№ 1425
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100900018 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 200 000 лв., представляваща част от непогасена главница в общ
размер на 444503,43 лв. по договор за заем от 07.11.2017 г. Претендира се
законна лихва от датата на исковата молба, разноските по делото, както и
разноските, направени от ищеца в предхождащо исковото заповедно
производство, заявлението по което е отхвърлено.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за заем на
07.11.2017 г., по силата на който предоставил на ответника сумата от 556100
лв., преведена по банкова сметка на 08.11.2017 г., като ответникът се
задължил да върне сумата в срок до 28.02.2018 г. и да заплаща
възнаградителна лихва в размер на 7,5 % годишно, считано от 12.11.2017 г. С
допълнително споразумение от 20.02.2018 г. страните уговорили нов срок за
връщане на заема, а именно 28.02.2018 г. Ответникът погасил частично
задълженията си като на 15.12.2017 г. превел сумата от 93596,57 лв, на
25.04.2019 г. – 6000 лв., на 20.05.2019 г. – 12000 лв., като след месец май 2019
г. не е извършвал плащания, като останало непосагено задължение в размер
на 444503,43 лв. за главница. За част от вземанията по договора за заем, а
именно 20100 лв. главница, 4000 лв. – договорна лихва за периода 12.11.2017
г. – 07.11.2019 г. и 1000 лв. – договорна лихва за периода 08.11.2019 г. –
1
16.01.2020 г. ответникът е осъден с влязло в сила решение по гр.д.№
25335/2020 г. на СРС, 63 състав. По подадено заявление за издаване на
заповед за сумите по предявения иск, заявлението е отхвърлено, поради което
се предявява настоящия иск.
Ответникът не е депозирал отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже по сключването на договор за заем с
ответника с твърдяното съдържание, да е предоставил на ответника заемните
средства, както и сключването на анекса към договора с твърдяното
съдържание.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията за
връщане на паричния заем в уговорените срокове.
Страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение по гр.д.№ 25335/2020 г. на СРС, 63 състав, с което е уважен частичен
иск за вземанията по същия договор за заем, като с оглед задължителните
указания по т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.д.№
3/2016 г. на ВКС, ОСГТК съдът е длъжен да зачете формираната от същото
решение сила на пресъдено нещо относно фактите, на които се основава
предявеното вземане, а именно сключването на валиден договор за заем с
твърдяното от ищеца съдържание.
От представените по делото доказателства – самия договор,
споразумението към него и извлечение от сметката на ищеца се установява
той да е изпълнил задължението си да предостави заемната сума в размер на
556 100 лв., както и да е настъпил уговорения падеж на задължението за
връщане на заемната сума – 31.12.2018 г.
Извън признанието на ищеца относно получени плащания в общ размер
на 111596 лв., ответникът, който носи тежестта, не твърди, нито доказва да е
погасил остатъка от задължението в общ размер на 444504 лв., поради което и
предявеният частичен иск за част в размер на 200000 лв. от тази сума е
основателен.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, комуто следва
да се присъдят направените в исковото производство разноски за държавна
2
такса от 4000 лв. и адвокатско възнаграждение от 5400 лв., както и
заплатената държавна такса от 4000 лв. в заповедното производство, която
представлява част от дължимата такса по осъдителния иск, съгласно
изричната разпоредба на закона. Не следва да се присъждат направените
разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство,
заявлението по което е отхвърлено, поради което и ответникът не следва да
отговаря за неуспешно упражненото средство на защита от страна на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Р. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.******* да заплати на М.И.Г. ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.******* ******* III на
основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 200 000 лв., представляваща част от
непогасена главница в общ размер на 444503,43 лв. по договор за заем от
07.11.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
06.01.2022 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.78, ал.1
ГПК разноски в размер на 8000 лв. за държавна такса и 5400 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3