№ 5438
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2972 от 04.04.2022 г. по гр. д. № 47212/2021 г. на СРС, 179 с - в
Агенция „Пътна инфраструктура", с ЕИК **** е осъдена да заплати на „Л.и." АД, ЕИК
****, по искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД сумата от 356, 80 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер 0000-1261-17-
253192 за ПТП, настъпило на 25.07.2017 г. на Северна тангента на околовръстен път на
гр. София, в района около 200м. преди ул. васил Левски с посока на движение гр. Нови
искър - с. Мрамор, в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на
служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането
на републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва върху сумата от
30.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 625 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 75 лв. - разноски в
заповедното производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника АПИ, чрез
представителя му, в която излага множество доводи, че е незаконосъобразно
постановено, необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че протокола за ПТП е непълен
и противоречив. В него липсва пълно и точно описание на механизма на
произшествието. В жалбата се обсъжда подробно съдържанието на протокола, като се
поддържа, че не е подписан от представител на ответника, за се ползва с материална
доказателствена сила срещу него. Неправилно съдът е кредитирал частни
свидетелстващи документи. Излага съображения, че не е установено, че
произшествието е настъпило по описания от ищеца начин, нито скоростта, с която се е
1
движило МПС и дали тя е съобразена с пътните условия. Механизмът на
произшествието и причинната връзка на вредите с него не може да се установи
категорично и от САТЕ, която се основава само на твърденията на ищеца относно
настъпване на ПТП. Неправилен е извода на СРС за наличие на покрит риск, като се
поддържа, че застрахователната полица не установява основанието за заплащане на
обезщетение. В обобщение ответникът поддържа, че неоснователно СРС е приел, че са
налице предпоставките за ангажиране на регресната му отговорност, като не е
осъществен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. По тези и множество други
съображения, моли да се отмени решението и да се отхвърли иска изцяло. Претендира
разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Въззиваемата страна - ищецът ЗК „Л.и.“ АД, чрез представителят си, оспорва
жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е
правилно, мотивирано и законосъобразно. В съответствие със събраните доказателства
СРС е приел, че АПИ е отговорна за поддръжката на процесния участък от пътната
мрежа, в който е реализирано произшествието, като виновното бездействие на нейните
служители е довело до настъпване на вредоносния резултат. Обосновано СРС е приел,
че вредите са в пряка причинна връзка с ПТП. Поддържа, че ПТП е посетено на място
от органите на Пътна полиция и в протокола са отразени непосредствено възприетите
от тях факти около настъпването на произшествието. Моли да се остави жалбата без
уважение, като се потвърди решението на СРС. Претендира разноски по делото
съгласно списък, в това число за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното:
В рамките на проверката си по чл. 269 ГПК, съдът следва да направи преценка
на валидността и допустимостта на решението в обжалвана част. По
законосъобразността му е обвързан с доводите изложени във въззивната жалба, като
следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.
Решението е валидно постановено, но е недопустимо.
Според доказателствата по делото, приложеното заповедно производство по ч.
гр. д. № 38076/2021 г. на СРС, 179 с-в, съдържанието на исковата молба, както и
доклада на съда по чл. 146 ГПК, производството пред първата инстанция е било
заведено по реда на чл. 422 ГПК - след издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 14.07.2021 г. за заплащане от ответника на сумата от 356, 80 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при
ищеца под номер 0000-1261-17-253192 за ПТП, настъпило на 25.07.2017 г. на Северна
тангента на околовръстен път на гр. София, в района около 200 м. преди ул. Васил
Левски с посока на движение гр. Нови искър - с. Мрамор, ведно със законната лихва
върху сумата от 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски по делото.
СРС е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че са налице
предпоставките по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за ангажиране
регресната отговорност на ответника АПИ за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, но е постановил осъдителен диспозитив по иска.
Следователно, както от мотивите на решението, така и от произнасянето на съда в
диспозитива на решението следва извод, че СРС се е произнесъл на различно от
заявеното от ищеца правно основание на претенцията.
2
При тези констатации въззивният състав приема, че обжалваното решение е
недопустимо, понеже първоинстанционният съд е произнесъл по осъдителен иск по чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, какъвто не е предявен в исковата молба.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът изрично е посочил, че
предявява иск по повод на подадено от ответника възражение по реда на чл. 414 ГПК,
за да установи съществуването на паричното вземане, за което е издадена оспорената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съобразно изложените твърдения, в петитума
на исковата молба е формулирано искане съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му в
посочения в заповедта за изпълнение размер. Обстоятелствената част и петитума на
исковата молба обосновават извод, че ищецът е сезирал съда с положителен
установителен иск, предявен по реда и при предпоставките на чл. 422 ГПК, за
установяване спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковата молба, която определя
пределите на търсената съдебна защита, не съдържа петитум на осъдителен иск,
какъвто би бил и недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор
заповед за изпълнение. Трайна, последователна и непротиворечива е практика на
съдилищата по въпроса за характера на иска предявен за доказване съществуването на
вземане въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Като се е произнесъл по осъдителен иск, какъвто не е въведен като предмет на
делото, СРС е постановил недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 270, ал. 3, предл.
3 ГПК. Произнасянето по непредявен иск противоречи на един от основните принципи
в гражданския процес - този за диспозитивното начало.
Поради изложеното в съвкупност, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК,
обжалваното решение следва да се обезсили, като недопустимо постановено, а делото
да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по
действително предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
При новото разглеждане на делото, съобразно неговия изход и правилата на чл.
78 ГПК и т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе
и по отговорността на страните за разноски в исковото и заповедното производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, решение № 2972 от
04.04.2022 г. по гр. д. № 47212/2021 г. на СРС, 179 с - в.
ВРЪЩА делото на друг състав на СРС за произнасяне съобразно мотивите.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4