РЕШЕНИЕ
гр.София, 24.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на четвърти юне през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
14122 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.240 вр
чл.79 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Д.Г.К..“ – дружество
регистрирано в Панама, твърди, че е предоставил на ответника в заем сумата
590 000 евро, в равностойност -
1 153 939,70лв. по договора за заем от 6.05.2008г. Ответникът не е
върнал в срок получената в заем сума, въпреки че срокът на договора е бил предоговарян два пъти , като срокът за връщане на сумата е
бил удължен не по-късно от 6.05.2015г. Сочи, че освен главницата ответникът му
дължи и уговорената в договор неустойка, която за периода 7.05.2015г. –
14.11.2016г. възлиза на 445 724,82 евро , в левова равностойност -
871 761,97лв. Претендира частично връщане на дължимите от ответника суми.
Предявява частичен осъдителен иск срещу ответника за заплащане на
35 790,43евро главница, левова равностойност на 70 000лв., като част
от дължимата главница в размер на 590 000 евро, в равностойност - 1 153 939,70лв. Предявява и
частичен осъдителен иск срещу ответника за заплащане на 117 001,71 евро
договорна неустойка, в левова равностойност – 228 835,45лв., като част от
дължима неустойка в размер на 445 724,82 евро, в левова равностойност
871 761,97лв., изчислена върху главницата и лихвата за забава за периода 07.05.2015г.
– 14.11.2016г. Претендира разноските по делото.
Ответникът С.К.Т. не оспорва, че е
получил от ищеца чрез банков превод сумата от 590 000лв. Твърди, обаче че не е
изпаднал в забава и не дължи връщане на сумата, тъй като липсва уговорка по
отношение на начина, по който заемната сума следва да бъде възстановена.
Посочва, че не е посочена банковата сметка на ищеца и счита, че ищецът е
следвало да го покани да изпълни като посочи начина за изпълнение. Счита, че с
подаването на исковата молба е изпаднал в забава. Оспорва иска и за заплащане
на неустойка като прави възражение за нищожност на неустоичната
клауза като противоречаща на добрите нрави и неприложима - не е посочена
базата, върху която ще се изчислява – дали върху размера на заемната сума или/и
върху възнаградителната лихва. Счита, че претенцията
за неустойка не е доказана по размер. Алтернативно, в случай че съдът не обяви неустоичната клауза като нищожна, моли съда да намали
размера на договорната неустойка по справедлив и разумен размер. Претендира за
разноските по делото.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 6.05.2008г.
между страните по делото е сключен договор за заем , по силата на който ищецът
като кредитор се е задължил да предостави на ответника , заемател,
сумата 590 000 евро в заем, която сума ответникът се е задължил да върне
на вноски или наведнъж не по-късно от 6.05.2011г. Уговорено е, че заемът ще
бъде предоставен на няколко вноски или наведнъж не по-късно от 15.05.2008г. Уговорено
е дължимо възнаграждение от страна на заемателя –
лихва в размер на 5% от сумата на заема на годишна база. В договора са
уговорени неустойки за двете страни: в случай че кредиторът не изпълни задълженията
си да представи заемната сума, той дължи неустойка в размер на 0,1% от сумата
на заема за всеки ден забава; в случай че кредиторът не изпълни задълженията си
да представи заемната сума на посочената в договора банкова сметка, ***,1% от
сумата на заема за всеки ден забава, но не повече от 5%; в случай на неуспех от
страна на ответника за връщане на заема и плащане на дължимото възнаграждение,
той ще плати неустойка в размер на 0,1% за всеки ден забава. С договор от
5.05.2011г. страните са удължили срока на договора за връщане на заема и
уговореното възнаграждение не по-късно
от 6.05.2014г. С договор от 5.05.2014г. срокът за връщане на заема и
уговореното възнаграждение е удължен до
06.05.2015г.
По делото не се спори, а и от представените
банкови извлечения се установява, че 14.05.2008г. ищецът е превел по банковата
сметка, посочена в договора сумата 590 000евро, които ответникът е
получил.
Не се спори, че ответникът не е върнал
на ищеца заетата сума.
Спори се по изискуемостта на вземането,
по дължимостта му и по неговия размер.
По делото е назначена и изслушана
съдебна счетоводна експертиза, която дава заключение за размера на претендираната от ищеца неустойка.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Българският съд, и по конкретно СГС, е
международно компетентен да се произнесе по предявените искове. Страните изрично
са приели неговата компетентност. Ищецът е търговско дружество, регистрирано в
Р Панама, а ответникът е физическо лице, български гражданин с настоящ адрес в
ОАЕ, а с постоянен в гр.София. И двете страни приемат съдът да приложи
българското право. В сключения между тях договор не е избрано приложимо право. От
изложеното от процесуалните представители на страните става ясно, че със
заетите средства е планирано построяването на сгради в България и в Дубай.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът приема, че са налице предпоставките на
чл.94 от КМЧП и съдът следва да приложи собственото си, българското, национално
право.
По предявения иск по чл.240 вр. чл.79 от ЗЗД.
Между страните е сключен договор за
заем. Ищецът е изпълнил задължението си да даде уговореното в договора сума в
срока и на мястото, посочени в договора. Ответникът не е изпълнил задължението
си в срок да върне сумата ведно с уговореното възнаграждение. Срокът за
изпълнение на задължението на ответника е 06.05.2015г. На 7.05.2015г. ответникът е
изпаднал в забава съгласно правилото на чл.84 ал.1 от ЗЗД. Възражението на
ответника, че вземането не е изискуемо, тъй като не било ясно къде да престира, е неоснователно. Действително в договора не е
уговорено къде ответникът да изпълни насрещното задължение. В този случай
съгласно чл.68 от ЗЗД – ако местоизпълнението не е определено
от договора, изпълнението при парични задължения трябва да се извърши в
местожителството на кредитора по време на изпълнението на задължението. Паричните
задължения са носими , а не търсими.
Следователно ответникът е изпаднал в
забава и дължи връщането на заетата сума в размер на 590 000 евро, в
равностойност - 1 153 939,70лв. Ищецът в
настоящото производство не претендира връщане на цялата сума, а само на част от
същата. Предявеният частичен иск за сумата 35 790,43 евро, в левова
равностойност 70 000лв. следва да се уважи.
По предявения иск за заплащане на
договорна неустойка.
Съгласно чл.12 от договора, в случай че заемателя, ответника, не върне заема и не плати дължимото
възнаграждение, тъй ще плати неустойка в размер на 0,1% за всеки ден забава.
Ответникът твърди, че тази клауза е
нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, не е посочена базата върху
която неустойката ще се изчислява – цялата заета сума, невърнатата част от нея,
само върху размера на заемната сума и/или върху възнаградителната
лихва.
За да отговори на този въпрос съдът
съобрази задължителните указания на ВКС дадени в т.3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010
год. на ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, е всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Преценявайки начина на уговорената между
страните неустойка за забава към момента на сключване на процесния
договор за заем от 06.05.2008 год. и анексите към него - 0,1% от предмета на
неизпълненото задължение за всеки ден забава, без краен предел на срока и
размера, до който може да нараства, съдът счита, че този начин не обуславя
нищожността на клаузата, тъй като е поставен в зависимост от волята и
отговорността на неизправния длъжник и е в съгласие с призната на съконтрахентите договорна свобода по чл.9 от ЗЗД, вкл. да
придадат превес на санкционната функция на неустоечната
клауза. Още повече, че задължение за неустойка е предвидено в същия размер и за
ищеца, в случай че не плати в срок на ответника заемната сума. Следователно,
съдът приема, че неустоечната клауза не е нищожна.
Досежно
твърдението на ответника, че е неясно как се изчислява размера на договорната
неустойка – съобразявайки принципите на чл.20 от ЗЗД съдът приема, че уговорената
неустойка се изчислява върху задължението на ответника по договора, а то се
състои във връщане на заетата сума и заплащане на уговореното възнаграждение –
5% върху заетата сума на годишна база. Т.е. неустойката се изчислява на база
получената в заем сума от 590 000 евро и уговорената възнаградителна
лихва. Съгласно заключението на вещото лице размерът на задължението на
ответника по договора към падежа 06.05.2015г. е 798 794,44 евро. Тази сума
е базата за изчисляване на договорната неустойка.
Възражението на ответника че е
недопустимо върху размера на възнаградителната лихва
да се начислява неустойка, е неоснователно. Посочената от ищеца практика на ВКС
е относима към този въпрос - Решение № 1001 от
5.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г. о. – „След падежа на
задължението по договора за банков кредит, влог или депозит длъжникът ще дължи
главницата, уговорената лихва, която е цената по договора, както и мораторната лихва върху сбора от двете, по реда и условията
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД“. Мораторната лихва е
обезщетение за забавено плащане какъвто характер има и неустойката.
Следователно няма пречка в настоящия случай върху възнаградителната
лихва да се начисли неустойка.
Съгласно заключението на вещото лице размерът
на претендираната неустойка за периода 7.05.2015г. –
14.11.2016г. изчислена върху сумата 798 794,44 евро е 445 724,82 евро.
Ответникът възразява срещу размера като
прекомерен и моли неустойката да бъде намалена. Ищецът счита, че сделката е
търговска и че ответникът е действал като търговец, тъй като бизнес начинанието,
за което е получил заемните средства, е построяването на сгради, респ.
извличане на печалба от тях.
Следва да се има предвид, че невъзможността
да се намали неустойката е само по отношение на търговци. Когато обаче се
сключи абсолютна търговска сделка, по която страните или една от тях не е
търговец, какъвто е и настоящия случай, нетърговецът може да се позове на
прекомерност и да иска намаляване на неустойката по общия ред, т. е. по реда на
ЗЗД / така Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009 г., I т.
о., ТК/.
Съдът намира възражението на ответника
за прекомерност на договорена неустойка за основателно. При размер на вземането
по процесния договор 789 794,44 евро главница,
неустойката за периода 7.05.2015г. – 14.11.2016г. , т.е. за година и половина,
е 445 724,82 евро. Т.е. неустойката за 1г. и 6м. е 76% от главницата. Неустойката
цели да обезщети, а не да обогати изправната страна. В случая, ако съдът уважи
предявената претенция, би се получил именно този нежелан от правото ефект.
Главната задача на неустойката е обезпечителна
- да осигури точното изпълнение на задължението – страхът че ще дължи неустойка
при неизпълнение, трябва да въздейства на длъжника и да го стимулира към
осъществяване на дължимия резултат /така А..К., Облигационно право, книга
Първа, изд.1992г., стр.322./. Неустойката има и обезщетителна
функция – обезщетява вредите от неизпълнението без да се налага кредитора да
доказва действителното настъпване на вредите и точния им размер /така чл.92
ал.1 от ЗЗД/. Неустойката има и наказателна функция – цели да накаже
неизправния длъжник като му наложи една имуществена санкция – наказание за
неизпълнение, тъй като кредиторът може да претендира вреди и без такива изобщо
да са настъпили или да не са настъпили в предвидения размер и така ще получи
нещо над своите щети / А..К., Облигационно право, книга Първа, изд.1992г.,
стр.324/.
Размерът на уговорената от страните
неустойка надхвърля функциите на договорната неустойка по чл.92 от ЗЗД, поради
което следва да се намали.
Съгласно практиката на ВКС, Решение
№ 65 от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о., ТК: „Когато следва да се приложи правилото на чл.
92, ал. 2 ЗЗД преценката следва да се прави при всеки конкретен случай, като
намаляването трябва да става с оглед съотношението на действителния размер на
дължимата неустойка с претърпените вреди, но във всички случаи неустойката не
трябва да се свежда до размера на вредите. Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно място неустойката
изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да
претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили
в предвидения размер. Следователно в този случай кредиторът не се обезщетява,
тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде
санкция за неговото неизпълнение. Размерът на неустойката, намален поради
прекомерност, не трябва да се редуцира до размера на вредите, и поради това, че
при приравняване на неустойката до размера на доказаните вреди би се игнорирала
наказателната функция на неустойката, а това би обезсмислило съществуването на
самата неустойка - защото вредите могат да бъдат реализирани и по общия исков
ред и без клауза за неустойка, макар и това да е свързано с по-големи трудности
при доказването. Ето защо при намаляване на неустойката поради прекомерност не
трябва да се изпуска санкционния елемент, както и това, че трябва да се търси
границата, от която започва прекомерността, а тя не може да бъде друго освен
резултативна величина между действителния размер на неустойката и претърпените
вреди. При прилагане на чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът трябва да прецени какво е превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й
с цената на договора, абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне
вредите като положи грижата на добър стопанин, както и да съобрази обичайната
практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид“ .
Изхождайки от тези критерии, съобразявайки,
че цената на договора е по-ниска от обичайната цена на договори за заем/кредит,
сключвани в Р България, като съобрази, че кредиторът - ищецът два пъти се е
съгласил да удължи срока на връщане на заетата сума, както и обичайния размер
неустойка /наказателна лихва/ договаряна по договори за кредит, съдът счита, че
претендираната неустойка следва да се намали с 2/3.
Или дължимата неустойка по процесния договор е 148 574,94
евро. Ищецът претендира 117 001,71 евро договорна неустойка, в левова
равностойност – 228 835,45лв. за периода 07.05.2015г. – 14.11.2016г. като
частичен иск от дължимата неустойка по договора, която съдът редуцира до 148 574,94
евро. Претендираната частична неустойка следва да се
уважи.
Възражението на ответника за изтекла
погасителна давност върху част от основата за изчисляване на договорната
неустойка е неоснователно. От настъпилата изискуемост на вземането на договора
за главница и възнаградителна лихва не е изтекъл
срока по чл.111 от ЗЗ вр. чл.114 ал.1 от ЗЗД.
По разноските.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца
се следват изцяло направените разноски в размер на 23741,47лв.
При този изход на спора на ответника не
се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
С.К.Т., ЕГН********** да заплати на Д.Г.К..“ – дружество регистрирано в РП. на
10.10.2001г. под № 407127, документ № 278965,
представлявано от пълномощника Р.М.С., ЕГН ********** на основание чл.240 вр. чл.79 от ЗЗД сумата 35 790,43 евро, представляваща
главница, левова равностойност на
70 000лв., по частичен иск от дължима главница в размер на 590 000
евро, в равностойност 1 153 939,70лв. по договор за заем от
6.05.2008г. и два анекса към него, и на
основание чл.92 ал.1 вр. ал.2 от ЗЗД сумата 117
001,71 евро договорна неустойка, в левова равностойност – 228 835,45лв., по частичен
иск от дължима неустойка в размер на 148 574,94 евро, дължима за периода
07.05.2015г. – 14.11.2016г., както и 23 741,47лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: