№ 123
гр. Пловдив, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330206792 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Н. Г. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4601142 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от
Закона за движението по пътищата му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че електронния фиш е незаконосъобразен, като се
сочат аргументи по съществото на спора и се предлага същият да бъде
отменен, както и да бъдат присъдени направените разноски. Процесуалния
представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата на
изложените основания, предлага същата да бъде уважена, както и да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в становище на процесуалния си представител – юрисконсулт Б. оспорва
жалбата, като посочва, че същата е неоснователно, в който смисъл излага
аргументация. Предлага обжалвания електронен фиш да бъде потвърден като
1
правилен и законосъобразен, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, алтернативно – присъденото адвокатско такова да бъде в
минимален размер. В условията на евентуалност предлага присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималното
възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 28.10.2022г. - видно от
представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОДМВР
– гр.Пловдив на 10.11.2022г., съгласно отразеният входящ номер, по
преписката липсват данни за направено писмено възражение по реда на
чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 29.01.2021г., в 10:09 часа, на
2
Републикански път I – 8, километър 213 + 230, посока от запад към изток, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с № 11743са било
заснето движение на лек автомобил марка „Ауди А8“ с регистрационен номер
„***“ с измерена скорост от 85 км./ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 88 км./ч.. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 29.01.2021г. и час - 10:09:30ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Г. Н. Г..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
3
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30
km/h - с глоба в размер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение ARH CAM S1 с № 11743са е преминала проверка в лабораторни
условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, от дата 26.01.2021г. от
който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е от изток към запад.
Собствеността върху МПС, с което било извършено твърдяното
нарушението, а именно – лек автомобил марка „Ауди А8“ с регистрационен
номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е
видно, че последното е собственост на жалбоподателя Г. Н. Г..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка лек автомобил марка „Ауди А8“ с регистрационен номер
„***“ към момента на твърдяното нарушението – 29.01.2021г..
Въпреки това, в случая по делото не се установи, че на мястото на
твърдяното нарушение, а именно – Републикански път I – 8, километър 213 +
230, посока от запад към изток, към 29.01.2021г. да е било въведено
4
ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.
В този смисъл, на първо място следва да се отбележи, че в тежест на
въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на
твърдяното нарушение, включително и тези, относно сочения в електронния
фиш пътен знак „В26“.
Последното по никакъв начин не е сторено от същата въззиваема
страна, в който смисъл е налице пълно бездействие.
Въпреки горното, съдът се е опитал да събере такива доказателства,
като са писани писма до „Областно пътно управление“ - Пловдив. С Писмо
из.№ 11-00-944/08.12.2022г., директорът на „Областно пътно управление“ –
Пловдив е уведомил съда, че на самия Републикански път I – 8, километър
213 + 230, посока от запад към изток няма поставени никакви пътни знаци,
в т.ч. и с пътен знак „В26“. Още се посочва, че такъв знак има на км.213 +
340, в посока от запад на изток, но обхвата му на действие е извън
цитирания километър.
От горното е видно, че в случая не би могло да бъда прието за
установено по категоричен начин, че към 29.01.2021г., на мястото на
твърдяното нарушение, а именно – Републикански път I – 8, километър 213 +
230, посока от запад към изток е било въведено ограничение на скоростта от
60 км/ч. с пътен знак „В26“.
Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се
доказа от обективна страна, че на мястото на твърдяното нарушение е било
въведено ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч. с пътен знак
„В26“.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 400 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно
искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е
представен и оправдателен документ за тяхното извършване – Договор за
5
правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено
възнаграждение в размер на 400 лева /лист 7/.
Същевременно – налице е искането на въззиваемата страна за
намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
В случая следва да намери приложение хипотезата на чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет. Съгласно последната - при интерес до 1000 лева, минималното
възнаграждение е 400 лева.
Ето защо и доколкото уговореното и изплатено възнаграждение е в
минимален размер, то същото не може да бъде намалено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4601142 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Г. Н. Г. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението
по пътищата и е наложено административно наказание - глоба в размер на
100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да ЗАПЛАТИ на адвокат З. В., в
качеството му на процесуален представител на Г. Н. Г. ЕГН:**********,
сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение
в настоящото производство за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
6
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7