№ 42558
гр. София, 27.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110158059 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Р. срещу Д. Т..
С Разпореждане от 24.10.2023 г. е постановено делото да се докладва на
заместник-председателя на СРС, III ГО с оглед преценка за преразпределянето му в
същото отделение, имайки предвид, че е предявен отрицателен установителен иск, че
не се дължи издръжка поради наведени обстоятелства.
С Разпореждане от 25.10.2023 г. на съответен заместник-председател на СРС е
постановено връщане на делото обратно на състава, тъй като III ГО (брачните състави)
не разглеждат отрицателни установителни искове.
С Разпореждане от 25.10.2023 г. на ищеца са дадени указание по реда на чл. 129,
ал. 2 ГПК.
С влязло в сила като необжалвано Определение от 25.10.2023 г. е оставена без
уважение молба на Е. Р., обективирана в искова молба с вх. № 296706/23.10.2023 г., за
допускане на обезпечение на предявени отрицателни установителни искове срещу Д.
Т. за установяване недължимостта на издръжка в размер на 120 лв. месечно, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, присъдена с Решение № 20063986 от
10.03.2021 г. по гр.д. № 58089/2020 г. на СРС, 158-ми състав, поради настъпване на
правопрекратителни основания съгласно нормата на чл. 150 СК.
С Разпореждане от 15.11.2023 г. е постановено делото да се докладва на
заместник-председателя на СРС, I ГО с оглед преценка преразпределянето му на в III
ГО.
С Разпореждане от 16.11.2023 г. на съответен заместник-председател на СРС е
постановено делото да се върне на състава за продължаване на съдопроизодствените
действия по делото, доколкото няма основание за преразпределянето му на друг съдия
по арг. от т. 8 от Правилата за разпределение на дела, приети на Общо събрание от
01.11.2016 г., според чиято разпоредбата разпределението на делата се извършва от
ръководството на съда със съдействието на съответни служители от съдебната
администрация.
С Разпореждане от 17.11.2023 г. е постановено делото да се докладва на
заместник-председателя на СРС, III ГО с оглед преценка за преразпределянето му в III
ГО.
С Разпореждане от 21.11.2023 г. на съответен заместник-председател е
постановено връщане на делото на състава, тъй като не са налице основания за
преразпределянето му на друг състав в друго отделение.
От гореописаните разпореждания на тримата заместник-председатели
1
обобщено се извежда, че делото е образувано по предявен отрицателен установителен
иск, че не се дължи присъдена издръжка, поради което делото не следва да бъде
преразпределено на друг съдебен състав в друго отделение на Софийски районен съд.
В противен случай делото следваше да бъде незабавно преразпределено на т.н. „брачни
състави“ в III ГО на СРС.
Съдът възприема, че е сезиран с отрицателен установителен иск, че не се дължи
издръжка, какъвто иск не е законово предвиден да бъде предявен. Установителните
искове за факти, и то отрицателни, се предявяват само в законово предвидените случаи.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ГПК ограничава допустимостта на
установителните искове за факти само до случаите, когато изрична законова
разпоредба признава процесуална възможност да се установява със самостоятелен иск
определен факт с правно значение, релевантен за съществуването на едно право или
правоотношение. В настоящия случай се касае за установяване на факт, който законът
не е въздигнал изрично в предмет на установителен иск, поради което предявения от
ищеца установителен иск за факт е недопустим. Разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ГПК
ограничава допустимостта на установителните искове за факти само до случаите, в
които изрична законова разпоредба признава процесуална възможност да се установява
със самостоятелен иск определен факт с правно значение, релевантен за
съществуването на едно право или правоотношение. По приложението на чл. 97, ал. 3
ГПК (отм.) и на аналогичния чл. 124, ал. 4 ГПК съществува константна и
непротиворечива практика на Върховния касационен съд, която последователно се
придържа към становището за ограниченото приложно поле на установителните
искове за факти и за допустимостта им само в изрично визираните в закон случаи
(Определение № 610 от 20.07.2011 г. по ч.т.д. № 532/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът
винаги изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения (Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5558/2014 г. на ВКС, І г. о.;
Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 195/2010 г. на ВКС, ІV г. о., които формират
основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2
ГПК) съдът е задължен да разреши правния спор относно предявената искова
претенция съобразно твърдените от ищеца в исковата молба факти при точна и
коректна интерпретация за фактите.
Когато ищецът сочи, че не дължи издръжка, присъдена на съответно лице,
поради настъпване на правопрекратителни основания, както е изрично посочено в
уточнителна молба от 27.10.2023 г., се касае за предявен отрицателен установителен
иск за факт, за чието предявяване не е налице и правен интерес, тъй като с
настъпването на съответните правопрекратителни основания ищецът по силата на
закона вече не дължи издръжка и този именно отрицателен факт не е законово
предвиден да бъде установяван със сила на пресъдено нещо. Исковата молба е
концентрирана основно върху факта, че ответникът, в чиято полза е присъдена с влязло
в сила решение издръжка до завършване на средно образование, вече е завършил
средното си образование, поради което нему не се дължи издръжка при отпадане на
основанието, за което е изрично присъдена.
Защитата срещу незаконосъобразно принудително изпълнение се реализира и
чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител, както и искове за обезвреда от
действията на съдебния изпълнител, ако тези действия са незаконосъобразни,
съответно кондикционни претенции, ако ищецът твърди, че недължимо му е удържана
сума в съответен размер.
Предвид изложеното, неоснователна е и молбата за обезпечение, обективирана в
уточнителна молба от 27.10.2023 г. на Е. Р., на предявен недопустим иск.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА искова молба на Е. Р. срещу Д. Т..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за обезпечение, обективирана в уточнителна
молба от 27.10.2023 г. на Е. Р..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3