РЕШЕНИЕ
№ 2298
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241110202141 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от В. К. Б., с ЕГН: **********,
чрез упълномощен защитник, против Наказателно Постановление № 23-4332-
009678, издадено на 01.06.2023г. от Началник група в СДВР, отдел “ПП -
СДВР” - София, с което на жалбоподателя са наложени наказания “глоба” в
размер на 2000.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24 месеца за извършено административно нарушение на чл. 174, ал. 3, предл.
1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва законосъобразността на наказателното
постановление с твърдението, че са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон и несправедливо е определено наложеното наказание.
Излагат се аргументи за нелегитимиране на контролния орган, извършил
проверката, наред с това за липса на компетентност да издаде АУАН.
Застъпва се тезата за неправилно констатиране на фактическата обстановка,
тъй като жалбоподателят отказал проверка с техническо средство за
установяване наличие на алкохол в кръвта, а не даването на кръвна проба.
Коментира неправилното посочване на датата на талона за изследване като
1
обстоятелство, довело до нарушаване на правата му с оглед непредоставянето
на възможност за вземане на кръв. Поддържа становище за съставяне на
АУАН, респ. издаване на НП след законоустановения срок и липса на
задължителни реквизити на посочените актове. Пледира за приложение на чл.
28 от ЗАНН. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят В. К. Б., редовно призован, не се
явява и не се представлява от упълномощения си представител.
Административно – наказващият орган Началник на група в СДВР,
отдел “Пътна полиция” СДВР (ОПП СДВР), редовно призован, не се явява и
не се представлява.
По делото са депозирани писмени бележки от упълномощен
представител на административно-наказващия орган, с надлежно
пълномощно, в които се пледира издаденото НП да бъде потвърдено поради
неоснователност и необоснованост на подадената жалба. Излагат се обстойни
съображения за спазване давностните срокове за съставяне на АУАН и
издаване на НП. Твърди се, че актовете съдържат реквизитите, посочени в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Навежда твърдения за правилно приложение на
материалния закон. Счита, че от събраните в хода на производството
доказателства следва по несъмнен начин да се заключи извършването на
административното нарушение и авторството му. Приема, че наложеното
наказание ще въздейства предупредително и превъзпитателно спрямо
нарушителя. Моли, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 15.05.2023г. около 00:50ч. в град София, по бул. ,,Околовръстен
път“, с посока на движение от булевард ,,Сливница“ към АМ – Струма,
жалбоподателят В. Б. управлявал лек автомобил ххх с рег. № хххх,
собственост на ххххх, с ЕГН: **********. На разклона за гр.Банкя при
2
извършена проверка от полицейските служители хххххх, водачът на
автомобила отказал да му бъде извършена проверка за управление на МПС
под въздействието на алкохол с техническо средство Алкотест – Дрегер 7510
с инвентарен номер ARBA – 0141. Жалбоподателят обаче предпочел да му
бъде извършено медицинско изследване в болнично заведение, за което и при
пристигане на служители от ОПП – СДВР, му бил издаден талон за
изследване № 113790. В него било отразено, че отказва да бъде тестван с
техническо средство, но желае медицинско изследване, като му било указано
да се яви в болница МБАЛ ,,Св.Анна“ в град София до 40 минути от
връчването на талона. При съставянето на документа било написано, че
проверката е извършена на 15.04.2023г. , което било удостоверено с подписа
на длъжностното лице, което го издало. Върху талона бил положен стикер, в
съответствие с Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Впоследствие и по признания на жалбоподателя, същият
се явил в болничното заведение, не там отказали да му вземат кръвна проба
поради допуснатата грешка в талона за медицинско изследване относно
датата на деянието. По случая бил съставен АУАН Серия GA № 956982,
който бил връчен лично на водача на лекия автомобил и подписан от него без
възражение. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана от показанията на разпитаните в качеството на
свидетели ххххх. Видно от техните показания е, че и двамата са били
непосредствени очевидци на извършената проверка, както и на цялостното
поведение на жалбоподателя. При показанията си свидетелите са единодушни
в обстоятелството, че провереното лице е било употребило алкохол, тъй като
им лъхало на алкохол. Същевременно от показанията на свидетеля хххх се
установява, че не бил сигурен дали жалбоподателя е бил отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели като противоречиви в известна степен предвид
липсата на категоричност, че жалбоподателят е отказа да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол. Следва обаче да се приеме, че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с
техническо средство, но не и посредством медицинско и химическо
3
изследване, което обстоятелство се потвърждава от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. В този смисъл следва да се кредитира
като достоверно писмено доказателство съставеният талон за изследване №
113790. Видно от неговото съдържание е, че в същият, на две места, е била
погрешно посочена датата на извършване на деянието като вместо 15.05.е
отразена 15.04.2023г. Документът е бил попълнен от длъжностно лице – мл.
автоконтрольор ххххх, който го и подписал. Наличието на издаден талон за
медицинско изследване било отразено при описанието на фактическата
обстановка в АУАН и обжалвано НП.
В него било посочен и часа на връчване и подпис на получателя в
лицето на В. Б., а като дата – отново 15. 04.2023г.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е издадено
в нарушение на закона и процесуалните правила.
Видно от приложения към административно наказателната преписка
талон за изследване № 113790, който е бил посочен в АУАН и наказателното
постановление като издаден на жалбоподателя е, че в него погрешно е била
посочена датата на проверката, и респ. отказът на дееца да бъде изпробван за
употребата на алкохол. В случая подведеното под наказателна отговорност
лице е предпочело алтернативния метод за изпробване по чл.1, ал.3 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози,
а именно посредством медицинско и химическо изследване. Предпочетеният
метод е бил обективно осуетен за изпълнение от страна на съставителя на
талона, погрешно изписвайки датата на проверката и тази на връчването му.
Това обстоятелство на свой ред е създало пречки на лицето да даде кръвна
проба, което обстоятелство е било наведено като възражение в неговата
жалба. Съдът няма как да провери дали обективно това лице се е било явило в
болничното заведение, в изпълнение на указанията на полицейските органи. С
факта на погрешно посочване на датата на проверката и респ. времевия
диапазон, в който деецът е следвало да се яви за даване на кръвна проба за
изследване, очевидно медицинските лица няма как да знаят, че същата е
сгрешена. Това на свой ред обуславя отказът им да бъде взета необходимата
кръвна проба, тъй като датата, посочена в талона и датата на явяването на
4
лицето, очевидно не кореспондират с времевия диапазон от 40 минути,
считано от 02:00ч. на 15.04.2023г., при явяване в болничното заведение на
15.05.2023г.
Ето защо следва да се приеме, че с погрешното посочване на месеца на
извършване на проверката, полицейските служители са създали обективна
пречка на жалбоподателя да изпълни даденото в талона за медицинско
изследване указание. Разпоредбите на ЗАНН не предвиждат института на
допусната фактическа грешка, а и същата не фигурира в АУАН и НП, което
да обуслови накърняване на правото на защита на жалбоподателя. В случая
допуснатата грешка при изписване на датата на проверката в талона за
изследване, е довела до невъзможността лицето да предостави кръвна проба.
Ето защо следва да се приеме, че непредоставянето на проба е станало
поради обективни причини, което изключва наличието на виновно извършено
административно нарушение.
Съдът не се споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че
АУАН на жалбоподателя не му е бил предявен. Видно от АУАН от 15.05.2023
г. екземпляр от него е предоставен на Б. още при съставянето на акта. Това
обстоятелство е отразено с подписа на жалбоподателя. Записано е, че лицето
няма възражения, срещу което волеизявление е поставен отново подписа на
жалбоподателя. В случай че Б. е имал възражения, той е можел да посочи
такива или поне да не полага подписа си в графата липса на възражения.
Нарушителят е имал възможността по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в 7-дневен срок
от връчване на акта да представи допълнителни възражения или за първи път
да направи такива. Същото право е описано и в АУАН, но жалбоподателят не
се е възползвал от него. Освен това наказателното постановление отговаря на
изискванията по чл.34, ал.1 т.3 от ЗАНН, тъй като е било издадено в рамките
на шестмесечния срок, считано от съставянето на АУАН.
При проверката на реквизитите на АУАН и НП съдът не констатира
нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, които да доведат до отмяна на
обжалвания акт. Налице е пълен идентитет между обстоятелствата, част от
фактическата обстановка и правната квалификация в АУАН и НП.
Изпълнителното деяние е било описано пълно, точно и конкретно, с
посочване на дата, час и място на нарушението, нарушителя, автомобила,
който е управляван, данни за лицето, изготвящия акта.
5
По повод възражението, че неправилно е посочена неспазената
материална разпоредба съдът е длъжен да посочи, че в обстоятелствената част
на обжалваното постановление и акта, въз основа на който е издадено,
изрично е отразено, че водачът е отказал вземането на проба с техническо
средство. Това обстоятелство е закрепено и в талона за изследване. В тази
връзка са и твърденията на жалбоподателя в депозираната жалба, а именно -
нежеланието му да бъде тестван с “Алкотест дрегер” с изброените му в
материалите по административната преписка белези. Макар и в АУАН, и в
НП да са изписани текстово и двете алтернативни хипотези на нарушената
разпоредба, конкретно и ясно е коментирано в цифров вид кое предложение
актосъставителят, впоследствие и АНО намират за неспазени. Доколкото за
жалбоподателя е останало без съмнение в какво се изразява нарушението още
към момента на съставяне на АУАН и предоставянето му на екземпляр от
същия, в който не вписал възражения, правото на Б. за организиране на
защитата му не е накърнено.
По отношение наведения аргумент за маловажност на случая съдът
съобрази, че извършеното нарушение не разкрива предпоставките за
маловажност на случая. Следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 189з
от ЗДвП, императивно забраняваща позоваването на чл. 28 от ЗАНН за
нарушенията на правилата за движение по пътищата.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23-4332-009678, издадено на
01.06.2023г. от Началник група в СДВР, отдел “ПП - СДВР” - София, с което
на В. К. Б., с ЕГН: ********** са наложени наказания “глоба” в размер на
2000.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца
за извършено административно нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София - град.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7