№ 137883
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20231110145786 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх.№ 230458/15.08.2023 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, и законна лихва за
забава, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради
нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради противоречие със
закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за
изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая се претендират
вземания по договор за паричен заем, поради което длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
По отношение на претендираната неустойка за неизпълнение на задължение за
представяне на обезпечение: Същата представлява по своя характер неустойка за забавено
плащане. Това е така, защото предоставянето на обезпечение не представлява условие за
отпускане на кредита, т.е. същият не е възникнал като обезпечен, нито е свързано с
договорено от страните изменение на условията по кредита. След като кредиторът е приел
да отпусне кредита при определените в договора условия, без изпълнението на насрещното
задължение за плащане да е гарантирано с поръчителство или друг вид обезпечение, липсата
на такова обезпечение в един последващ момент, не води до каквато и да било промяна в
правната сфера на кредитора по необезпечения кредит, която да обосновава начисляването
на компенсаторната неустойка. Така посочената клауза противоречи на императивната
норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на такси за извънсъдебно
събиране на кредита също е неравноправна, тъй като преследва забранена от закона цел да
се присъди още едно обезщетение за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено
в договора и това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на
разглеждане по делото. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е
в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече
1
нищожността. Отделно от това, съдът приема, че уговорените такси за събиране на
просрочени задължения не са за допълнителни услуги по договора за кредит.
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване
на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът
приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 230458/15.08.2023 г. в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение за сумата 210,60лева (двеста и десет лева и 60 стотинки),
представляваща неплатени дължими такси, 318,16лева (триста и осемнадесет лева и 16
стотинки), представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит 325566.
Разпореждането може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на пълномощника на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2