Решение по дело №799/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 534
Дата: 12 септември 2019 г. (в сила от 30 октомври 2019 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510100799
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

12.09.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

      ГО, V-ти

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

10.09.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Кечева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

799

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                               година.

           „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, е предявило срещу Д.И.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, чл.79 и чл. 92 от ЗЗД. Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи сума в размер на 78.94 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор с абонатен номер № ********* за периода от 06.02.2017г. до 14.05.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявленията по чл.410 ГПК до окончателното плащане; да осъди ответницата да му заплати сума в размер 149.94 лв., представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за ползваните програми Интернет 10000 24.99 лв. за мобилен номер ********** и Интернет 10000 24.99 за мобилен номер **********, с абонатен номер *********, както и сума в размер на 138.39 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 06.02.2017г. за мобилен номер ********** за периода след м. 05/2017г. до м. 01/2019г., с абонатен номер № *********. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производства.

Ищецът твърди, че по повод Договор за мобилни услуги от дата 06.02.2017г., сключен за мобилен номер 0895/735811 по програма Интернет 10000 24.99лв., ответникът Д.И.А. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с абонатен номер №********* за уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до 06.02.2019г. като при възползване от преференциални условия на Оператора абонатът с взел мобилно устройство TABLET модел „nJoy Tityos 10 4G Metal на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 6.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от префенциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер 0895/766295 по програма Интернет 10000 24.99лв., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 09.02.2017г., с уговорен срок на действие до 09.02.2019г.

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода 06.02.2017г. до 14.05.2017г. ищецът е издал:

1. Фактура №**********/15.02.2017г. за отчетения период на потребление 06/02/2017-14/02/2017г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 44.61лв. /с ДДС/, от които: -за мобилен номер 0895/735811 16.51лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Интернет 10000 24.99лв., лизингова вноска в размер от 6.59лв.; -за мобилен номер 0895/766295 15,17лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Интернет 10000 24.99лв. Дължимата сума е платима в срок 02.03.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

2. Фактура №**********/15.03.2017г. за отчетения период на потребление 15/02/2017г.-14/03/2017г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 38.37лв. /с ДДС/, от които: -за мобилен номер 0895/735811 12.49лв./без ДДС/ за месечен абонамент Интернет 10000 24.99лв., лизингова вноска в размер от 6.59лв. -за мобилен номер 0895/766295 12,49лв./без ДДС/ за месечен абонамент Интернет 10000 24.99лв. Дължимата сума е платима в срок 30.03.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 82,98лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 02/2017г. и за месец 03/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

3. Кредитно известие №**********/15.04.2017г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -10,63лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 6,59 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 82,98 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 78,94 лв., платима в срок 30.04.2017г. Приложено е и извлечение от детайлизираната справка от потреблението на ползвания номер.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 78,94лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът с прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Д.И.А. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер № *********, на дата 15.05.2017г., крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1153,44лв.

В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 936.11лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 138,39лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 78,94лв. Датата на деактивация на процесния абонамент е 04.04.2017г., като същата се генерира автоматично по вдадената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Интернет 10000 24.99лв. за мобилен номер 0895/735811 до 06.02.2019г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 06.02.2017г., както и не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Интернет 10000 24.99лв., за мобилен номер 0895/766295 до 09/02/2019г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 09.02.2017г.

Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

С оглед изложеното ищецът претендира неустойка в размер на три стандартни за ползваната програма Интернет 10000 24.99лв.(3х24.99лв.) за мобилен номер 0895/735811 месечни абонаментни такси, възлизащи на стойност 74,97 лв., както и три стандартни за ползваната програма Интернет 10000 24.99лв. ( 3х24.99лв. за мобилен номер 0895/766295 месечни абонаментни такси, възлизащи на стойност 74,97лв., на обща стойност претендирана неустойка в размер на три стандартни за ползваните два абонаментни плана от 149,94лв.

Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложими към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство марка TABLET модел nJoy Tityos 10 4G Metal са обявени за предсрочно изискуеми.

Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 05/2017г., когато е издадена крайната фактура № **********/15.05.2017г., съгласно уговорения погасителен план за устройство „TABLET модел „nJoy Tityos 10 4G Metal, взето във връзка с мобилен номер 0895/735811, се дължи цената в размер на 138.39 лв. след месец 05/2017г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е от м.05/2017г, до м.01/2019г. Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответницата, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 2260/2018г. по описа на Районен съд-Дупница. По тях в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, обективно съединен с осъдителни искове с правно основание чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже, че между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с източник договор за мобилни услуги, всички уговорки на включения договор, че предоставил на ответника дължимите услуги, за които е издал процесните данъчни фактури и е начислил съответната неустойки за предсрочно погасяване на подписаните договори за мобилни услуги.   

От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответницата, се установява, между страните е сключен Договор за мобилни услуги от дата 06.02.2017г., за мобилен номер 0895/735811 по програма Интернет 10000 24.99лв., по силата на който Д.И.А. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги с абонатен номер №********* за уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до 06.02.2019г. като при възползване от преференциални условия на Оператора абонатът с взел мобилно устройство TABLET модел „nJoy Tityos 10 4G Metal на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 6.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.  Абонатът-ответник е взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер 0895/766295 по програма Интернет 10000 24.99лв., видно от сключения между страните Договор за мобилни услуги от дата 09.02.2017г., с уговорен срок на действие до 09.02.2019г.

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода 06.02.2017г. до 14.05.2017г. ищецът е издал следните данъчни фактури, приети като доказателство по делото и неоспорени от ответницата: 1. Фактура №**********/15.02.2017г. за отчетения период на потребление 06/02/2017-14/02/2017г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 44.61лв. /с ДДС/, от които:            за мобилен номер 0895/735811 16.51лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Интернет 10000 24.99лв., лизингова вноска в размер от 6.59лв.; за мобилен номер 0895/766295 15,17лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Интернет 10000 24.99лв. Дължимата сума е платима в срок 02.03.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. 2. Фактура №**********/15.03.2017г. за отчетения период на потребление 15/02/2017г.-14/03/2017г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 38.37лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер 0895/735811 12.49лв./без ДДС/ за месечен абонамент Интернет 10000 24.99лв., лизингова вноска в размер от 6.59лв.; за мобилен номер 0895/766295 12,49лв./без ДДС/ за месечен абонамент Интернет 10000 24.99лв. Дължимата сума е платима в срок 30.03.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 82,98лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 02/2017г. и за месец 03/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. 3. Кредитно известие №**********/15.04.2017г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -10,63лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 6,59 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 82,98 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 78,94 лв., платима в срок 30.04.2017г. Приложено е и извлечение от детайлизираната справка от потреблението на ползвания номер.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 78,94лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът с прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Д.И.А. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер № *********, на дата 15.05.2017г., крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1153,44лв.

В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 936.11лв.;  фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 138,39лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 78,94лв. Датата на деактивация на процесния абонамент е 04.04.2017г., като същата се генерира автоматично по вдадената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Интернет 10000 24.99лв. за мобилен номер 0895/735811 до 06.02.2019г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 06.02.2017г., както и не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Интернет 10000 24.99лв., за мобилен номер 0895/766295 до 09/02/2019г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 09.02.2017г.

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги и лизингови вноски за предоставеното му устройство. Съгласно общите условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, които са част от процесния договор, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен план от ищеца чрез издаване на фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за плащане на цената на договора. Ответницата не е изложила твърдения и не е ангажирала доказателства, че е изплатила задълженията си по издадените фактури, отразяващи предоставените му мобилни услуги за процесните периоди,както и че е заплатила цената на полученото устройство на лизинг поради което предявените искове в тез части са основателни и следва да бъдат уважени.

По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 149.94 лв., съдът намира следното:

 В сключения между страните договор и приложимите към него общи условия  е уговорено, че ако в срока на действие на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или Общите условия, операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока по договора. Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира компенсаторната неустойка - за частта от договора, която се прекратява. В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.

В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските  отношения. В решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е разяснено, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на  действие на договора, създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като ползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответницата  и предявеният иск, в частта относно претендираната неустойка, следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в настоящото производство в размер на общо 192.32 лв., представляващи направени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. Следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д. № 2260/2018г. по описа на РС-Дупница в размер на 125.40 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, иск по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, че Д.И.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на дружеството-ищец сума в размер на 78.94 лв. (седемдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по сключен между страните договор с абонатен номер № ********* за периода от 06.02.2017г. до 14.05.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявленията по чл.410 ГПК-07.11.2018г., до окончателното плащане.

 ОСЪЖДА Д.И.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, сума в размер на 138.39 лв. (сто тридесет и осем лева и тридесет и девет стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски по сключен между страните договор за лизинг от 06.02.2017г. за мобилен номер ********** за периода след м. 05/2017г. до м. 01/2019г., с абонатен номер № *********.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, срещу Д.И.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 149.94 лв. (сто четиридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за ползваните програми Интернет 10000 24.99 лв. за мобилен номер ********** и Интернет 10000 24.99 за мобилен номер **********, с абонатен номер *********.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.И.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените разноски по настоящото производство в размер на 192.32 лв., съразмерно с уважената част от исковете, както и разноските по ч.гр.д. № 2260/2018г. по описа на ДРС в размер на 125.40 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: