Р E Ш Е Н И Е
град София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение - брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на трети февруари,
през две хиляди двадест и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 379 по описа за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20227853 от 16.10.2020 г., постановено по гр. дело № 21750 по описа за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 86-ти състав,
е изменил размера на издръжката, присъдена с влязло в сила Решение от 13.06.2018 г. по гр. дело № 3256 по описа
за 2018 г. на СРС, ГО, 139-ти състав, като я е увеличил от 150.00
лева месечно на 170.00 лева месечно. Осъдил
е П.А.Г., ЕГН **********, да заплаща
на С.П.Г., ЕГН **********, действаща
чрез нейната майка и законен представител С.Р.Р., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 170.00 лева,
считано от 20.05.2020 г., платима до 10-то число на месеца, до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване. Отхвърлил
е иска в останалата му част за разликата над 170.00 лева до пълния размер
от 250.00 лева. Осъдил е П.Г. да
заплати по сметка на СРС сумата от 50.00 лева – държавна такса върху увеличения
размер на издръжката. Осъдил е П.Г. да
заплати на С.Р. сумата от 100.00 лева, представляваща разноски за
производството. Допуснал е, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно така присъдената издръжка.
Ищцата С.П.Г. (въззивница в
настоящото производство), е останала недоволна от така постановеното Решение и
го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 25174117 от 25.11.2020 г., чрез нейната
майка и законен представител С.Р., в отхвърлителната му част. Поддържа,
че сумата, с която е увеличена издръжката, не е достатъчна за да покрива
нуждите от издръжка. Излага, че ответникът е млад мъж в работоспособна възраст,
който живее в град София и е в състояние да реализира и по – високи доходи.
Релевира в тази връзка оплакване, че първата инстанция не е съобразила това
обстоятелство. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени Решението в
обжалваната част и да уважи иска по чл. 150 СК изцяло. Въззивната жалба се
поддържа в хода на въззивното производство, чрез пълномощник. Пълномощникът
адвокат Р.Н. моли да й бъде определено адвокатско възнаграждение, съгласно чл.
38 ЗАдв. за настоящата инстанция.
Ответникът П.А.Г. (въззиваема страна
в настоящото производство), не е взел становище по жалбата в срока по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в
обжалваната част съдебен акт.
Решението в частта, в която е уважен искът по чл. 150 СК за присъдената сума до 170.00 лева и
в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение по реда на чл. 242, ал.1 ГПК относно присъдената
издръжка, като необжалвано, е влязло
в сила.
Софийският градски съд, като прецени
доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на
въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така
очертания от жалбата предмет на спора, прие
следното:
При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел
за установено, като не е било и спорно в отношенията между страните, че
малолетната ищца С.П.Г., родена на ***
г., е дъщеря на ответника П.А.Г. (удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за
раждане № 376/04.07.2017 г. на Столична община, Район “Подуяне”).
С
влязло в сила Решение от 13.06.2018 г., постановено по гр. дело № 3256 по описа
за 2018 г. на Софийски районен съд, прието като писмено доказателство по
делото, ответникът П.Г. е осъден да изплаща на дъщеря си С.Г. месечна издръжка
от 150.00 лева, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката. Местоживеенето
на детето е определено при майката.
По
делото е установено, въз основа на справка от ТД на НАП – София (л. 18 - л. 19) , че осигурителният
доход на ответника е в размер на 560.00
лева, а доходът на майката на ищцата към м. 12.2019 г. е в размер на
725.00 лева (справка на НОИ – л.
34).
Първоинстанционният
съд е обосновал, че от първоначалното определяне на издръжката са изминали
повече от две години, през който период детето е пораснало и дефинитивно са се
увеличили нуждите и разходите му за храна, облекло и обучение. Определил е
цялостна издръжка от 270.00 лева, а делът на бащата от нея - в размер на 170.00
лева, като е съобразил, че майката следва да допълни останалата сума. Взети са
предвид и доходите на родителите, и стандарта на живот, който е осигуряван на
детето до този момент. Първата инстанция е приела, че в останалата част искът е
неоснователен.
Въззивният съд споделя така установената от
първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира основания
за изграждане на различни изводи въз основа на доказателствената съвкупност по делото. Освен това първостепенният съд е събрал всички
допустими и относими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа
страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на
основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя акт. С оглед
оплакванията във въззивната жалба настоящата инстанция излага и свои мотиви.
В хода
на съдебното дирене във въззивната инстанция са приети като писмени
доказателства по делото следните документи – Регистрационна карта № 20047434 от
06.01.2022 г. на С.Р. от Агенция по заетостта, Дирекция “Бюро по труда” и справка
за осигурителн стаж и доход при пенсиониране от 26.01.2022 г. От същите се
установи, че за месеците октомври и ноември майката на въззивницата е имала
осигурителен доход в размер на 1 150.00 лева, като впоследствие на 06.01.2022
г. е регистрирана като безработна, видно от приетата карта от Агенцията по
заетостта.
Други допустими
и относими доказателствени средства, на които въззивният съд да основе изводите
си, не са приети по делото.
Съобразно
тази фактическа установеност и приложимия закон, по свое убеждение, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е неоснователна. Съображенията на съда са следните:
При
постановяване на Решението следва да бъде съобразена нормата на чл. 150 СК,
връзка с чл. 143, ал. 2 СК. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, въззивницата – ищца е следвало да докаже следните
предпоставки на претендирания иск по чл. 150 СК – че въззиваемият - ответник е
нейн родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер,
материалната възможност на ответника да дава същия и наличие на трайно
изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната
издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в
претендирания размер и/или промяна на материалните възможности на родителя).
Спорен между
страните по делото е останал въпросът налице ли е такова трайно изменение в
материалните възможности на въззиваемия - ответник, което да му позволява да
заплаща претендираната месечна издръжка в размер на 250.00 лева. В тежест на
ищцата е било да установи пълно и главно наличието на сочената предпоставка за
уважаване на така предявения иск по чл. 150 СК. Предвид неангажирането на
надлежни писмени доказателства, от които по безспорен и категоричен начин у
съда да се създаде сигурно убеждение, че бащата има възможност да плаща претендираната
месечна издръжка от 250.00 лева, правилно от първата инстанция искът е уважен
частично до сумата от 170.00 лева, а е отхвърлен до пълния предявен размер като
неоснователен.
За съда, по арг.
от чл. 154, ал. 1 ГПК, недоказаният факт е неосъществил се факт и страната,
която се позовава на този факт, не може да се ползва от благоприятните му
правни последици – в случая изходът от спора да е благоприятен, чрез уважаване
на иска за увеличение на месечната издръжка до пълния предявен размер.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено в обжалваната
отхвърлителна част.
По разноските.
При
този изход на спора във въззивното производство искането на въззивницата за присъждане на разноски за въззивната инстанция
следва да се остави без уважение, като неоснователно, като в тази връзка се
явява неоснователно и искането за определяне на адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат Р.Н. по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемият
- ответник не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което въззивния
съд не дължи произнасяне.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20227853 от 16.10.2020 г., постановено по гр. дело № 21750 по описа за 2020 г. на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 86-ти състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ без уважение искането на адвокат Р.Б.Н. ***, за определяне на адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО, съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.