РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1691 / 11.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в закрито заседание на единадесети
ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
като разгледа докладваното от съдия Петров ч.к.н.а.
дело № 1263 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
1. Производството е по реда на Глава
Тринадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 248, ал. 3
от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл.
63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
2. Образувано е по частна касационна жалба на Д.Г.В., ЕГН ********** ***, срещу Определение № 260039 от 14.10.2020г.,
постановено по н.а.дело № 333 по описа на Районен съд Велинград за 2020г с което
е оставена без разглеждане жалба peг. №367000-5459
от 03.07.2020 г. по описа на Районно управление Велинград,
подадена от Д.Г.В. срещу Фиш серия GT № 331610 от
18.05.2020г., издаден от служител на Районно управление Велинград, като недопустима,
прекратено е производството по производството по а.н.д. № 333 по описа на Районен
съд Велинград за 2020г. и е изпратена
по компетентност на Районно управление Велинград на ОДМВР, Пазарджик подадената
жалба, ведно с преписката, за произнасяне съгласно чл. 186, ал.2 от ЗДвП и чл.
39, ал.З от ЗАНН.
3. В жалбата не са
изложени конкретни възражения против обжалвания съдебен акт. Жалбоподателя се
позовава единствено на Решение № 1/2012 г. по к.д.№ 10/2011 г. на КС на съдия
докладчик Красен Стойчев и на Решение на ЕСПЧ от 05.10.2017г. по делото
Варадинов срещу България.
4. Жалбата е подадена в рамките на установения
за това срок и при наличието на правен интерес.
5. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, районния съд е приел, че с обжалвания пред него фиш, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв., на основание чл. 186 вр. чл.
178 от ЗДВП за следното нарушение : в гр. Велинград, бул. „Съединение“ паркира
в парк, градина или детска площадка в населено място, извън обозначените за
това места.
Според решаващия Съд, разпоредбата на чл. 59,
ал.1 от ЗАНН, предвижда на обжалване пред съответния районен съд по реда на
този закон да подлежат единствено издадените наказателни постановления и
електронни фишове, които не са влезли в сила.
В този контекст е посочено, че правилото на чл.
186 от ЗДвП предвижда няколко хипотези за налагане на наказания „глоба“
посредством фиш. Първата от тях е по реда на чл. 186, ал.1 от ЗДвП, който предвижда да се налага глоба с
фиш на място за административни нарушения, които са установени в момента на
извършването им и за които не е предвидено наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ или „отнемане на контролни точки“. Фишът
се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен
да плати глобата. Фишът задължително се съставя в присъствие на нарушителя на
място. Пояснено от Съда е, че съобразно
чл. 186, ал.2 от ЗДвП, когато лицето оспори извършеното от него нарушение
или размера на наложената му глоба, или откаже да подпише фиша, се
съставя акт(курсива наш).
Съобразено е и правилото на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, в което е предвидено изключение, при което фиш за неправилно паркирано
моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този
случай обаче фишът се издава на собственика на МПС като първият екземпляр от
фиша му се изпраща, а вторият и третият остават за съхранение в службата за
контрол. Към МПС се закрепва уведомление, в което се посочват обстоятелствата,
свързани с нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът,
сметката или мястото за доброволното й заплащане. Фишът се смята за връчен със
закрепване на уведомление към МПС.
При това положение според районния съд, за
фишовете, издадени по реда на чл. 186 от ЗДвП не е предвидена процесуална
възможност за тяхното обжалване. Изключение се допуска само по отношение на
електронните фишове, като в конкретния казус не става реч за електронен фиш по
смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, а за фиш, издаден по реда на чл. 186, ал.3 от ЗДвП, доколкото нарушението е за неправилно паркиране и липсва подпис на
нарушителя, за който не е предвиден ред за обжалване. Според Съда, действието
на оспорване на фиш от категорията на процесният такъв, има за своя последица приложение
на правилото на чл. 39, ал.3 от ЗАНН, съобразно което, ако нарушителят оспори
нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно
разпоредбите на този раздел.
Въз основа на тези съображения е прието, че
жалбата с която е сезиран Съда следва да бъде оставена без разглеждане, като
недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено. Прието е
също така, че доколкото жалбоподателят, след като е получил фиш GT № 331610 от
18.05.2020 г. е оспорил факта на извършване на нарушение чрез подаване на
настоящата жалба до съда, оспорването има за последица предвиденото в чл. 39,
ал. 3 от ЗАНН задължение на административния орган да издаде АУАН.
6. В рамките на цитираната материална и
административно процесуална правна уредба, районният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Във връзка с тях подробно е обсъден правния характер на оспорения
пред Съда акт. Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са
направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и
на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така правните изводи,
формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция
при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
7. Действително, уредения в чл. 186 от ЗДвП
„фиш“, като форма на писмено обективирано властническо волеизявление на
административно наказващ орган, не подлежи на съдебен контрол.
Това разбира се, не означава, че фишът не може
да бъде оспорен от неговия адресат. Възможността за това е изрично установено в
чл. 39, ал.3 от ЗАНН, чл. 186, ал.2 от ЗДВП. Оспорването обаче, следва да бъде
насочено спрямо административно наказващия орган, съставил фиша. Своевременно
предприетото оспорване изключва възможността, фишът сам по себе си, да породи
каквито и да е правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно, за
издателя на фиша то създава задължение или да състави акт за установяване на
административно нарушение или пък да откаже да състави такъв акт. Съответно,
ако бъде съставен АУАН, то същият заедно с цялата преписка, следва при условията
на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН да бъде изпратен на съответния компетентен наказващ
орган. Едва ако този орган издаде наказателно постановление, то вече ще може да
бъде обжалвано от неговия адресат пред съда, по реда на Раздел V от ЗАНН.
Каза се, при положение, че фиша е оспорен от
неговия адресат и не последва съставянето на АУАН и издаване на НП, то фиша сам
по себе си, не ще породи каквито и да е правни последици за неговия адресат.
8. За пълнота на изложението, следва да се
добави, че правило възведено в чл. 186, ал. 7 от ЗДвП според което - издаден
фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща
за събиране на публичния изпълнител, следва да бъде разбирано в смисъл, че
оспорването на съставения фиш, следва да бъде предприето в рамките на седем дни
от закрепването на фиша на моторното превозно средство, по реда на чл. 186, ал.
3 от ЗДвП. Това е сторено от В., но жалбата е адресирана до съда, вместо до органа
съставил фиша, който в случая е компетентен да предприеме действията които
налагат нейното депозиране. Ето защо правилно районния съд е прекратил
производството и е постановил административната преписка да бъде изпратена на административно
наказващия орган по компетентност. Действията които административния орган
евентуално ще предприеме по жалбата, ще определят начина и реда по който В. ще
може да защити правата си, ако счете че са съответно нарушени.
9. Относно позоваването на Решение № 1 от 01.03.2012
г. на Конституционния съд по к. д. № 10 по описа на съда за 2011 г., с докладчик
съдията Красен Стойчев, следва да се поясни, че със същото е обявен за
противоконституционен чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999
г.; посл. изм., ДВ, бр. 19 от 2011 г.).
Според обявения за противоконституционен текст
на закона, не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни
фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Този текст и решението
на Конституционния съд са неотносими към текущият казус, доколкото става реч за
електронен фиш, а не за фиш издаден по реда на чл. 186 от ЗДвП.
Ето защо, Съдът,
ОПРЕДЕЛИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.В., ЕГН ********** ***, срещу
Определение № 260039 от 14.10.2020г., постановено по н.а.дело № 333 по описа на
Районен съд Велинград за 2020г с което е оставена без разглеждане жалба peг.
№367000-5459 от 03.07.2020 г. по описа на Районно управление Велинград, подадена
от Д.Г.В. срещу Фиш серия GT № 331610 от 18.05.2020г., издаден от служител на
Районно управление Велинград, като недопустима, прекратено е производството по производството по а.н.д.
№ 333 по описа на Районен съд Велинград за 2020г. и е изпратена по
компетентност на Районно управление Велинград на ОДМВР, Пазарджик подадената
жалба, ведно с преписката, за произнасяне съгласно чл. 186, ал.2 от ЗДвП и чл.
39, ал.З от ЗАНН.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Председател : /п/
Членове
1./п/
2. /п/