Р Е
Ш Е Н
И Е
№260063
гр.Добрич
12.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На седемнадесети февруари 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №939 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „***“ ЕООД-гр.Бургас срещу решение
№260003/04.09.2020 г. по гр.д.№391/2019 г. на Генералтошевския районен съд,с
което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Д.Й.К. от гр.Ген.Тошево иск
на основание чл.221 ал.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 510 лв,формирано от брутното трудово възнаграждение на
ответника за един месец,ведно със законната лихва върху сумата,считано от
датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане,като въззивникът е
осъден да заплати на К. сторени по
делото разноски в размер на 300 лв ведно със законната лихва,считано от влизане
на решението в сила,до окончателното плащане,както и по сметка на ГТРС държавна
такса в размер на 50 лв.Според въззивника обжалваното решение е
незаконосъобразно.Първоинстанционният съд неправилно приел,че процесната
заповед №19/19.06.2019 г. на управителя на въззивника за прекратяване на
трудовото правоотношение с Д.К. не била връчена на ответника по
делото.Заповедта била изпратена по куриер с препоръчано писмо с обратна
разписка,но била върната поради неосъществен опит за доставка заради отсъствие
на получателя,като последният не сторил нужното за получаване на пратката в
указания му 7-дневен срок.Приемането,че дисциплинарното уволнение не е
осъществено,обосновавало работникът да черпи права от недобросъвестното си
поведение.Заповедта за дисциплинарно уволнение била проявила своето
действие,като работникът не я оспорил по исков ред.Неправилни били изводите на
районния съд,че трудовият договор между страните бил прекратен,считано от
14.06.2019 г.,едностранно от работника с изтичане на срока на отправено от
последния предизвестие.По делото липсвали доказателства такова предизвестие в
изискуемата писмена форма да е получено
от работодателя,а изпращането му по имейл не пораждало правно действие,нито
имейлът бил получен от работодателя.Настоява се за отмяна на атакуваното
решение и за уважаване на предявения иск.Претендират се от въззивника сторените
от него разноски в двете инстанции.
В писмен отговор въззиваемият Д.Й.К. изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
обжалваното решение.Мотивира правния ефект на изпратено по електронна поща
предизвестие.Претендират се от въззиваемия сторените от него разноски в
настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по
чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение
на 10.09.2020 г.,а жалбата е подадена на 24.09.2020 г. при изтекъл срок за
въззивно обжалване на 24.09.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид
горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по
делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно
решение.Разгледана по същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено
от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявения
допустим иск.Решението е обаче неправилно и следва да бъде отменено поради
следните съображения:
Гр.д.№391/2019 г. на ГТРС е образувано по повод искова
молба,с която е предявен иск на основание чл.221 ал.2 от КТ от „***“
ЕООД-гр.Бургас срещу Д.Й.К. от гр.Ген.Тошево за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 510 лв,представляваща обезщетение,дължимо от
ответника-работник в полза на работодателя му при дисциплинарно уволнение на
първия,осъществено със заповед №19/19.06.2019 г. на управителя на ищцовото
дружество,формирано на база брутното трудово възнаграждение на работника за
срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска
09.10.2019 г.,до окончателното й изплащане.Претендирани са от ищеца и сторените
от него разноски.
Изложено е в исковата молба,че по силата на безсрочен трудов
договор №51/14.08.2017 г. ответникът К. заемал при ищцовото дружество
длъжността „шофьор автомобил над 12 тона“.С допълнително споразумение от
01.01.2018 г. месечното трудовото възнаграждение на ответника било уговорено в
размер на 510 лв.Трудовото правоотношение между страните било прекратено със
заповед №19/19.06.2019 г. на работодателя с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ поради неявяването на К. на работа без уважителни причини през
периода от 22.04.2019 г. до 25.04.2019 г.Дисциплинарното уволнение не било
оспорено по съдебен ред.Съобразно разпоредбата на чл.221 ал.2 от КТ ответникът
дължал на ищеца обезщетение за вреди в размер на претендираната сума от 510 лв.
В писмения отговор на исковата молба ответникът Д.Й.К.
оспорва основателността на иска.Твърди,че трудовото правоотношение между
страните не е прекратено валидно със заповед №19/19.06.2019 г. на работодателя
с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,тъй като такава заповед не
била връчена надлежно на К.,т.е. наказанието не било наложено.Освен това
трудовото правоотношение било прекратено преди изготвяне на горната заповед на
друго основание-поради изтичане на срока на отправено от К. до работодателя
предизвестие по чл.326 ал.1 от КТ.Предизвестието за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от работника било изпратено на работодателя като
прикачен файл на електронна поща на дата 13.05.2019 г.Така трудовото
правоотношение било прекратено по инициатива на работника с изтичане на срока
на предизвестието,т.е. считано от 14.06.2019 г.С издадената на 19.06.2019 г.
заповед за дисциплинарно уволнение се целяло прекратяване на едно вече
несъществуващо правоотношение,т.е. същата нямала валиден правен ефект и не
следвало да се зачита като породила правно действие.С горното се мотивира липса
на отговорност на ответника за заплащане на претендираното обезщетение по
чл.221 ал.2 от КТ.
По силата на безсрочен трудов договор №51/14.08.2017
г. /на лист 5 от делото на ГТРС/ ответникът Д.Й.К. е заемал в ищцовото
дружество длъжността „шофьор автомобил над 12 тона“.Първоначално е уговорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 1 500 лв.С допълнително
споразумение от 01.01.2018 г. /на лист 6 от делото на ГТРС/ е уговорено между
страните намаляване на трудовото възнаграждение на ответника на 510 лв,считано
от 01.01.2018 г.Със заповед №19/19.06.2019 г. на управителя на ищцовото
дружество /на лист 7 от делото на ГТРС/ се налага на ответника К. дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл.190 ал.1 т.2 от КТ заради неявяването му
на работа в течение на повече от два последователни работни дни от 22.04.2019
г. до 25.04.2019 г.В заповедта липса отбелязване да е била връчена на
определена дата на ответника срещу подпис според изискването на чл.195 ал.2
изр.1 от КТ.Другата възможност за връчване е регламентирана с разпоредбата на
чл.195 ал.2 изр.2 от КТ-чрез препоръчано писмо с обратна разписка.Твърди се от
работодателя,че е приложил именно втория способ,като е изпратил заповедта чрез
пощенски оператор-куриер.На 21.06.2019 г. бил направен опит за доставка,но не
бил осъществен поради отсъствие на получателя.Било оставено съобщение за
необходимостта от контакт с куриера и получаване на пратката,но в указания
7-дневен срок такъв контакт не бил осъществен и на 27.06.2019 г. пратката била
върната на ищцовото дружество.Представено е копие на плик със залепена разписка
върху него /на лист 41 от делото на ГТРС/,но от разписката е видно
единствено,че се касае за върната на 26.06.2019 г. от служител на куриерската
фирма в гр.Ген.Тошево на „***“ ЕООД-гр.Бургас пратка.В разписката не е
отбелязано изрично какво е съдържанието на пратката и дали включва именно
процесната заповед за дисциплинарно уволнение.Не се установява и адресат на
пратката да е бил именно ответникът Д.К..Дори и да се приеме,че се касае именно
за пратка,съдържаща заповедта за дисциплинарно уволнение,адресирана до
ответника К.,то е очевидно,че същата не е била надлежно връчена на
последния,след като е върната на подателя й.Няма данни каква е причината за
невръчване-отсъствие на адресата от адреса,грешен адрес или отказ на адресата
да получи пратката.Въз основа на горната разписка извод за надлежно връчване на
заповедта за уволнение на ответника не може да бъде обоснован.Приложеното към
трудовото досие на ответника копие на плик и разписки върху него /на лист 84 от
делото на ГТРС/ с отбелязване върху първата разписка за изпращане на
пратката,видна частично поради залепване върху нея на втора такава за връщане
на пратката,че пратката не е получена като „отказана от получателя“,не могат да
бъдат отнесени към връчването на процесната заповед за дисциплинарно
уволнение,доколкото се касае за върната на 12.06.2019 г. пратка,т.е.
предхождаща издаването на заповед №19/19.06.2019 г.Следователно доказателства
за надлежно връчване на уволнителната заповед от 19.06.2019 г. на ответника К.
преди завеждане на настоящото дело липсват.Тъй като дисциплинарните наказания
се считат за наложени от деня на връчване на заповедта на работника/служителя
или от деня на получаването й,когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна
разписка /чл.195 ал.3 от КТ/,то в настоящия случай очевидно преди завеждане на
делото на ответника не е било наложено наказание „уволнение“,тъй като липсват
доказателства заповедта да му е била връчена срещу подпис или да я е получил с
писмо.Волеизявлението на работодателя за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“ е достигнало обаче до ответника К. в хода на първоинстанционното
производство,като връчването на заповедта е осъществено от съда при размяната
на книжа по реда на чл.131 ал.1 от ГПК-с връчване на преписи от исковата молба
и приложенията,вкл. от заповед №19/19.06.2019 г.,на 25.11.2019 г. чрез
упълномощения от ответника по делото процесуален представител адв.Д.Ч.
/съобщение на лист 23 от делото на ГТРС/.В този случай дисциплинарното
наказание се счита наложено от 25.11.2019 г.Същото не е оспорено по реда на
чл.344 ал.1 т.1 от КТ пред съда с искане за отмяна на заповедта за уволнение
като незаконосъобразна,като и срокът за това по чл.358 ал.1 т.2 от КТ вече е
изтекъл.В този смисъл заповед №19/19.06.2019 г. е породила своето действие и е
стабилизирана.Единственият предвиден законов способ за атакуване законността на
уволнение е исковият по чл.344 ал.1 т.1 от КТ.Ответникът К. е следвало след
получаване на заповедта да предяви иск за отмяната й като
незаконосъобразна,като поиска спиране на производството по настоящото дело до
приключване на преюдициалния спор за незаконност на наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение“.Щом същият не е предявил такъв иск и заповед
№19/19.06.2019 г. не е отменена от съда,последната е добила стабилитет и съдът
е длъжен да зачете правните й последици.Косвен контрол за законност на
уволнение в рамките на друг правен спор е недопустим,след като законодателят
изрично е регламентирал способ за атакуване на уволнителната заповед с
конститутивен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ,който единствено би могъл да доведе
до отмяната й като незаконосъобразна.Ако се допусне такъв косвен контрол за
законосъобразност,това би накърнило стабилността на трудовите правоотношения.
Но дори и да се приеме,че горният контрол е възможен и
следва да бъде осъществен от съда,то доводът на ответника К.,че заповедта от
19.06.2019 г. не е породила правно действие,тъй като към датата на издаването й
трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено на друго
основание,е неоснователен.В случая ответникът твърди,че е предприел упражняване
на правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с отправяне
на предизвестие на 13.05.2019 г.Трудовият договор в този случай по правило се
прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл.335
ал.2 т.1 от КТ/.Съгласно разпоредбата на чл.326 ал.1 от КТ предизвестието
трябва да е писмено.Писмената форма е необходима за действителността на
волеизявлението и известяването на работодателя за него.Касае се за обикновена
писмена форма.Част от изискването за форма е обаче предизвестието да е
подписано от работника/служителя,който го изпраща.Удостоверяването на
авторството му чрез саморъчен подпис на работника/служителя е гаранция,че
волеизявлението за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение изхожда
именно от лицето,посочено като негов автор.Писмената форма на предизвестието е
предвидена като последица от писмената форма за сключване на трудов договор
/чл.62 ал.1 от КТ/.Нейното предназначение е да създаде сигурност и яснота в
отношенията между страните във фазата на прекратяване на трудовия договор и да
се избегнат спорове между тях.По делото е представена от ответника писмена
молба до управителя на ищцовото дружество /на лист 29 от делото на ГТРС/,датирана
с дата 13.05.2019 г.,в която се съдържа волеизявление на Д.К. до
работодателя,че желае да се постигне съгласие между страните за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ /по взаимно
съгласие/,считано от 14.05.2019 г.,като в условие на евентуалност,ако първото
предложение не бъде прието,се заявява от К.,че отправя едномесечно предизвестие
по чл.326 ал.1 от КТ за прекратяване на договора.Молбата е подписана от
ответника и отговаря на изискването за форма.Липсват обаче доказателства по
делото същата да е била надлежно връчена на работодателя и да е достигнала до
неговото знание.Твърди се,че е била изпратена още на 13.05.2019 г. по
електронна поща.Представено е извлечение от електронна поща на ответника К.,от
което е видно,че на 13.05.2019 г. същият е изпратил по имейл на работодателя
някакъв файл,но от това извлечение съдържанието на файла не може да бъде
установено.Не може да се приеме за доказано,че файлът съдържа именно горната
молба с характер на предизвестие.Работодателят оспорва да е получил файл с
такова съдържание.В тежест на ответника е да удостовери съдържанието на
изпратения на 13.05.2019 г. на ищцовото дружество файл,но такова доказване не е
проведено надлежно.В съдебно заседание на 27.05.2020 г. ГТРС е задължил
ищцовото дружество да представи разпечатка на хартиен носител на изпратения му
на 13.05.2019 г. от ответника файл,но не е предупредил страната за прилагане на
последиците по чл.161 от ГПК,а именно,че ще приеме за доказан фактът,че файлът
съдържа именно предизвестието на ответника,ако ищецът създаде пречки за
събиране на доказателството.Такава разпечатка от ищеца не е била представена,но
последиците на чл.161 от ГПК не могат да бъдат приложени,доколкото страната не
е била предупредена изрично за тях.В следващото съдебно заседание на 25.08.2020
г. пред ГТРС ищецът не е депозирал исканата разпечатка,но нито съдът,нито
ответникът К. са настояли да бъде изпълнено това задължение.Не може да се
приеме в тази хипотеза,че ищецът е създал пречка за събиране на поискани от
другата страна доказателства.След като не се доказва,че отправено от ответника К.
на 13.05.2019 г. едностранно предизвестие по чл.326 ал.1 от КТ е достигнало до
знанието на работодателя,не може да се приеме,че преди датата на издаване на
заповедта за уволнение 19.06.2019 г. трудовото правоотношение вече е било
прекратено поради изтичане на срока на предизвестието,и в този смисъл,че
уволнителната заповед на работодателя не е породила правно действие.
След като на ответника е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ в хода на първоинстанционното производство на 25.11.2019
г.,то към датата на предявяване на иска вземането за обезщетение по чл.221 ал.2
от КТ все още не е било изискуемо,но неговата изискуемост настъпва в хода на
делото с налагане на дисциплинарното наказание и този факт следва да бъде
зачетен от съда на основание чл.235 ал.3 от ГПК.При дисциплинарно уволнение
работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово
правоотношение,каквото е било настоящото между страните.Тъй като по закон срокът
на предизвестието при безсрочен договор е 30 дни /чл.326 ал.2 изр.1 от КТ/,то
обезщетението се формира от трудовото възнаграждение за един месец или в случая
е в размер на 510 лв,който размер не е бил оспорен от ответника.Искът по чл.221
ал.2 от КТ е основателен и следва да бъде уважен.
Обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ става изискуемо от
момента на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“,но е по своя
характер безсрочно задължение /няма определен в закона или уговорен между
страните срок за изпълнение/,поради което по правилото на чл.84 ал.2 от ЗЗД
длъжникът изпада в забава след покана от кредитора.В случая поканата е
отправена преждевременно преди вземането да стане изискуемо,доколкото ролята на
такава покана изпълнява исковата молба.Към датата на налагане на
дисциплинарното наказание обаче 25.11.2019 г. вече има отправена покана от
ищеца,която е връчена на ответника на посочената дата /на 25.11.2019 г. е
връчен на ответника препис от исковата молба/.Следва,че с възникване на
вземането на 25.11.2019 г. ответникът изпада и в забава,поради което на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъде осъден да заплати и обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху нея,считано от
датата 25.11.2019 г.,а не от датата на предявяване на иска 09.10.2019 г.
При този изход от спора /уважаване на иска/ на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ищцовото дружество има право на сторените от него
разноски в първата инстанция,които изрично са претендирани.Такива са сторени в
размер на 750 лв,от които 30 лв държавна такса за водене на делото /вносна
бележка на лист 12 от делото на ГТРС/ и 720 лв адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС,изплатено от страната на довереника й Правна кантора „***“
ЕООД-гр.Бургас съгласно договор за правна помощ от 07.10.2019 г. на лист 103,фактура
№259/07.10.2019 г. на лист 105 и платежно нареждане от 07.10.2019 г. на лист
106 от делото на ГТРС.Претендираните от ищеца транспортни разходи в размер на
108 лв съгласно електронно извлечение на лист 107 от делото на ГТРС не са
дължими от ответника.В извлечението не е посочено изрично,че транспортните
разходи са изплатени от ищеца на „***“ ЕООД-гр.Бургас именно по повод явяване
на упълномощен от дружеството адвокат по настоящото дело,т.е. връзка с
конкретното дело не се извлича.Освен това по смисъла на чл.78 от ГПК на
разпределение подлежи отговорността на страните за сторени съдебно-деловодни
разноски,т.е. разноски,които са сторени във връзка със самото
производство-такива за вещи лица,свидетели и изобщо за извършване на
процесуални действия по самото дело.Транспортните разходи не попадат в горната
категория и не подлежат на присъждане.
Наведено е възражение от ответника по
делото Д.К. по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв с ДДС.Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба №1/09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение за една
инстанция при цена на иска до 1 000 лв,както е в настоящата хипотеза,е 300
лв.При начисляване на ДДС същото е в размер на 360 лв.Съдът
следва да приложи редакцията на горната разпоредба от цитираната Наредба към
момента на приключване на устните състезания в настоящата инстанция /17.02.2021
г./.В случай че в хода на
делото настъпи промяна в нормативната
уредба,с влизането на която в сила бъде установен друг минимален размер на
адвокатското възнаграждение,именно новият размер следва да бъде
съобразяван при произнасяне по искане за
разноски и възражение за прекомерност.Съдът следва да приложи Наредба №1/2004
год. съобразно изменението й към посочения момент,тъй като се касае за
материално-правна норма,която става действащо право и намира приложение с
влизането й в сила занапред.Към датата на приключване на съдебното дирене и даване
ход на делото по същество в настоящата инстанция,когато страните правят искане
за разноски,съответно възражение за прекомерност,при определяне на разноските
съдът прилага нормативната уредба,действаща към този момент,а не нормативната
уредба,действаща към момента на договаряне и заплащане на адвокатското
възнаграждение-така определение №782 от
12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№3545/2014 г.,II т. о.,ТК и определение №185/16.03.2018 год. на ВКС по
к.гр.д.№3492/2017 год. на ІІІ г.о.В
случая е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв с ДДС,който е
двоен спрямо минималния.Делото не се отличава с голяма фактическа и правна
сложност,поради което възражението за прекомерност следва да бъде уважено и
адвокатското възнаграждение,дължимо на ищцовата страна за първата
инстанция,следва да се намали на сумата от 360 лв.По делото в първата инстанция
са проведени две открити съдебни заседания,поради което допълнително
начисляване на възнаграждения по чл.7 ал.9 от Наредбата не се налага.Така за
първата инстанция на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 390 лв
/360 лв с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение и 30 лв държавна такса/.
Право на разноски за въззивната
инстанция има също ищецът и въззивник „***“ ЕООД,който изрично е претендирал
такива.Сторени са разноски в размер на 25 лв държавна такса за въззивното
обжалване /лист 5 от делото на ДОС/ и 600 лв адвокатско възнаграждение без
ДДС,изплатено съгласно фактура №319/28.09.2020 г. и платежно нареждане на листи
27 и 28 от делото на ДОС.Отново е наведено възражение от въззиваемия Д.К. за
прекомерност на горното адвокатско възнаграждение с писмено становище
вх.№261115/16.02.2021 г.,което възражение е основателно.По изложените вече
по-горе съображения минималното възнаграждение,дължимо за една инстанция,е 300
лв.Поради неголямата правна и фактическа сложност на делото изплатеното от
въззивника възнаграждение в размер на 600 лв без ДДС следва да бъде намалено на
300 лв без ДДС.Така за въззивната инстанция следва да му се присъдят разноски в
размер на 325 лв /300 лв адвокатско възнаграждение и 25 лв държавна такса/.
Ответникът и въззиваем Д.К. няма право
на разноски за двете инстанции поради уважаване на иска срещу него.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №260003/04.09.2020 г. по
гр.д.№391/2019 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.Й.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на „***“ ЕООД-гр.Бургас,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.Бургас,ул.“Патриарх Евтимий“ №40,ет.5,ап.10 сума в размер на 510 лв
/петстотин и десет лева/,представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ при
дисциплинарно уволнение на Д.Й.К.,осъществено със заповед №19/19.06.2019 г. на
управителя на „***“ ЕООД-гр.Бургас,ведно със законната лихва върху горната сума,считано
от 25.11.2019 г.,до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Й.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на „***“ ЕООД-гр.Бургас,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.Бургас,ул.“Патриарх Евтимий“ №40,ет.5,ап.10 сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 390 лв /триста и деветдесет лева/,от
които 360 лв с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение и 30 лв държавна такса.
ОСЪЖДА Д.Й.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на „***“ ЕООД-гр.Бургас,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.Бургас,ул.“Патриарх Евтимий“ №40,ет.5,ап.10 сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 325 лв /триста двадесет и пет лева/,от
които 300 лв /без ДДС/ адвокатско възнаграждение и 25 лв държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.