Р Е Ш
Е Н И Е
№ 350 от 15.02.2024 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 208 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
Делото е
образувано по жалба от В.Х.М.,
с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, чрез адвокат К.Г., срещу Заповед №
186/28.04.2023 г., издадена от директора на Служба „Военно
разузнаване”. В
жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на процесната заповед
на основанията съответно по чл. 146, т. 1 и по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК.
Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
В хода на
съдебното производство жалбоподателят и адвокат Г. поддържат жалбата.
Ответникът – директорът на Служба „Военно
разузнаване”,
чрез юрисконсулт И. Г.,
оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На
16.12.2010 г. между Министерството на отбраната и подполковник В.М., на основание чл. 134а от
ЗОВСРБ във вр. с § 139, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ
(обн., ДВ, бр. 16 от 2010 г.), е сключен Договор за военна служба №
Д-495. С мотивирано предложение с рег. №
1157/26.04.2023 г. директорът на Служба „Военно разузнаване” е предложил на
министъра на отбраната на основание чл. 164, т. 5 от ЗОВСРБ да прекрати
договора за военна служба и да освободи от военна служба полковник В.М.. Към предложението са
приложени кадрова справка и справка за осигурителен стаж на М.. Със Заповед №
КВ-228/27.04.2023 г., на основание чл. 26, т. 6 и чл. 31, ал. 1 от ЗОВСРБ и
предложението с рег. № 1157/26.04.2023 г. от директора на Служба „Военно
разузнаване”, и чл. 164, т. 5 от ЗОВСРБ и чл. 88, ал. 4 от Правилника за прилагане на
Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република
България (ППЗОВСРБ), министърът
на отбраната е освободил от заеманата длъжност и е взел в свое разпореждане
по специален щат № А-916 полковник В.М. – главен разузнавач V степен в
Служба „Военно разузнаване”, като е разпоредил директорът на Служба „Военно
разузнаване” да организира запознаването на полковник М. със заповедта,
връчването на 6-месечно предизвестие и сдаването на числящото му се имущество,
а след изтичането на предизвестието и/или при прекратяване на договора за
военна служба на основание чл. 168 от ЗОВСРБ преди да изтече срокът на предизвестието
директорът на Служба „Военно разузнаване” да изготви заповед за прекратяване на
договора за военна служба, освобождаване от военна служба и зачисляване в
запаса на полковник М., и да го отчисли от списъчния състав на Служба „Военно
разузнаване”. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 02.05.2023 г. На същата
дата му е връчено и 6-месечно предизвестие за прекратяване на договора. Той е
обжалвал Заповед № КВ-228/27.04.2023 г., но жалбата му е оставена без
разглеждане на основание на чл. 159, т. 1 от АПК с Определение № 336/04.07.2023
г., постановено по административно дело
№ 203/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Това определение е
оставено в сила с Определение №
11303/20.11.2023 г., постановено по административно дело № 10716/2023 г. по описа на Върховния
административен съд.
На
основание чл. 24, ал. 8 във вр. с ал. 7, т. 3 от Закона за военното разузнаване (ЗВР) и в
изпълнение на Заповед № КВ-228/27.04.2023 г. на министъра на отбраната, директорът на Служба „Военно
разузнаване” е издал Заповед №
186/28.04.2023 г., с която на основание чл. 164, т. 5 от ЗОВСРБ е прекратил
договора за военна служба, освободил е от длъжност и от военна служба и е
зачислил в запаса полковник В.М., считано от датата на връчване на заповедта (същата е връчена на 02.05.2023 г.). В заповедта е определен срок за сдаване на длъжността
– три работни дни. На основание чл. 168 от ЗОВСРБ е разпоредено на полковник М.
да се изплати парично обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение
за неспазения 6-месечен срок на предизвестието, както и останалите полагащи му
се парични обезщетения при освобождаване от военна служба. Жалбоподателят е
отчислен от списъчния състав на Служба „Военно разузнаване” със Заповед №
318/27.07.2023 г. на директора ѝ, считано от 28.07.2023 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Процесната
заповед е издадена от компетентен административен орган – директорът на Служба „Военно разузнаване”. Съгласно чл.
164, т. 5 от ЗОВСРБ договорът за военна служба може да се прекрати и
военнослужещият да се освободи от военна служба, като министърът на отбраната,
съответно оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3 отправят до
военнослужещия 6-месечно предизвестие при придобИ.е право на пенсия при
условията на чл. 69 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО). В случая такова оправомощаване е налице,
видно от Заповед № КВ-228/27.04.2023 г. на министъра на отбраната. Отделно от
това, директорът на Служба „Военно разузнаване” е компетентен да прекрати
процесния договор за военна служба и да освободи жалбоподателя от военна служба
предвид нормите на чл. 24, ал. 7, т. 3, чл. 57 и чл. 59 от ЗВР. Съгласно чл.
24, ал. 7, т. 3 от ЗВР директорът на Служба „Военно разузнаване” сключва
договори за военна служба и упражнява правомощия във връзка с приемането,
изпълнението, преминаването и прекратяването на военната служба на
военнослужещите, с изключение на тези по чл. 25, ал. 1, т. 1
(заместник-директори – военнослужещи, които се назначават от министъра на
отбраната по предложение на директора на Служба „Военно разузнаване”, по реда
на ЗОВСРБ), и упражнява
правомощията на орган по назначаването и на работодател по отношение на
цивилните служители по служебно и трудово правоотношение съгласно Закона за държавния служител и Кодекса
на труда. Според чл. 57 от ЗВР сключването на договор за военна служба,
приемането, изпълнението и прекратяването на военната служба на военнослужещите
се осъществяват от директора на Служба „Военно разузнаване” или оправомощени от
него длъжностни лица при условия и по ред, определени в ЗОВСРБ, ЗВР и
правилника по чл. 17, ал. 4 от ЗВР (Правилникът за устройството и
дейността на Служба „Военно разузнаване” (ПУДСВР). Съгласно чл. 59 от ЗВР
приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от
военна служба, както и повишаването и понижаването на военнослужещите във
военно звание се извършват със заповед на директора на Служба „Военно
разузнаване” или на оправомощени от него длъжностни лица. От правомощията на
директора на Служба
„Военно разузнаване” във връзка с прекратяването договора за военна служба и
освобождаването на военнослужещия от военна служба не е изключено правомощието
по чл. 164, т. 5 от ЗОВСРБ. В специалната хипотеза на военнослужещите в Служба
„Военно разузнаване” на това основание компетентен да разпореди прекратяване на
договора и освобождаване на военнослужещия от военна служба е директорът на
Служба „Военно разузнаване”. Основанията за прекратяване на договора за военна
служба и за освобождаване от военна служба, предвидени в ЗОВСРБ за всички военнослужещи,
са приложими и към военнослужещите в Служба „Военно разузнаване”,
освен ако със ЗВР и ПУДСВР не се изключва изрично приложението им, по аргумент
от чл. 1, ал. 2 от ППЗОВСРБ (съгласно посочената разпоредба с правилника се
уреждат обществените отношения, свързани с военната служба на военнослужещите
от Служба „Военно разузнаване” и служба „Военна полиция”, доколкото не са
уредени с ПУДСВР и с Правилника за прилагане на Закона за военната полиция) (вж. в т. см.
Решение № 43/16.06.2022 г. на ВАС по адм. дело № С-1/2022 г., V о. и Решение № 51/19.07.2022 г. на ВАС по адм. дело № С-5/2022 г., V о.). Без значение за
правомощията на директора на Служба
„Военно разузнаване” във връзка с прекратяването договора за военна служба и
освобождаването на военнослужещия от военна служба е обстоятелството дали
военнослужещият е служител на прикритие по смисъла на чл. 133, ал. 1 от ПУДСВР.
Съгласно чл. 133, ал. 2 от ПУДСВР служителите на прикритие имат
прикриващи правоотношения с прикритието и действителни със Служба
„Военно разузнаване”.
Процесната
заповед е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 95, ал. 2 от ПУДСВР. При
издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да налагат отмяната ѝ на
това основание. В случая е приложим редът по чл. 95 от ПУДСВР (вж. в т. см. Решение № 26/07.04.2022
г. на ВАС по адм. дело № С-87/2021 г., V о. и Решение № 7/26.01.2023
г. на ВАС по адм. дело № С-85/2022 г., V о.). При издаването на заповедта, в
съответствие с чл. 1, ал. 2 от ППЗОВСРБ, са съобразени и изискванията на чл. 88, ал. 1 –
4 от същия. В случая директорът на Служба „Военно разузнаване” се е възползвал
от възможността, предвидена в чл. 168 от ЗОВСРБ, и е прекратил договора преди
изтичане на 6-месечния срок на предизвестието за прекратяването му. Съгласно
чл. 168 от ЗОВСРБ страната, която има право да прекрати договора за военна
служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Обжалваната
заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с неговата цел. Спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият
състав на чл. 164, т. 5 от ЗОВСРБ. Съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО (в приложимата
редакция – обн., ДВ, бр. 109 от 2020 г.) военнослужещите придобиват право на
пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ
осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи
по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба
и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за
резерва на въоръжените сили на Република България. С посочената като правно основание
в процесната заповед норма на чл. 164, т. 5 от ЗОВСРБ законодателят
изрично е регламентирал правото на органа по назначаването по своя инициатива
да освободи от военна служба лицата, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО. По делото не
се спори, а и видно от приетите като доказателства кадрова справка и справка за
осигурителен стаж, по отношение на жалбоподателя са изпълнени изискванията по чл. 69, ал. 1 от КСО. При проявлението на фактите,
предвидени в хипотезата на чл. 164, т. 5 от ЗОВСРБ, какъвто е
настоящият случай, преценката за прекратяване е предоставена изцяло на
административния орган – при условията на оперативна самостоятелност (вж. в т.
см. Решение № 8812/11.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 2499/2019 г., 5-членен
с-в, Решение № 14259/21.11.2018 г. на ВАС по адм. дело № 1165/2017 г., V о. и Решение № 14022/01.11.2011 г.
на ВАС по адм. дело № 6593/2011 г., V о.).
По изложените
съображения съдът намира, че процесната заповед е законосъобразна и на
основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на Министерството на отбраната (юридическото
лице, в чиято структура е ответникът) юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 24, изр. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от В.Х.М. срещу Заповед № 186/28.04.2023 г., издадена от
директора на Служба „Военно разузнаване”.
ОСЪЖДА В.Х.М., с ЕГН **********, да заплати
на Министерството на отбраната
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: