Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 15.08.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова,
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1 776 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Ищецът – Л.А.А.
твърди, че на 22.09.2017г. около 18:40ч. е пострадал при тежко ПТП в качеството
си на пътник на предна дясна седалка, с правилно поставен предпазен колан, до
водача в лек автомобил марка ВАЗ модел 2105 с peг. № *******, управляван от Д.Р.С.,
който в нарушение правилата за движение по пътищата, по път II - 63, км. 4-ти,
поради движение с несъобразена с пътните условия, релефа и интензивността на
движението скорост, изгубил контрол върху управляваното МПС, напуснал пътното
платно и се врязал в дърво извън пътя. Твърди, че в резултат на описаното ПТП
са му причинени следните телесни увреждания: политравма, множествени счупвания
на лумбосакралната област на гръбначния стълб и таза - закрито, дифузна травма
на главния мозък с кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и загуба на съзнание,
контузия на гръден кош и множествени счупвания на ребра - закрито. Първа помощ
му била оказана в Перник, след което бил транспортиран по спешност и приет за
лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогово” ЕАД, където бил настанен за лечение в Първа
клиника по ортопедия и травматология с опасност за живота. Посочва, че на
20.10.2017 г. бил изписан от болничното заведение. Лечението му към настоящия
момент продължава в домашни условия на постелен режим, същия е трудно подвижен
- в състояние е само да бъде изправен в легло с чужда помощ за кратко в
полуседнало положение. Предстои дълъг лечебен период и с оглед тежките
травматични увреждания се прогнозира, че пострадалия ще премине дълъг лечебен
период, не по малък от година и половина без гаранция за пълно възстановяване в
състоянието отпреди ПТП. Посочва, че след процесното ПТП психиката му е силно
разклатена: изпитва силен стрес, тежък емоционален дискомфорт, сънят му е
нарушен, ползва обезболяващи, трудно движи пръстите на ръцете си, трудно
разпознава близките си - поради тежката ЧМТ, често плаче и от болки, и от
безпомощното си състояние. Заявява, че относно по-горе описания автомобил има
сключена на 05.07.2017 г. с З. „У.” АД застраховка - гражданска отговорност,
която е действаща и с покритие към деня на ПТП - 22.09.2017 г. Твърди, че на
26.10.2017 г. уведомил ответното дружество за настъпилото ПТП и с писмена
застрахователна претенция поискал да бъде изплатено на пострадалия
застрахователно обезщетение за описаните травматични увреждания, получени в
резултат на процесното ПТП. В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, в която се посочва, че ответното дружество е превело
по сметка на ищеца сума в размер на 45 000 лева, като със същата на основание
чл.214 ГПК е намален размерът на иска за неимуществени вреди в размер на 45 000
лева. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответника да
заплати на ищеца 45 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от
16.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата. В последното съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на
претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 69 от делото/.
Ответникът – З. „У.“ АД в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
- подаване на заявление от ищеца
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди относно описаното в исковата
молба ПТП, по което е образувана преписка по щета с номер - посочения в
исковата молба и
- изплащане на обезщетение в
размер на 45 000 лева.
Навежда твърдения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, тъй като
същият е бил без поставен предпазен колан. Моли да се постанови съдебно
решение, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски
съгласно чл. 80 от ГПК /страница 74 от делото/. В определения от съда срок
процесуалният представител на ответника е депозирал по делото писмени бележки.
В съдебно заседание на 20.03.2018г.
съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск за неимуществени вреди
на основание чл. 214 от ГПК от 45 000 лева на 70 000 лева.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и
съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
-
наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застраховател - ответното дружество относно
описания лек автомобил към датата на настъпило застрахователно събитие – 22.09.2017
г.,
-
настъпване на описаното ПТП,
- образуване
на преписка по щета, описаната в исковата молба, по подаденото от ищеца искане
за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
относно процесното ПТП и
- изплащане
на обезщетение в размер на 45 000 лева от ответника на ищеца.
По
делото на страница 6 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 2017-1028-562 от 22.09.2017г., съставен от дежурен ПТП при 1 – во РУ на МВР -
Перник относно процесното ПТП. В него е вписано, че 22.09.2017г., около 18:40
часа на път II – 63, 4 – ти км.
автомобил ВАЗ, модел 2105 с рег. № *******, управляван от Д.Р.С. поради
движение със скорост несъобразена с пътните условия, релефа и интензитета на
движение /наклон, ляв завой и мокра пътна настилка/ реализира ПТП в дърво извън
пътното платно. В протокола още е посочено, че пострадал при ПТП е Д.Р.С. и
ищеца.
По
делото е представена Епикриза по ИЗ № 32163/2017 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, от
която се установява, че ищецът Л.А. е постъпил в лечебното заведение на
22.09.2017г. с диагноза: множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния
стълб и таза – закрито; дифузна травма на главния мозък; контузия на гръдния
кош; множествени счупвания на ребра – закрито. Проведено е консервативно
лечение – директна екстензия поради установено счупване на таза – лява
тазобедрена ставна ямка, лява пубисна кост и лява седалищна кост. Изписан е на
20.10.2017г.
На
26.10.2017г. е предявена писмена претенция с вх. № 18424 от ищеца до ответното
застрахователно дружество с искане за изплащане на обезщетение за претърпенити
от него неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП. /страница 11-13 от
делото/.
По
делото на страница 39 е прието и експертно решение № 1193 от зас. № 065 от
24.04.2018г. на ТЕЛК, съгласно което на Л.А. е определен 68% трудовонамалена
работоспособност с водеща диагноза – травматичен субарахноидален кръвоизлив –
пожизнено.
По
делото е допусната комплексна съдебно – медицинска експертиза с вещо лице –
ортопед и вещо лице - неврохирург, чието заключение не е оспорено от страните и
съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. Вещите лица се
извършили личен преглед на ищеца преди изготвяне на заключението, при което са
установили, че ищецът се предвижва с помощта на една канадка, поради поява на
замайване пред очите при ходене. В заключението е посочено, че вследствие на
процесното ПТП ищеца е получил следните травматични увреждания: множествена
травма/политравма/; черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти: контузия на мозъка средна степен на тежест, двустранни
темпоро-фронто-париетални хидроми/натрупване на ликвор под твърдата мозъчна
обвивка/ с дебелина до 10 мм. без развитие на компресионно - дислокационен синдром,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, травматичен кръвоизлив в
страничните мозъчни стомахчета, травматично
кръвоизливни огнища в базалните отдели на десния челен мозъчен дял, травматичен
вътремозъчен кръвоизлив в левия теменен мозъчен дял с размери 12x15x27 мм., контузия
с охлузване в лявата теменно-тилна област на главата; гръдна травма – счупване
на трето, четвърто и шесто ребра в ляво; минимален двустранен
пневмоторакс/навлизане на въздух в плевралните кухини/; счупване на таза - лява
главулечна ямка; лява срамна и лява седалищни кости. В заключението е посочено, че счупванията на
тазовите кости водят до трайно затруднение в движението на левия долен крайник
за период по-дълъг от тридесет дни /в случая до 5-6 месеца/. В дългосрочен план
е възможно по-бързо развитие на дегенеративни изменения в лява тазобедрена
става - коксартроза. В заключението е описано проведеното на ищеца лечение: за
първите три дни е интубиран /поставена е тръба в трахеята/ и след това е
оставен на спонтанно дишане с подаване на кислород от маска, за счупването на
лява главулечна ямка левия крак е поставен на екстензия, първоначално е бил
единадесет дни в реанимация на клиниката по неврохирургия, след което е
преместен в първа травматологична клиника. Вещите лица са посочили, че при този
механизъм и получените травматични наранявания има вероятност ищеца да е
пътувал без поставен предпазен колан. В заключението е посочено, че трайна
последица от претърпяната черепно – мозъчна травма е описаната зона на
постконтузионни промени в левия теменен мозъчен дял, в която мозъчната тъкан е
разрушена и води до локална мозъчна атрофия. В проведеното на 06.02.2019г. съдебно
заседание вещото лице П. пояснява, че възстановителният период при ищеца върви
по-бавно, с оглед на това, че теглото на
мозъка е по-малко, фибрилите са по-малко. Допълва, че трябва да се проследява,
тъй като той има контузионни огнища в мозъка и е желателно да бъдат
проследявани между 6 месеца и 1 година с електрофизиологично изследване. Взимал
е медикаменти за предпазване от епилептични припадъци, но такава профилактика е
несигурна. Възможно е да се повяват, дори до 10 години след травма епилептични
пристъпи. Пояснява, че за тази травма ищецът е в едно задоволително общо
състояние, в съзнание е, знае си имената, има паметови проблеми, но те вероятно
една част от тях са съществували и преди това. Вещото лице пояснява още, че последиците
от тази травма са контузионите огнища, които представляват разкъсване на мозъка
и на малките съдове, в началото се получава кръвоизлив на мястото на тази
травма, след което постепенно, в период, който зависи от големината му,
постепенно кръвта се резорбира, но на това място остава кухина, в която няма
мозъчна тъкан, а най-често кисти, които се образуват на мястото на тази травма.
Тези кисти могат да са структурни, това е структурна промяна в мозъка, която може
да провокира подобни изливи. На второ място тази киста намалява обема на мозъка и се свива още
повече, защото мозъкът там е заместен вече с неистинска тъкан и това са последици
от тази травма - тези кухини, които са останали в мозъка на ищеца. Ищецът е малко
по-емоционално лабилен, лесно може да се разплаче и да става тъжен и това се
дължи на травмата. На тази възраст има известни изменения и в съдовете на
мозъка - артерио склероза, която намалява притока на кръв към мозъка, което
също има отношение към тези изменения към паметта, към двигателната активност.
Посочва, че паметовите промени са в резултат на увредата в челния дял. Посочват, че не могат да са категорични дали е
бил с или без колан, защото липсват данни за скоростта на движение, от където
да се направи извод за кинетичната енергия и деформацията, която има върху
автомобила. Вещото лице Д. допълва, че ищецът е бил в много тежко общо
състояние, като водеща е черепно-мозъчната травма. В момента счупванията са
зараснали. Вещото лице ортопед посочва, че при такова счупване на ставата не
трябва да има 5 – 6 месеца активно натоварване.
По
делото е прието и заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно.
В заключението вещото лице е изчислило, че скоростта на движение на автомобила
преди инцидента е била най- вероятно в интервала 85 – 90 км/ч. и описал
механизма на настъпване на процесното ПТП: при навлизане в левия завой, намиращ
се преди Радина чешма, водачът не е намалил скоростта си до безопасната за
левия завой при мокра пътна настилка, поради което в левия завой автомобилът е
придобил странично плъзгане и се е отклонил надясно, преминал е през десния
банкет и напускайки пътя в дясно се е ударил в крайпътно дърво, вероятно с дясната си страна. В заключението е
прието, че причината за настъпване на произшествието е в действията на водача
на л.а. „ВАЗ-2105“ с per. № ******* - допуснал движение със скорост над
критичната за левия завой /75 км/ч/. В проведеното на 20.03.2019г. съдебно
заседание вещото лице инж. А. пояснява, че по технически път не може да се
отговора на въпроса бил ли е ищецът с поставен обезопасителен колан или не.
По
искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят А.Л.А.
– дъщеря на ищеца. Свидетелят посочва,
че след ПТП видяла баща си в Пирогов, бил с включени апарати и вероятно в
медикаментозна кома. Цялата му лява страна от главата по цялото протежение на
тялото била със синьо-лилав цвят. На петия ден от катастрофата дошъл в
съзнание, но не успял да ги разпознае, а те били най-близките – съпругата му и
децата. Не можел да говори, нямал спомен за случилото се. В реанимацията
престоял между 7 и 9 дни, след което го преместили в травматологията на
„Пирогов“. Наложило се да вземе един месец отпуск, за да се грижи за него,
защото бил в неадекватно състояние – не е разпознавал близките си и не можел да
говори, не можел да се храни, с екстензия на крака. Още докато били в
болницата, по препоръка на докторите взели декубитален дюшек да лежи, за да не
се образуват рани от залежаването, дали им инвалидна количка и санитарен стол.
Вкъщи бил на легло повече от три месеца, без да може да става сам и да се
обслужва. През това време идвали рехабилитатори, които помагали, провеждали
физиотерапия на място. Правил съвсем леки движения и след третия месец с
проходилката правил по няколко крачки в стаята. Винаги имало някой при него,
защото забравял, че не може да става и искал да стане. С проходилката бил месец
и половина, като времето се стоплило м. май – юни започнали да го извеждат пред
блока за десетина крачки. При малко по-дълги разстояние винаги е с придружител,
защото забравя и губи ориентация къде е. Свидетелката заявява, че той не е имал
проблеми преди ПТП и те са разчитали на него. Пазарувал, водил внуците на
спорт, на уроци, бил деен. Преди ПТП не е ползвал помощни средства или бастун. Не
е имал и проблем с паметта. Сега се предвижвал с една патерица. Свидетелката
посочва още, че до 74 години работил активно. Посочва, че доста от нещата които
преди е правил, днес не успява сам. Не може да излезе сам навън. Не се чувства
стабилен, спъва се. Много бързо забравя. Към днешна дата, свидетелката твърди,
че може да чете и пише. Свидетелят посочва, че ищецът приема медикаменти за
уврежданията в главата - „Неутроп“ и ще ги взима до живот, витамини, хранителни
добавки за паметта и имунната система, а при нужда - обезболяващи. В
показанията си свидетелката посочва, че преди ПТП не е имал проблеми с паметта
или заболявания, не е взимал медикаменти. Бил е здрав, вкъщи се справял с
дребни и по - основни ремонти. Търсели го роднини за помощ, бил полезен и адекватен,
а сега не може да си върже връзките на обувки. Когато се храни понякога не си
уцелва устата, координацията не му добра. Няма спомен за случилото се, нито за
следболничния период. Емоционално лабилен е, лесно се разстройва. Съдът кредитира показанията на този свидетел,
включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като те са
вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца
е да установи:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца — описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4. предприетите
действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент — възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени.
От
събраните и описани по-горе доказателства /заключението на авто – техническата
експертиза/ се установява механизма на настъпване на процесното ПТП и
съответно, че вината за това е на водача на лекия автомобил.
От представените
медицински документи по делото, които са описани по-горе в мотивите и заключението
на комплексната съдебно – медицинската се установява, настъпване на описаните в
исковата молба увреждания, както и причинно – следствената връзка между
процесното ПТП и тези травми.
От тези
документи и разпита на свидетеля се установява и предприетите действия за
възстановяване от ищеца: болничен престой от 22.09.2017г. – 22.10.2017г., през
който период е бил на екстензия и следболничния период на възстановяване за около 5 – 6
месеца, като три месеца от тях е бил на легло с нужда от чужда помощ при
ежедневието си.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което
следва да се приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да съобрази
всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в
страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта на травмите,
възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 80г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от около 5-6 месеца за
ортопедичната травма, интензитета на болките, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и тези, свързани
със затрудненото самообслужване, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното му състояние /по емоционално лабилен/, както и
обстоятелството, че настъпилите нарушения на здравословното състояние на ищеца
са тежки и необратими /по отношение на уврежданията от черепно – мозъчната
травма/, съдът приема, че сумата от 70 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства
както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания.
От тази сума следва да се приспадне и
доброволно платеното от ответника
застрахователно обезщетение за неимуществени от 45 000 лв., като
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 25 000 лева, за който размер е
основателен предявеният иск, като над тази сума до предявения размер от 70 000
лв. искът се отхвърли като недоказан.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно в писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е бил без поставен
обезопасителен колан, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.
1 от ЗДвП.
Съда
намира направеното от ответника възражение за съпричиняване за недоказано. В
заключението на приетото по делото и неоспорено от страните комплексна съдебно
– медицинска експретиза и авто – техническа експертиза експертите не дават ясен
и категоричен отговор на въпроса бил ли е или не с поставен колан ищеца. Предположенията
на същите почиват на вероятности, като не са категорични.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира за недоказано наведеното в
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия Л.А..
Относно претенцията за лихва
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение от по-ранната от двете дати: 15
работни дата от представяне на всички необходими документи или 3 – месеца от
завеждане на претенцията, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В
конкретния случай, от представената по делото писмена претенция вх. № 18424, се
установява, че същата е входирана на 26.10.2017г. при ответното застрахователно
дружество З. „У.“ АД. Нямаме представени доказателства, че ответникът е
направил искане от ищеца за представяне на допълнителни документи. С оглед на
изложеното следва, че срокът за произнасяне по предявената от ответника
претенция е изтекъл на 16.11.2017г. и от 17.11.2017г. застрахователят е
изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение.
При така
приетото следва, че искането на ищеца следва да бъде уважено, като се присъди върху определеното застрахователно обезщетение
в размер на 25 000 лв. законна лихва, считано от 16.01.2018г. до
окончателното изплащане.
Относно направените по делото разноски
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1 000 лв., както и 250 лв. разноски, платени от
бюджета съразмерно уважената част от иска /общата стойност на платените от
бюджета разноски е 700 лв. – 500 лв. – възнаграждение на вещите лица по
допуснатата комплексна съдебно – медицинска експертиза и 200 лв. – възнаграждение
на вещото лице по допуснатата авто – техническа експертиза/.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата и във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да
заплати на упълномощения представител на ищеца адв. Л.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 1 280
лева, съразмерно на уважената част от иска.
Направените
от ответника разноски са в размер на 150 лв. - депозит по допуснатата авто –
техническа експертиза и 300 лв. – заплатен депозит по допуснатата комплексна
съдебна медицинска и авто – техническа експертиза. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на
ответника сумата 289, 28 лв.,
съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от
иска и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК - *******със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Л.А.А., ЕГН - ********** със
съдебен адрес: *** - чрез адвокат Л.Г. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
сумата от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.09.2017г.,
относно което е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2017-1028-562 от 22.09.2017г. от дежурен
ПТП при 1 – во РУ на МВР – Перник, заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от 16.01.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 25 000
лв. до предявения размер от 70 000 лв.
ОСЪЖДА Л.А.А., ЕГН -
********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Л.Г. да заплати на З. „У.“ АД,
ЕИК - *******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 289, 28 лв.
и на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК сумата 150 лв.
ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК - *******със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2
сумата от 1 250 лв.
ОСЪЖДА З. „У.“ АД,
ЕИК - *******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатулата да заплати адвокат Л.Г.Г.,
регистриран в Адвокатска колегия – Перник, с адрес: гр. София, ж.к. „*******сумата
1 280 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: