Р Е
Ш Е Н
И Е 1186
Гр. Перник, 04.11.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря Д.Б.,
като разгледа гр. д. № 12/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 223, във вр. 226, във
вр. с чл. 257 от КЗ /отменен/и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена
от В.Х.Х., ЕГН **********, са адрес *** против “Застрахователно дружество
Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Христофор Колумб № 43.
Ищцата твърди, че между нея и ответника
е сключен договор за задължителна застраховка на автомобилистите “Гражданска
отговорност”, за което е съставена полица № 07113001814155/14.07.2013 г., с
което е застраховано собственото и ремарке марка SCMMITZ, модел SKO 24,
модификация SPR
24L
13.62 EB,
рег. № *****, рама WSM00000003018633.
Сочи, че на 16.01.2014 г. в
Италия/автомагистрала А10 посока юг, километър 144+400, община Бордигера/ по
време на движение на ремаркето, теглено от влекач марка ДАФ, с ДК № *****,
управляван от водача, назначен и упълномощен от нея, в качеството и на
управител и едноличен собственик на капитала на “ВН ДЖУНИЪР” ЕООД, в резултат
на внезапно блокирал лагер на ремаркето е настъпило ПТП. При произшествието
ремаркето се е запалило, като е изгоряло напълно, както и товарът в него. За
отстраняване и извозване останките от ремаркето, с цел освобождаване на пътното
платно по разпореждане на полицията, ищцата твърди, че е заплатила сумата от
7000 лв., представляваща възнаграждение, на фирма “Гатай”., равняваща се на
13685 лв. по официалния валутен курс на БНБ. Счита, че сключеният между нея и
ответника договор за застраховка покрива настъпилия риск, поради което
последният и дължи обезщетение в размер на претърпените имуществени вреди.
Искането към съда е да осъди ответника
да и заплати сумата от 13685 лв., представляваща равностойност на 7000 евро,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, за което е съставена застрахователна полица №
07113001814155/14.07.2013 г. по застрахователно събитие, настъпило на
16.01.2014 г., ведно с обезщетение за забава, считано от 21.03.2014 г. до
04.01.2016 г. в размер на 2494.90 лв. и законната лихва върху главницата,
считано от 04.01.2016 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Искът е оспорен по
основание и размер.
Ответникът е оспорил наличието на
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с водача
на ремарке марка SCMMITZ,
модел SKO
24, модификация SPR
24L
13.62 EB,
рег. № *****. Сочи, че отсъства виновно поведение на водача, в следствие на
което са настъпили вреди, поради което и не е налице застрахователно събитие,
представляващо застрахователен риск, покрит от застраховка “Гражданска
отговорност.”
Сочи, че за причинената имуществена
вреда на посоченото превозно средство застрахователното обезщетение се дължи от
застрахователя на водача на превозното средство, причинило вредата. Оспорва
механизма на ПТП, както и наличието на вина у водача за причиняването му.
Оспорва твърдените от ищеца вреди, както и наличието на причинна връзка между
тях и застрахователното събитие. Оспорва твърдението на ищеца, че действително
е направил разход в посочения в исковата молба размер за отстраняване на
влекача от пътното платно. Оспорва обстоятелството, че ищецът е изплатил обезщетение
на собственика на увреденото ППС. Счита, че претендираният размер е завишен.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника и адв. Д., поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез
пълномощника си, юрисконсулт Н., поддържа отговора. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което
е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен по
следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест
на ищеца е да установи, че е претърпял твърдяната от него имуществена вреда,
настъпила като пряка и непосредствена последица от застрахователно събитие,
рискът от което е покрит от валидно сключен договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От представените застрахователна полица
№ 07113001814155 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, международна карта за автомобилна застраховка, контролен талон
за застраховка “Гражданска отговорност” № 33678878 и стикер за Застраховка
“Гражданска отговорност”, и свидетелство за регистрация № *********, издадено
на 25.06.2013 г. се установява, че по силата на сключен между страните договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” ответникът
се е задължил да носи риска за причинените вреди на трети лица, в резултат на притежанието
и ползването на собственото на ищцата ППС – полуремарке с рег. № ***** за
периода 15.07.2013 г. – 15.07.2014 г. В тази връзка неоснователно е оспорването
на ответника за отсъствие на застрахователно правоотношение между него и ищцата
във връзка със собствеността и ползването на процесното полуремарке.
От представените по делото писмени
доказателства на чужд език с надлежен превод на български език – декларация от
комендант при Държавна полиция, поделение Пътна полиция, проспект за антоации и
спешни потвърждения относно пътни злополуки на Министерство на вътрешните
работи, дирекция Обществена безопасност, секция Пътна полиция, пътно поделение
Империя от 17.01.2014 г., протокол от спешни потвърждения за състоянието на
местата и вещите на Държавна полиция, секция Пътна полиция на Империя, поделение
Империя от 16.01.2014 г. и протокол за спонтанни декларации на лице спрямо,
което се извършва разследване, съобщение за ПТП № 17 на Държавна полиция,
подразделение на ПП Империя, представляващи официални документи по смисъла на
чл. 179 от ГПК, неоспорени от ответната страна, се установява, че на 16.01.2014
г. на автомагистрала А10, посока Юг, километър 144+400, община Бордигера, при
управление на МПС влекач, с рег. № *****, собственост на “ВН Джуниър” ЕООД, с прикачено
към него полуремарке, с рег. № *****, собствено на ищцата, в резултат на
техническа повреда възниква пожар, при който е унищожено изцяло полуремаркето.
Установява се също, че влекачът е управляван от лице, което не е собственик на
ППС-то, предмет на застрахователния договор – С.В.Л., което съгласно чл. 257,
ал. 2 от КЗ/отм/ се явява застраховано лице, по силата на посочения по силата
на посочения по-горе договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Видно от изброените писмени доказателства, възникналият инцидент е наложил намесата на
пожарникари от Сан Ремо и Внтимаила, както и на пътна помощ “Гатай”. Механизмът
на възникналото ПТП се потвърждава от приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В., която
съдът кредитира като обоснована и дадена от вещо лице с необходимите
професионални знания и опит.
Видно от представеното по делото писмено
доказателство на чужд език и български език - фиксална разписка от 20.01.2014
г., неоспорено от ответника, ищцата е изплатила на “Гатай” ООД сумата от 7000
евро за намеса за превозване на
полуремарке.
Предвид изложеното съдът приема, че е настъпил
застрахователният риск, покрит от сключеният между страните договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. Съгласно
действащия към процесния момент – 16.01.2014 г. чл. 257, ал. 1 от КЗ/отменен,
считано от 01.01.2016 г. / обект на застраховане е гражданската отговорност на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването или ползването на МПС. Отговорността на
застрахователя по застраховката
"Гражданска отговорност" възниква не само при нарушаване на задължението
по чл. 45 ЗЗД,
но и при настъпване на вреди от вещи, за които застрахованият отговаря по
силата на чл. 50 ЗЗД. /в този смисъл
Решение № 15 от 1.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 279/2011 г., I т. о., ТК и Решение
№ 181 от 20.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 335/2012 г., II т. о., ТК, постановени
по реда на чл. 290 от ГПК/. Затова неоснователно е възражението на ответника,
че застрахователният риск не е настъпил, тъй като вредите не са причинени в
резултат виновно поведение на водача на МПС.
В случая доколкото ищецът не е управлявал застрахованото
ППС, то той се явява трето лице за застрахователното правоотношение по смисъла
на чл. 257, ал. 1, във вр. с ал. 3 от КЗ /в този смисъл т. 8 от ТР от
23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. по описа на ВКС/ и има право да бъде
обезщетен за вредите, които е претърпял. Гражданската отговорност се носи от
лицето, което в момента на настъпване на вредите е отговаряло за вещта, от
която са причинени – водачът на МПС, който е и застраховано лице по силата на
чл. 227, ал. 2 от КЗ /отм/.
По делото е доказано, че за извозване на
остатъците от ППС ищцата е заплатила сумата от 7000 евро. Това е и размерът на
причинената и имуществена вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от
настъпване на застрахователното събитие. Наличието на доказателства за
заплащането и, води на извода за реалното и причиняване, поради което
неоснователно се явява възражението на ответника за прекомерност. Съгласно
фиксирания курс на БНБ, закръглен до втората цифра след запетаята, левовата
равностойност на посочената сума е 13685 лв. Поради което предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане на обезщетение
за забава. Видно от уведомление изх. № 2651/21.03.2014 г. ответникът е бил
поканен да изплати дължимото застрахователно обезщетение. Затова дължи лихва за
забава за посочения от ищеца период 21.03.2014 г. – 04.01.2016 г. Размерът и е
служебно изчислен от съда, тъй като се касае за извършване на обикновено
аритметично действие и не се налага използването на специални знания в областта
на математиката, и е 2494.90 лв. Затова предявеният иск се явява изцяло
основателен и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените от него разноски в размер от 1747.20 лв. Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар в размер на 1100 лв., тъй като същият е съобразен с изискването на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и с броя на проведените съдебни заседания – общо пет на брой, които съгласно
чл. 7, ал. 8 от Наредбата които също за основание за завишаването му с по 100
лв. за всяко проведено съдебно заседание след второто такова.
Предвид изложеното, Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 223, във вр. с чл.
226, във вр. с чл. 257 от КЗ /отм./ “Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Христофор Колумб
№ 43 да заплати на В.Х.Х., ЕГН **********, са адрес *** сумата от 13685
лв./тринадесет хиляди шестстотин осемдесет и пет лева/, представляваща
равностойност на 7000 евро, представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, за което е съставена
застрахователна полица № 07113001814155/14.07.2013 г. по застрахователно
събитие, настъпило на 16.01.2014 г., ведно с обезщетение за забава, считано от
21.03.2014 г. до 04.01.2016 г. в размер на 2494.90 лв./две хиляди четиристотин
деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ и законната лихва върху
главницата, считано от 04.01.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Христофор Колумб № 43 да заплати на В.Х.Х., ЕГН **********,
са адрес *** сумата от 1747.20 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и седем леда
и двадесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.