№ 27
гр. Разград, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 602 от 18.11.2021 г. постановено по гражданско дело №
20213330101675 по описа за 2021 година на РС – Разград, съдът е постановил
следното:
ОСЪЖДА Г.Ю.М., ЕГН ********** от с-Трапище, ул.Витоша 13 да
заплати на М. Х.. О.., ЕГН ********** от с.Трапище,ул.Стара планина №10
сумата от 3000лв./три хиляди лева/ обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, в резултат от извършено на 16.12.2019г. от
ответника престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК, ведно със
законната лихва, считано от 16.12.19г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 570лв./петстотин и седемдесет лева/ съдебни разноски
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждането на обезщетение за неимуществени
вреди за размера над 3000лв. до 10000лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Ю.М. да заплати по сметка на РРС сумата от 120лв.
/сто и двадесет лева/ държавна такса върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 300лв. /триста лева/ възнаграждение за
вещо лице.
Решението е обжалвано и от двете страни.
Недоволен от това решение, в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА му част,
останал въззивника – ищец М. Х.. О.., който го обжалва, чрез пълномощника
си адвокат Е.Н. от АК - Разград. Намира решението в обжалваната част за
1
неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения, че
присъденото обезщетение е занижено и не е справедливо по смисъла на чл. 52
ЗЗД. Прави искане решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което исковата претенция бъде уважена изцяло.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна, не
депозира отговор на жалбата.
Недоволен от това решение, в ОСЪДИТЕЛНАТА част за сумата над 1
500 лв. до присъдения размер от 3 000 ЛВ., останал въззивника – ответник
Г.Ю.М., който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Р.М. от АК -
Сливен. Намира в решението в обжалваната част за неправилно и
незаконосъобразно. Излага подробни съображения, че присъденото
обезщетение е завишено и не е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Счита,
че справедливото обезщетение е в размер на 1 500 лв. Ето защо, прави искане
решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което исковата претенция за разликата над 1 500 лв. до 3
000 лв. бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна, не
депозира отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, въззивникът - ищец М. Х.. О.., чрез
пълномощника си адвокат Е.Н. от АК – Разград, поддържа жалба си и излага
подробни съображения.
В открито съдебно заседание, въззивникът - ответник Г.Ю.М., чрез
пълномощника си адвокат Р.М. от АК - Сливен, поддържа жалба си и излага
подробни съображения.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Разгледано по
същество, настоящият състав на въззивния съд счита, че решението е
правилно, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите му.
По възраженията във въззивните жалби следва са се посочи следното:
Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в законна
сила в частта, с която е уважен до размера на 1 500 лв. искът за обезщетение
за причинени неимуществени вреди, следователно е разрешен въпросът за
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорът е
висящ пред въззивния съд само относно размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Така и Решение № 1 от 2.02.2011 г. на
ВКС по т. д. № 263/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 2121 от 27.08.2019 г.
постановено по гр. д. № 4452/2018 г. на Софийски апелативен съд, частично
отменено и потвърдено с Решение № 77 от 22.07.2020 г. на ВКС по гр. д. №
4010/2019 г., III г. о., ГК и Решение № 260013 от 31.08.2020 г. на ВнАС по в.
2
гр. д. № 243/2020 г.
Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на
съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като
жалбоподателите поддържат, че е налице неправилно определяне на
дължимото обезщетение /според едната страна посредством прекомерното му
наляване, а според другата – посредством прекомерното му увеличаване/ в
нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да
се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Така и Решение № 125 от 26.06.2020 г. на ВнАС по в. т. д. № 97/2020 г.,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 60466 от 6.10.2021 г.
на ВКС по т. д. № 2432/2020 г., II т. о., ТК.
В жалбата на въззивника - ответник липсва оплакване относно
възражението му за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД направено пред
първоинстанциионния съд. Ето защо, на осн. чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящия
съства не следва да извършва проверка на първоинстанционния акт относно
твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
- ищец по делото.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в
размер на 10 000 лв., както и акцесорна претенция за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
сумата от датата на деликта - 16.12.2019 г. до окончателното изплащане.
За да бъде успешно проведен искът по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД,
следва да бъдат установени фактите, релевантни досежно осъществяването на
фактическия състав на института на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи: 1. деяние (действие или бездействие), 2.
противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4. причинно-
следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца,
която се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в
тежест на ответника, по правилото на чл. 154, ал. 2 от ГПК е да проведе пълно
обратно доказване, за да обори презумпцията за вина.
При така очертаната правна рамка, с оглед установената по делото
фактическа обстановка и предвид оплакванията във въззивните жалби,
настоящият състав намира, че сочените предпоставки са безспорно
установени.
С присъда №7 от 01.03.2021г. по внохд № 298/2020г. по описа на ОС-
Разград, е отменена присъда №238 от 21.07.2020г. по нохд №220/2020г. на
РРС и ответникът е признат за виновен за това, че на 16.12.2019г. в
с.Трапище се заканил с убийство към ищеца като извадил пистолет и го
насочил към него с думите „Ще те гръмна“, като заканата би могла да
възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144
ал. 3 във вр с ал. 1 от НК. Въззивната присъда е оставена в сила с
окончателното Решение № 114 от 16.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 347/2021 г.,
3
I н. о., НК.
Съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено
или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. С оглед това,
съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на ответника,
са установени в настоящия процес с горепосочената влязла в сила присъда.
Поради това правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,
че са налице законовите предпоставки за възникване на задължение за
обезвреда.
Обстановка по делото правилно е установена от първостепенния съд,
не е спорна между страните, а пред въззивния съд не се събраха нови
доказателства, които да доведат до промяната й.
При всичко изложено до тук, безспорно е установено, че процесния
инцидент е причинил на ищеца негативни изживявания. Претърпените от
инцидента психически страдания от ищеца се установяват от заключението
на изслушаната и неоспорена от страните съдебно-психологична експертиза,
писмени и гласни доказателства.
Както вече се посочи, предявеният иск се квалифицира като такъв с
правно основание чл. 45, във вр. чл. 52 ЗЗД. Такава е и правната
квалификация, определена от първостепенния съд.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Непозволеното от закона противоправно
поведение, виновното му извършване от ответника и причинната връзка
между него и вредоносните последици са елементите на фактическия състав
на чл. 45, във вр. с чл. 51 ЗЗД, пораждащи правото на обезвреда на
пострадалото лице и насрещното облигационно задължение на деликвента да
я осъществи. Освен това в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е създадена
оборима презумпция за вината – предполага се до доказване на противното.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, което правило задължава
съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между увреждането и
вредоносния резултат.
При съобразяване на изложеното и настоящия съд приема така, както
е приел и първостепенния съд, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД
за ангажирането на деликтната отговорност на ответника по делото, което
обстоятелство е доказано, а и не е оспорено от последния. Безспорно е също
така, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с противоправното деяние на техния извършител -
ответника.
Тъй като според чл. 269, предл. последно ГПК обхвата на въззивната
проверка е ограничен от посоченото в жалбата, то предмет на настоящата
такава следва да бъдат направените от двете страни оплаквания за
4
неправилност на атакуваното решение, в частност - дали определеното от
решаващия съд обезщетение за неимуществени вреди съответства на
принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и критериите в
тълкувателната практика на ВКС.
В нормата на чл. 52 ЗЗД законодателя е предвидил, че обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/1968 г.
на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Неимуществените вреди са последиците от засягането на
блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху
телесния и духовния интегритет. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с конкретния случай. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на
всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и
психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за
определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Настоящият състав счита, че определеното от първоинстанционния
съд парично обезщетение е съобразено с правилото на чл. 52 ЗЗД, адекватно
ще компенсира ищеца за нанесените неимуществени вреди, поради което и е
справедливо. Като бъдат взети предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца към датата на деликта и след това
душевни болки и страдания, при приложение на установения с разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то според настоящия съд
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищеца се явява обезщетение в
размер 3 000 лв., до който размер е уважен предявения иск за неимуществени
вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди първостепенния съд е съобразил обективно
5
съществуващите и установени по несъмнен начин конкретни обстоятелства,
поради което и е определил обезщетението за неимуществени вреди в
справедлив размер.
Въззивният съд намира, че определеният от първоинстанциоонния
съд размер на обезщетението от съответства на тежестта на установеното
противопоравно поведение и на вида на причинените от него вреди на ищеца,
които се установиха по делото. Противопоравното поведение на ответника е
прието за престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, което сочи
на по-голяма степен на обществена опасност в класацията на
правонарушенията, за което се предвижда и наказание "лишаване от свобода"
като второ най-тежко наказание за престъпление по НК, отправянето на
заплахата с оръжие също съгласно общоприетите разбирания е силен
стресиращ фактор, при ищеца се установява от това да са причинени освен
страх, безпокойство, тревожност и др. негативни емоции. Определяния от
първоинстанционния съд размер в случая се явява справедливо обезщетение
по чл. 52 ЗЗД, като е правилен извода на първоинсатнционния съд за
недоказаност в пълен обем на твърдените от ищеца с исковата молба
неимуществени вреди. Такава е и съдебната практика по сходни казуси
намерила израз в Решение № 260708 от 22.10.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
7737/2019 г.
За пълнота следва да се посочи, че когато ищецът претендира вреди
над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични
обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги
докаже, а съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда
обезщетение над обичайния размер. Така и Решение № 165 от 16.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 288/2015 г., III г. о., ГК. В настоящия случай обаче ищецът не
доказа вреди над обичайните.
При горните съображения, оплакването във въззивните жалби за
несъответствие на определеното от решаващия съд обезщетение за
неимуществени вреди с принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД,
се прецени за неоснователно.
С оглед основателността на главния иск правилно е уважена и
заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата от датата на деликта, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
деня на увреждането.
С оглед изложеното, въззивните жалби са неоснователни и като
такава следва да бъдат оставени без уважение.
При съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В частта, с която претенцията е уважена за сумата от 1 500 лв.,
6
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 602 от 18.11.2021 г. постановено по
гражданско дело № 20213330101675 по описа за 2021 година на РС – Разград
в обжалваната част.
Решението е влязло в сила в частта, с която Г.Ю.М. е осъден да
заплати на М. Х.. О.., сумата в размер на 1 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД считано от 16.12.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7