№ 1415
гр. Русе, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Д.
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20224520100542 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, обективно
кумулативно съединен с осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът М. А. А. чрез процесуалния си представител твърди, че е
сключил с “Вива кредит” ООД гр. София договор за паричен заем Standard 14
№5624418/23.07.2020г., съгласно който заемодателят се е задължил да
предаде на заемателя заемна сума в размер на 300 лв, а последният се е
задължил да я върне на заемодателя на 11 седмични погасителни вноски, като
срокът на заема е 22 седмици с падеж на последната вноска – 24.12.2020г.
Договореният общ размер на заема е 423.94 лв (чл.7), в която сума е включена
такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричния
заем в размер на 95.26 лв (чл.1, ал.3). Уговореният ГЛП по заема е 40.32 %, а
ГПР – 49.46 %. Съгласно условията на договора заемателят се задължил в 3-
дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от
посочените обезпечения на задължението му по договора (чл.4, ал.2). Тъй
като не е предоставил на заемодателя обезпечение, му е начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 63.58 лв, при което общата сума за плащане
(погасяване на заема) е станала 487.52 лв. Счита, че клаузите по чл.1, ал.3 и
по чл.4, ал.2 от договора за паричен заем Standard 14 №5624418/23.07.2020г.
са уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и принципа на
1
справедливостта. С предвидената в клаузите обща сума 158.84 лв конкретният
договор се оскъпява двойно. Клаузите по чл.1, ал.3 и по чл.4, ал.2 от договора
за паричен заем са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД във вр. с
чл.22, чл.10а, чл.11 и чл.19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП, във вр. с което
развива подробни правни съображения. Предвид нищожността на клаузите по
чл.1, ал.3 и по чл.4, ал.2 от договора, същите не пораждат действие между
страните по договора, от което следва, че сумите 95.26 лв за експресно
разглеждане на документите и 63.58 лв неустойка са получени от ответника
без правно основание на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Моли съдът да
приеме, че клаузите по чл.1, ал.3 и по чл.4, ал.2 от договор за паричен заем
Standard 14 №5624418/23.07.2020г. са нищожни на основание чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД във вр. с чл.22, чл.10а, чл.11 и чл.19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1
ЗЗП и да прогласи тяхната невалидност. Моли ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата в общ размер 158.44 лв, представляваща 95.26 лв за
експресно разглеждане на документите и 63.58 лв неустойка, получена от
ответника без правно основание. Претендира за разноски по делото.
Ответникът “Вива кредит” ООД гр. София, представляван от управителя
Свилен Петков Петков, чрез процесуалния си представител взема становище
за неоснователност на исковете. Заявява, че към настоящия момент
задължението по договор за паричен заем Standard 14 №5624418/23.07.2020г.
е предсрочно погасено. Възразява срещу искането за прогласяване
нищожността на договорената неустойка и на клаузата за предоставена услуга
за експресно разглеждане на документи по подробно изложени правни
съображения. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени с присъждане
на разноски.
По делото са представени писмени доказателства и е прието заключение
на счетоводна експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Установено е по делото, че “Вива Кредит” ООД и ищецът М. А. А. са
сключили Договор за паричен заем Standard 14 №5624418/23.07.2020г., във
формата на електронен документ, като правоотношението е реализирано при
спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР) – чл.1, ал.1 и ал.2 от договора. Съгласно
2
сключения договор заемодателят се е задължил да предаде на заемателя сума
в размер на 300 лв при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32 %,
ГПР 49.46 %, а заемателят се е задължил да върне заемната сума на
заемодателя в срок 22 седмици на 11 погасителни вноски с падеж на всяка
погасителна вноска, както следва: 06.08.2020г., 20.08.2020г., 03.09.2020г.,
17.09.2020г., 01.10.2020г., 15.10.2020г., 29.10.2020г., 12.11.2020г.,
26.11.2020г., 10.12.2020г. и 24.12.2020г. Преди подписване на договора
заемателят се е съгласил доброволно да се ползва от допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 95.26 лв (чл.1, ал.3 от договора), която да заплати разсрочено на равни
части и да се включи в обема на всяка погасителна вноска. Размерът на
погасителната вноска е 38.54 лв, включваща част от дължимите главница,
лихва и такса за експресно разглеждане, при което общият размер на всички
плащания възлиза на 423.94 лв – чл.2, ал.1, т.7 от договора. Съгласно чл.4,
ал.1, страните се споразумели в 3-дневен срок от усвояване на сумата
договорът да бъде обезпечен чрез банкова гаранция или поръчител, като при
неизпълнение на задължението за предоставяне на посоченото обезпечение
заемателят дължи неустойка в размер на 63.58 лв, платима разсрочено на
равни части към всяка от погасителните вноски. В този случай дължимата
вноска става 44.32 лв, а общото задължение по договора възлиза на 487.52 лв
с включената неустойка – чл.4, ал.2.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено устно от
вещото лице Й. Д. М. в съдебно заседание на 11.10.2022г., се установява, че
след усвояване на сумата по заема ответникът е извършил шест плащания за
погасяване на задължението си по договора от 23.07.2020г., като на
10.08.2020г. е внесена сумата 50 лв, на 20.08.2020г. – 44 лв, на 14.09.2020г. –
49 лв, на 23.09.2020г. - 50 лв, на 01.10.2020г. – 45 лв и на 16.10.2020г. –
224.42 лв или общо 462.42 лв. С последната вноска на 16.10.2020г. заемателят
е погасил предсрочно задължението си по договора или следните задължения:
главницата по заема 300 лв, договорна лихва 22.07 лв, таксата за експресно
разглеждане 95.26 лв, неустойка по чл.4, ал.2 - 35.09 лв и разходи за
събиране на просрочени вземания 10 лв. В устното заключение вещото лице
пояснява, че поради предсрочното погасяване на заема неустойката е в размер
на 35.09 лв вместо договорените 63.58 лв.
Заключението е прието от съда без възражения от страните.
3
С разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК е въведена законова забрана
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, при което уговорената такса в
чл.1, ал.3 от договора за паричен заем за експресно разглеждане на
документи, се явява нищожна и не поражда правно действие.
Съображенията за това са, че чрез възлагането на тази такса се
заобикаля закона и се стига до неадекватност на престациите. Таксата е почти
1/3 от размера на паричния заем и противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Експресното разглеждане на документи фактически означава проверка за
платежоспособността на заемателя, което е част от процедурата по усвояване
на заема. Съдът намира, че с тази такса заемодателят цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона. По делото липсват
доказателства за предоставяне на допълнителна услуга от страна на
заемодателя, която да обоснове начисляването на такса за експресно
разглеждане на документи, не е ясно каква е разликата между експресно и
обичайно разглеждане на документите и дали въобще има друга процедура,
освен тази за експресно разглеждане на документи. Не са представени
доказателства заемателят действително да е избрал такава услуга – отправено
от заемателя Предложение за сключване на договор за паричен заем или
Форма за кандидатстване, попълнена от него по електронен път (чл.4, ал.3,
изр.2). Освен това не е ясно въз основа на какви критерии е формиран този
необосновано висок размер – почти 1/3 от размера на отпуснатия заем, което
допълнително дава основание да се приеме, че по същество тази уговорена
такса оскъпява по скрит начин заема, респ. ГПР, като основен критерий за
заемателя при определяне финансовата тежест на заема.
Съдът счита, че задължението по чл.4, ал.2 от договора за паричен заем
няма характеристиките на неустойка, тъй като неговата действителна цел не е
да обезпечи предоставяне на обезпечение от страна на заемателя, нито да
обезщети евентуалните вреди от необезпечаването на кредита. Макар да е
уговорена като санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, тази неустойка е предвидена да се кумулира към дължимото
възнаграждение (договорна лихва). По този начин неустойката се отклонява
от основните си обезпечителна и обезщетителна функции и предоставя
сигурна печалба за кредитора. Освен това заплащането й представлява
4
допълнителна финансова тежест за потребителя – заемател и в този смисъл
уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което
представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл.143,
ал.1 ЗЗП.
Заобикаляйки закона, ответникът скрито променя параметрите на
договора, по отношение на които има уредба в ЗПК. С изискването в договора
кредитополучателят да предостави в тридневен срок след сключването му
обезпечение, кредиторът реално се освобождава от задължението си сам да
извърши предварителна оценка на риска, като отпуска заем без да извърши
такава, но вменява в тежест на заемателя в твърде кратък срок и при трудно
изпълними условия да обезпечи заема. Неизпълнението на това изискване е
обвързано с неустойка, която е значителна по размер, като по този начин
увеличава дължимата погасителна вноска. Чрез кумулиране на неустойката
към задълженията по договора всъщност се стига до различни стойности
както на ГПР, така и на лихвата. По същество това представлява порок на
договора по смисъла на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Съгласно чл.143, ал.1 и
ал.2, т.5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Неравноправността на клауза в договора,
сключен с потребител, се преценява конкретно, като се вземат предвид видът
на стоката или услугата, предмет на договора, всички обстоятелства, свързани
с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали
клаузи на договора. Съгласно чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато
търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е
индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху него. Наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
5
неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Уговорената в чл.4, ал.2 от договора неустойка за неизпълнение на договорно
задължение съдът намира за неравноправна и недействителна, както на
основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 ЗЗП, така и на основание чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по размер. С
разясненията по т.3 от ТР №1/15.06.2010г. по т. д. №1/2009г. на ВКС, ОСТК, е
прието, че неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай. Доколкото в случая размерът на неустойката е около 1/5 от размера
на предоставения заем, тя се явява прекомерна и противоречи на
обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата
не зависи от вредите от това неизпълнение и не кореспондира с последиците
от неизпълнението, тъй като се дължи дори и ако заемателят изпълни
основното си задължение по договора да върне на уговорения падеж заемната
сума. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски, като по този
начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води
до скрито оскъпяване на кредита, като неустойката не е обявена по този начин
на потребителя. Посоченият размер на разходите по кредита за потребителя
като ГПР нараства допълнително с размера на неустойката по чл.4, ал.2 от
договора. Включена по този начин в размера на седмичните погасителни
вноски неустойката реално се добавя към възнаградителната лихва на
търговеца - кредитор и поражда значително оскъпяване на ползвания кредит,
тъй като по естеството си позволява на кредитора да получи сигурно
завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране
(чл.19 ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на
действителната цена за ползване на необезпечен заем цели отклоняване на
кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен
критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест на сключения
договор. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане -
обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер,
6
несъответстващ на вредите от неизпълнението и по този начин заобикаля
ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР, което обуславя
нищожност на договорната клауза, съгласно чл.21, ал.1 ЗПК. Налице е и
противоречие с добрите нрави и добрите търговски практики, тъй като
представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка - чл.143, ал.1 и ал.2, т.5
ЗЗП. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради
което е нищожна и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Преценката за накърняване
на добрите нрави следва да се извършва за всеки конкретен случай, като
“добри нрави” по см. на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че значителното оскъпяване
на кредита, скрито под включените договорни клаузи за експресно
разглеждане на документи и за неустойка и укриването на тази информация
от заемателя, представлява пряко противоречие с добрите нрави и добрите
търговски практики, поради което и на това основание клаузите по чл.1, ал.3
и по чл.4, ал.2 от сключения договор за паричен заем се явяват нищожни и
исковете за прогласяването им за нищожни следва да се уважат.
След като посочените клаузи по чл.1, ал.3 и по чл.4, ал.2 от Договор за
паричен заем Standard 14 №5624418/23.07.2020г. са неравноправни, то същите
са нищожни, съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП и не обвързват страните по договора.
Поради това ответникът е получил без основание сумата 130.35 лв,
изчислена съобразно заключението на счетоводната експертиза,
представляваща сбор от такса за експресно разглеждане на документи – 95.26
лв и неустойка по чл.4, ал.2 от договора – 35.09 лв, платена при предсрочно
погасяване задължението по договора. Налице са елементите от фактическия
състав на чл.55, ал.1 ЗЗД и затова ответникът дължи връщането й обратно.
Осъдителният иск е основателен за сумата 130.35 лв и следва да бъде
7
уважен в този размер, заедно със законната лихва от предявяване на иска -
25.01.2022г. до окончателното изплащане. За разликата до предявения размер
– 158.84 лв искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 109 лв
разноски по делото, съобразно уважената част на исковете.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.7, ал.2, т.1, вр. с чл.2,
ал.5 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да заплати на процесуалния представител
на ищцата адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 900 лв.
По делото не са представени доказателства ответникът да е направил
разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД във вр. с
чл.21, ал.1, чл.10а, чл.11 и чл.19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП клаузите по
чл.1, ал.3 и по чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14
№5624418/23.07.2020г., сключен между “Вива кредит” ООД, ЕИК *********
и М. А. А. от гр. *************, ЕГН **********, предвиждащи заплащане
на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен
заем в размер на 95.26 лв и за неустойка в размер на 63.58 лв.
ОСЪЖДА “Вива кредит” ООД със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. “Джавахарлал Неру” №28, бл. АТЦ
“Силвър център”, ет.2, офис 73Г, представлявано от управителя Свилен
Петков Петков, ЕИК ********* да заплати на М. А. А. от гр. *************,
ЕГН **********, сумата 130.35 лв, получена без правно основание, заедно
със законната лихва, считано от 25.01.2022г. до окончателното изплащане,
както и сумата 109 лв разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за
разликата до 158.84 лв.
ОСЪЖДА “Вива кредит” ООД със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. “Джавахарлал Неру” №28, бл. АТЦ
“Силвър център”, ет.2, офис 73Г, представлявано от управителя Свилен
Петков Петков, ЕИК ********* да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска
8
колегия гр. ******************* сумата 900 лв разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9