Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново , 13.11.2020 година
Великотърновски районен съд,
осми състав в публично заседание на
23.10.2020 г. година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Радева
при секретаря Д.Бабекова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
918 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взема предвид:
Иск по чл.
422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Е.А.Я. *** в качеството му на ЧЗП твърди, че между страните е имало
договорни отношения, по силата на които ищецът е продал на ответника слънчоглед
Ответникът " Росина
Агро" ЕООД, с.Ресен в
срока и по реда на чл.131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба и не
е взел становище по иска. В съдебно
заседание редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като се запозна с исковата
молба и представените доказателства, както и с направеното искане от ищеца да
се постанови неприсъствено решение по
чл. 238 от ГПК намира същото за основателно. Ответникът е бил редовно
призован; не е представил в срок отговор на исковата молба; в първото по делото заседание редовно
призован не е изпратил представител, не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е посочил уважителни
причини за неявяването си. Видно от
книжата по делото ответникът е бил предупреден за последиците от не подаването
на отговор и не явяването си в съдебно заседание без уважителни причини именно,
че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е
изпълнена първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК. От приложените по делото писмени доказателства
съдът намира, че предявеният положителен установителен
иск е вероятно основателен , поради което следва да бъде уважен така, както
е предявен, тоест налице е и втората
предпоставка за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Следва
да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 13000 лева главница,
представляваща неизпълнено задължение за плащане по фактура №
**********/23.09.2019 г. , ведно със
законата лихва върху нея от подаване на заявлението- 9.01.2020 г. до
окончателното изплащане.
С решението по установителния
иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. Ответникът следва да заплати сумата
от 260 лева заплатена държавна такса и 460 лева адвокатско възнаграждение
в заповедното производство по
ч.гр.д.№117/2020 г. на ВТРС. Ответникът
дължи и разноските в исковото производство в размер на 265 лева заплатена държавна
такса и 560 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79 и
чл.86 от ЗЗД, че „РОСИНА
АГРО” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Ресен, общ. Велико Търново, ул. „Димитър Благоев” № 19,
ДЪЛЖИ на Е.А.Я. - ЧЗП,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата
13 000.00 лв. /тринадесет
хиляди лева/ - част от главница, представляваща неизпълнено задължение по фактура
№**********/23.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.01.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „РОСИНА АГРО”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Ресен, общ. Велико Търново, ул.
„Димитър Благоев” № 19 да заплати на Е.А.Я. - ЧЗП, ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 720 / седемстотин
и двадесет/ лева разноски в заповедното производство и сумата от 825 /
осемстотин двадесет и пет/ лева разноски в исковото производство.
На основание чл.
239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Препис от решението
да бъде връчен страните, като ответника при наличието на основанията по чл.
240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: