Присъда по дело №1810/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 80
Дата: 31 май 2022 г. (в сила от 3 август 2022 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20222120201810
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 80
гр. Бургас, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
и прокурора Г. Д. Ч.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20222120201810 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Н. ИВ. – ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Бургас,
българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: ***, със средно образование,
студент в БСУ, специалност „***“, неженен, работи като барман във фирма „***“ ЕООД,
неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 13.05.2022г. в гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“
срещу ПГМЕЕ в посока бул. „Сан Стефано“, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над
1,2 на хиляда, а именно 1,88 промила (едно цяло осемдесет и осем промила) на хиляда,
установено по надлежния ред - с Химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 179/16.05.2022г. на БНТЛ при ОДМВР -
Бургас - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.343б, ал.
1 от НК, вр. чл. 58а вр. чл. 54 от НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание 8
/осем/ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
НАЛАГА на основание чл.343б, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК на подсъдимия Д. Н.
ИВ. – ЕГН **********, кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА В РАЗМЕР НА 200
(двеста) ЛЕВА.
1
НАЛАГА на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, на
подсъдимия Д. Н. ИВ. – ЕГН **********, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.4 от НК при изпълнение на наказанието
лишаване от право да управлява МПС времето, през което за същото деяние Д. Н. ИВ. – ЕГН
**********, е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право, считано от 13.05.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Д. Н. ИВ. – ЕГН
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сума в размер на 71,31 лв.
/седемдесет и един лева и тридесет и една стотинки/, направени по делото в хода на
досъдебното производство разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Д. Н. ИВ. – ЕГН
**********, да заплати 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-
Бургас.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок от днес пред
Окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 80/31.05.2022г. по НОХД № 1810/2022г. по описа на
РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание, след подписване с КЕП, на
31.05.2022г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Д. Н. ИВ., ЕГН ********** за това, че на 13.05.2022г. в гр. Бургас, бул. „Стефан
Стамболов” срещу ПГМЕЕ в посока бул. „Сан Стефано”, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, с концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,88 промила (едно цяло осемдесет и осем промила) на
хиляда, установено по надлежния ред - с Химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №179/16.05.2022г. на
БНТЛ при ОДМВР - Бургас - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК
Досъдебното производство е образувано като бързо на основание чл. 356, ал. 3 с
първото действие по разследването – разпит на свидетел. По бързото досъдебно
производство е внесен на основание чл. 357, ал. 1, т. 3 НПК в Районен съд Бургас
обвинителен акт. Подсъдимият и неговият защитник направиха искане производството по
делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл.
371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след
като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение като намира, че
липсват отегчаващи вината обстоятелства. Смекчаващите вината обстоятелства сочи, че са
посочени в обвинителния акт, но счита, че не се касае за изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Предлага да се определи след редукция по чл. 58а НК
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което да се
отложи за срок от три години. На подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от една година. В предоставената възможност за реплика
прокурорът предлага да се наложи и наказание „глоба” в размер на 250 лева.
Защитникът на подсъдимия – адв. В.В. счита, че обвинението е признато от
подсъдимия, но е на противоположно становище от това на БРП като счита, че са налице
множество смекчаващи вината обстоятелства. Сочи, че подсъдимият е млад човек, трудово
ангажиран, студент, касаело се за инцидентен случай, съдействал за разкриване на истината.
Акцентира на чистото съдебно минало на подсъдимия, както и за справката му на
нарушител/водач по ЗДвП. Счита, че наказанието трябва да се определи при наличието на
многобройни смекчаващи обстоятелства и предлага на основание чл. 55, ал. 1 НК да се
определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което изпълнение да
бъде отложено за срок от три години. Предлага наказанието „лишаване от право да се
управлява МПС“ да бъде срок от 6 месеца, а наказанието „глоба“ счита, че не трябва да се
налага, тъй като подзащитният й работел, но бил и студент, което налагало да заплаща
разходи във връзка с обучението.
Подсъдимият дава обяснения в хода на съдебно следствие. Признава изцяло вината
си, отказва да отговаря на въпроси на представителя на БРП. Изразява съжаление. В
последната си дума съжалява за ситуацията и заявява, че няма да се повтори.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
1
Подсъдимият Д. Н. ИВ. – ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Бургас, българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: ***, със средно образование, неженен,
работи като барман във фирма „***“ ЕООД, неосъждан.
На 13.05.2022г. в гр. Бургас, по бул. „Стефан Стамболов” срещу ПГМЕЕ в посока
бул. „Сан Стефано”, подсъдимият И. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „***”, модел „***”, с рег. № ***.
Св. Г.П. и св. В.Г. - полицаи при 02 РУП - Бургас, били на работа за времето от 07,00
часа до 19,00 часа на 13.05.2022г. като автопатрул в района на 02 РУП - Бургас.
Около 08,05 часа на същата дата в района по бул. „Стефан Стамболов” срещу ПГМЕЕ
спрели за проверка лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № ***. Легитимирали се
и поискали от водача документи за самоличност, както и документи за автомобила.
Установили водача като Д. Н. ИВ. с ЕГН **********, както и че автомобилът е негова
собственост.
При проверката подс. И. силно миришел на алкохол, очите му били зачервени и
треперел.
Затова полицаите поискали съдействие от Сектор „Пътна полиция“ при ОДВМР -
Бургас за изпробване на водача за употреба на алкохол и наркотични вещества.
На място дошъл служителят от Сектор „Пътна полиция“ при ОДВМР - Бургас св.
Г.Д., на когото му направило впечатление, че водачът мирише силно на алкохол.
В присъствието на двамата полицаи от 02 РУП - Бургас подс. И. бил тестван за
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, който отчел 1,93 промила алкохол в
издишания въздух. Подс. И. бил тестван и с техническо средство Дрегер Дръг Тест за
наркотични вещества, който дал отрицателен резултат.
Подс. И. не се съгласил с резултата от пробата за алкохол, поради което му бил
издаден талон за медицинско изследване с № 136708 за даване на кръв за химичен анализ.
Към талона били издадени и 7 бр. холограмни стикери.
На подс. И. бил съставен АУАН серия АД с № 205572 по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Актът бил подписан лично от подс. И., без възражения.
При съставяне на АУАН било иззето СУ МПС на И. и контролният му талон.
Служителите на ОД МВР придружили подс. И. до МБАЛ - Бургас, където
присъствали на даването на кръвната проба. След това подс.. И. бил отведен във 02 РУП -
Бургас, където бил задържан за срок от 24 часа.
Назначена била Химическа експертиза, от заключението на която е видно, че в
изследваната проба кръв от подс. И. е доказано съдържание на етилов алкохол в количество
1,88 промила.
От приложената по делото справка за нарушител/водач е видно, че подс. И. е
правоспособен водач на МПС, като същият притежава СУМПС № ***, издадено на
30.05.2018 год., валидно до 30.05.2023год. с 39 контролни точки. Няма други актове и
ЗППАМ. Единствено има два фиша - един от 2011г. със санкция глоба в размер на 20 лева и
един през януари 2022г със санкция глоба в размер на 50 лева.
От свидетелството за съдимост на подсъдимия И. е видно, че той не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
В обясненията си при разпита му в качеството на обвиняем, както и в хода на съдебно
следствие И. заявява, че бил на бал на приятелката си, която го е изгонила, като преди това
се скарали. Нямал друг вариант да се прибере, понеже в момента имал вила извън гр. Бургас.
По отношение на И. в хода на досъдебното производство и в съдебна фаза на процеса
2
не е взета мярка за неотклонение.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимия И. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: разпит на св. Г.Д. (л. 12), Г.П. (л. 13); В.Г.
(л.15), както и направените самопризнания;
От писмените доказателства и доказателствени средства: АУАН (л.23); талон за
изследване (л.24); уведомление за одобряване на Alcotest 7510 от ГД Мерки и измервателни
уреди под номер 4812, удостоверение за преминали последваща проверка анализатори на
алкохол в дъха (л.27-28); справка за нарушител/водач (л.29); справка за регистрацията на
МПС (л.31); справка за висящи производства (л.32); заповед за задържане на лице (л.35);
справка за съдимост.
От експертизите: химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол
в кръвта (л.18).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се
подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия.
Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява
подробен анализ на доказателствата. В случая доказателствените материали са еднопосочни
и непротиворечиви и се установява фактическата обстановка в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия. За пълнота този състав намира, че следва да
посочи, че дадените от И. сведения в досъдебното производство не следва да бъдат
кредитирани, тъй като представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за
което има данни, че е извършило престъпление и саморъчните „сведения”, „обяснения“
правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство
събрано по реда на НПК и не е допустимо върху тях да се изграждат фактически и правни
изводи.
От друга страна, дадените от подсъдимия обяснения в хода на съдебно следствие
имат двойнствена природа – те са защитно средство, но и доказателствено средство. В
случая обясненията на подсъдимия са логични, но тезата, че се е скарал с приятелката си и
тя го е изгонила от общо обитаваното жилище остава изолирана и неподкрепа с
доказателства и съдът не я приема. Фактът, че подсъдимият учи като студент също се
установява по негови данни, а липсват писмени доказателства в тази насока.
Съдът дава вяра на изготвеното по досъдебното производство химическа експертиза
л. 18 като липсва съмнение относно компетентността, безпристрасността и обективността на
вещото лице, което го е изготвило. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото
средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. В случая И. е избрал, съгласно издадения талон за
3
изследване, да бъде установена концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и
химическо изследване, съдействал е на разследващите органи и е установено безспорно
управлението на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 промила.
Предвид направените самопризнания и това, че останалите доказателствени
източници са непротиворечиви относно фактите от предмета на доказване по делото, този
състав намира, че обвинението е доказано несъмнено, както и участието на И. в
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по 343б, ал. 1
НК, който предвижда, че който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване
от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по
придвижване на автомобила в гр. Бургас, по бул. „Стефан Стамболов” срещу ПГМЕЕ в
посока бул. „Сан Стефано” изпълват със съдържание понятието „управление” на МПС по
смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в
т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието „управление”, включва всички действия
или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил - лек
автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, който подсъдимият е управлявал, е
„моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата,
доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява, след като същият е употребил алкохол и
то с концентрация в кръвта си - над 1,2 на хиляда, който факт следва да е установен по
„надлежния ред”. Този „надлежен ред” е разписан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози като в чл.1, ал.3 изрично е посочено, че концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания. От една страна използването на техническо средство е еднакво
възможно и приложимо, наред с медицинското изследване (Решение № 188 от 11.01.2018 г.
на ВКС по н. д. № 895/2017 г., III н.о.), като в разпоредбата на чл. 3а от Наредбата са
предвидени и хипотезите, в които е необходимо да се извърши медицинско изследване. В
случая подсъдимият е съдействал на органите на досъдебното производство и е избрал да
даде кръв за лабораторно изследване.
В конкретния случай според този състав са спазени условията на Наредба № 1, което
гарантира обективност и достоверност на резултата. В конкретния случай се доказа, че след
направена проверка с годно и калибрирано техническо средство се е установило, наличие на
алкохол у водача в концентрация 1,93 на хиляда. В този случай нормата на чл. 7 от
Наредбата задължава длъжностното лице от съответната служба за контрол да издаде талон
за медицинско изследване и да придружи водача до медицинското заведение. Спазвайки
този ред подсъдимият е бил транспортиран до МБАЛ-Бургас и е дал кръвна проба като се
4
установява законосъобразно и гарантирано чрез извършената химическа експертиза
концентрацията на алкохол в кръвта от 1.88 промила.
Този състав счита, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на
концентрацията на алкохол от водача, поради което и приема, че количеството на алкохол в
кръвта на подсъдимия е надлежно доказано.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият И. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че
е употребил алкохол, както и че с действията си същият привежда в движение лекия
автомобил и го придвижва в пространството, но въпреки това от волева страна подсъдимият
е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил алкохол. Извън предметния обхват
са причините, поради което е било предприето управлението.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до три години и „Глоба” от двеста до
хиляда лева, а съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал.1, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК и наказание
„Лишаване от право”.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54 НК, тъй като намери, че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят
до приложението на чл.55 НК.
Според представителя на държавното обвинение и защитата липсват отегчаващи
вината обстоятелства. Според този състав обаче следва да се вземе като отегчаващо
обстоятелство високата концентрация на алкохол в кръвта, което е значително над
установеното от законодателя количество, за да е налице състав на престъпление – над 1,2
промила, а именно 1,88 промила. Също така според съдебния състав отегчаващо
обстоятелство е това, че автомобилът е бил управляван в града. Други отегчаващи
обстоятелства според съдебния състав не са налице.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало
на И.. Последният е видно не само, че не е осъждан за престъпление, но и липсват данни
срещу него някога да са били образувани досъдебни производства или преписки.
Самопризнанието на подсъдимия, предвид особените правила, по които протече
производството по делото не може да се приеме като изключително смекчаващо вината
обстоятелство, но не може да не се отчете, че подсъдимият е съдействал изцяло и призна
вината си. От доказателствата се установява, че действително се касае за инцидентна
проявява в живота му. Касае се за млад човек – на 32 години, който до момента няма данни
да е имал престъпно или обществено опасно поведение. Това от една страна се установява
от липсата на образувани срещу него преписки, а от друга страна е видно от справката за
нарушител/водач. Липсват вписани споразумения, мотивирани резолюции, наказателни
постановления, които да са били издавани по отношение на подсъдимия. Единствено са
налице два регистрирани електронни фиша – единият от 06.10.2011г., с който е била
наложена глоба в размер на 20 лева и другият – от 18.01.2022г. за глоба в размер на 50 лева
като и двата съгласно отбелязване са заплатени. Вписаните ЗППАМ са във връзка с
деянието, за което е образувано настоящото производство. Не може да не се забележи
обстоятелството, че не е спорно, че подсъдимият работи като барман и въпреки този факт и
че е известно, че работи с алкохол и заведенията се посещават от широк кръг от хора, до
момента И. няма данни нито да е управлявал МПС след употреба на алкохол, нито да е
извършвал някакво обществено опасно деяние.
5
Въпреки тези обстоятелства обаче според съдебния състав нито едно тях не може да
се приеме като изключително такова, за да се определи наказанието в хипотезата на чл. 55
НК, нито те в своята съвкупност да се приемат като многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, поради което и съдът при определяне на наказанието се ръководи от
правилата на чл. 54 НК като го определи при превес на смекчаващите обстоятелства.
Според съдебния състав, за да се постигнат целите на наказанието да се предупреди и
да се превъзпита извършителя и за да се въздейства предупредително и превъзпитателно
върху останалите членове на обществото справедливото наказание „лишаване от свобода” се
определи в размер на минималния предвиден от закона от една година "лишаване от
свобода".
НПК императивно предвижда в настоящото производство по глава 27 от НПК да бъде
приложена разпоредбата на чл.58а от НК. Съдът като определи, че справедливото наказание
е „лишаване от свобода“ за срок от една година, следвайки императивните правила на чл.58а
ал.1 от НК, намали с 1/3 определеното наказание и наложи на подсъдимия осем месеца
„лишаване от свобода“.
Наред с това, съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба”, като ръководен отново от горните съображения съдът
намира, че конкретният й размер следва да бъде определен на 200 лева. Съдът не споделя
доводите на защитата, че не следва да се налага глоба на основание чл. 55, ал. 3 НК по
изложените вече съображения. Отделно от това обстоятелството, че подсъдимият е студент е
факт, който се сочи единствено от него, без да са налице писмени доказателства в тази
насока. Дори обаче да е така, то според съдебния състав, за да се постигнат целите на
наказанието и най-вече, за да се предупреди и да се превъзпита извършителят спрямо него
следва да се приложат кумулативно предвидените от законодателя наказания. Наказанието е
кумулативно предвидено и всеки път при определянето по реда на чл. 54 НК съдът е длъжен
да наложи и двете наказания.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на И. и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо.
Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на горните цели и преди всичко за
поправянето на подсъдимия не е необходимо наложеното наказание „лишаване от свобода“
да се изтърпи ефективно, доколкото настоящето деяние се явява изолиран случай в живота
на подсъдимия. Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, тъй като към
момента на извършване на деянието подс. И. не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години
„лишаване от свобода“, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“, следва да бъде отложено за срок от три години, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
По отношение на кумулативното наказание лишаване от права по чл. 37,ал.1, т. 7 НК,
то също следва да бъде наложено, тъй като съгласно чл. 343г НК във всички случаи на чл.
343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.
Съгласно тази разпоредба във всички случаи на извършеното престъпление по чл. 343 б
НК правоспособният водач задължително се лишава от право да управлява моторно
превозно средство като с предписанието „във всички случаи” законът е изключил
алтернативата да не се определи това наказание както в общата част е предвидено в чл. 55,
ал. 3 НК.
6
Подсъдимият не е неправоспособен водач, за да не се налага това кумулативно
предвидено наказание. Напротив, видно е от справка за нарушител/водач, след като е
навършил пълнолетие той успешно е издържал изпит за категория В по протокол
1390/14.12.2009г. и му е издадено СУМПС на 02.02.2010г. С протокол № 124/24.01.2012г. е
издържал и изпит за категория С и на 14.02.2012г. му е издадено СУМПС. По протокол №
1195/27.08.2013г. е издържал изпит за категория СЕ и на 19.09.2013г. е издадено СУМПС.
На 30.05.2018г. е подновено СУМПС като са отбелязани придобити категории и което
СУМПС е валидно до 30.05.2023г. Подсъдимият притежава 39 контролни точки. Както вече
се посочи спрямо него не са издавани наказателни постановления, единствените установени
нарушения по ЗДвП са съгласно ЕФ от 06.10.2011г., с който е била наложена глоба в размер
на 20 лева и другият – от 18.01.2022г. за глоба в размер на 50 лева като и двата, съгласно
отбелязване, са заплатени. С оглед посоченото макар и на „млада възраст“ подсъдимият не
може да се определи като „млад водач”.
Според съдебния състав се касае за инцидентна проява в живота на млад човек, върху
който никога до момента не е било оказвано въздействие чрез наказание, тъй като не е
възниквала такава нужда. Същият изразява критичното си отношение към извършеното и се
признава за виновен, съжалява. Съдът взема предвид, че наказанието е кумулативно и
определи наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от шест месеца,
ръководейки се от целите на наказанието да се предупреди и да се превъзпита извършителя
и да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху останалите членове на
обществото. Спрямо подсъдимия се прилага една комплексна наказателна санкция –
лишаване от свобода, глоба и лишаване от право, която кумулативно би следвало да доведе
до неговото поправяне и превъзпитание (арг. Решение № 39 от 04.03.2022 г. по н. д. № 18 /
2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во НО).
СУМПС е отнето в деня на нарушението 13.05.2022г. и работейки като барман
подсъдимият ще бъде лишен именно през летния сезон да управлява МПС, в резултат от
което върху него ще се окаже нужното поправително и превъзпитателно въздействие.
Обстоятелството, че подсъдимият е млад, работи като барман и от години управлява
МПС без да са му издавани наказателни постановления сочи на това, че действително се
касае за инцидентна проява, за която съжалява.
След като определи наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
шест месеца съдът не го намали с една трета, тъй като приложното поле на чл. 373 НПК
обхваща само три от всички видове наказания по чл. 37 от НК: лишаване от свобода (във
всички случаи), а доживотния затвор и доживотния затвор без замяна – само, когато са
предвидени в алтернативна санкция в норма от особената част на Наказателния кодекс. Като
е изрична и разпоредбата на чл. 58а, ал. 5 от НК.
Съдът прие, че времето, през което подсъдимият следва да се лиши от възможността
да управлява МПС е в размер на 6 месеца и от така определения срок се приспада времето,
през което е бил лишен по административен ред от възможността да го упражнява,
съобразно чл. 59, ал. 4 НК – 13.05.2022г.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в своята съвкупност, в пълнота
би могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще му въздейства
предупредително и възпиращо.
Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и
целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
По разноските:
По ДП са налични доказателства за сторени разноски в размер на 71,31 лева за
7
експертиза, поради което подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да ги
заплати, както и сумата в размер на 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни