Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 280 по описа на
съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на
чл. 435 и сл. от ГПК.
Е.И.Ф.
– длъжник по изпълнително дело № 257/2017 г. по
описа на СИС при РС – гр. Ихтиман, е
обжалвал действието на съдебния
изпълнител, изразило се в насочване на изпълнението върху несеквестируем доход по смисъла на чл. 446 ГПК чрез
налагането на запор върху банкова сметка.
***. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили възражения от взискателя по изпълнителното дело.
Със съпроводително писмо
съдебният изпълнител е изпратил жалбата с копие от изпълнителното дело, като е изразил
становище, че жалбата на длъжника е неоснователна.
Софийски окръжен съд, като обсъди данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с
изложените в жалбата доводи, приема за установено следното.
Изпълнителното производство е образувано по
молба на Районен
съд – гр. Ихтиман въз основа на изпълнителен
лист от 18.12.2017 г., издаден по н.о.х.д. № 704/2017 г. по описа на от РС – гр. Ихтиман за сумата от общо 505. 00 лева.
Със запорно
съобщение изх. № ………./…………… г. до "ЦКБ" АД, получено на 03.12.2018 г., съдебният изпълнител е наложил запор върху сметката
на длъжника в посочената банка до размера на дължимата сума, включително
присъединено публично вземане в размер на 8 066. 68 лева.
С писмо от 12.12.2018
г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че по банковата сметка на длъжника
се превеждат суми за социални помощи, пенсии и трудово възнаграждение от
текущия месец с размер под минималната работна заплата. Сочи се, че тази сметка
е запорирана по-рано – по изп.
д. № 101/2018 г. по описа на СИС при РС – гр. Ихтиман.
С оглед така приетото за
установено съдът обоснова следните правни изводи.
Жалбата е
допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Несеквестируемостта
защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и
неговото семейство, и по отношение на паричните вземания тя е забрана да ги
събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а
когато паричното вземане е частично несеквестируемо (трудово
възнаграждение или друго възнаграждение за труд, пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата
част. Когато длъжникът реализира несеквестируемото си
вземане, то се погасява и на негово място в имуществото на длъжника влиза
съответната парична сума. Наличните пари в брой са секвестируеми,
но длъжникът може да се позове на несеквестируемостта
на съответната част от тях, която съставлява несеквестируемата
част от трудовото възнаграждение за
текущия месец. Тази част от намерените в имуществото на длъжника пари в
брой е несеквестируема, но само за един месец (по аргумент от
чл. 446а, ал.1 ГПК и ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 от
2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.13). Когато трудовото възнаграждение на длъжника се
превежда по банкова сметка, *** преди
постъпването на последното по ред "плащане", тъй като това са
спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от
последното плащане е в размер на минималната работна заплата.
В настоящата хипотеза съдебният
изпълнител е получил от банката необходимата информация за произхода на постъпленията по банковата
сметка. Същият изрично е съобщил на банката, че запорът не следва да се
изпълнява по отношение на постъпленията с несеквестируем
характер.
Следва да се посочи, че в
разпоредбата на чл. 446а, ал. 3 ГПК е предвидено, че когато от основанието на
постъпленията по банковата сметка е видно, че същите представляват
възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната
работна заплата. Банката е задължена да уведоми съдебния изпълнител за размера
на остатъка (ал.4 на горната
разпоредба).
Поради изложените
съображения съдът намира, че жалбата срещу атакуваното изпълнително действие е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на Е.И.Ф. – длъжник по изпълнително дело № 257/2017 г. по
описа на СИС при РС – гр. Ихтиман, срещу действието на съдебния изпълнител, изразило се в насочване на изпълнението върху несеквестируем доход по смисъла на чл. 446 ГПК, чрез
налагането на запор върху банкова сметка, *** "ЦКБ" АД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: