№ 1270
гр. София, 26.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110112133 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т******я”
ЕАД против П. Д. П. с ЕГН: ********** за установяване по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК на задължения, за които по ч.гр.д.№ 71179/2021 г. на СРС е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 1 641,21 лв., претендирани
като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. №
353553 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 281,31 лева -
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г., 35,26 лева - цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 13.12.2021 г. до изплащане
на вземането, сумата 7,92 лева - мораторна лихва за период от 31.12.2018 г. до
23.11.2021 г.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които
и за погасяване по давност. Ответникът не признава исковете, поради което, и
както разяснено с доклада на съда, изявлението в Отговора, че ответникът не
оспорва задълженията по размер, не е основание за отхвърляне на искането на
ищеца за назначаване на експертизи, тъй като според разпоредбата на чл. 175
ГПК, заявеното от страната признание на факт следва да се преценява от съда
съобразно събраните доказателства /за разлика от признанието на иска/.
От страна на третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД,
конституиран на страната на ищеца, се представят отчетни документи.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка,
възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти,
сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по
сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на
партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има качеството „клиент“ на ищеца по
повод доставка на топлинна енергия за процесния период като собственик,
което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен поради липсата
на оспорване на представения заедно с исковата молба документ на Списък на
етажните собственици, който съдържа положен подпис на ответника като
собственик на апартамента, за който се твърди топлоснабдяване.
От страна на ответника не са оспорени представените Главни отчети
/които съдържат положен за ответника подпис/ и съответното на тях
заключение на съдебно-техническата експертиза, което установява, че в в
цялата сграда не се ползва топлинна енергия за отопление, а само за битово
горещо водоснабдяване. Поради това дяловото разпределение за имота не
включва такса сградна инсталация и отопление, а само топлинна енергия за
топла вода. От страна на ответника не се твърди да е била заявена
рекламация срещу отчета на показанията на отоплителните уреди, за топла
вода и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото
право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, поради което съдът намира заключението за обосновано и
кредитира направения с него извод, че са спазени нормативните правила и
методика при определяне на задълженията за главница за топлинна енергия
са в размер 1585,75 лв. (техническа грешка на стр. 4 от заключението,
видно от крайния резултат в Таблица 1), което е по-малко от
претендираните от ищеца 1 641,21 лв.).
Като се има предвид, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, следва, че
заявеното от страна на ответника възражение за погасяване по давност е
основателно за прогнозно начислените месечни задължения, за които са били
издавани фактури – за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., общо в
2
размер на 175,30 лв., след намаляване с които крайният дължим от
ответника размер е 1410,45 лв. (1585,75 лв. – 175,30 лв.) , за колкото
главното задължение за топлинна енергия се явява установено, съответно
установителният иск е частично основателно.
Неоснователно е възражението на ответника във връзка с чл. 62 от ЗЗП.
По повод на конкретни оплаквания от български потребители, от страна на
Европейската комисия е разяснено, че правилото на чл. 27 от Директива
2011/83 (съответно на Директива 2005/29/ЕО), което забранява непоръчаните
доставки на стоки или услуги, непоръчани, е неприложимо в случаите на
доставка на топлинна енергия до жилищни блокове с етажна собственост,
защото съгласието на абоната с доставката на топлинна енергия се счита
дадено от момента на придобиване на вещно право в имот с етажна
собственост. Отделно, с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС
се прие, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. §1
от ДР на ЗЗП, като изрично е посочено, че съгласието за доставка и
нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява
„искане“ на услугата по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата
закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за
приложението на §1 от ДР на ЗЗП.
Следва, че главното задължение – за стойност на топлинна енергия, се
установява ЧАСТИЧНО.
Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:
За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1
от Общите условия на „Т******я” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане
към „Т******я” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово
разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед двата отчетни
периода съдът кредитира изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза
заключение, според което за услугата дялово разпределение за двата отчетни
периода дължимата сума е в размер на 35,26 лева.
Следва да се отбележи, че възражението на ответника във връзка с
обстоятелството, дали има действащ договор между етажните собственици и
фирмата за дялово разпределение е несъстоятелно, защото това възражение не
ползва позицията на ответника. Ако се приеме, че няма надлежно сключен
договор за услугата дялово разпределение, то в такъв случай задълженията би
следвало да бъдат в значително по-висок размер, несъответен на
индивидуалното потребление. Ако се приеме, че етажите собственици не са
изпълнили задължението си да сключат договор за извършване на услугата
дялово разпределение, потреблението ще следва да се определи от
3
топлопреносното предприятие (т.е. от „Т******я” ЕАД) по правилата на т. 9
от приложението към Наредбата във връзка с чл. 61, ал. 3 от Наредбата, или
без каквито и да е нормативно установени правила (ако договорът с лицето
по чл. 139б ЗЕ е прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал.
1 и потребителите не са избрали друго лице), което следва по аргумент от чл.
61, ал. 3 за непосочените в тази алинея случаи. Иначе казано, ако съдът
приеме липса на договор за дялово разпределение, то задълженията следва да
бъдат определени, като доставената за сградата топлинна енергия бъде
разпределена между етажните собственици само въз основа отопляемите
обеми на имотите - без оглед на това, какво е реалното индивидуално
потребление, дали отделен имот е с демонтирани радиатори или е с нулево
потребление (защото изготвените отчети за реално потребление няма да могат
да бъдат ползвани). Поради това съдът намира, че сключването на договор с
топлинния счетоводител е установено в достатъчно пълна степен.
По исковете за лихви за забава:
От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация
ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в
сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е
извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на
топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни
сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът
издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното
и действително потребеното количество топлоенергия.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се
издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи
фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ, а както се изясни от
заключението на СТЕ действителното потребление е в по-нисък размер.
Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от
ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане.
Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84,
4
ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не
доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури,
поради което и исковете за лихви са неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията
на ищеца за разноски са частично основателни: за 951,63 лв. (от 1067,06 лв.)
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. П. с ЕГН:
**********, че има парични задължения към „Т******Я” ЕАД с ЕИК
*******, във връзка с топлоснабдяване на имот с аб. № 353553 в размери:
1410,45 лв. - стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за имот
с аб. № 353553 за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането; 35,26 лева - цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 13.12.2021 г. до изплащане
на вземането – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 71179/2021 г.
на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т******Я” ЕАД искове: за главница,
претендирана като топлинна енергия - за разликата над 1410,45 лв. до
пълния претендиран за установяване размер от 1 641,21 лв. и за периода
от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.; за 281,31 лева - мораторна лихва относно
задължението за топлинна енергия и за забава в периода от 15.09.2019 г. до
23.11.2021 г.; за 7,92 лева - мораторна лихва относно задължението за дялово
разпределение и за период от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН: ********** да заплати на „Т******Я” ЕАД
с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 951,63 лв. – съдебни
разноски.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ”
ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т******я” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5