Решение по дело №166/2020 на Районен съд - Ловеч

    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

гр. Ловеч, 03.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря……....П. Маринова……............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 166 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

              Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 500 ал. 1, т. 1, предл. трето от Кодекса за застраховането /КЗ/.

             

              Постъпила е искова молба от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Д.З., против П.С.Б., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване на вземане в размер на сумата 1608.86 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета.

В исковата молба се твърди, че на 21.06.2019 г. в гр. Ловеч, П.С.Б., водач на л. а. *****при движение по **********, виновно реализира ПТП с л.а. *****като нанася имуществени вреди на автомобила. За настъпилото ПТП бил съставен по законоустановения ред протокол за ПТП №1688366/21.06.2019 г. по описа на ОД на МВР - Ловеч, в който било отбелязано, че виновният за ПТП водач е отказал да се подложи на проверка за алкохол.

Посочва се, че за л.а. „Мицубиши Колт", управляван от виновния водач П.С.Б., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" при „Групама Застраховане" ЕАД, с полица № *****, валидна за срок от 20.09.2018 г. до 20.09.2019 г., с изплатена застрахователна премия.

След отправено заявление към „Групама Застраховане" ЕАД за изплащане на обезщетение за увредения л.а., в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач, дружеството образувало щета № *****, извършило оглед, съставило опис на претенция и калкулация по претенция и с доклад по щетата одобрило за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 1 608,86 лв.

Твърди се, че П.С.Б. е отказала да се подложи на проверка за алкохол, което обстоятелство е отбелязано в съставения протокол за ПТП. На основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, ищецът счита, че има право на регрес срещу виновния водач за платеното от дружеството обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, които са в общ размер на 1608,86 лева.

Ищецът сочи, че на П.С.Б. изпратили регресна покана с изх. № 20-03-1408/27.09.2019 г., но тъй като не последвало доброволно плащане на дължимото обезщетение, предявили пред Районен съд - гр. Ловеч заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 2146/2019 г., по описа на Районен съд – Ловеч и издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от длъжника, поради което ищецът предявява настоящия иск.

Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, да бъде признато за установено, че П.С.Б. дължи на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД сумата 1608,86 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета *****, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2146/2019 г. по описа на PC-Ловеч, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда - 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и настоящото исково производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответницата, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Не оспорва факта на настъпилото ПТП, но оспорва механизма му и навежда твърдения, че тя се е опитала да го предотврати. Оспорва по съдържание съставения Протокол за ПТП в частта, в която е посочено, че е отказала да се подложи на проверка за алкохол, както и в частта, в която е записано, че „участник 1 при разминаване не осигурява достатъчно странично разстояние с участник 2 и реализира ПТП с материални щети без пострадали лица“.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт Д., който поддържа исковата молба и направи уточнение, че процесната сума в размер на 1608.86 лева е формирана от сумата 1593.86 лева – застрахователно обезщетение и 15.00 лева – ликвидационни разноски. По същество, моли да бъде уважен предявения иск, като в писмени бележки развива съображения, че същият е доказан по основание и размер.

Ответницата П.С.Б. лично и с процесуалния си представител адвокат А.М., поддържа становището по отговора. По същество, процесуалният представител моли за отхвърляне на иска, като неоснователен, както и за присъждане на сторените разноски. В представени писмени бележки развива подробни аргументи за неоснователност на претенцията.

              От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 2146/2019 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

              По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 12036/01.11.2019 г., от „Групама Застраховане“ ЕАД – гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 2146/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 1159/18.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника П.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,  за сумата 1608.86 лева - главница, ведно със законната лихва, начиная от подаване на заявлението – 01.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 32.18 лева – държавна такса и сумата 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 26 от НЗПП.

              Посочено е, че вземането произтича от регресна претенция във връзка с реализирано ПТП на 21.06.2019 г., при което ответницата е отказала да се подложи на проверка за алкохол.

              Тъй като длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок.

              С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият установителен иск, на основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 500 ал. 1, т. 1 от КЗ.                 

С доклада по делото е обявен за безспорен факта, че е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и ответницата, за посочения в исковата молба лек автомобил „Мицубиши Колт“, валидна към датата на процесното ПТП, настъпило на 21.06.2019 г., в гр. Ловеч, в което са участвали ответницата, като водач на лек автомобил „Мицубиши Колт“, и водачът на лек автомобил „Форд Куга“.  

От приложения Протокол за ПТП № 1688366, съставен на 21.06.2019 г. от мл. автоконтрольор при СПП - ОД на МВР-Ловеч, е видно, че на 21.06.2019 г. в 13.00 часа в гр. Ловеч, ул. „Цачо Шишков“, пред ресторант „Национал“, ответницата П.С.Б., в качеството на водач на лек автомобил *****реализирала ПТП с материални щети, като при разминаване не е осигурила достатъчно странично разстояние с лек автомобил *****собственост на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, управляван от П.П.Й. ***. В протокола е отразено, че водачът на застрахования при ищцовото дружество автомобил „Мицубиши Колт“, а именно ответницата П.С.Б., е отказала да даде проба за алкохол.

Установява се, че във връзка с описаното по-горе ПТП, на ответницата са съставени два Акта за установяване на административно нарушение.

Първият АУАН серия Д, № 984986/21.06.2019 г., е съставен за допуснато от ответницата нарушение на чл. 44 ал. 2 от ЗДвП, за това, че на същата дата, в 13.03 часа, в гр. Ловеч, ул. „Цачо Шишков“, с посока на движението към центъра на града, управлява лек автомобил *****като не осигурява достатъчно странично разстояние при разминаване, удря спрял лек автомобил *****реализира ПТП с материални щети.

Вторият съставен АУАН серия Д, № 984987/21.06.2019 г., е за допуснато от ответницата нарушение по чл. 174 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за това, че на същата дата, в 13.12 часа, в гр. Ловеч, ул. „Цачо Шишков“, с посока на движение към центъра на града, управлява лек автомобил *****като отказва да изпълни указанията за изпробване с техническо средство за употреба на алкохол Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBB 0039. Посочено е, че е издаден талон за медицинско изследване с № 0004943.

От приложения в преписката по втория АУАН талон за изследване с № 0004943, е видно, че на П.С.Б. е извършена предварителна проба в 12.53 часа на 21.06.2019 г. с посоченото в акта техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBB 0039, но лицето е отказало.

Установява се, че въз основа на първия АУАН, в който е описан механизма на процесното ПТП, е издадено Наказателно постановление № 19-0906-000896/03.07.2019 г. на Началника на ОД на МВР-Ловеч, с което на ответницата е наложена глоба за виновно нарушение на чл. 44 ал. 2 от ЗДвП.

С Решение от 17.08.2020 г. по АНД № 173/2020 г. по описа на РС – Ловеч, влязло в сила, горепосоченото наказателно постановление е отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения, без да се разглежда спора по същество.

Въз основа на втория АУАН, е издадено Наказателно постановление № 19-0906-000897/03.07.2019 г. на Началника на ОД на МВР-Ловеч, с което на ответницата е наложена глоба за виновно нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, за това, че е отказала проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнила предписание за изследване с доказ. анализатор и медицинско изследване.

Безспорно е, че ответницата е обжалвала и това наказателно постановление и е образувано АНД № 174/2020 г. по описа на РС-Ловеч, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт /видно от направената служебна справка по делото от деловодната програма на РС-Ловеч/. 

По настоящото дело са представени доказателства /л. 11-26 и 30/, от които се установява, че по повод отправена регресна претенция от ЗАД „Алианц България“ /застраховател на увреденото МПС „Форд Куга“/ до „Групама застраховане“ ЕАД, при последното е заведена щета № *****/13.08.2019 г., по която е изготвен доклад въз основа на представени документи, свързани с ремонта на увреденото МПС, снимки, опис на щети, като е направена рекапитулация по щетата на лекия автомобил „Форд Куга“, оценена в размер на сумата 1608.86 лева – обезщетение, което да се изплати на застрахователя на увреденото МПС – ЗАД „Алианц България“ АД.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с преводно нареждане от 26.08.2019 г. сумата по щетата в размер на 1608.86 лева е преведена от дружеството – ищец на ЗАД „Алианц България“ заедно със сума и по друга щета. Вещото лице е констатирало, че процесната сума от 1608.86 лева, придружена с опис на щета 0300/19/010/500163, образувана при ЗАД „Алианц България“, се отнася за МПС – *****като сумата е формирана от 1593.86 лева – определена за изплащане по щетата от технически експерт и 15.00 лева – ликвидационни и допълнителни разходи.

  По делото е допусната и съдебно-автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по автомобила, като експертът прави извод за наличие на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети. Според експерта не е ясно дали към момента на ПТП е имало разделителна линия на пътното платно, тъй като към момента на изготвяне на заключението такава не е имало.

  Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите П.П.Й. /водач на л. а. „Форд Куга“, И.Г.И. /съставил Протокола за ПТП/, П.М.Ц. /вписан като свидетел в Протокола за ПТП/ и А.К.П., присъствал по време на проверката от служителите на „Пътна полиция“.

  Свидетелите Й. и Ц. описаха своите възприятия относно механизма на ПТП, които са в съответствие с Протокола за ПТП. Св. Й. заяви, че се е движел в дясното пътно платно, което било двупосочно без маркировка. Паркирал в лявата лента на посоката му на движение, с предна част на автомобила към тротоара, а задната част била малко изнесена на дясно. Когато извършвал маневрата „паркиране“ не видял да идва друг автомобил. В момента когато вече бил паркирал, твърди, че, минал много близко автомобилът, управляван от ответницата и с предната си част ударил задната броня на паркирания му автомобил. Питал жената дали е добре и тя му замирисала на алкохол. След като дошли полицаите, свидетелят видял, че жената дала проба за алкохол, но устройството не могло да отчете, защото, по неговите думи „…не можеше да надуе дрегера, нямаше въздух ли…“, при което я изпратили да даде кръвна проба, но не е чул какво е отговорила и не знае дали е отишла за кръвна проба.

  Св. Ц. заяви, че пътуващите в лекия автомобил /джип/ „Форд Куга“ са двама негови колеги и въпросният ден трябвало да ги придружи по служба до игрална зала в гр. Ловеч, на ул. „Цачо Шишков“. Той паркирал на същото място, а зад него, на 10-15 метра паркирал лекия автомобил „Форд Куга“ и тогава настъпил удара от идващия от срещуположната посока лек автомобил, управляван от ответницата, която се движела в нейната си дясна лента. Ударът бил в задна дясна страна на джипа и бронята му била увиснала. Жената била с дете в колата. Когато дошли полицаите, свидетелят не е сигурен във възприятията си дали жената е дала проба за алкохол /…“мисля, че полицаите караха жената да даде проба за алкохол, но тя не искаше да излезе от колата, не съм чул подробности…“.

  Св. И., който е съставил Протокола за ПТП, заяви, че почти няма спомен за събитието. След предявяване на протокола, потвърди, че почеркът и подписът в същия са негови. Спомня си, че водачът на пострадалия автомобил изказал съмнения, че другия водач е употребил алкохол. След като е имало съставен акт за отказ да бъде дадена проба за алкохол, прави заключение, че водачът е отказал да даде проба, при което е издаден талон за изследване.

  Св. П. заяви, че е бил близо до мястото, където е станал инцидента, но самият удар не е видял. С ответницата се познават и видял, че тя е в колата заедно с детето си. Присъствал по време на проверката и видял, че са дали на ответницата дрегер и правили проба един, два или три пъти, но не показало нищо. П. не е отказала да даде проба, но била в състояние на притеснение, тъй като и детето й било там. Колата й при удара била натисната и част от бронята на джипа била влязла вътре в колата до главата на детето.           

  При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 500 ал. 1, т. 1, предл. 3-то от КЗ, за установяване на вземане в размер на сумата 1608.86 лева, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № *****/2019 г.

Съгласно разпоредбата на 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата и е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Безспорно в случая по делото е, че ищецът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, а ответницата е управлявала лек автомобил с валидна такава застраховка към датата на настъпване на ПТП- то. За съпричастността й към пътния инцидент може да се направи извод от представените по делото Протокол за ПТП,  съставения АУАН серия Д № 984986/21.06.2019 г., и издаденото въз основа на него наказателно постановление № 19-0906-000896/03.07.2019 г., което се установи, че е отменено с влязло в сила съдебно решение по АНД № 173/2020 г. на РС-Ловеч на формално основание, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. без произнасяне по съществото на спора, а именно има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина. Макар и ответницата да е оспорила описания механизъм на ПТП в Протокола за ПТП, съдът счита, че същественото в случая за ангажиране на регресната й отговорност от застрахователя, е да се установи дали са налице изискуемите предпоставки за това на основанието, на което е заявена регресната претенция, а именно, че при настъпване на ПТП-то, като водач, ответницата да е отказала да се подложи на проверка за употреба на алкохол. Тежестта за доказване на този факт се носи от ищеца – застраховател и му е указана с доклада по делото.

