РЕШЕНИЕ
№129 14.09.2015
г. град Несебър
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
четиринадесети септември две хиляди
и петнадесета година
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА МОЛЛОВА- БЕЛЧЕВА
секретар: К.Л.
като разгледа докладвано от съдия Моллова- Белчева
Гражданско дело № 686 по описа за 2015 г.
РЕШИ:
НАЛАГА мярка за защита на М.Н.А.-
Л., ЕГН **********, срещу домашно
насилие, осъществено на 31.07.2015 г. от съпруга ѝ Н.Д.Л., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА Н.Д.Л., ЕГН **********,
да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу съпругата си М.Н.А.- Л.,
ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Н.Д.Л., ЕГН **********,
да приближава М.Н.А.- Л., ЕГН **********, жилището ѝ, местата ѝ за
социални контакти и отдих, местоработата ѝ, на разстояние по-малко от 100
/сто/ метра, за срок от дванадесет месеца.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеене на
детето Н. Н.Л., ЕГН **********, при неговата майка М.Н.А.- Л., ЕГН **********,
в дома, който последната обитава, за срок от дванадесет месеца.
ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на
заповед за защита от домашно насилие осъществено от Н.Д.Л. по отношение на
детето Н. Н.Л..
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н.Д.Л., ЕГН **********,
че на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН, при неизпълнение на заповедта полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява
органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Н.Д.Л., ЕГН **********,
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, които следва да заплати в полза на
Държавата.
ОСЪЖДА Н.Д.Л., ЕГН **********,
да заплати на М.Н.А.- Л., ЕГН **********, сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/, представляваща съдебно- деловодни разноски съобразно уважената част.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.Д.Л., ЕГН **********,
за издаване на заповед за защита от домашно насилие, срещу М.Н.А.- Л., ЕГН **********,
осъществено на 31.07.2015 г.
ОСЪЖДА Н.Д.Л., ЕГН **********,
да заплати по сметка на РС- Несебър сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща държавна такса за разглеждане на молбата.
Да
се издаде заповед като УКАЗВА на
полицейските органи да следят за изпълнението ѝ.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от обявяването му на страните пред
Окръжен съд- гр.Бургас.
Препис от решението и
заповедта да се изпрати на Началника на РУ на МВР по настоящия адрес на
извършителя и на пострадалото лице за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Мотиви към Решение по
гр.д. № 686/2015 г. по описа на РС- Несебър
Производството
е по реда на чл. 18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и е
образувано по повод молбата на М.Н.А.- Л., ЕГН **********, живуща в КК „Слънчев
бряг”, комплекс „Р.-1”, против Н.Д.Л.,
ЕГН **********, живущ в КК „Слънчев бряг”, комплекс „Г. Р.”. Твърди се, че
страните са съпрузи, които понастоящем са във фактическа раздяла. От брака си
имат родено едно дете- Н. Н.Л., която живее при молителката. През летните
месеци Л. живеела и работела в КК „Слънчев бряг”, където преимуществено живеел
и съпруга ѝ. Ответникът рядко
посещавал жилището, което молителката обитавала с детето им, като посещенията
му били внезапни и често между съпрузите възниквал скандал по повод обтегнатите
им отношения. На 30.07.2015 г., около 15.00 ч., молителката, заедно с майка си
/св. А./, работела на ползвания от нея лаптоп, на кафе- тераса, намиращо се в
комплекса, в който живеела. Внезапно при тях дошъл Л. и без да каже дума, взел
компютъра като го изтръгнал от зарядното устройство, към което бил включен.
Отправил се към сградата, в която живеела съпругата му, и се качил в асансьора.
След него тръгнала А., която го последвала в асансьора. Двамата слезли на
седмия етаж, след което Л. се насочил по стълбите надолу. На площадката на 4-я
етаж се срещнали с молителката, която поискала от съпруга си да ѝ върне лаптопа. Последният обаче я изблъскал към
стената и започнал да я удря с компютъра по главата. Л. се свлякла надолу,
майка ѝ успяла да изблъска Л.
от дъщеря си, при което последния хвърлил лаптопа на земята и започнал да скача
върху него с крака. След това хванал съпругата си за косата и я запратил към
другата стена, при което отскубнал кичур от косата ѝ. Майка ѝ се опитала да я защити,
но и тя била изблъскана и съборена на земята. Молителката, въпреки преживяния
шок, срам и обида, отишла до Спешния център на болницата в гр. Бургас, където
била прегледана, почистена, направена ѝ била рентгенова снимка
на главата, като дежурният лекар подал сигнал до полицията във връзка с
инцидента. На следващият ден на молителката било издадено съдебно- медицинско
удостоверение. Предвид на това счита, че спрямо нея бил осъществен акт на
домашно насилие- физическо и психическо. Моли спрямо ответника да бъде издадена
заповед, с която същия да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие
спрямо нея и малолетната им дъщеря, да бъде отстранен Л. от съвместно
обитаваното им жилище, находящо се в гр. София, ул. „П.П.”, № .., вх.Б, ет.10,
ап... за 18 месеца, да бъде забранено на ответника да приближава молителката на
по- малко от 100 метра жилището ѝ, местоработата ѝ, местата ѝ за социални контакти и
отдих за срок от 18 месеца, както и да бъде определено временно местоживеене на
детето при майка му. В съдебно заседание молбата за издаване на заповед за
защита по отношение на детето Н. Л. не бе поддържана.
Ответникът, в съдебно заседание, оспорва твърденията на
съпругата си. Твърди, че спрямо него е бил осъществен акт на насилие, за което
предявява нарочна молба за защита. Посочва, че на 30.07.2015 г., около 15.00
ч., действително е отишъл при съпруга си с цел да вземе лаптопа, който бил
негова собственост, и от които искал да свали служебна информация. Намерил Л. и
майка ѝ във външната част на
ресторанта на комплекса и след като заявил целта на посещението си, взел
компютъра, който бил затворен и изключен. Тръгнал към апартамента на съпругата
си за да види детето. При пристигането на асансьора, влязъл в кабината, където
бил последван от тъща си /св. А./, и двамата потеглили. През цялото време
същата крещяла в лицето му, блъскала го и се опитвала да отнеме лаптопа от ръцете
му. Л. мълчал. След спирането на асансьора, изнервен той тръгнал да слиза по
стълбите, като на 4-я етаж бил пресрещнат от съпругата си. Зад него слизала
викайки майка ѝ. При срещата на
ответника с молителката, последната го хванала за ризата, започнала да го
дърпа, като скъсала копчетата и част от плата, Започнала да го дращи по
гърдите, да го блъска и вика в лицето, обиждала го на висок и със злобен тон. В
това време отзад пристигнала и тъща му, която също започнала да го блъска и да
му вика. Л. се свил за да избегне ударите на молителката, изпуснал компютъра,
който паднал на земята. Успял да слезе на долния етаж, но след няколко минути
тримата се качили в апартамента на Л.. Седнали да поговорят, съпругата му се
обадила на майка му, след което отишла до болницата в гр. Бургас. Л. я
последвал. По- късно същия ден се видял със сестра си /св. М. Л./, на която
разказал случилото се и която го видяла как изглеждал. С оглед на изложеното
счита, че спрямо него е осъществен акт на домашно насилие от страна на М.Л.,
като се моли да бъде издадена заповед за защита, с която последната да бъде
задължена да се въздържа от насилие, да ѝ бъде забранено да
приближава съпруга си на повече от 20 метра в жилището му, местоработата му и
местата за социални контакти и отдих, да бъде задължена да посещава
специализирани програми за психологическо консултиране с целя избягване
агресията и общата раздразнителност и привикване към решаване на конфликтите с
диалог.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не
се спори между страните, че същите са съпрузи, от брака на които е родено
детето Н. Н.Л.. Безспорно е и обстоятелството, че на 30.07.2015 г., около 15.00
ч., Л. посетил съпругата си във външната част на заведението в комплекса,
обитаван от последната. От показанията на св. А. се установи, че Л., пристигайки
на место, се насочил към съпругата си, взел компютъра, с който същата работела,
и тръгнал към апартамента, обитаван от последната и детето им. Свидетелката го
последвала, като двамата влезли в асансьора и поискала той да върне лаптопа на
дъщеря ѝ. След като асансьора спрял, Л. излязъл от кабината и заслизал по
стълбите надолу. На площадката на четвъртия етаж го пресрещнала съпругата му,
която поискала от него да ѝ върне компютъра. Л. я изблъскал към стената,
нанесъл няколко удара с лаптопа по главата ѝ, вследствие на което тя се
свлякла по стената. Хвърлил компютъра на земята и започнал да скача върху него.
След това хванал съпругата си за косата и я запратил към другата стена,
отскубвайки кичур от косата ѝ. Свидетелката застанала до него с цел да
защити дъщеря си, при което и двете паднали на земята. След това тримата се
качили в апартамента. Л. се обадила на свекърва си и ѝ казала за
случилото се като заявила, че съпруга ѝ я е набил. След това се измила,
взела си чантата и потеглила към Спешния център на болницата в гр. Бургас. Л.
останал в апартамента, заедно с тъща си, където двамата провели разговор. След
известно време същия последвал съпругата си. Свидетелката също отишла в
болницата, където лекарите поискали дъщеря ѝ да остане една вечер за
наблюдение. Същата отказала и напуснала лечебното заведение. На паркинга Л.
поискал да говори със съпругата си, но свидетелката му казала, че сега не е
момента. Св. Камелия Л. заяви, че снаха ѝ М. ѝ се обадила по
телефона, силно афектирана, и ѝ казала, че сина ѝ я е набил.
Свидетелката поискала да говори със сина си, при което той заявил, че нещата не
стояли точно по този начин. Св. М. Л. разказва, че към 18 ч. видяла брат си,
който бил с раздърпана риза и драскотини в областта на шията.
По
делото е приложена и декларация по чл. 9, ал.3 от Закона за защита от домашно
насилие, както и съдебно- медицинско удостоверение. Видно от същото, съдебния
медик е дал заключение, че при прегледа на М.Л. се установили отоци по главата,
драскотини и охлузвания по тялото и крайниците, кичури оскубана коса, които
увреждания е възможно да се получат по време и начин от действията на твърди,
тъпи, ръбести предмети с ограничена повърхност.
С
на така изложеното съдът намира молбата за частично основателна досежно
осъществен акт на домашно насилие спрямо молителката, но не и спрямо детето Н..
От показанията на свидетелките се установи, че отношенията между страните са
силно обтегнати. Настоящата инстанция приема, че на 30.07.2015 г. Л. е извършил
акт на физическо и психическо насилие спрямо съпругата си. Съдът кредитира
показанията на св. А., тъй като единствена тя от всички свидетели е била пряк
очевидец на случилото се. Макар и да е майка и близка родственица на Л.,
показанията на същата кореспондират изцяло с посоченото в съдебно- медицинското
удостоверение. Свидетелките Л. нямат преки впечатления, като М. Л. е видяла
брат си няколко часа по- късно, а майката на Л.- дни след това. Действително
установи се, че Камелия Л. е разговаряла с М.Л. по телефона непосредствено след
случилото се над нея. От показанията ѝ става ясно, че снаха ѝ е
заявила, че спрямо нея е било налице посегателство от страна на сина на
свидетелката. Обстоятелството, че тона на молителката не е бил нормален, както
и че думите не са били премерени, се обясняват с факта на осъщественото насилие
спрямо нея. Това заедно с декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН дават основание на
съда да приеме молбата на М.Л. за основателна. Следва да се отбележи, че за
целите на настоящото дело е без значение какъв е бил повода за проявената
агресия от страна на Н.Л., както и чия собственост е въпросния лаптоп. Предвид
обърнатата доказателствена тежест в това производство, в тежест на ответника бе
да докаже, че не е осъществил акт за домашно насилие, което не бе сторено.
Показанията на неговата майка и сестра не допринасят за изясняване на случилото
се на 30.07.2015 г. в комплекс „Р.-1”, тъй като същите на са били очевидци, а
свидетелстват косвено за случилото се и то пред погледа на Н.Л..
Предвид на това и с
оглед събраните по делото доказателства относно отношенията между страните,
съдът намира за адекватни мерките по чл. 5, ал.1, т.1, 3 и 4 от Закона за
защита от домашно насилие. Установи се, че страните не живеят заедно с
жилището, находящо се в гр. София, ул. „П.П.”, № .., вх.Б, ет.10, ап..., поради
което исканата мярка за отстраняване на ответника от това жилище е
безпредметна. Наред с това т.3 отчасти припокрива и това. Н.Л. следва да бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката-
както психическо така и физическо. На следващо място на същият следва да бъде
забранено да приближава молителката, жилището, местоработата и местата за
социални контакти и отдих на разстояние по- малко от 100 метра. Съдът намира,
че с оглед обстоятелството, че страните не живеят заедно и както се установи
вече не работят на едно и също място, мерките следва да бъдат наложени за срок
от 12 месеца. Що се касае до искането за налагане на мерки за защита и спрямо
детето Антония, молбата следва да бъде отхвърлена. По делото не се събраха
доказателства, от които да се установява, че за период от един месец преди
завеждане на молбата, Л. е осъществил някакъв акт на домашно насилие спрямо
него. Напротив стана ясно, че същият се държи добре с дъщеря си, като всички
свидетели го определят като добър и грижовен баща. Стана ясно, че детето не е
присъствало на случилото се на 30.07.2015 г., поради което в случая е
неприложима и нормата на чл. 2, ал.2 от ЗЗДН. На ответникът следва да бъде
наложена и глоба в размер на 200 лв. Следва да се отбележи, че определяне
местоживеенето на детето при майка му не следва да се тълкува като ограничаване
възможността на същото да осъществява лични контакти с баща си. Както бе
отбелязано по- горе Л. се определя като добър и загрижен баща, поради което
тази мярка не бива на бъде изпълнявана във вреда на детето на страните. Съдът
намира страните за достатъчно разумни хора и съвестни родители, които биха
могли да намерят начин бащата да осъществява лични контакти с детето по начин,
ненарушаващ наложените му мерки и ограничения от това производство.
По отношение на молбата
на Н.Л. за защита от осъществено спрямо него домашно насилие, по делото не се
събраха доказателства в тази насока. Изложеното по- горе говори за една по-
различна от описаната от него фактическа обстановка, поради което и същата
следва да бъде отхвърлена.
В заключение, съдът
определя държавна такса в размер на 80 /осемдесет/ лева, която с оглед изхода
по делото следва да бъде възложена на Н.Л..
Мотивиран от горното
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: