РЕШЕНИЕ
№IV-175
09.01.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на девети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря Ваня Димитрова, като разгледа
докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1720 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, чрез
юрисконсулт Кристиян Николов – с пълномощно по делото (л. 7), срещу Решение №
2224 от 24.09.2019 г. по гр. д. 4284/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което
въззивникът е осъден да заплати на Д.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Цариградска“ № 52,
чрез адв. Б. Костадинов, сумата от 371, 84
лева, представляваща недължимо платена от него обща сума по фактура-дебитни
известия №**********/14.02.2019 г. и №*********/14.02.2019 г. за корекция на
сметка, начислена служебно по партида с клиентски №********** за период от общо
90 дни, с която ответникът се е обогатил без правно основание, както и сумата от
350, 00 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на
доказателствата и в нарушение на материалния закон. Навеждат се оплаквания, че съдът
неправилно е достигнал до извод, че поради недоказване вината на клиента не е
осъществен фактическият състав за едностранно коригиране сметката на клиента. Посочено
е, че сумата не е допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ, каквито твърдения е
навел ищецът, а представлява сума за редовно използваната електрическа енергия
и мрежови услуги в обекта на клиента. Поддържа се, че ищецът не е изпълнил свое
основно задължение по чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, като не е заплатил реално доставените
до имота му количества ел. енергия в размер на 2 173 кВт/ч за периода от
04.02.2017 г. до 18.04.2017 г., остойностени за сумата от 371, 84 лв. Излагат
се доводи, че с оглед нефактурираните количества ел. енергия за периода от
04.02.2017 г. до 18.04.2017 г. се е увеличила данъчната основа, поради което
съобразно разпоредбата на чл. 115, ал. 3, предл. 1-во от ЗДДС са издадени
дебитни известия № **********/14.02.2019 г. и № **********/14.02.2019 г.,
поради което претендираната сума от 371,84 лева е основателно начислена и дължима
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Въззивникът
моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение, с
което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира за присъждане на
разноските, сторени пред двете инстанции. При евентуално потвърждаване на
решението прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл.
261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д.Х.Х., чрез адвокат
Б.К. – с пълномощно по делото от първата инстанция (л. 9). Излага доводи в
подкрепа на изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразното
извършване на едностранна корекция на сметката на ищеца за електроенергия за минал период на основание ПИКЕЕ.
Въззиваемият моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и за присъждане на разноските.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно
призовано, не се представлява. С писмено становище поддържа въззивната жалба.
В
съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, се представлява от адвокат
Костадинов, който поддържа отговора на въззивната жалба и представя договор за
правна защита и съдействие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
С
определение № 269 от 25.04.2019 г. производството по гр. д. № 321/2019 г. на
Районен съд – Карнобат е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен
съд – Бургас.
Образувано
е по искова молба на Д.Х.Х. за осъждане на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
(съобразно уточнение с молба с вх. № 26332 от 19.06.2019 г.) да му заплати
сумата от 371, 84 лева, недължимо платена от ищеца по фактури – дебитни
известия №**********/14.02.2019 г. и №*********/14.02.2019 г., с която сума
ответникът неправомерно и без правно основание се е обогатил. В исковата молба
са изложени твърдения, че ищецът е собственик на къща в ***, снабдена с
електромер с фабр. № *********, с измервателна точка № 2560570, с клиентски
номер **********. Твърди се, че с писмо с изх. № 8128370 от 14.02.2019 г., получено
на 20.02.2019 г., ищецът е разбрал, че за потребената ел. енергия в имота в ***
ответното дружество е издало коригираща фактура, като е направена корекция на
фактури от 16.02.2017 г., 16.03.2017 г., 16.04.2017 г. и 16.05.2017 г. Посочва
се, че през 2017 г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са посетили
имота в ***, в присъствие на съпругата на ищеца са демонтирали електромера, който
се е намирал на улицата в табло, защитено и охранявано от доставчика на
енергия, и са го предали за експертизна проверка в БИМ. За извършената проверка
не бил предоставен констативен протокол на ищеца или съпругата му, като за
резултатите от нея ищецът разбрал от полученото писмо. Било констатирано, че
електромерът е с грешна схема на измерване и въз основа на това ответното
дружество извършило корекция на сметката на ищеца за ел. енергия за минал
период от 90 дни, считано от 16.02.2017 г. до 16.05.2017 г., като са начислени
допълнително 2 173 кВт/ч. електроенергия на стойност 371, 84 лева с ДДС,
за която сума са издадени фактури-дебитни известия № **********/14.02.2019 г.
на стойност 320, 43 лева и № *********/14.02.2019 г. на стойност 51, 41 лева,
заплатени от ищеца на 05.03.2019 г. Ищецът излага доводи, че ответникът
неправилно му е начислил допълнително количество електрическа енергия, тъй като
имотът не е основно жилище и се ползва само през почивните дни. Счита още, че
ответникът е коригирал едностранно сметката му без правно основание, въз основа
на неверни фактически обстоятелства, при липса на предпоставките, предвидени в
Общите към Договора за продажба на електроенергия, и в нарушение на процедурата
за извършване на корекция, установена в общите условия на
електроразпределителното дружество. Поддържа се, че не е доказано по безспорен
начин, че ищецът като потребител неправомерно е въздействал върху СТИ, с което
да е нарушил разпоредбата на чл. 54, ал. 2, т. 1 от Общите условия, както и чл.
48, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, на база на които е извършено начислението.
Посочва се, че СТИ е собственост на ответника и той носи задължението да го
поддържа и охранява, а ищецът няма достъп до СТИ и не притежава необходимите
технически познания, за да въздейства върху него.
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В срока
по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва
предявения иск. Поддържа, че сумата от 371, 84 лева е дължима за редовно
използваната енергия и мрежови услуги в обекта на ищеца. Излага доводи, че
сумата не е допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ, а въз основа на Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД (ОУ на ЕВН ЕС) и Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД (ОУ на ЕВН ЕР). Твърди, че на 18.04.2017 г. на основание
чл. 35, ал. 3 от ОУ на ЕВН ЕР служителите на ЕВН ЕР в присъствието на
представител на ищеца са извършили проверка на електромер № *********,
демонтирали са го, поставили са го в безшевен чувал, запечатан с пломба с
уникален номер 183943, и са го предали за извършване на метрологична експертиза
в БИМ, за които действия бил съставен констативен протокол № 366564/18.04.2017
г., подписан от представител на ищеца, който е получил копие от него. Твърди
се, че резултатите от извършената експертиза са показали, че от 09:00 ч. до
17:00 ч. електромерът отчита по дневна тарифа Т2, но след 17:00 ч. електромерът
не отчита електроенергия на нито една от двете тарифи Т1 и Т2, а предвид това и
с оглед обстоятелството, че в паметта на електромера са били съхранени данни за
реалните количества доставена електроенергия било установено, че електромерът е
отчел с 2 173 кВт/ч по-малко от реално
консумираната енергия. Поради това и на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС на ищеца
били издадени дебитни известия № **********/14.02.2019 г. и №
*********/14.02.2019 г. към фактурите от 16.02.2017 г., 16.03.2017 г.,
16.04.2017 г. и 16.05.2017 г., според които на база платените от него суми за
тези периоди следва да довнесе 371, 84 лева съобразно реалното му потребление.
Поддържа се, че за периода от 04.02.2017 г. до 18.04.2017 г. клиентът е
потребил, но е заплатил общо 2 173 кВт/ч
електрическа енергия на стойност 371, 84 лева съгласно действащото за периода
решение на КЕВР. Излагат се съображения, че процесната сума е основателно
начислена и дължима на основание чл. 98а ЗЕ, чл. 11, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от ОУ
на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР.
Безспорно
е по делото, че ищецът е битов абонат на ответното дружество за обект, находящ
се в ***, с измервателна точка № 2560570, клиентски номер ********** и
електромер с фабр. № *********.
На
18.04.2017 г. електромер с № ********* е бил демонтиран и изпратен за
експертизна проверка в БИМ, за което е съставен констативен протокол за
проверка и подмяна на СТИ № 346564, подписан от двамата служители на ЕР ЮГ,
извършили проверката, и от свидетелката М.Х. – съпруга на ищеца.
С констативен протокол от метрологична
експертиза на СТИ № 872/02.10.2018 г. е констатирано, че електромер с №
********* е с променена тарифната таблица по часови зони: от 09:00 ч. до 17:00
ч. отчита по дневна тарифа Т2, а след 17:00 ч. не отчита електроенергия на нито
една от двете тарифи Т1 и Т2.
Посочено е още, че е извършена
неоторизирана намеса, в резултат от която е променена параметризацията на
дисплея –не се визуализира тарифа 1.8.0 (сумарна тарифа).
На
07.09.2019 г. е изготвена справка за коригиране на сметката за електроенергия
на ищеца за неотчетена и нефактурирана ел. енергия за периода от 04.02.2017 г.
до 18.04.2017 г. – общо 2 173 кВт/ч на стойност 371, 84 лева.
На
14.02.2019 г. ответното дружество е издало на ищеца дебитно известие №
**********/14.02.2019 г. към фактури № **********/16.02.2017 г., №
**********/16.03.2017 г., № ********** от 16.04.2017 г. за сумата от 320, 43
лева и дебитно известие № *********/14.02.2019 г. към фактура №
**********/16.05.2017 г. за сумата от 51, 41 лева.
С писмо
с изх. № 8128370/14.02.2019 г. ответното дружество уведомило ищеца, че електромер
с № ********* е с грешна схема на измерване, поради което му е начислена допълнително
ел. енергия в размер на 2 173 кВт/ч на
стойност 371, 84 лева и на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС е направено
преизчисление на фактурите за доставка на ел. енергия и мрежови услуги за
периода от 04.02.2017 г. до 18.04.2017 г.
На
05.03.2019 г. с квитанции № 20320011450 и № 20320011449 ищецът е заплатил на
ответника сумите по двете дебитни известия на обща стойност от 371, 84 лева.
По
делото е прието неоспорено заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От
него се установява, че за периода от
04.02.2017 г. до 18.04.2017 г. в резултат от софтуерно въздействие върху
електромера не са отчетени 2 173 кВт/ч електроенергия, които реално са били
доставени в обекта на ищеца. Вещото лице обяснява, че електромерите имат
вътрешна памет, която е енергонезависима препрограмируема памет с електрически
запис и електрическо изтриване, с възможност за дистанционен отчет и контрол.
Посочва, че данните постъпват в местната памет, като на дисплея на електромера
се визуализират 1.8.0 (сумарна тарифа), 1.8.1 (нощна тарифа) и 1.8.2 (дневна
тарифа). Изяснява, че тарифата 1.8.0 представлява сбор от двете тарифи 1.8.1 и 1.8.2, като в нея
се натрупва непрекъснато консумираната ел. енергия независимо дали това се
регистрира в двете тарифи 1.8.1 и 1.8.2, които от своя страна могат да се
програмират чрез софтуерна програма, като по този начин се определя времето,
през което на съответната тарифа постъпват данни за консумираната ел. енергия.
Вещото лице заявява, че софтуерът може така да бъде програмиран, че в даден
период от денонощието на нито една от двете тарифи 1.8.1 и 1.8.2 да не
постъпват данни, но независимо от това на тарифа 1.8.0 винаги постъпват данни
за консумираната ел. енергия, които в реално време на порции постъпват в
централата в гр. Пловдив, където се архивират – така е възможно да се получи
сведение за реалното количество ел. енергия, което е преминало през
електромера. Разяснява, че процесният електромер измерва точно, но не
регистрира правилно консумираната ел. енергия поради осъществено софтуерно
въздействие върху паметта на електромера, в резултат на което същият не е могъл
да регистрира цялата потребена ел. енергия към тарифите 1.8.1 и 1.8.2, които се
визуализират на дисплея. Няма данни за техническа неизправност на електромера,
поради което цялото количество ел. енергия правилно е отчетено в централния
регистър в гр. Пловдив, откъде са взети данните за потребените, но нерегистрирани
2 173 кВт/ч електроенергия в обекта на ищеца. Вещото лице обяснява, че
началният момент на неточно отчитане е на дата 04.02.2017 г., когато се появява
разликата между сумарната тарифа 1.8.0 и сборът от тарифите 1.8.1 и 1.8.2.
По
делото е прието и неоспорено заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От
него се установява, че количествата отчетена ел. енергия по дебитни известия №
**********/14.02.2019 г. и № *********/14.02.2019 г. на обща стойност 371, 84
лева са правилно остойностени с
единичните цени, утвърдени с Решение № Ц-19/30.06.2016 г. и Решение № Ц-7/07.04.2017
г. на КЕВР за „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
За да
уважи предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
първоинстанционният съд е приел, че в ОУ на ЕВН ЕС не се съдържа изрично
регламентиране на реда, по който следва да бъде уведомен клиента за
извършването на едностранна корекция на сметката, поради което ответникът не разполага с възможност да
претендира от ищеца сумата по коригиращата сметка на основание ПИКЕЕ.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК съдът намира от правна страна следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по наведените с въззивната жалба оплаквания за
неправилност приема следното:
За
уважаването на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да
се установи, че ищецът е дал нещо на ответника, който го е получил без
основание. Ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е дал нещо на
ответника. Ответникът, от своя страна, следва да установи при условията на
пълно и главно доказване твърдяното от него основание за настъпилото
имуществено разместване.
Спорно
по делото е обстоятелството дали е налице посоченото в отговора на исковата
молба основание ответникът да получи от ищеца сумата от 371, 84 лева.
Съгласно
чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от
10.05.2008 г., и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД
(ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли
в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при
продажбата и доставката на електрическа енергия. Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на
ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл. 18, ал.
1 от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР
цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР
предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД.
Посочените
клаузи от ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР, издадени въз основа на законовата
делегация на чл. 98а ЗЕ, почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да
заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и
крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на
договори за продажба, сключени при публично известни общи условия.
Обстоятелствата, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в
правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати
цената на доставената електроенергия. Специфичният предмет на договора
(доставка на електроенергия) също не променя основните характеристики на
продажбеното правоотношение. В Закона за енергетиката не се съдържат специални
разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението
на купувача да плати цената на продадената енергия. От това следва, че когато е
било доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална правна уредба (преди
изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди
приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ с решения на
ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г., и №
3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. В този смисъл е актуалната практика на ВКС (Решение № 124 от
18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от
26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от
01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), чиито изводи се
споделят от въззивната инстанция с настоящото съдебно решение, с което
съдебният състав изоставя досегашната си практика, базирана на Решение № 111 от
17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК и Решение № 173 от
16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК.
По
настоящото дело е безспорно установено, че за периода от 04.02.2017 г. до
18.04.2017 г. в обекта на ищеца в *** са
били реално доставени и потребени 2 173 кВт/ч електроенергия на стойност 371,
84 лева, които не са били своевременно фактурирани и заплатени. Ето защо
процесната сума от 371, 84 лева не е получена от ответника без основание, а е
дължима по силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ
на ЕВН ЕР. В случая не се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно
поведение на купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за
заплащане на цената на доставената електрическа енергия, което произтича от
договорите за продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи
условия. Независимо че ищецът
своевременно е заплащал задълженията си по ежемесечните фактури, той дължи
заплащане и на сумата от 371, 84 лева, представляваща разлика между
фактурираната цена и действително дължимата съобразно реално потребеното
количество електроенергия за процесния период. Разпоредбите на чл. 115, ал. 1
вр. ал. 3, пр. 1 ЗДДС не са правопораждащ юридически факт за дължимост на
процесната сума, а представляват основание за издаване на дебитни известия към
издадените за процесния период фактури с оглед спазване изискванията на
данъчното законодателство.
Неоснователни
са изложените в отговора на въззивната жалба доводи относно законосъобразността
на извършването на едностранна корекция на сметката на потребителя за минал
период на основание ПИКЕЕ. На първо място, по делото ответникът не навежда
твърдения, че процесната сума е дължима на основание чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ. На
второ място, съдът споделя гореизложеното становище (обективирано в Решение №
124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150
от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от
01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), че купувачът дължи
заплащане на реалното количество доставена електроенергия независимо от
наличието на действащи ПИКЕЕ. Това обстоятелство изключва относимостта на
доводите относно законосъобразното извършването на едностранна корекция на
сметката на потребителя за минал период на основание ПИКЕЕ.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява неоснователен. Поради несъвпадане на крайните изводи
на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК въззивното
дружество има право да му бъдат присъдени сторените пред двете инстанции
разноски съобразно представените по делото доказателства за извършването им,
както следва: 422, 40 лева – за внесени депозити за СТЕ и СИЕ; 25 лева – за държавна
такса за въззивна жалба. На въззивника следва да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева за двете инстанции
съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Ето защо въззиваемият следва да бъде осъден
да заплати на въззивника сумата от 647, 40 лева, представляваща сторени по
делото разноски пред двете инстанции.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2224 от 24.09.2019 г.
по гр. д. 4284/2019 г. на Районен съд – Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. “Цариградска“ № 52, против „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 371, 84 лева, недължимо платена от ищеца
по фактури – дебитни известия № **********/14.02.2019 г. и № *********/14.02.2019
г., с която сума ответникът неправомерно и без правно основание се е обогатил.
ОСЪЖДА Д.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. “Цариградска“ № 52, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК да заплати
на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, сумата от 647, 40 лева, представляваща сторени по
делото разноски пред двете инстанции.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1. 2.