Установи се по делото, че в съставения във връзка с процесното ПТП втори АУАН серия Д № 984987/21.06.2019 г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление, е посочено, че ответницата е отказала да изпълни указанията за изпробване с техническо средство за употреба на алкохол Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBB 0039, и е издаден талон за медицинско изследване с № 0004943.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът счита, че не може да се приеме наличието на отказ от страна на ответницата да даде проба за алкохол с техническо средство в момента на проверката от контролния орган. В тази връзка съдът съобразява показанията на св. Й. - водач на увредения автомобил „Форд Куга“, който е възприел, че ответницата е дала проба за алкохол, но устройството не могло да отчете, защото, по неговите думи „…не можеше да надуе дрегера, нямаше въздух ли…“, при което я изпратили да даде кръвна проба. В подкрепа на неговите показания са и тези на св. П., който е присъствал по време на проверката и видял, че са дали на ответницата дрегер и правили проба един, два или три пъти, но не показало нищо. Свидетелят е възприел, че ответницата е била притеснена от станалия инцидент и преди всичко, че детето й е там, което състояние на притеснение съдът намира като евентуална причина да не може да се отчете валиден или качествен резултат при пробата с техническото средство. Показанията на тези свидетели са достатъчно конкретни и последователни, основаващи се на непосредствени възприятия, поради което съдът ги съобразява при решаващия си извод. Показанията на останалите свидетели – И. и Ц. не се кредитират при решаване на спора, доколкото първият не си спомня конкретни факти относно пробата за алкохол, а вторият не е сигурен във възприятията си относно този факт.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 1 ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, един от начините за установяване на концентрация на алкохол в кръвта е чрез използване на съответни технически средства. Според чл. 2 ал. 1 от Наредбата, при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, а според ал. 2, неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

В случая, от обсъдените по-горе гласни доказателства съдът приема, че не е имало въобще отказ от страна на ответницата да се подложи на проверка за алкохол с техническо средство и такава проверка е била извършена, а обстоятелството дали е отчетен валиден и качествен резултат при пробата с техническото средство, е ирелевантно за настоящия спор по регресната претенция.

Затова не може да се правят изводи във вреда на водача П.Б., че тя се е поставила в ситуация на отказ от извършване на алкохолна проба, в случай, че не е отчетен резултат при ползването на техническото средство - дрегер.

  По изложените съображения съдът приема, че не се доказа виновно поведение на ответницата, която умишлено да е отказала да се подложи на проверка за установяване на концентрация на алкохол в кръвта със съответното техническо средство. С оглед на това, регресната претенция на застрахователя с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 500 ал. 1, т. 1, предл. трето от КЗ, за установяване дължимост на вземане в размер на сумата 1608.86 лева, произтичаща от изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № *****/2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на заявлението по заповедното производство /01.11.2019 г./ до окончателното й изплащане, се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

При този изход на процеса следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски по заповедното и по настоящото исково производство, включително и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски по делото, съгласно представения списък и приложените доказателства за извършването им, а именно: 40.00 лева – депозит за вещо лице, 56.85 лева – допълнителен депозит за вещо лице и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 31.07.2020 г., или общо разноски: 396.85 лева. 

              Водим от горното, съдът

             

                                                    Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, представлявано от Селин Едит Болар – изпълнителен директор и Тихомир Петьов Минчев - прокурист, против П.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 500 ал. 1, т. 1, предл. трето от КЗ, за установяване дължимост на вземане в размер на сумата 1608.86 лв. /хиляда шестстотин и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № *****/2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на заявлението по заповедното производство /01.11.2019 г./ до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1159/18.11.2019 г. по ч.гр.дело № 2146/2019 г. по описа на PC-Ловеч.

   ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с горните данни, да заплати на П.С.Б., с горните данни, сумата 396.85 лв. /триста деветдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за присъждане на направените от него разноски по заповедното и по настоящото исково производство, включително и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

              Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

              След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2146/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.

 

                                

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: