РЕШЕНИЕ
№326
гр. П., 03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание
на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Росица Василева
при секретаря Галина Младенова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева в.гр.д № 502 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 540 от 22.04.2019г., постановено по гр.д. № 907/2019г. по описа на
Районен съд-П. е уважен предявеният от Г.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** против „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.А.“ №19А,
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата в размер
на 6660,00 лв., представляваща неизплатени възнаграждения по консултантски
договор от 03.01.2012г. за консултации по клинични пътеки от лекар със
специалност „Кардиология“, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба - 26.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Ответното
дружество „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ ООД е осъдено да заплати на ищеца Г.С. сумата в размер
на 700,00 лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сумата в размер на 270,74 лв. - разноски за държавна
такса.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от въззивника „МБАЛ-ЕСКУЛАП“
ООД, чрез адв. Л.Б.-ПзАк, в която се иска неговата отмяна. Въззивникът твърди,
че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и необоснован, като развива
подробни съображения в тази насока. Поддържа, че представеният от ищеца
консултантски договор е недействителен, тъй като е привиден. Моли съдът да се
произнесе преюдициално по възражението за недействителност на процесния
консултантски договор. Сключен е вместо трудов договор, но постигнатото между
страните съгласие не е в писмена форма, която е условие за действителност на трудовия
договор, и съглашението не е подписано от страни, разполагащи с необходимата
представителна власт, поради което не е налице и валидно трудово
правоотношение, от което да произтичат последици за ответното дружество. Излага,
че правната квалификация на предявения главен иск е по чл. 79, ал.1 във вр. чл.
266, ал. 1 от ЗЗД-осъдителен иск за заплащане на възнаграждение по
консултантски договор, а на акцесорното вземане за лихви за забава по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД-осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неизпълнение на
парично задължение. Заявява, че не е известно наличието на обратно писмо, но
имало начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК, а
именно представения от ищеца Анекс към договор № 13/РД-29-419/01.03.2012г. за
оказване на болнична медицинска помощ от МБАЛ. Въззивникът твърди, че ищецът Г.С.
не е ангажирал никакви доказателства за добросъвестното изпълнение на
осъществяваната от него работа, включително и относно обема й, независимо, че в
негова тежест било да докаже тези факти. Заявява, че в случай, че съдът приеме,
че е налице валидно правоотношение, то претендираните суми по предявените
искове са неправилно определени. Пред първоинстанционния съд не били ангажирани
доказателства, които да обуславят възникнало за въззивника – ответното
дружество задължение за заплащане на търсените суми, представляващи
възнаграждение за извършени консултации. Поддържа, че пред първоинстанционния
съд не са събрани годни доказателства, които да доказват по безспорен начин
наличието на твърдения договор, изпълнението му, съответно приемането на
работата от ответното дружество, както и неизпълнението на евентуално
възникналото задължение за заплащането им. Претендира разноски.
Въззиваемият - ищецът Г.С.С. не е подал
отговор на въззивната жалба. По делото е постъпила молба с вх. №
8136/19.09.2019г. от въззиваемия, чрез адв. Г.П.-ПзАК, в която оспорва
основателността на въззивната жалба, сочи, че няма нови доказателствени искания
и претендира разноски.
Въззивникът „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ ООД, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание пред
въззивната инстанция.
Въззиваемият, редовно призован, не се
явява и не се представлява от процесуален представител в
съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че между ищецът д-р Г.С. и ответното дружество „МБАЛ-ЕСКУЛАП“
ООД е бил сключен консултантски договор от 03.01.2012г. за консултации по клинични
пътеки от лекар със специалност „Кардиология“. Според уговореното в договора
консултациите следвало да бъдат предоставени по правилата на НЗОК, като била
уговорена цена от 18,00 лв. за всяка отделна консултация. С Анекс №
10/08.08.2012г. към Договор № 13/РД-29-419/01.03.2012г. за оказване на болнична
медицинска помощ от МБАЛ, сключен между НЗОК, като възложител и „МБАЛ-ЕСКУЛАП“
ООД, като изпълнител, ищецът бил заявен и приет като специалист със специалност
„Вътрешни болести“ и „Кардиология“ в списъка от специалисти за изпълнение на
клиничните пътеки от ответника, по които лечебното заведение оказва болнична
лекарска помощ. До месец август на 2016г. отношенията между страните по
консултантския договор били коректни, след което ответното дружество започнало
да плаща на ищеца само частично за предоставените медицински консултации, като
от месец декември на 2017г. ответното дружество спряло изцяло да изпълнява
задълженията си по заплащане на извършените медицински услуги от страна на
ищеца. Поради това на 21.01.2019г. ищецът прекратил договора като към тази дата
задължението на ответното дружество към ищеца възлизало на 6660,00 лв., формирано
по следния начин: за периода месец август 2016г. – месец декември 2016г.,
включително, били извършени 148 бр. консултации на стойност 2664.00 лв., от
които били платени 800,00 лв., като неизплатения остатък бил в размер на 1864,00
лв.; за периода месец януари 2017г.-месец април 2017г., включително, били
извършени 66 бр. консултации на стойност 1188,00 лв., от които били платени 600,00
лв., като останал неизплатен остатък от 588,00 лв., а общо дължимата сума била
в размер на 2452,00 лв.; за периода месец май 2017г. – месец юни 2017г. били
извършени 32 бр. консултации на стойност
576,00 лв., като били платени 1000,00 лв., с които било погасено задължението
от 576,00 лв. и било извършено частично плащане на общото неизплатено
задължение в размер на 2028,00 лв.; за периода месец юли 2017г. – месец ноември
2017г., включително, били предоставени
108 бр. консултации на стойност 1944,00 лв., като били платени 1776,00 лв. и
останал неизплатен остатък за периода в размер на 168,00 лв. Плащането в размер
на 1776,00 лв. било последното плащане по консултантския договор, а общият неизплатен
остатък бил в размер на 2196,00 лв. Ищецът сочи се, че за периода месец
декември 2017г. – месец януари 2019г., включително извършил общо 248 бр.
консултации на стойност от 4464,00 лв. като общият размер на неизплатеното задължение
бил в размер на исковата сума от 6660,00 лв. Моли съда да постанови решение, с
което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 6660,00
лв., представляваща неизплатени възнаграждения по консултантски договор от
03.01.2012г. за консултации по клинични пътеки от лекар със специалност
„Кардиология“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането. Претендира
разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, с който се оспорва основателността на предявения иск. Релевираните в писмения отговор доводи и възражения по
същество са идентични с наведените такива във въззивната жалба.
Твърди се, че процесният консултантски договор е недействителен, тъй като е
привиден, сключен е вместо трудов договор, но съгласието между страните не е в
писмена форма, която е условие за действителност на трудовия договор, и не е
постигнато от страни, разполагащи с необходимата представителна власт, поради
което не е налице и валидно трудово правоотношение, от което да произтичат
последици за ответното дружество. Излагат се съображения, че са предявени две
искови претенции, едната от които с правна квалификация по чл. 79, ал.1 във вр.
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, а другата - по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Посочва се, че по
делото не е известно наличието на обратно писмо, но има начало на писмено
доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК, а именно представения от
ищеца Анекс към договор № 13/РД-29-419/01.03.2012г. за оказване на болнична
медицинска помощ от МБАЛ, за привидността на консултантския договор, тъй като
целта била сключване на трудов договор и постигането на трудовоправен резултат.
Твърди се, че ищецът Г.С. не е ангажирал никакви доказателства за добросъвестното
изпълнение на осъществяваната от него работа, включително и относно обема й,
независимо, че в негова тежест било да докаже тези факти. Заявява, че в случай, че съдът приеме,
че е налице валидно правоотношение, то претендираните суми по предявените
искове са неправилно определени. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представения по делото Консултантски договор от 03.01.2012г. се установява, че между
ответното дружество „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ ООД, в качеството на възложител и ищецът д-р
Г.С., в качеството на изпълнител-консултант е възникнало облигационно
правоотношение, съгласно което ищецът се е задължил да консултира възложителя
по клинични пътеки, изискващи консултантска дейност от лекар със специалност
„Кардиология“. Уговорено е било консултациите да бъдат предоставени според изискванията
на НЗОК, като възложителят е поел задължение да изплати на изпълнителя
възнаграждение в размер на 18,00 лв. за всяка извършена консултация. Договорът
е безсрочен. В чл. 9 от него е договорено, че всяка от страните има право да
развали договора, ако насрещната страна виновно не изпълнява свое задължение по
него.
Видно от
Анекс №10/08.08.2012г. към Договор № 13/РД-29-419/01.03.2012г. за оказване на
болнична медицинска помощ от МБАЛ, сключен между НЗОК, представлявана от
директора на РЗОК П.-А.Ш., като възложител и ответното дружество „МБАЛ-ЕСКУЛАП“
ООД, като изпълнител, считано от 23.07.2012г. в Приложение № 1 „Списък на
специалистите, оказващи медицинска помощ по клинични пътеки“ към Договор №
13/РД-29-419/01.03.2012г. е вписан ищецът д-р Г.С. като консултант по
„Кардиология“ по цитираните в анекса клинични пътеки.
По делото
не са представени други релевантни за спора доказателства.
За да
постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че от представените
писмени доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото по сключения консултантски
договор от 03.01.2012г., както и че ответното дружество дължи на ищеца претендираната искова сума в размер на
6660,00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по процесния
консултантски договор. Посочил е, че предвид липсата на каквито и да е
доказателства, наведените в отговора на исковата молба от ответното дружество
твърдения са изцяло неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
По делото е установено, че между ищеца Г.С. и ответното дружество „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ ООД е възникнало облигационно
правоотношение по силата на сключения между тях консултантски договор от
03.01.2012г.
Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден в
закона като вид правна сделка. По силата на този договор изпълнителят поема
задължение да извърши конкретни действия, като проучвателна дейност за
възложителя, предоставяне на съвети, изготвяне на проекти, планове, договори и др.,
срещу дължимо от поръчващия възнаграждение. Престацията се определя по волята
на договарящите, като изпълнението се изразява в предоставяне на резултата от
труда на консултанта. В този смисъл и съобразно практиката на ВКС (Решение
№12/31.05.2013г. по т.д. №239/2012г. на ВКС, І т.о, постановено по реда на чл.
290 от ГПК) договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка, който
може да има за предмет резултати както на физически, така и на умствен труд.
При договора за консултантски услуги водещо значение е отдадено на
интелектуалните усилия на изпълнителя, но е възможно и обединяването им със
задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт.
Правната уредба на договора за изработка е в чл. 258-чл.
269 от ЗЗД. По своята правна същност договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя-ищец
са породени две основни облигаторни задължения – да извърши съобразно поръчката
в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде
работата на възложителя, а за възложителя – да приеме (одобри) извършената
работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Процесният консултантски договор е за
продължително изпълнение.
Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 от ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на
изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно,
приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от
изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата
съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се
даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия
да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно
изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата
се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал.
3 ЗЗД необорима презумпция.
В предмета на въззивното разглеждане на настоящото дело е
именно претенцията на ищеца, предявена на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266,
ал.1 от ЗЗД, за сумата от 6600,00 лв., представляваща дължимо възнаграждение по
процесния договор за консултантски услуги от 03.01.2012г. В аспекта на цитираните
норми ищецът следва да докаже, че е изпълнил задълженията си по консултантския
договор да извърши възложената му работа - че към момента на прекратяване на
договора от негова страна са били извършени консултантски услуги, кои са тези
услуги и какво е договореното за тях възнаграждение, както и приемането на
работата от възложителя - че извършените услуги са приети от ответното
дружество. Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК тежестта да докаже положителния правопогасяващ факт на изпълнение на
задължението за заплащане на възнаграждение за изработеното-услугата лежи върху
ответника.
Окръжен съд-П. намира, че за изправността на ищеца-изпълнител
по договора за консултантски услуги, не са представени каквито и да е
доказателства. Както се посочи по-горе, съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД, задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за
изпълнената работа възниква след приемането й. Приемането на извършената работа
обхваща както едно фактическо действие – разместване на фактическата власт
върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно
действие – признание, че то напълно съответства на възложеното с договора,
което всъщност е израз на одобряването му.
По делото
не е представено нито едно доказателство за извършени консултации от страна на
ищеца по силата на процесния консултантски договор, нито резултатите от извършената консултантска
дейност, за да може да се направи извод, че работата е извършена и приета, при
което възложителят да дължи заплащане на възнаграждението за тази работа. До края на съдебното дирене и пред настоящата съдебна
инстанция въззиваемият-ищец не е навел доказателствени искания, установяващи
осъществяването в обективната действителност на материалните предпоставки, при
проявлението на които би възникнало притезателното облигационно право за
заплащане в негова полза на исковата сума в размер на 6660,00 лв.
Всяка страна е длъжна да докаже при
условията на пълно и главно фактите и материалните възражения, въз основа на
които извлича за себе си благоприятни правни последици, като съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес –
при неустановяване на тези правнорелевантни обстоятелства, съдът е длъжен да
приеме недоказания факт за неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
От изложените по-горе съображения следва, че не е налице
доказано изпълнение на възложената работа – реално извършени консултации, нито
предаване на резултата от работата и приемането му от възложителя, за да
възникне задължение за последния да заплати уговореното възнаграждение.
По отношение на релевираните във въззивната жалба
възражения, настоящата съдебна инстанция намира следното:
Неоснователно е инвокираното от въззивника възражение за недействителност на
консултантския договор, поради обстоятелството, че е привиден и е сключен
вместо трудов договор от лице без необходимата представителна власт. При
тълкуването им, клаузите на сключения между страните консултантски договор, не навеждат на
правоотношения по трудов договор, каквито твърдения навежда въззивникът.
Предмет на трудовия договор е престирането на работна сила, при което
работникът или служителят се поставя изцяло на разположение на работодателя в
рамките на определено работно време и на определено работно място, за да
изпълнява трудови функции, произтичащи от заеманата длъжност, съобразно
длъжностната му характеристика, срещу което получава предварително уговорено
месечно трудово възнаграждение в определен основен и допълнителен размер, но не
по-малко от минималната работна заплата за страната (чл. 245, ал. 1 от КТ), докато при договора за изработка се
престира трудов резултат - изпълнителят се задължава да предаде на възложителя
крайния резултат от извършването на определена дейност срещу възнаграждение за
приетата работа, т.е. след предаване и приемане на резултата. Процесният
консултантски договор е сключен в писмена форма, но не съдържа уговорки за
задължителни елементи на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 66, ал.1 от КТ, като място на работа, размер на платен годишен отпуск, срок на предизвестие
за страните при прекратяването му, основно и допълнително месечно трудово
възнаграждение с постоянен характер, продължителност на работния ден или
седмица. Възнаграждението за изпълнителя по консултанския договор е уговорено
типично като при договор за изработка-заплащане по единични цени за извършена
консултация. Липсват клаузи, сочещи на отношения на зависимост и подчиненост на
изпълнителя спрямо възложителя и спрямо установен от поръчващия ред, трудова
дисциплина и издавани нареждания, както при отношенията между работник и
работодател. Не може да бъде споделено възражението на ответното дружество, че
процесният консултантски договор е сключен от негово име от лице без
необходимата представителна власт. След
извършена служебна проверка в Търговския регистър въззивният съд установи, че
към датата на сключване на договора – 03.01.2012г. управител на ответното
дружество е бил лицето Е.И.Т., който именно е представлявал дружеството при
подписване на процесния консултантски договор.
Неоснователно е възражението за привидност на
консултанския договор, поради наличието
на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК, а
именно представения от ищеца Анекс към Договор
№ 13/РД-29-419/01.03.2012г. за оказване на болнична медицинска помощ от МБАЛ,
че страните са целели сключване на трудов договор за постигане на трудовоправен
резултат. Доказателствената тежест за
разкриване на симулацията е за този, които я твърди – в случая ответното дружество.
Без обратно писмо или начало на писмено доказателство, страна по сделка не може
да разкрие симулация. В конкретния случай самият въззивник посочва, че не е
известно обратно писмо за разкриване на симулацията. Що се отнася до Анексът към Договор
№ 13/РД-29-419/01.03.2012г. за оказване на болнична медицинска помощ от МБАЛ,
същият не може да се приеме като начало на писмено доказателство по смисъла на
чл. 165, ал. 2 от ГПК, доколкото страна по него не е ищеца, поради което
въпросният анекс не се явява писмено доказателство, изходящо от другата страна
– в случая ищеца, нито удостоверява негови изявления пред държавен орган, които
да правят вероятно твърдението на въззивника, че изразеното в процесния
консултантски договор съгласие е привидно.
По
изложените съображения наведеното възражение за привидност на консултантския договор остана
недоказано и не може да се обоснове извод, че процесният консултантски договор е
недействителен, привиден и има характеристиките на трудов договор.
Неоснователно се явява и възражението на въззивника, че
ищецът не е доказал неизпълнението на евентуално възникналото за възложителя
задължение за заплащане на извършената по договора за консултански услуги
работа. Както бе посочено по-горе, съгласно правилата на чл. 154 от ГПК, в
тежест на въззивника, а не на въззиваемия-ищеца, е да докаже че е заплатил
договореното възнаграждение по процесния консултански договор.
По отношение на твърдението във въззивната жалба, че е
предявен и осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за неизпълнение на парично задължение, за пълнота на изложението, въззивният
съд намира за необходимо да отбележи, че претендираната законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането е
законна последица от уважаването на иска и не представлява самостоятелен иск за
лихви с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД.
Крайният извод на въззивния съд е, че не е налице
доказано изпълнение на възложената работа от ищеца, нито предаване на
изработеното, поради което не е налице задължение на възложителя на работата за
заплащане на възнаграждение по чл. 266, ал.1 от ГПК. Като е формирал различни
правни изводи първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт в нарушение
на материалния закон.
По изложените съображения въззивната жалба се явява
основателна и първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор, предмет
на въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 273 от ГПК,
право на разноски има въззивникът. Същият е претендирал присъждането на
разноски и е представил доказателства за заплащането на такива за държавна
такса за настоящата съдебна инстанция, поради което в негова полза следва да се
присъдят сторените във въззивното производство разноски за държавна такса в
размер на 133,20 лв.
В конкретния случай спорът произтича от търговска
сделка по чл. 286 от ТЗ – консултантски договор, която е сключена от търговец -
„МБАЛ-ЕСКУЛАП“ ООД във връзка с упражняваното от него занятие. Този характер на
сделката определя делото като търговско. Цената на предявения иск е под
20 000,00 лв., поради което и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК,
обжалваното решение не подлежи на касационен контрол.
Така мотивиран, Окръжен съд-П.
ОТМЕНЯ Решение № 540
от 22.04.2019г., постановено по гр.д. № 907/2019г. по описа на Районен съд-П.,
с което „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „С.А.“ №19А, представлявано от управителя К.Н.Н., е осъдено да
заплати на Г.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 79, ал. 1 във
вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 6660,00 лв., представляваща неизплатени
възнаграждения по консултантски договор от 03.01.2012г. за консултации по
клинични пътеки от лекар със специалност „Кардиология“, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба - 26.02.2019г. до
окончателното плащане на вземането, както и с което ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца разноски по делото - 700,00 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение и 270,74 лв. - за платена държавна такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „С.А.“ №19А, представлявано от управителя К.Н.Н.,
осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 6660,00 лв., представляваща неизплатени
възнаграждения по консултански договор от 03.01.2012г. за консултации по
клинични пътеки от лекар със специалност „Кардиология“, сключен между ищеца Г.С.С.
и ответното дружество „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ ООД, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 26.02.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. чл. 273 от ГПК, да заплати на „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.А.“ №19А, представлявано от
управителя К.Н.Н., сумата в общ размер на 133,20 лв., представляваща разноски за
държавна такса във въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.