№ 578
гр. Сливен, 17.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500438 по описа за 2022 година
Поизводството е образувано по частна жалба против определение за
прекратяване на производство и връщане на искова молба поради
неотстраняване на нередовности и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.
Частните жалбоподатели твърдят, че определението е
незаконосъобразно и неправилно и развиват детайлни съображения в тази
насока. Молят за отмяната му и постановяване продължаване на
съдопроизводствените действия.
Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от
процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е и основателна, с оглед което следва
да бъде уважена.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е констатирал,
че ищците не са изпълнили конкретни указания за отстраняване на
нередовности на исковата молба, дадени им с разпореждане от 15.08.2022г.,
поради което е върнал исковата молба и е прекратил образуваното по нея
производсво.
С разпореждане № 8192 от 15.08.22г. СлРС е оставил без движение
исковата молба като нередовна и е указал на ищците в едноседмичен срок да
посочат цена на иска за всяка една вещ, да посочат цена на иска на
1
останалите искове, да уточнят евентуалния иск спрямо кой главен се
отнася, да внесат дължимата д.т. в размер на 4% от цената на всеки иск,
но не по-малко от 50 лв. за всеки, да представят преписи от исковата молба
за ответника и пълномощно за процесуално представителство.
Съобщението е получено на 02.09.22г. – събота - от пълномощника на
ищците /представено е надлежно пълномощно/, на 09.09.22г. – събота – по
пощата в СлРС е постъпила писмена молба, подадена от ищците чрез
техния процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, с
която се представят поправена искова молба с препис за връчване,
квитанция за внесена д.т. от 4 000 лв. и пълномощни. В поправената искова
молба са изброени в 91 пункта виндицираните вещи, посочени са цените на
част от тях и обща цена - 64 818, 71 лв. За вещите по 10 от пунктовете
няма посочена цена. Описани са обстоятелствата, от които ищците
черпят основание на претенциите си и са заявени петитуми.
Първостепенният съд е счел, че в поправената искова молба не се
съдържа цената на всяка една вещ поотделно, освен това е посочил, че при
д.т. от минимум 50 лв. за всеки отделен ревандикационен иск за всяка вещ,
дължимата държавна такса би надвишавала внесената такава от 4 000 лв.
Освен това е приел, че непосочването на тези цени го затруднява да
определи действителния размер на общо дължимата държавна такса, а и
такава не била внесена за другите два предявени иска – за мораторна лихва
и за обезщетение за неоснователно обогатяване.
Настоящият въззивен състав намира определението за
незаконосъобразно и неправилно.
На първо място, указанията, дадени в разпореждането от 15.08.22г. не
са конкретни, а общи – да се внесе д.т. в размер на 4% върху цената на всеки
иск, но не по-малко от 50 лв. Ищците са внесли сума от 4 000 лв., която
съдът счита за недостатъчна, без сам да е посочил размер на дължимата,
според него, такса. Доколкото той е поискал със същото разпореждане да
се посочи цената на всеки иск /касателно всяка вещ поотделно/, а от 91 бр.
вещи само 10 нямат посочена цена, то производството не може да бъде
прекратено и исковата молба - върната за всички вещи – щом съдът е счел,
че са предявени 91 ревандикационни иска, то аргументът му за нередовност
във връзка с непосочване на цена и невнасяне на д.т. не може да се отнесе и
2
към исковете, за които тези указания са спазени. Кои точно са те, е
станало невъзможно да се прецени именно поради неточните и общи
указания на съда. А щом определянето на дължимата д.т. е обусловено от
посочването на цената на исковете – то разпореждането за внасянето й е
преждевременно, тъй като не съдържа конкретно указание, което да се
счете за неизпълнено. След като ищците се затрудняват да определят
цената на част от исковете си, а съдът изисква внасяне на държавна такса
за тях, той следва, по реда на чл. 70 от ГПК, да определи цената на всеки
иск и тогава да укаже точния размер на държавната такса, която се
дължи. Едва след неизпълнение на такива конкретни указания, може да се
приеме, че е налице нередовна отчасти искова молба и да се приложи
разпоредбата на чл. 129 ал. 4 от ГПК само спрямо тези искове, за които
нередовностите не са отстранени в срок.
Поради това определението следва да бъде отменено, а делото –
върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2395 от 16.09.2022 г. по гр. д. №
20222230103497 по описа за 2022г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА гр. д. № 20222230103497 по описа за 2022г. на СлРС на районен
съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4