РЕШЕНИЕ
№82/18.6.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното НАХД №216/2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на “***“ЕООД гр. София, ЕИК: *********, представлявано от И. Ю. Т. и И.
И. Г. против Наказателно постановление № 77, издадено на 13.06.2018 г. от зам. Началника
на Митница Варна /сега Териториална дирекция „Северна морска“/, с което за
нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл.
234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ на въззивника е наложена имуществена санкция в
размер на 897, 92 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични
държавни вземания.
Въззивникът намира обжалваното наказателното постановление за неправилно
и незакосъобразно. Твърди, че при съставяне на АУМН и при издаването на
обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, по специално нарушения на чл. 42 т. 3 и чл. 57 ал. 1 т.
5 от ЗАНН – липса на изрично посочване на дата и място на извършване на
нарушението. Счита също така, че АУМН е съставен след изтичане на преклузивния
срок по чл. 34 ал. 1 пр. 2 от ЗАНН от некомпетентен орган. Отделно от това
твърди, че не е допуснал нарушението, за което е санкциониран, тъй като е извършил
тарифирането на внесената стока правилно. Посочва, че при декларирането на
стоката и определяне на дължимото мито дружеството е направило проверка в
Европейски митнически каталог на химическите субстанции /ECICS/, разработен и поддържан от
Европейската комисия и достъпен на интернет страницата на Агенция „Митници“,
при което е установен код по КН съответен на CAS номера на внесения продукт, който именно е
бил деклариран в кл. 33 в митническата декларация. Счита, че е извършил
тарифирането на стоката правилно, на база CAS номера на продукта, поради което намира
становището на митническите власти за необосновано. На тези основания
претендира отмяна на издаденото срещу него наказателно постановление. В с.з.
чрез процесуален представител поддържа жалбата, доразвива доводите си за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и иска неговата
цялостна отмяна.
Административно – наказващия орган, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, а извършеното нарушение – митническа измама
доказано по безспорен начин, поради което същото да бъде потвърдено.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.01.2018 г. в МП”Варна Запад” при Митница – Варна е регистрирана
митническа декларация №18BG002002Н0011068/19.01.2018 г. за режим свободно
обръщение и крайна употреба с получател „***“ЕООД, ЕИК: ********* с описание в
кл. 31 „Кортацид РН80:640 броя торби х 25 кг. – 16 000 кг. нето, CAS №67701-03-5“ с посочен в кл. 33
тарифен код 38231910 90 и ставка на мито 2, 90 % с държава на произход Малайзия.
Въз основа на така декларираната стока били начислени и заплатени държавни
вземания в размер на 684, 16 лева мито и 4 997, 78 лева ДДС /общо
5 681, 94 лева/.
Стоката била селектирана за проверка след извършен анализ на риска
от служители на МРР при Митница Варна, като на 24.01.2018 г. в присъствието на
представител на декларатора били взети проби от процесната стока от три
произволно избрани чувала, които били смесени и след това разпределени в три
прозрачни найлонови торбички.
Пробите били изпратени в ЦМЛ за извършване на лабораторен анализ
на 25.01.2018 г.
Съгласно заключението на МЛЕ №19_26.01.2018 г./28.03.2018 г. изпитаната проба
от стоката представлява монокарбоксилни мастни киселини, основно стеаринова и
палмитинова киселини, предназначени за индустриални цели, различни от
дестилирани мастни киселини.
Съгласно становище за тарифно класиране на стоката, изготвено от
Директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“, стоката представлява
промишлени монокарбоксилни мастни киселини – търговска стеаринова киселина
съдържаща главно стеаринова киселина /С18:0/ - 44, 7 %, палмитинова киселина
/С16:0/ - 48, 1 % и други под формата на бели, твърди восъкоподобни люспи
/гранули/, със слаб специфичен мирис. На основание правила 1 и 6 от Общите
правила за тълкуване на КН на ЕС, текстовете за позиция 3823 и на код 3823 11
00, както и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за
описание и кодиране на стоките за позиция 3823 и Обяснителните бележки към КН
за код 3823 11 00, класирането се извършва в код 3823 11 00. Предвид
предназначението на продукта приложимия код по Тарик е 3823 11 00 90.
Съгласно същото становище класирането не се извършва в декларирания
код 3823 19 10 „Дестилирани мастни киселини“, тъй като в рамките на подпозиция
„Промишлени монокарбоксилни мастни киселини; масла, получени при рафиниране,
съдържащи киселини“ същия обхваща продукти, различни от попадащите в изброените
над него – 3823 11 00 „Стеаринова киселина“; 3823 12 00 „Олеинова киселина“ и
3823 13 00 „Талови мастни киселини“, а декларираната стока представлява именно
„Стеаринова киселина“ от обхвата на коз 3823 11 00 предвид ОБХС за позиция 3823
и ОБКН за код 3823 11 00 на КН.
Декларирането на процесните стоки с тарифен код 3823 1910 90 и
ставка мито в размер на 2, 9 % вместо с тарифен код 3823 1100 90 и ставка мито
в размер на 5, 10 % е довело до незаплащане на част от дължимите публични държавни
вземания в общ размер на 897, 92 лева, от които 572, 74 лева мито и 325, 18 лева
ДДС. С оглед на това и митническите власти приели, че въззивникът е осъществил
състава на нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ – митническа измама.
На 30.04.2018 г. в присъствието на единия от управляващите
дружеството – нарушител и пълномощник – адвокат бил съставен АУМН за
констатираното митническо нарушение.
В законоустановения 3 дневен срок пред административно –
наказващия орган АНО/ постъпило писмено възражение срещу акта, което той
обсъдил подробно и приемайки го за неоснователно издал атакуваното пред
настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.
В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя се
представят редица писмени доказателства – кореспонденция с производителя, справки
– извлечения от интернет – страницата на производителя, Европейската агенция по
химикалите, Европейския митнически каталог на химическите субстанции /ECICS/ и други, установяващи, че на
посочения в декларацията CAS номер
67701-03-5 съответства продукт Fatty
Acids С16-С18, който се твърди, че е идентичен с внесения продукт описан
като Kortecid PH80. На същия в
Европейския митнически каталог на химическите субстанции /ECICS/ съответства код по КН 3823 19
10. На посочения от митниците тарифен номер 3823 11 00 90 в ECICS съответства CAS номер 57 11 4 и наименование на
продукта stearic acid, crude, който
се различавал от процесния продукт, внесен от въззивника.
В тази връзка въззивника е поискал и съда е допуснал назначаване
на Съдебно – химическа експертиза, от заключението на която се установява
следното:
-
Спецификацията на внесения продукт с търговско наименование Kortecid PH80 и документите,
предоставени от производителя Pasific
Oleo съответстват с резултатите от експертизата на ЦМЛ.
-
Основния химически състав на продукта с химическо наименование Fatty Acids С16-С18/мастни киселини
С16-С18/ е стеаринова киселина и палмитинова киселина.
-
Процесния продукт с търговско наименование Kortecid PH80 и химическо
наименование Fatty Acids С16-С18/мастни киселини С16-С18
се различава от продукт Stearic
acid pure/стеаринова киселина чиста и от продукт Stearic acid, crude /стеаринова киселина,
промишлена/
-
CAS номер
67701-03-5 съответства на продукт със състав Fatty Acids С16-С18/мастни киселини
С16-С18/, който пък съответства на
процесния продукт с търговско наименование Kortecid PH80.
-
Процесния продукт представлява смес от монокарбоксилни киселини и
съответства на посочения CAS номер
67701-03-5.
Изискана
е по настояване на въззивника информация от Агенция „Митници“ относно внос на
идентични стоки през последните три години, като видно от предоставената
справка такива не са осъществявани през посочения период.
Така описаната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на гласните и
писмените доказателства по делото, които анализирани поотделно и в своята
съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Съдът,
предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена на 30.06.2018 г. от надлежна страна в
законоустановения срок /НП връчено на 22.06.2019 г./ и е приета от съда за
разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Както НП, така и АУМН са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37 ал. 1 б. „а” от ЗАНН вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47 ал. 2 вр.ал. 1 б. „а“ от ЗАНН вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия
режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а
и не е спорно между страните, че към 30.04.2018 г. актосъставителя И.Н.Я. е
заемал длъжността старши „митнически инспектор” в отдел „МРР“ на Митница Варна,
т.е. бил е митнически орган. Наказателното постановление е издадено от
компетентния орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ – зам. началника на Митница
Варна, упълномощен с това правомощие съгласно Заповед № ЗАМ-556/32-127893/11.05.2017
г. на Директора на Агенция “Митници” /л. 80 от АНП/.
Относно процесуалната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателят, което той е упражнил още с подаването на възражение
срещу АУМН. Правилно наказващият орган е отнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма.
Неоснователно
е оплакването в жалбата за допуснато нарушение на чл. 34 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН,
тъй като преклузивните срокове, предвидени в тази разпоредба са спазени. Митническите власти са узнали за извършеното нарушение,
респ. за неговия автор най – рано при изготвянето на заключението на МЛЕ.
Същото носи две дати – 26.01.2018 г. и 28.03.2018 г. Изхождайки от факта, че
пробите от процесната стока са изпратени в ЦМЛ за анализ с писмо рег. №
32-25042/25.01.2018 г. следва да се приеме, че експертизата е изготвена на
втората дата – 28.03.2018 г., тъй като обективно невъзможно е било тя да е
изготвена на 26.01.2018 г. Считано от 28.03.2018 до момента на съставяне на
АУМН не са изтекли сроковете, регламентирани в ЗАНН.
Действително
в АУМН не е посочено местоизвършването на нарушението, като това е сторено едва
в издаденото НП, където е отразено, че нарушението е извършено на МП „Варна
Запад“. Предвид разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН обаче съдът приема, че НП
е законосъобразно издадено, тъй като въпреки допуснатата нередовност в акта, по
безспорен начин е било установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, за което ще се изложат мотиви по – долу.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
Основният
спорен въпрос между страните по делото е дали извършеното от вносителя
тарифиране е в съответствие с правилата за тарифно класиране на стоките или не
и доколко тази деятелност съставлява нарушение на митнически правила и норми.
За
да приеме, че въззивникът е избегнал заплащане на част от митните сборове,
административно наказващия орган е счел, че той е извършил невярно деклариране на тарифния номер на
внасяната стока в позиция с по – малък процент на дължимото мито, вместо в
позиция с по – висока митническа ставка.
Становището на митническите органи
е обосновано от резултатите на лабораторното изследване проведено в ЦМЛ, което
не се оспорва от въззивника и което съгласно независимата от страните СХЕ
съответства на представените по делото писмени документи досежно състава на
процесния продукт и неговото предназначение.
Видно от МЛЕ е, че мастно- киселинния състав на изследваните проби
от внесените стоки е следния: лауринова киселина 1, 1 %, миристинова киселина
1, 7 %, палмитинова киселина 48, 1 %, стеаринова киселина 44, 7 процента,
архидонова киселина 2, 2 %, други 2, 2 %.
Въз основа на това заключение и имайки предвид ОБХС за позиция
3823 и ОБКН за код 38231100 митническите власти са приели, че процесната стока
е следвало да се класира в код по КН
38231100 като стеаринова киселина.
Определянето
на коректния тарифен номер единствено и само в съответствие с CAS номера на продукта съдът намира за неправилно. С оглед
на това и не кредитира заключението на вещото лице в тази му част, тъй като
видно е, че то се е ръководило единствено от CAS
номера на процесния продукт и сходните му такива, а не от правилата за тарифно
класиране на стоките. Освен това такава задача на вещото лице не е била поставяна,
а и не би могла да бъде поставена, тъй като въпросът за правилното тарифно
класиране на стоките е правен въпрос, извън компетенциите на вещото лице.
Решаващият
критерий за тарифното класиране на
стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и
свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към разделите или
главите.
Съгласно
ОБКН за код 38231100 - стеаринова киселина, по смисъла на тази подпозиция, се
разбират смесите на промишлени мастни киселини, твърди при нормална температура
и със съдържание на чиста стеаринова киселина, равно или по-голямо от 30%, но
по-малко от 90 % тегловно от безводния продукт. Предвид отчетените резултати от
проведеното в ЦМЛ лабораторно изследване правилно е прието, че процесната стока
представлява именно такава смес на промишлени мастни киселини, съдържаща
стеаринова киселина в процент по – голям от 30 % и по – малък от 90 %. С оглед на това и следва да се приеме, че по свойства, характеристики и
предназначение процесната стока отговаря на дефиницията за "стеаринова киселина", дадена в ОБКН за код 38231100 и
следва да се класира именно в тази позиция. От обяснителните бележки за код
38231100 става ясно, че в него се класират смеси на промишлени мастни
киселини. Че процесната стока е смес от мастни киселини по делото
спор няма, а и е безспорно установено както от МЛЕ, така и от СХЕ. За да се
класира в позиция „други“ внасяната стока не би следвало да може да се класира
в позиция, която най –специфично я описва. В настоящия случай това е позицията
38231100 и тя трябва да има предимство пред позициите с по-общо
значение.
Процесния
продукт е описан като KORTACID PH 80 /каучукова стеаринова
киселина/ в следните документи, съпровождащи вноса – сертификат за
произход, опаковъчен лист, сертификат за анализ, товарителница. В спецификация
на продукт от производителя Пасифик Олео /представен от въззивната страна/ за
продукт с търговско наименование KORTACID PH 80, химическо име
мастни киселини С16-С18 и CAS номер 67701-03-5 е
посочен код по КН 3823 11 0000. В извадка от сайта на същия производител
/представен от страна на въззивника/ за продукти с различни химически
наименования и различни CAS номера също е
посочен код по КН 3823 11 0000, което
отново идва да покаже, че тарифното класиране на стоките се обуславя не от
посоченото от производителя, нито единствено и само от CAS
номера на химичния продукт, а същото се подчинява на утвърдени правила, които
всеки вносител е длъжен да познава.
-
Следва
да се коментира заключението на вещото лице в частта му сочеща, че продукт с химически състав и Fatty Acids С16-С18/мастни киселини С16-С18
се различава от продукт Stearic
acid pure/стеаринова киселина чиста и от продукт Stearic acid, crude /стеаринова киселина,
промишлена/. До този извод вещото лице е стигнало използвайки за критерий
основния състав на продуктите, молекулната им формула и техния различен CAS номер, а не правилата за тарифно
класиране на стоките. Затова и заключението в тази му част не разколебава
изводите на съда още повече, че вещото лице не може да определя правилния
тарифен код на даден продукт, тъй като както вече бе споменато този въпрос е
правен.
С
оглед на гореизложеното съдът достига до извода, че въззивникът неправилно е
извършил тарифирането на внесената стоката, поради което и констатацията на
митническите власти за извършено от негова страна нарушение по чл. 234 ал. 1 т.
1 от Закона за митниците се явява правилна и законосъобразна. Определеният от
митническите органи тарифен номер следва да се приеме за съответстващ на
характеристиките на стоката, но и само доколкото е налице неправилно тарифиране
при декларирането на внасяната стока пред митническите власти, то закономерно
следва извода, че вносителят е осъществил състава на митническа измама.
Поведението му е противоправно, довело като резултат избягване на частично заплащане
на дължими държавни вземания, предвид по – високото мито за тарифната позиция,
в която внасяната стока е следвало да се декларира. И тук не става въпрос за
субективното отношение на дееца към извършваното, защото както е известно
административно – наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна.
Тя се налага на корпоративни по своята същност правни субекти за неправомерни
техни действия, насочени към неизпълнение на задължения към държавата.
Водим
от гореизложеното, съдът намира издаденото наказателно постановление за
законосъобразно, правилно и обосновано, доколкото събраните по делото
доказателства безспорно сочат на извършено от въззивника митническо нарушение,
описано в обжалвания административен акт. Като такъв същият следва да бъде
потвърден от страна на съда, поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 77, издадено на 13.06.2018 г. от зам. Началника на Митница
Варна /сега Териториална дирекция „Северна морска“/, с което за нарушение по
чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал.2 т.1
вр. ал.1 т.1 от ЗМ на “***“ЕООД
гр. София, ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 897, 92
лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: