, че ответникът, в качеството си на
кредитополучател, дължи на ищеца, в качеството му на кредитор по сключените между
тях Договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г. и Допълнителното
споразумение към него от 18.12.2013 г. следните суми, установени със
заключението на вещото лице – главница от 24695.21 лв., 120.00 лв., представляваща заемни такси, 5978.89 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.11.2014 г. до 30.06.2016 г. и сумата от 587.65 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 04.04.2016 г. до 30.06.2016 г., и за които е издадена заповед No
2375/14.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No 832/2016
г. по описа на РС- Ботевград, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковете
като преждевременно предявени, тъй като ищецът не е упражнил правото си да
обяви предсрочна изискуемост на кредита и прекратяване на договора. На първо
място, посоченото обстоятелство би било основание за недължимост на вземанията,
т.е. за неоснователност на исковете, но не и за недопустимост на същите. На
второ място, от събраните по делото доказателства и конкретно – представената
Нотариална покана от “****” от 06.04.2016 г. до ответника несъмнено се
установява именно противното – ищецът надлежно е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като изявлението му с уведомлението до
ответника за това му е връчено от нотариус срещу разписка на 12.04.2016 г.
Неоснователно
е и възражението на ответника за недопустимост на исковете поради наличие на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника за същите
вземания и на същото основание по предходно дело - ч. гр. д. No 832/2016 г., и за които срещу
ответника има вече издаден изпълнителен лист. Именно настоящото производство е
образувано по искове за установяване на вземанията по издадената по ч. гр. д. No 832/2016 г. заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК. Следва да се посочи, че действително за
задълженията по процесния договор за кредит по заявление на ищеца е образувано
и второ заповедно производство, но това е ч. гр. д. No 780/2017 г. по описа на РС- Пирдоп, по което срещу
И.И.Д., ****. са издадени Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК с No 942 от 19.10.2017 г. и изпълнителен лист от същата дата. Посочените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист обаче са изцяло обезсилени с
протоколно определение No 1022 от 14.02.2019 г. по гр. д. No 2034/2018 г. по описа на РС- Ботевград. С
посоченото определение съдът е прекратил на основание чл. 232 от ГПК
производството по гр. д. No 2034/2018 г. по описа на РС-
Ботевград, образувано по установителни искове за вземанията по ч. гр. д. No 780/2017 г. по описа на РС- Пирдоп и е обезсилил
изцяло издадените в това заповедно производство заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника за недължимост на
вземанията поради това, че след сключване на договора за кредит от 06.11.2008
г. ищецът нееднократно е променял едностранно размера на месечните вноски без
да я уведоми, като от разплащателната й сметка са инкасирани суми, по-големи от
размера на вноската по погасителния план. С Допълнителното споразумение от
18.12.2013 г. страните са постигнали взаимно съгласие за размера на дължимите
към този момент суми по договора за кредит от 06.11.2008 г., като ответникът не
е оспорила дължимостта на вземането и неговия размер – включително с
възражението, че лихвата е променяна едностранно, съответно, че са инкасирани
суми от разплащателната й сметка в по-голям размер от размера на погасителната
вноска. Същевременно, за посоченото твърдение на ответника не са ангажирани
никакви доказателства по делото, поради което същото се явява и недоказано.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че при сключване на допълнителното споразумение
от 18.12.2013 г. към договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г. в
нарушение на действащата към този момент Наредба No 9/03.04.2008 г. на БНБ
/отм./ при преструктуриране на кредита банката е включила дължимата
санкционираща лихва в общия размер на задължението, като и размерът на лихвата
е неправилно изчислен. Доказателства за това твърдение не са събрани по делото,
поради което същото е недоказано. Напротив, както от допълнителните споразумения,
така и от заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че и в двата случаи на
преструктуриране на кредита, извършени на основание двете сключени допълнителни споразумения, при преструктуриране
на кредита към дължимата по него главница е капитализирана единствено дължима
редовна лихва, но не и дължима наказателна лихва, като по отношение на част от последната,
както и за дължими такси банката е направила отказ. Поради това и не може да
става въпрос за анатоцизъм /олихвяване на изтекли лихви/, тъй като забраната за
това се отнася до олихвяване на лихви за забава, но не и за възнаградителни
лихви, какъвто е настоящия случай.
Съдът намира за неоснователни и доводите на ответника за
нищожност на договора за кредит от 06.11.2008 г. и допълнителното споразумение
от 18.12.2013 г., както и Общите условия, неразделна част от същите – като
съдържащи клаузи в грубо несъответствие с повелителни законови и подзаконови
нормативни актове, като текстове от споразумението са опорочени до степен на
нищожност, включително и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, както и за наличие на неравноправни клаузи в договора и
допълнителното споразумение. Ответникът не е посочил конкретните клаузи, които
счита за опорочени или неравноправни, поради което и съдът не може да извърши
преценка за съответствието им със законовите и подзаконовите нормативни актове,
включително за това дали същите са неравноправни. Същевременно, при извършената
от съда проверка не се констатира наличието на нищожни или неравноправни клаузи
– както в Допълнителното споразумение към него от 18.12.2013 г., така и в Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление от 25.11.2013 г. на “****”
ЕАД. В тази връзка следва да се отбележи, че цитираната от пълномощника на
ответника съдебна практика- решения на ВКС, с които е прогласявана нищожност на
конкретно посочени в съдебните актове договорни клаузи, включително клаузи на
Общи условия към договорите за кредит, касае договори и Общи условия, които са
от периоди, много предшестващи датата на сключване на процесното допълнително
споразумение и влизане в сила на приложимите към него Общи условия, като
очевидно последните са съобразени със становището, застъпено в така
постановената (както и предхождащата я) съдебна практика. Също така следва да
се посочи, че съгласно чл. 146, ал. 5 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се
прилага и без тези клаузи. Както беше посочено по-горе, ответникът не е заявил
кои конкретни клаузи твърди да са неравноправни, поради което не може да се
извърши преценка за това дали договорът може да се прилага без тези клаузи,
дори да се приемат същите за неравноправни.
Неоснователно е и възражението на ответника, че начисляването и претендирането на
такси е в противоречие на повелителни норми на приложимата законова и
подзаконова нормативна уредба. Напротив, като разходи по кредита или цена за
извършена услуга същите се определят едностранно от банката, като страна по
кредитните правоотношения, като съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 от ЗКИ данни за
същите се предоставят на клиента от банката при отпускане на кредита заедно с
останалите посочени в чл. 58 от ЗКИ условия по кредитите, при което със
сключване на договор за кредит кредитополучателят се съгласява с дължимостта
им.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника за погасяване на
задълженията по давност. Всички претендирани вземания са с падеж след сключване
на допълнителното споразумение към договора за кредит от 18.12.2013 г. и
следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК на 01.07.2016 г. не е бил изтекъл дори 3-годишният
период на кратката погасителна давност за задълженията за лихви.
Предвид
всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените искове за вземанията,
произтичащи от сключените между страните Договор за кредит за текущо потребление
от 06.11.2008 г. и Допълнителното споразумение към него от 18.12.2013 г., за
сумата-главница 24695.21 лв., сумата от 120.00 лв., представляваща заемни такси, сумата от 5978.89 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.11.2014 г. до 30.06.2016 г. и сумата от 587.65 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 04.04.2016 г. до 30.06.2016 г., са основателни и следва да бъдат
изцяло уважени.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство, се явяват дължими от ответника, а именно за
държавна такса в размер на 627.64 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 900.00 лв., или общо разноски по заповедното производство в размер на 1527.64 лв.
С оглед
изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 400.00 лв., от които 300.00 лв. за възнаграждение
за вещо лице и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение (изчислено съгласно действащата редакция на
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съдът констатира, че по делото липсват доказателства за заплатена
държавна такса по настоящото производство, която следва да бъде събрана по реда
на чл. 77 от ГПК. Съобразно константната съдебна практика (така в Определение No 104/09.02.2015 г. по дело No 112/2015 на ВКС, I т.о.), когато съдът пристъпи към събиране с
решението на невнесена, дължима предварително от ищеца държавна такса, при
липса на разпоредба, обвързваща дължимостта на таксата от изхода на спора,
събирането й не се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по
нея остава ищецът, поради което и в случаите, когато искът бъде изцяло уважен,
таксата не може да бъде събрана по реда на чл. 77 от ГПК от ответника. До
внасяне на таксата от ищеца тя не се явява направени от страната разноски по
смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което за нея не може да бъде ангажирана
отговорността за разноски на ответника.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД съществуването на вземанията на “****” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „****, към И.И.Д., с ЕГН **********,***, произтичащи от Договор за кредит за текущо
потребление от 06.11.2008 г. и Допълнителното споразумение към него от
18.12.2013 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с No 2375/14.07.2016 г. по ч. гр. д. No 832/2016 г. по описа на
РС-Ботевград, както следва: за сумата от 24695.21 лв. /двадесет и четири хиляди шестстотин
деветдесет и пет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2008 г. и Допълнителното
споразумение към него от 18.12.2013 г.; сумата от 120.00 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща заемни такси; сумата от 5978.89 лв. /пет хиляди деветстотин седемдесет
и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 17.11.2014 г. до 30.06.2016 г.; сумата от 587.65 лв. /петстотин осемдесет и седем
лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от 04.04.2016 г. до
30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.07.2016 г.
/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.И.Д., с ЕГН **********,***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „****, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 1527.64 лв. /хиляда петстотин деветдесет и седем
лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. No 832/2016 г. по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА
“****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „****,
на основание чл. 77 от ГПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Ботевград сумата от
699.32 лв. /шестстотин деветдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща дължима, но незаплатена държавна такса за производството по
делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :