Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….
гр.***, 06.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, Х състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на 18.12.2014 год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия *** гр.д. № 14480/2014 год. по описа на
Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.50 от СК.
Образувано е по молба на С.Ц.С. *** и К.Г.М. *** с правно основание
чл. 50 от СК, в която е обективирано искане за прекратяване на сключения
между тях на 30.01.2006 г. граждански брак, за което е съставен акт за брак № 0098/30.01.2006
г. поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и утвърждаване на
постигнатото по реда на чл. 51, ал. 1 от същия кодекс споразумение, в
следния смисъл: Бракът им да бъде
прекратен по взаимно съгласие на основание чл.50 СК без съдът да издирва
мотивите за прекратяване на брака; молителите нямат родени от брака деца; нямат
имуществени претенции съгласно сключеното от тях по време на брака споразумение
за режим на разделност в имуществените отношения, движимото имущество и личните
вещи са разделили и нямат претенции един към друг. Семейното жилище в *** е
придобито преди сключването на брака и е лична собственост на съпруга С.Ц.С. ЕГН **********. Към това жилище съпругата К.Г.М. ЕГН **********
няма претенции и то ще бъде обитавано от съпруга, нямат
претенции за издръжка един към
друг, след развода молителката запазва фамилното име М., разноските по делото ще
се поемат от съпруга.
В съдебно заседание по същество молителите поддържат молбата си за развод
по взаимно съгласие. Поддържат споразумението и молят същото да бъде утвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили
граждански брак на 30.01.2006 г., за което е съставен акт №
0098 от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.***, като съпругата е запазила
предбрачното си фамилно име.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата за развод по
взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
Съдът, като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод
по взаимно съгласие, че решението им за това е сериозно, взаимно и
непоколебимо, че не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака и
като прецени, че постигнатото споразумение по чл.51 от СК отговаря на
изискванията на закона, намира подадената молба за основателна. Същата следва
да бъде уважена като развода между двамата съпрузи бъде допуснат, на основание
чл.50 от СК и постигнатото от тях споразумение – утвърдено.
На основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40
лв., която следва да се внесе от молителя, съобразно постигнатото споразумение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между С.Ц.С. *** и К.Г.М. ***, сключен на 30.01.2006
год. с акт № 0098, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.***,
по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК.
ОДОБРЯВА постигнатото между страните СПОРАЗУМЕНИЕ
ПО ЧЛ.51 ОТ СК, с което съпрузите
уреждат своите лични и имуществени
отношения във връзка с прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие, както
следва:
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ,
находящо се в гр.***, кв.”Възраждане”
бл.28, вх. 2, ет.2, ап.23, на С.Ц.С. ЕГН **********, като молителката К.Г.М. ЕГН ********** няма претенции за
собственост върху него.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи ФАМИЛНОТО ИМЕ : М.
ИЗДРЪЖКА между съпрузите след прекратяване на брака не се дължи.
Страните нямат
имуществени претенции съгласно сключеното от тях по време на брака споразумение
за режим на разделност в имуществените отношения, движимото имущество и личните
вещи са разделили и нямат претенции един към друг.
ОСЪЖДА С.Ц.С. ***, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна
такса в размер на 40 /четиридесет/ лева, на основание чл.6
т.3 от Тарифа към ЗДТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: