№………./20.06.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1016
по описа за 2015 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от Р.П.Р. и П.Б.Р. *** за
приемане за установено правото им на собственост върху имот в гр. Варна, ул. "*****", представляващ
самостоятелен обект - сграда за търговия с идентификатор 10135.2575.810.2 по
КККР на гр. Варна, Община Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008
г. на Изп. директор на АГКК, със застроена площ 59 кв. м, изградена в УПИ №
XVII-423, кв. 10 по плана на кв. *****, представляващо ПИ с ид. 10135.2575.810
по КККР на гр. Варна, Община Варна, одобрени със същата Заповед, последно
изменение със Заповед № КД-14-03-2821 от 30.10.2012 г. на Началника на СГКК
Варна, с площ от 1329 кв. м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при
граници на имота: имоти ид. 10135.2575.1363, 1362, 945, 1792, 1898, 796, 1647 и
815, ведно с правото на строеж за същата сграда, основан на твърдения за
придобиване чрез продажба от 1991 г., евентуално по давност чрез владение в
периода от 1996
г. до 19.11.2014 г., по
чл. 124 ГПК.
Ответникът оспорва иска. Предявява възражение, основано на
твърдение, че обектът подлежи на премахване, тъй като за реализиране на
строителството, предвидено по ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-193 от
15.05.2007 г. на Заместник-кмета на община Варна, въз основа на одобрен проект,
е било издадено разрешение за строеж № 74 от 07.08.2014 г. Сочи, че обектът е
бил трансформиран в частна общинска собственост през 2007 г., а оттогава не е
изтекъл необходимият давностен срок.
С определение № 384, постановено на 09.02.2016 г.
производството е прекратено само в частта по иска за приемане за установено
правото на собственост на ищците върху сградата, която е премахната.
Ищците са предявили
реплика за недействителност на Заповед № Г-193 от 15.05.2007г. (л. 216), основана
на твърдения за изключителна компетентност кмета по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, евентуално, че заповед № 399 от
18.02.2002 г., с която са делегирани правомощия на Заместник-кмета няма
действие по време на новия мандат на Общинския съвет.
С определение № 778, постановено на 22.03.2017 г.
производството по гр. д. № 2162 по описа за 2016 г. на ВОС е присъединено към
настоящото.
Това производство е образувано по иск, предявен за
разглеждане в случай, че искът с предмет правото на строеж бъде отхвърлен, за приемане
за установено правото на собственост на ищците Р. върху 2763/10000 ид. ч. от
самостоятелен обект идентификатор
10135.2575.810.6.1 по КККР на гр. Варна, Община Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-92 от 14.10.2008 год. на ИД на АГКК, на две нива, с обща застроена площ
411.38 кв. м, в новопостроената сграда в същия поземлен имот, основан
на твърдение за трансформиране правото на строеж, предмет на главния иск.
Ответникът оспорва и този иск.
По същество страните поддържат становищата.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
Исковете и отговорите са допустими и надлежно предявени.
От представения заверен препис (л. 35) се установява, че
е съставен акт пореден №
1926/23.11.1951г. за държавна собственост, придобита по давност, върху
застроено и незастроено място с площ 1000 кв. м, парцел № ХIII в кв. 31 по
плана на с. *****, одобрен през 1920 г. (л. 176) и масивна едноетажна сграда
(пълномощничество) със застроена площ 60 кв. м, състояща се от две стаи:
канцеларии, склад и антре; масивна едноетажна сграда (детски дом) със застроена
площ 54 кв. м, състояща се от един салон, антре и килер; масивен обор с навес
със застроена площ 65 кв. м.
В заключението си
вещото лице Д.М. сочи (л. 171), че уличната регулация и част от дворищната
регулация по плана от 1920 г. са приложени и отразени с контур в зелен цвят по
скицата на л. 178 и имотът е заснет с пл. № 418 в кв. 7. Сградите, описани в
акта за държавна собственост са посочени от вещото лице по същата скица
(пълномощничество - № 1; детски дом - № 2; обор с навес - № 3, но заснет не
като масивен, а като паянтов). По регулационния план, одобрен със заповед №
925/1966 г. част от този имот и съседните са отредени за изграждане на културен
дом и административна сграда. Планът не е приложен.
От представения заверен препис (л. 36) се установява, че
е издаден билет за строеж
№150/27.09.1974г. от старши архитект, на ГНС за пристройка към
пълномощничеството на с. *****, кв. 7, със застроена площ 41 кв. м.
В заключението (л.
172) вещото лице сочи, че по регулационния план, одобрен със заповед №
105/05.05.1981г. част от имота, погрешно записан с № 416, всъщност пл. № 418, и
съседните са отредени за жилищно строителство с магазин (скица л. 179). И този
план не е приложен.
Вещото лице намира,
че по следващия регулационен план, одобрен със заповед № 84/20.11.1985г. (л.
172) имотните граници по предходния кадастрален план са частично променени,
имотът е заснет с пл. № 423 и с други имоти е отреден за жилищен комплекс,
културен център (дом), магазини и търговски център (скици л. 179 и л. 180). По
този план са заснети сградата на пълномощничеството, но вече с пристройката (№
1) и едноетажна полумасивна сграда (№ 2) със застроена площ 59 кв. м, построена
след премахването сградата на детския дом. Оборът с навеса е премахнат и на
негово място е отразена сграда в строеж (скица на л. 179), впоследствие
завършена и нанесена като масивна (скица на л. 180).
лист втори
от решение от 20.06.2017 г. по гр. д. № 1016/15 г. ВОС, ХІІ-ти състав
От представената
в заверен препис (л. 129) фактура от 1994 г. за закупуване на павилион в с. *****
от ищеца, действащ като ЕТ "Лондон-999" и от показанията на
свидетеля Валентин Г. (л. 184-185), се установява, че е сключен договор за продажба на
павилиона. По делото не са представени доказателства, че договорът е сключен
през 1991 г. Извънсъдебно ищецът е твърдял, че е сключен през 1994 г. (л. 50).
Съдът приема, че договорът е сключен през 1994 г.
Частните
договори се различават само чрез датата на сключване. Твърдението за
придобиване чрез договор от 1991 г. е невярно. Това е самостоятелно основание
за отхвърляне на главния иск, основан на твърдение за придобиване чрез
договора.
В
обясненията си в с. з. вещото лице М., като има предвид проектите, одобрени
по-късно през 1999 г. за узаконяване и практиката около 1985 г., приема, че е
съществувал павилион, изграден от панели, който не е полумасивна сграда, но
геодезистите въобще заснемат тези павилиони като полумасивни (л. 185).
В
обясненията си (л. 210) вещото лице П.М. сочи, че сградата е била прикрепена
към терена със стоманени планки, които са в бетоновата основа и към тях са
заварени стоманените колонки; между колонките са поставени надлъжни греди и са
сглобени ограждащи панели. Павилионът е разглобяем (л. 209).
В съдебната практика се е
приемало, че павилионът със статут на временна постройка е движима вещ, когато
е прикрепен към терена върху бетонова основа чрез заварки (решение № 1232 от
25.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3587/2007 г., IV г. о.) и дори независимо от
начина на прикрепване (решение № 1219 от 5.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4210/2007 г., III г. о., ГК).
В съдебната практика по
административни спорове се е приемало, че павилион, заварен за
бетонирани в терена метални фусове, не е преместваемо съоръжение, а строеж по
смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ (решение № 8109
от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3942/2009 г., II о.).
Металните фусове представляват арматура, която стърчи от
плочата и е предназначена да се свърже с арматурата на колоните или направо с
павилион чрез заварка или сглобка. Планките са пластини, които лежат върху
плочата, стабилно свързани с нея чрез мустаци (л. 209).
Съдът приема, че при приетите за установени конструкция и
връзка отделянето не би довело въобще до съществено увреждане на имота или на
вещта. В процесния случай панелите и връзките са били значително овехтели (л.
209), но това не променя извода, че процесният павилион е бил движима вещ.
Поради това не се поставя въпросът дали е възникнало право на собственост по
приращение или право на строеж.
От представеното
заверено копие (л. 69 и четливо на л. 154 и с оцветявания на л. 181) се установява, че е издадена заповед № Р-129/22.05.1995г. от
Кмета на община Варна за изменение на ЗРП на парцел I-за жилищен комплекс, културен дом, магазини и търговски център, кв. 10 по
плана на кв. "*****", като се обособяват парцели, сред които и парцел
№ XVII-423-общински за кметство, поща и банка.
От представения
заверен препис (л. 38) се установява,
че на 05.04.1999г. е съставен констативен протокол от служители на отдел
"Собственост" при Община Варна за оглед на имот пл. № 423, при който
са установили, че сградата на детската градина е съборена, а на мястото на
масивния обор е изграден клуб на пенсионера.
В протокола
няма констатация за съществуването на друга сграда или обект на мястото на
сградата на детската градина, което може да бъде обяснено с предмета на
установяването: състоянието на сградите, описани в АДС. Не би могло да се
приеме, че процесният павилион не е вписан в протокола, защото вече не е
съществувал или защото е бил временен обект.
От представените
заверени преписи се установява, че е
водена кореспонденция за деактуване на имота: писмо изх. № РД-0801(115) от
16.04.1999г. от кмета на община Варна до Областния управител на Варненска
област с искане за отписване на мястото и сградите от актовите книги за
държавни имоти (л. 39); писмо изх. № РД-0801(115)
от 30.06.1999г. от Областния управител на Варненска област до кмета на община
Варна, че застроените площи не съответстват на посочената обща и др. (л. 40);
писмо изх. № СС-0600(473)/22.07.1999г. от Началника управление
"Собственост и стопанство" до Областния управител на Варненска
област, в което е възпроизведено съдържанието на АДС и на констативния протокол
и е вписано, че за клуба на пенсионера няма строителни книжа и АДС (л. 41);
писмо изх. № РД-0801(115)/03.08.1999г. до кмета на община Варна, с което
Областният управител изисква удостоверение за идентичност на парцел № ХIII в
кв. 31 и имот пл. № 423 в кв. 10 и обяснение за разликата в площите на
поземления имоти по АДС и по скица (л. 42) и писмо от Началника управление
"Собственост и стопанство" до Областния управител на Варненска
област, който отговоря, че част от парцела е била отредена за разширение на
площада и представя комбинирана скица за идентичност (л. 43).
Издадена е заповед №
1934/07.09.1999г. от Областния управител на Варненска област за отписване от
актовите книги само на поземления имот и на сградата на пълномощничеството (л.
44).
Съставен е акт №
1450/30.11.1999г. за публична общинска собственост върху масивната едноетажна
сграда и пристройката и дворното място с площ 1415 кв. м (л. 45).
Ищците са
оспорили само публичния характер на имота, но не и общинската собственост. Основанието
за възникване на общинската собственост по силата на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС не
се опровергава от останалите доказателства по делото. Съдът приема, че
ответникът е придобил собствеността върху терена.
По акта за
узаконяване:
Представени
са заверени копия от заснемания: на фасада (л. 4 от делото на РС) и разрез А-А
(л. 5 от делото на РС) с отбелязване за одобряване от районния архитект на
06.08.1999 г., както и заверен препис
(л. 7 от делото на РС) от акт № 162 от 06.08.1999 г., изд. от главния
архитект на район "Приморски", на основание чл. 231б ППЗТСУ
във вр. с чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ, за узаконяване на търговски павилион (бистро)
със застроена площ 113.68 кв. м в имот пл. № 423 в кв. 10 на ищеца.
Ответникът
не е оспорил документа и не е предявил възражение срещу акта за узаконяване.
Този акт не се съхранява в община Варна (л. 150-151), нито в район "Приморски" (л.
106), където няма и преписка и не се съхранява и регистър на актовете за
узаконяване, издадени през 1999 г.
Документът не е
свидетелстващ, поради което не може да се приеме, че ако е изгубен или
унищожен, следва да се пристъпи към възстановяване от администрацията,
евентуално към установяване на факта по реда на чл. 542 ГПК. Съдът намира, че е
допустимо и приема, че документите са изгубени или унищожени, по аргумент за
изключеното трето.
Съдът приема, че
актът за узаконяване е издаден от районния архитект.
лист трети
от решение от 20.06.2017 г. по гр. д. № 1016/15 г. ВОС, ХІІ-ти състав
По предмета и
действителността на акта за узаконяване:
В мотивите главният
архитект излага, че ищецът е купил павилиона от предприятие, което вече не
съществува и не могат да се намерят строителните книжа, както и че ищецът е
сключил договор за наем (на земята) с кметство ***** от 1989 г. и с района от
1996 г. по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ.
Съдът приема, че
основанието за издаване на акт за узаконяване по чл. 231б, ал. 2 ППЗТСУ (отм.)
е различно от основанието за узаконяване по чл. 312 от същия правилник (решение
№ 4592 от 14.05.2003 г. на ВАС по адм. д. № 1686/2003 г., II о.). Целта на акта
по чл. 231б, ал. 2 е да се снабди строежът с описание на разпределението и
конструкцията, така че да може да се прецени предметът на следващи сделки и
допустимостта на следващи преустройства, докато целта на акта по чл. 312 е да
замести разрешението, което не е било издадено. Затова разрешението за строеж е
предпоставка за узаконяването по чл. 231б.
Главният архитект не
е описал в мотивите разрешение за строеж с номер и дата, а само въз основа на
договора за наем не може да се приеме, че е било издадено такова разрешение.
В практиката се е
приемало, че процедура по възстановяване на строителни книжа може да
се проведе само по отношение на строежи по смисъла на § 5, т. 38 ПР на ЗУТ, но
не и за временни обекти (решение № 1523 от 17.02.2005 г. на ВАС по адм. д. № 10482/2004 г., II о.).
Съдът приема, че не бива да се разграничава там, където чл. 231б ППЗТСУ не
разграничава, но узаконяването все пак е недопустимо, тъй като не
е издавано разрешение за строеж (същото решение № 1523) или поставяне. Поради това не би
могло да се приеме, че павилионът е представлявал временна постройка по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.).
Следователно,
дори да бе прието, че павилионът е трайно прикрепен, тъй като не е временна
постройка, изградена със съгласието на собственика, би трябвало да се приеме,
че е възникнало право на собственост по приращение, а не твърдяното от ищеца
право на строеж (решение № 261 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 502/2014 г.,
I г. о., ГК; П., Вл. Устройство на територията. С.: Сиби, 2004, с. 176-177).
От
представените заверени преписи от документи се установява, че е проведено производство по молба вх. №
ОС-1-9901(12)/28.04.2001 г. от ищеца, действащ като ЕТ "Лондон 999"
до Общинския съвет – Варна (л. 50) за предоставяне траен градоустройствен
статут и закупуване на сградата (тази молба не е от 16.07.2001 г. – л. 148,
149, а е подадена своевременно), по пар. 17, ал. 2 ПР ЗУТ: извлечение от
проекти за решения за заседанието на Общински съвет – Варна на 18.05.2001 г.
(л. 57-58); решение № 992-6 на Общинския съвет - Варна по Протокол № 25 от
заседание, проведено на 18, 21.05.2001г. (л. 52, 53), с което Общинският съвет
дава съгласие за започване производство за изменение на действащия
градоустройствен план за временния обект на ищеца; решение от 04.11.2002 г. по
адм. д. №981/2001г. по описа на ВОС, Административно отделение (л. 60-61), с
което е отменено цит. решение № 992-6 на Общинския съвет – Варна; протокол №
6125 от открито съдебно заседание от 12.06.2003г. по адм. д. №1659/2003г. по
описа на ВАС РБ, Трето отделение (л. 59), в което с протоколно определение
решението е обезсилено и производството по жалбата на кмета срещу решение №
992-6 на Общинския съвет – Варна е прекратено.
В практиката се
приема, че ако Общинският съвет не се е произнесъл в срока по пар. 17, ал. 2 ПР
ЗУТ компетентността му отпада (решение № 706 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 1737/2008 г., I г. о., ГК; решение № 5116 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д.
№ 15948/2009 г., II о.)
В процесния случай
има стабилно решение на Общинския съвет да се даде траен градоустройствен
статут, но сградата не е била изградена по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ
(отм.), а и е несъвместима с действащото към този момент предвиждане на парцел
№XVII-423-общински за кметство, поща и банка (предвиждането има значение според
решение № 706 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2008 г., I г. о., ГК) и
с публичния характер на имота. Решението на Общинския съвет не може да бъде
зачетено.
По основанието, чрез
което се придобива право на строеж по реда на пар. 17, ал. 2 ПР ЗУТ:
Изключването на
приращението върху временна постройка означава, че лицето, на което е разрешено
да я построи, запазва само собствеността върху сградата, отделно от земята, но
правото на строеж, което в общия случай би било в латентен вид, в специалната
хипотеза на пар. 17, ал. 2 се учредява едва след получаването на траен
градоустройствен статут (определение № 1349 от 6.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1317/2009 г., III г. о., ГК).
Следователно
твърдяната продажба е достатъчна за придобиване на собствеността върху
павилиона, но за придобиване на правото на строеж е било необходимо и
осъществяване на съответния фактически състав по ЗОС. Ищецът не е придобил
твърдяното право на строеж чрез продажбата.
По
евентуалното основание придобивна давност:
В практиката
се приема, че е недопустимо придобиване по давност на временен обект (решение №
568 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 324/2008 г., III г. о., ГК), а за обект
върху частен общински имот давността е и спряна (решение № 127 от 25.11.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 3190/2014 г., II г. о., ГК).
Ищецът не е придобил
твърдяното право на строеж и чрез евентуално предявеното основание.
От представените
заверени преписи се установява, че е водена кореспонденция по изпълнението на
решението на ОбС: молба, датирана 09.01.2003г., но подадена не по-рано от
12.06.2003г., от ищеца до кмета на Община Варна (л. 48) дирекция
"Собственост и стопанство" да отправи искане към Главния архитект за
започване производство по изменение ПРЗ на терена, а ищецът да получи
разрешение да купи земята; протокол № 40/04-05.11.2003г. на ЕСУТ при Община
Варна (л. 62-63) за установяване, че съветът отлага произнасянето по искането
за траен градоустройствен статут след уточняване на собствеността; писмо изх. №
ОСР-4-94-Р(17)/03.06.2004г. от Директора на дирекция "Общинска собственост
и икономическо развитие" до Главния архитект на район
"Приморски" (л. 47), с което го уведомява, че за терена, върху който
е поставен обектът на ЕТ "Лондон 999" е съставен АОС № 1450; писмо
изх. № РД-0002-1541/22.03.2005г. от кмета на район "Приморски" до
кмета на община Варна (л. 49), в което се излага, че собствениците на павилиона
са подали молба за траен статут и за закупуване и се иска да се предприемат
действия за защита на публичната общинска собственост; писмо изх. №
РД-5-1000(194)/07.04.2005г. от Директора на дирекция "Общинска
собственост" до кмета на район "Приморски" (л. 46), в което се
сочи, че сроковете за подаване на молби и вземане на решение от Общинския съвет
са изтекли, поради което няма пречка за строителството на нова административна
лист
четвърти от решение от 20.06.17 г. по гр. д. № 1016/15 г. ВОС, ХІІ-ти състав
сграда; извлечение от протокол №
22/25.05.2005г. на ЕСУТ при Община Варна (л. 55), който дава становище за
недопустимост за изработването на ПУП за имот № 423 по целесъобразност и заради
публичната общинска собственост и препоръчва да се подготви проект за
предписание за отказ от главния архитект.
Кореспонденцията няма
значение, тъй като изпълняваното решение на Общинския съвет не е произвело
действие.
От представените
заверени преписи се установява, че е водена и кореспонденция за деактуване на
имота като публична и актуване като частна общинска собственост и допускане
изработване на ПУП: молба вх. № ОБС-5-9901(45)/30.11.2005г. от ищеца като ЕТ
"Лондон 999" до Началника на отдел "Собственост и
стопанство" (л. 51), в която ищецът твърди, че теренът неправилно е
актуван като публична собственост и моли да бъде актуван като частна общинска
собственост; писмо изх. №ОБС-5-9901(45)/12.12.2005г. от Директора на дирекция
"Общинска собственост и икономическо развитие" до Главния архитект на
район "Приморски" (л. 65-66), който, с оглед актовете на съда, моли
за ново становище и ново разглеждане молбата от ЕСУТ; писмо изх. №
УТ-0200-213/21.06.2006г. от Кмета на район "Приморски" до дирекция
"Общинска собственост" (л. 68), който моли дирекцията да възложи
изработването на ПУП ПРЗ за административна сграда, банка, полиция и други
обслужващи помещения във връзка с последващо приемане от Общинския съвет на
строителство; писмо изх. № ОБС-6-1000(453)/04.07.2006г. от Директора на
дирекция "Общинска собственост" до Главния архитект на район
"Приморски" (л. 67), с искане да се проучи възможността за създаване
на ПУП ПРЗ за ПИ № 423 за изграждане на административна сграда, банка, полиция
и др.; положително становище по въпроса на ЕСУТ (Протокол № 40 от 10-11.10.2006
г. последна страница от документите към корица на присъединеното дело); писмо
изх. №УТ-0200-213/29.11.2006г. на кмета на район "Приморски" до кмета
на община Варна (л. 70) с искане във връзка с предстоящото проектиране на нова
сграда да се предприемат необходимите действия за деактуване на имота от
публична в частна общинска собственост; предписание № 0892/05.12.2006г. на
Главния архитект на Община Варна (л. 79) за допускане изработването на проект
за ПУП-ПРЗ за имота; предложение peг. № РД-6-1000(895)/13.12.2006 г.
от кмета на община Варна до Общинския съвет – Варна (л. 73-74) имотът да бъде
актуван като частна общинска собственост, тъй като предстои изграждане на нова
административна сграда; решение
№ 4635-3 на Общинския съвет - Варна, по Протокол № 50 от проведено заседание на
24.01.2007г. (л. 75-78), с което е
дадено съгласие имотът да бъде актуван като частна общинска собственост.
Съдът приема, че
действащото предвиждане за кметство, поща и банка допуска изграждането на
публични и частни строителни обекти т.е. теренът е отчасти предназначен за
изпълнение функциите на местните органи. Поради това не би могло да се поддържа,
че публичният характер не е бил пречка за признаване на траен градоустройствен
статут на павилиона.
От представения
заверен препис (л. 182) се установява, че е издадена заповед
№Г-193/15.05.2007г. от Зам. кмета на община Варна за одобряване ПУП-ПРЗ за УПИ
№ XVII-423-за административно-търговски център.
Ищците са предявили
реплика за недействителност на тази заповед (л. 216), поради изключителна
компетентност кмета по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, евентуално,
че заповед № 399 от 18.02.2002 г. на Кмета (л. 221), с която са делегирани
правомощия на Заместник-кмета няма действие по време на новия мандат на
Общинския съвет.
Компетентността не е
изключителна, тъй като кметът може да я предоставя на заместник въз основа на
решение на Общинския съвет (пар. 1, ал. 3 (предишна ал. 2) ДР ЗУТ).
Съдът приема, че действието на взетото от общинския съвет решение и заповедта на кмета на
общината не се преустановява с изтичане на мандата на тези органи и
прекратяване на тези функции. Нормата не предвижда делегирането на правомощията
да се осъществява само в рамките на мандата
(решение № 11570 от 21.12.2005 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2005 г., II о.).
Заповедта е издадена от
компетентен орган. Косвеният контрол за други пороци е изключен.
Дори ищците да бяха придобили
твърдяното право на строеж, те биха го изгубили по силата на заповед № Г-193/15.05.2007г., тъй като не е предвидено
застрояване на такъв обект (така Д., Евг.
Правото на строеж върху чужд имот. Способи за придобиване. Изгубване на право
на строеж. Особености при сключване на сделки за учредяване на право на строеж.
– В: Актуални проблеми на нотариалната практика. С.: Сиби, 1997, с. 64).
Отделно по твърдението за реална
суброгация:
Съдът приема, че е допустимо
изгубено вещно право да бъде признато върху друг обект: собственост върху
отчужден за обществена нужда имот може да се признае върху имота, даден като
обезщетение (Василев, Л. Българско вещно право. С.: УИ Св. Климент Охридски,
1995, с. 371). Би могло да се поддържа същото и в
случай, в който е осуетено придобиване на вещно право: ако собственикът на
терена не може да придобие собственост върху ексцеса на правото на строеж, тъй
като е несамостоятелен обект, може да се признае собственост върху идеална част
от сградата (П., Вл. Вещно право. Помагало. С.: Сиби, 2014, с. 139).
Това разрешение
следва да бъде предпочетено пред присъждането на обезщетение за изгубеното
вещно право, тъй като само реалната суброгация осигурява баланс между
възможностите на участниците в отношенията.
В процесния случай обаче по решението
на Общинския съвет за даване на траен градоустройствен статут на павилиона,
който не е бил временна постройка, несъвместим с предвиждането за застрояване и
публичния характер на поземления имот, не е придобито вещно право, нито е
валидно създадена възможност за придобиване на вещно право. Поради това
реалната суброгация не може да бъде приложена.
Исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ищците следва да заплатят на
общината сумата 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, аналогично на дължимото
на юридически лица по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Р.П.Р. ЕГН ********** и П.Б.Р. ЕГН **********,
двамата с
лист пети от
решение от 20.06.2017 г. по гр. д. № 1016/15 г. ВОС, ХІІ-ти състав
постоянен адрес ***,
чрез адв. М.Й.,*** за приемане за установено правото им на строеж за
сграда в гр. Варна, ул. "*****",
представлявала самостоятелен обект - сграда за търговия с идентификатор
10135.2575.810.2 (десет хиляди и сто тридесет и пет; две хиляди и петстотин и
седемдесет и пет; осемстотин и десет; две) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-92 от 14.10.2008 год. на Изп. директор на АГКК, със застроена площ 59
(петдесет и девет) кв. м, изградена в УПИ № XVII-423, кв. 10 по плана на кв. *****,
представляващо ПИ с идентификатор 10135.2575.810 (десет хиляди и сто тридесет и
пет; две хиляди и петстотин и седемдесет и пет; осемстотин и десет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна,
одобрени със същата Заповед, последно изменение със Заповед № КД-14-03-2821 от
30.10.2012 г. на Началника на СГКК Варна, с площ от 1329 кв. м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг
обществен обект, комплекс, при граници на имота: имоти с идентификатори:
10135.2575.1363, 1362, 945, 1792, 1898, 796, 1647 и 815, основан на твърдения
за придобиване чрез продажба от 1991 г., евентуално по давност чрез владение в
периода от 1996
г. до 19.11.2014 г., евентуално
– за приемане за установено правото на собственост на
ищците Р. върху 2763/10000 (две хиляди и седемстотин и шестдесет и три десет
хилядни) идеални части от самостоятелен обект идентификатор 10135.2575.810.6.1 (десет хиляди и сто
тридесет и пет; две хиляди и петстотин и седемдесет и пет; осемстотин и десет;
шест; едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
Община Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 год. на Изп.
директор на АГКК, на две нива, с обща застроена площ 411.38 (четиристотин и
единадесет цяло и тридесет и осем стотни) кв. м, в новопостроената
сграда в същия поземлен имот, основан на твърдение за трансформиране правото на
строеж, предмет на главния иск, на
основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА Р.П.Р. и П.Б.Р. с. ЕГН, с. а. да заплатят на община Варна сумата 450 (четиристотин и петдесет) лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. ал. 3 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
преписи от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: