Мотиви:
ЯРП
е предявила обвинение срещу подсъдимия З.Р.С. *** за престъпление по чл. 206
ал.1 НК.
В
първото по делото заседание е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от Н.И.В. срещу подсъдимия за сумата от 500лв. – причинени
имуществени вреди от престъплението.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния
акт.За извършеното престъпление пледира на подсъдимия да се наложи наказание
лишаване от свобода, около минималния предвиден в закона размер, който се
редуцира с една трета , съобразно чл. 58а ал.1 НК. Иска се също прилагане на
института на условното осъждане. Гражданският иск се преценя като основателен и
доказан и се пледира за уважаването му.
Гражданският
ищец В. участва лично в съдебно заседание. Поддържа исковата претенция срещу
подсъдимия и моли за уважаването й от страна на съда.
Подсъдимият
С. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат.
Признава се за виновен по предявеното му обвинение и на осн.
Чл. 371 т.2 НПК признава фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Чрез защитника си изразява становище за доказаност на
обвинението и моли за определяне на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК- пробация – за срок от шест месеца.
Съдът
, след като обсъди самопирзнанието на подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, сътнесено към събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На
20.10.2010г св.В. закупила лек автомобил ВАЗ 2107 с ДК № СН 7983 НН. В началото на м. август 2011г. подсъдимият се
свързал с В. и поискал да види автомобила и ако го хареса- да го закупи. С.
харесал автомобила и на 10.09.2011г се договорил с В. да го закупи за сумата от
500лв. Същият ден В. предоставила владението на автомобила на С., който
следвало да й плати цената в 15 дневен срок, а ако не плати, да върне
автомобила.
Същият
ден – 10.09.2011г С. закарал процесния автомобил в
гр. С. Свалил регистрационните му табели и го продал на пункт за изкупуване на
старо желязо. След изтичане на срока за заплащане на продажната цена В.
няколкократно търсила С., но той отказал
да изпълни задължението си към нея.
Видно
от заключението на изслушаната по делото оценителна-автотехническа
експертиза стойността на лек автомобил ВАЗ 2107 с ДК № СН 7983 НН към датата на
деянието възлиза на 500лв.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието
на подсъдимия на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
подкрепени от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а
именно: показанията на св. В., Д., Р., писменото заключение на изслушаната оценителна-автотехническа експертиза, приложените писмени доказателства : декларация
от 10.09.11, свидетелство за регистрация на МПС част І, Договор за покупко-продажба
на МПС, справка от Централна база данни КАТ, справка за съдимост.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият С. с деянието си е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 206
ал.1 НК тъй като на 10.09.2011г в гр. С. противозаконно е присвоил чужда
движима вещ – лек автомобил марка ВАЗ 2107 с ДК № СН 7983 НН на стойност
500лв., собственост на Н.В. от с. Т., която вещ владеел.
Налице
е извършено съставомерно деяние по посочения текст на
наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от
самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което се подкрепя от всички събрани в хода на досъдебното
производство доказателства. Предмет на престъплението е движима вещ, която е
имала определен паричен еквивалент при обсебването й от страна на подсъдимия.
При определяне на конкретния му размер съдът възприе изцяло писменото
заключение на автотехническата-оценителна експертиза,
като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по делото.
Собствеността върху процесния автомобил е
принадлежала на св.В.. От своя страна последната е предал ползването на автомобила
на подсъдимия, с оглед постигнатата договорка между тях за закупуването му. Основанието за получаването на фактическата
власт върху автомобила е презюмирало заплащането на продажната цена в договорения
срок или връщането на веща на нейния собственик, в случай на неплащане и изтичане
на срока. В противоречие с това подсъдимият се е разпоредил с автомобила,
предмет на престъплението в свой интерес, като го е отчуждил в пункт за
изкупуване на вторични суровини. Подсъдимият не е имал правно основание да
стори това, тъй като към момента на отчуждаването на автомобила не е заплатил
продажната цена на собственика на същия и не е получил изричното съгласие от
страна на В..
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал,
че правното основание по силата на което е получил фактическата власт върху
веща не е позволявало извършването на
разпоредителни действия, предвиждал е че извършва действия, извън
предоставените му правомощия и пряко е целял настъпването на този резултат.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът от една страна взе
предвид сравнително високата динамика на този вид деяния по настоящем
в страната, извършването на разпоредителните действия веднага след получаване
на фактическата власт върху веща. От
друга страна съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия,
направените самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е
способствал за разкриване на обективната истина по делото, сравнително невисоката
стойност на предмета на престъплението. С оглед на всичко това съдът определи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в минималния
предвиден в закона размер, а именно една година лишаване от свобода.
Тъй
като съдебното следствие по делото е приключило по реда на чл. 371 т.2 НПК
съдът , на осн. Чл. 58а ал.1 НК намали с една трета
определеното на С. наказание , а именно от една година лишаване от свобода на
осем месеца лишаване от свобода.
Същевременно
съдът счете, че посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на закона
наказание от една година лишаване от свобода.не е несъразмерно тежко за
извършеното престъпление, поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 НК. За прецизност съдът следва да отбележи, че доколкото в чл. 206 НК е
предвиден специален минимум на наказанието лишаване от свобода замяната му по
реда на чл. 55 НК с наказание пробация, каквото
искане е направено от страна на защитника на подсъдимия, е недопустимо.
Тъй
като определеното на С. наказание е до три години лишаване от свобода , същият
е с чисто съдебно минало и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието
му не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание , съдът на осн. Чл. 66 ал.1 НК отложи изтърпяването на същото за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът
счете предявеният от В. граждански иск за имуществени вреди за основателен и
доказан в пълен размер. От събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че в резултат на извършеното престъпление на гражданският ищец
са били причинени имуществени вреди равняващи се на стойността на обсебената
вещ. Последната съобразно заключението на автотехническата
оценителна експертиза е определена на 500лв. Доколкото не бяха представени
доказателства подсъдимият да е овъзмездил пострадалия
собственик след извършване на престъплението съдът уважи иска в пълен размер,
като осъди С. да заплати на В. имуществени вреди в размер на 500лв.
Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното ме обвинение, на осн. чл. 189 ал.2 НПК съдът го осъди да заплати в полза на републиканския
бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол направените по делото разноски в размер на
50 лв., както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер н 50лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си .
Районен съдия: