Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 29.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3272 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на
постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** против Х.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 393,11лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017г.
до 31.12.2019г. и лихва за забава върху главницата в размер на 45,83 лв. за
периода от 03.01.2018г. до 10.02.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 975/2020г.
на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден
имот: апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.11.2017г. до 31.12.2019г. не е погасила своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер 15949,
възлизащи на сума в общ размер на 393,11лв. Навеждат се доводи, че съгласно
предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за
ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответника дължал и лихва за
забава, изчислявана в размер на 45,83лв. за периода от 03.01.2018г. до
10.02.2020г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на
чл.410 от ГПК в производството по ***, в което била издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, но при наличие на основанията по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК съдът дал указания за предявяване на иск за установяване на
вземанията на ищеца.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да
се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 393,11 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 31.12.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ***до окончателното изплащане на сумата.
В о.с.з. на 15.10.2020г. ищецът, чрез пълномощника си е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника Х.В.К. с ЕГН **********,
са редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но не е
постъпил в срок писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява и не
се представлява от упълномощен
процесуален представител в о.с.з., за което е редовно призован. Не е
направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание,
както и че предявените искове, предмет на делото са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид горното
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което се уважат
исковите претенции.
По въпроса за
разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва
да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство,
при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. В исковото производство
ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за
юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на
100лв., или общо за исковото производство 125лв. Така направените разноски са
изцяло дължими, с оглед изхода на спора.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че Х.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата
от 393,11 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.11.2017г. до 31.12.2019г. и лихва за забава върху главницата в размер на
45,83 лв. за периода от 03.01.2018г. до 10.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ***- 21.02.2020г.,
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед ***за
изпълнение на парично задължение от 24.02.2020г. по ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х.В.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и
сумата от 125лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по
чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу
която е постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на
постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: