Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 5662 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 12947 от 15.01.2020 г., постановено по гр.
д. № 73909 по описа за 2018 г. на СРС, 88 състав, е признато за
установено по предявените отрицателни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, че ищците: И.Д. В.-Н., Ц.Л.Н. и П.Л.Н., не дължат на
ответника по тези искове „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 117.53 лв. – главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г. по партида за
абонатен № 217108 /в качеството им на наследници на починалия в хода на производството
Л.Н.Н./, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер.
Недоволен от постановеното
решение в частта, с която исковете са отхвърлени, останали ищците, предвид
което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК депозирали въззивна жалба срещу тази част на съдебния акт. В жалбата
се излагат бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт. Оспорват се изводите на решаващия състав, че за
ответника по исковете възникнало правото да коригира сметката на абоната с нова
изравнителна сметка. Навеждат се оплаквания и по отношение дейността на съда по
разпределение на отговорността за разноски – СРС следвало да уважи исковете и
да присъди на ищците разноски в цялост.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба от страна на ответника по исковете „Т.С.“ ЕАД, с който
жалбата се оспорва. Поддържа се, че решението на районния съд е правилно и обосновано,
а от страна на ищеца е доказано основанието за начисляване на сумата по
корекцията. Заявено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и
за присъждане от страна на въззивния съд на юрисконсултско възнаграждение за
тази фаза на производството.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предмет на
въззивното производство са отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК в частта, с която същите са отхвърлени с решението на СРС за
разликата над уважения до пълния предявен размер. За пълнота на изложението тук
е мястото да се посочи, че от страна на ответника в преклузивния срок за това е
бил предявен и прието за съвместно разглеждане насрещен осъдителен иск с
предмет исковата сума, като с решението на първия съд този иск е отхвърлен,
т.е. отречена е основателността на предявената претенция поради своевременно
релевирано от страна на ответниците по осъдителния иск възражение за погасяване
на вземането по давност. В тази част решението не е обжалвано от страна на
ищеца по насрещния иск, с оглед което е влязло в сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната от
ищците по отрицателните установителни искове част. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
По същество,
въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно, обосновано и съответства
на приложимите материален и процесуален закон, като съображенията за това са
следните:
С оглед правната
квалификация на предявените искове правилно и изчерпателно районният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните по спора, като е приел, че
по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по
същия е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и праводателя на ищците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за насрещната страна по
правоотношението е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В настоящия случай
ищците извеждат съдебно предявените си субективни права при твърдения, че за
доставчикът на топлинни услуги не е възникнало право да начисли суми по
корекция и да издаде процесната фактура, със съставянето на която от ищците се
претендира заплащането на процесната сума.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател с вещно право на
ползване или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за битови нужди, т.е. лице, което ползва топлоснабдения
недвижим имот въз основа на вещно или облигационно право на ползване и купува
топлинна енергия за нуждите на домакинството си.
При проследяване
на процесуалното развитие на производството пред първата инстанция следва да се
приеме, че между страните не е било спорно обстоятелството за наличието на
договорно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди на адреса на процесния имот през исковия период.
Ето защо верен е
изводът на първостепенния съд, че ищецът, респективно неговите правоприемници,
конституирани по реда на чл. 227 ГПК, като страни в производството, са страна
по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди и
са задължени за заплащането на цената потребените на адреса на имота услуги.
На следващо място
по делото е установено, а това не е оспорено и от страните, че сградата, в която
се намира процесният недвижим имот е топлоснабдена, като за това обстоятелство
също са приети писмени доказателства по делото.
Следва да се даде
отговор на въпроса дали е налице основание за начисляване на претендираната от
ответника по отрицателните установителни искове, т.е. налице ли са доставени от
страна на дружеството услуги, респективно каква е тяхната цена, както и дали
цената на ползвани от потребителя услуги може да бъде начислена и претендирана
по реда на корекция на издадена вече фактура поради допусната от доставчика
грешка при първоначалното начисляване на сумите.
За изясняване на
посочените въпроси, по делото е изслушано заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството на топлинна
енергия за абонатната се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от
средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция.
Топломерът се отчита от служители на „Т.С.“ ЕАД
в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с
който се снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца.
Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16-334/16.04.2007 г. през целия исков
период са отчислявани за сметка на ответника технологични разходи, като са отчислявани
от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите. През
процесния период е извършен главен отчет, като на база констатациите от
последния са изготвени изравнителни сметки. В процесното жилище е имало
монтирани 3 отоплителни тела и съответно 3 монтирани топлоразпределители. В
имота има щранг лира в банята, за която е начислявана служебно енергия.
Съгласно заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем по
проект 156 куб.м., на базата на който се разпределя енергията, отдадена от
сградната инсталация съгласно наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото
количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено
пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. На база направените
изчисления вещото лице е стигнало до заключение, че дължимата от ищците сума за
периода след извършеното изравняване е в размер на 643,48 лева.
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в хода на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд, непогасеният остатък от задълженията на
ищците за процесния период възлиза на сумата от 449,15 лева.
Ето защо и
настоящият състав на съда приема, че правилно с решението СРС е уважил иска за
разликата над посочената сума /449,15 лева/ до общия предявен размер от 566,68
лева, доколкото ответникът, в съответствие с носената от последния
доказателствена тежест, е установил по делото основанието същата да бъде
начислена и фактурирана, макар и с допълнителна фактура, поради допусната
първоначално /след извършване на главния отчет/ грешка в пресмятането. Това
основание е именно наличието на договорна връзка между страните, както и цената
на реално доставено на ищците количество топлинни услуги на адреса на процесния
имот.
В допълнение на
горното следва да се посочи, че в случая се касае за договор за
покупко-продажба на топлинна енергия, който се сключва по занятие от крайния
снабдител с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали
последният е физическо лице и използва доставената ел. енергия за лично потребление,
или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни
двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба
/чл. 183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба / чл. 318 и сл. ТЗ/. Следователно правното действие на тези договори попада под приложното поле
на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са
възникнали или между търговец и физическо лице-нетърговец и за тях следва да се
прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ, или между търговци,
като за тях приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за търговска
продажба.
И при двете
правоотношения за крайния снабдител с топлиннаФ енергия се пораждат две основни
задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките
количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да извърши
доставката на топлинна енергия на крайния клиент/, а за купувача /краен клиент
на топлинна енергия/ - да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите
/арг. чл. 110, ал. 2 ЗС.
Тъй като договорът
за продажба представлява консенсуална двустранна правна сделка, при неговото
сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните и в този смисъл, предаването на вещите, предмет на
договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически
състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. По силата
на чл. 200, ал. 2 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго, т. е. за да възникне изискуемостта на
задължението за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
задължението си да предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната
цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК действително доставеното количество енергия за минал период. Ето
защо неправилното първоначално фактуриране на реално доставена топлинна
енергия, поражда за доставчика право, съответстващо на паричното му притезание за
продажната цена на действително, реално доставено количество топлинна енергия
през съответния период, за който е начислена /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/.
Следователно не е недопустимо това да стане чрез издаването на последваща
фактура, отразяваща действителното количество доставена топлоенергия и нейната
стойност.
С исковата молба и
до приключване на първото по делото съдебно заседание /с оглед правилото на чл.
214 ГПК/ ищците не са навели друго основание на предявения иск
/напр.погасителна давност/. Ето защо правилно СРС е приел с оглед събраните в
хода на производството доказателства, че претенцията им е основателна до
уважения с решението размер.
Доколкото изводите
на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези на СРС по отношение на
частта от исковете, предмет на второинстанционното производство, въззивната
жалба е неоснователна, а решението следва да се потвърди в обжалваната от ищците
част като правилно и постановено в съответствие с приложимия материален закон. В
останалата част първоинстанционнното решение, като необжалвано, е влязло в
сила.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди и в частта за разноските.
Доколкото въззивната
жалба е неоснователна, то разноски за въззивното производство се следват само
на въззиваемата страна. Искане в тази връзка е своевременно заявено, като във
въззивното производство е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата
е оспорена. От страна на въззиваемия е подадена и молба във връзка с
провеждането на открито съдебно заседание пред въззивния съд. Ето защо и
доколкото участието на страните в гражданските производства не е задължително, въззивният
съд намира, че ответникът по жалбата има право на разноски, като на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя юрисконсулстко възнаграждение за настоящото
производство в размер на 50 лева. Сума в посочения размер следва да се възложи
в тежест на въззивниците.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12947 от 15.01.2020 г., постановено по гр.
д. № 73909 по описа за 2018 г. на СРС, 88 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените отрицателни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ищците И.Д.
В.-Н., Ц.Л.Н. и П.Л.Н. /в качеството им на наследници на починалия в хода
на производството Л.Н.Н./ не дължат на ответника по тези искове „Т.С.“ ЕАД
сумата над уважения с решението размер от 117.53 лв. – главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г. по партида за абонатен
№ 217108 / до пълния им предявен размер.
ОСЪЖДА И.Д. В.-Н., ЕГН **********, Ц.Л.Н., ЕГН **********,
и П.Л.Н., ЕГН **********, да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК
сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Първоинстанционното
решение в частта, с която предявените от И.Д. В.-Н., ЕГН **********, Ц.Л.Н.,
ЕГН **********, и П.Л.Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, са уважени за сумата от 117,53 лева, както и в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД насрещен иск с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ за осъждане на ответниците да заплатят всеки от тях по 1/3
част от сумата от 566.68 лв.– главница, представляваща стойността на доставена
и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г., е влязло
в сила като необжалвано.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.