МОТИВИ по НОХД № 551/13г. на Окръжен съд - Пловдив

Подсъдимият И.А.Л. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 пр.посл. вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от  НК за това, че на 16.11.2012г., в гр.П., е направил опит умишлено да умъртви другиго – Б.Я.И. ***, като деянието е извършено с особена жестокост и е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

Подсъдимият Л. е обвинен още и в извършване на престъпление по чл.325 ал.2 пр.1, 3 и 4 вр.ал.1 от  НК за това, че на 16.11.2012г., в гр.П., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е било съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, а именно С.С.С. – полицай в „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” при І РУП-Пловдив, Н.Г.А. – старши полицай в „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” при І РУП-Пловдив, Т.М.С. - полицай в „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” при І РУП-Пловдив и Д.П.К. - полицай в „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” при І РУП-Пловдив, като тези действия по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм и дързост.

         Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатите обвинения. Счита, че на подсъдимия следва да се наложат наказания  лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията в предвидените им от закона минимуми, при прилагане на чл.23 от НК и определяне на строг режим за изтърпяване на общото наказание. Относно предявения граждански иск, счита че същия следва да бъде уважен изцяло.

         За съвместно разглеждане с наказателния процес е бил предявен от Б.Я.И. и приет от съда граждански иск за сумата от 50 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.116 ал.1 т.6 пр.посл. вр.чл.115 вр.чл.18 от НК. Конституираният като граждански ищец и частен обвинител в процеса Б.И., чрез повереника си, моли също за налагане на подсъдимия на наказания в минимума им, а гражданския иск да бъде уважен в пълния му предявен размер, ведно с лихви и разноски.  

         Подсъдимият Л. признава частично свое виновно поведение по първото обвинение, като чрез защитника си моли за преквалификация на извършеното по п.1 на обвинителния акт като умишлено нанесена телесна повреда. Чрез защитника си моли за приложение на чл.55 от НК при определяне на наказанието, за което сам настоява да бъде по-леко такова.

         Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

         Подсъдимият И.А.Л. е роден на ***г***, а понастоящем живее в с.Ц., Пловдивска област. Той е  българин, български гражданин и не е семеен. Има средно образование, трудовоангажиран е като земеделски производител и  е неосъждан. По НАХД № 402/02г., по описа на Районен съд-Пловдив, подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност по чл.78А от НК за извършено от него престъпление по чл.343А б.”а” пр.2 вр.чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК, като му е било наложено административно наказание глоба в размер от 500 лева.

Към м.ноември 2012г. св.П. работила на сергия за продажба на плодове и зеленчуци, намираща се до „Гребна база” в гр.П., която сергия била стопанисвана от подс.Л.. В близост до масата на подсъдимия работили на друга такава неговата сестра св.В. и зет му Г. В.. Нееднократно Л. показвал на своята работничка св.П., с която се познавали отпреди, че я харесва и че има намерение да се оженят, на което последната категорично му казвала, че не може да има друга връзка между тях към този момент, а само приятелска такава. Въпреки това двамата излизали заедно да се хранят и да пазаруват за себе си, като дори подсъдимият и се доверявал тя да държи оборота в себе си и да прави сметките във връзка с работата им. Техните по-близки отношения станали достояние не само на св.В., но и на държащата сергия пред тази на подсъдимия – св.Х..

 Във връзка с работата си св.П. познавала един от редовните си клиенти постр.И., който пазарувал както от нейната сергия, така и от сергията на св.В.. Пострадалият бил собственик на козметична фирма, в която връзка П. си била поръчала при него козметика, разменяйки телефонните си номера. Двамата били излизали и на кафе, като И. случайно станал и свидетел на отношението на подсъдимия към П., когато по време на работата и на сергията, след възникнал спор, Л. захвърлил в посока към свидетелката запален фас от цигарата си. А на забележката на пострадалия, влязъл в пререкание с него, казвайки му че той е шефът. Присъствалият на тази случка съпруг на св.В. казал на пострадалия, че Л. е „нервак” и е по-добре да не се занимава с него, а по-късно споделил за станалото и на жена си.

Вечерта на 16.11.2012г. постр.И. бил оставил колата си за почистване на автомивка, като се придвижвал из града с колата на свой приятел св.Б., заедно с него. Тъй като работното време на св.П. приключвало, пострадалият и позвънил, запитвайки я дали има желание да се присъедини към тяхната компания. След съгласието и двамата я забрали, отправяйки се за вечеря към пицария в ж.р.Тракия” в града, като по пътя пострадалият взел своята кола. След вечерята постр.И. изпратил св.П. до държания под наем от нея и приятелката и св.М. апартамент, находящ се на втория етаж на ул.”Д. Т.”, №2, в кв.”К.”, в гр.П.. Като пристигнали до дома и П. поканила пострадалия да се качи до апартамента и, където до към 23.30ч. двамата дочакали прибирането на св.М. от работа. Около 10 минути след това И. изявил желание да се прибира. Св.П. го придружила по стълбите, за да го изпрати, като пред входа на жилищната сграда забелязала слизащия Л. от спрения на около 5-10 метра от тях микробус.

Междувременно, преди да отиде до жилището на св.П., подсъдимият посетил със свой приятел питейно заведение в с.Ц., където консумирал алкохол – водка. След пререкание с друго момче от масата им се стигнало до бой, като Л. бил ударен от него в областта на лицето, при което му потекла кръв. По-късно правил опити да се свърже по телефона със св.П., но тъй като все не успявал телефонирал на сестра си св.В., за да опита тя да се свърже с нея. Не послушал съвета на сестра си да не тръгва за гр.П. с микробуса си след като е пил.

 Виждайки стичаща се кръв по челото и лицето на подсъдимия П. го запитала какво се е случило, като без да и отговори Л. се засилил към пострадалия с думите:”Ти как можа с нея, аз я обичам, тя е моя. Защо точно с нея, тя може да ти е дъщеря”. И. се опитал да се защити, казвайки му че няма нищо общо с П. и да не се бият, че нямало смисъл от това, но без да го изслуша Л. му нанесъл с ръка удар в областта на главата, при което пострадалият паднал на земята, понасяйки травма в крака си, в областта на коляното. Въпреки че И. лежал върху тротоара, употребилият алкохол подсъдим продължил с голяма злоба да му нанася силни удари с ритници и с юмруци по главата, в областта на лицето, както и по гърба. Не спрял да го удря въпреки, че пострадалия бил изпаднал в безсъзнание, издавайки само хъркащи звуци, оприличени от св.П. като последни въздишки. Не го спряла и образувалата се локва с кръв под главата на пострадалия, като продължавайки да го удря силно по главата крещял „Ще те убия. Защо точно с нея. Умри, умри”. В един момент дори започнал да блъска главата на пострадалия в капака на паркирания в близост лек автомобил.

Побоят продължил интензивно с нанасяне на ударите около 10-15 минути, като междувременно св.П., уплашена, че пострадалият ще умре, извикала на св.М. да слезе. Последната грабнала телефона на П., от който апарат сигнализирали полицейските органи. При опит на стоящите до входа свидетелки защитят И. подсъдимият се насочил и към тях. От страх двете изтичали до апартамента си, където се заключили и от прозореца на който наблюдавали продължаващия долу побой.

Междувременно част от действията на подсъдимия били наблюдавани и от живущата на съседната улица „П. н.”, №1, св.Т. Н., чийто поглед бил насочен към местопроизшествието вследствие на крясъците които идвали от там. Измежду дърветата тази свидетелка видяла човек „който ритал някой или нещо пред колите отсреща”. Тя се обадила на тел.112, а по време на съобщаване на служителката за случващото се видяла да пристига полицейски автомобил.

Част от действията на подсъдимия, малко преди пристигането на служители на реда, били наблюдавани и от живущия в непосредствена близост до местопроизшествието св.Д.. Чувайки включена аларма на автомобил, той се приближил до терасата на апартамента си, виждайки разпознатия от него по-късно подсъдим как се приближава от входа към лежащия на земята пострадал и как му нанася удари с ръка по гърба. Видял как непосредствено при пристигането на полицейския автомобил подсъдимият се отправил в посока към намиращите се в близост кофи за боклук.

Със служебната кола, с включена звукова сигнализация, на местопроизшествието пристигнал изпратеният от дежурния по управление полицейски екип с униформените служители св.С. – полицай в „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” при І РУП-Пловдив и св.А. – старши полицай в „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” при І РУП-Пловдив. Двамата заварили подсъдимия, който в този момент се качвал в микробуса си. Л. се запътил към полицаите, като на въпроса им какво става, казал „Ще го убия” и се засилил в друга посока. Поглеждайки в тази посока полицаите видели лежащия на земята пострадал, в локва кръв и издаващ хъркащи звуци. Дори пред полицаите затичалия се към пострадалия подсъдим се опитал да го ритне, но не успял тъй като те му попречили, хващайки го. Тогава подсъдимият замахнал да удари св.С., но не успял, тъй като последният успял да се предпази. Това наложило поставяне на белезници на ръцете му, които били закопчани отзад. На местопрестъплението пристигнал и втори полицейски екип състоящ се от униформените полицаи към „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” при І РУП-Пловдив св.С. и св.К.. Въпреки това и въпреки поставените му белезници Л. продължил да буйства в желанието си да стигне да лежащия на земята в безпомощно състояние пострадал, викайки:”Ще го убия. Ще го убия и ще го излежа”, добавяйки че трябвало да го убие, да му отреже главата и да я хвърли в буса. Полицаите едвам успели да го удържат, полагайки го на земята, като подсъдимият с викове започнал да заплашва и тях, че щял да ги убие, че щял да ги намери къде живеят и да сложи бомби по домовете им, отправяйки на висок тон и обиди към униформените полицейски служители. Агресивното му и цинично поведение било насочено и към слязлата долу при пристигането на органите на реда св.П., заплашвайки я, че ще я залее с киселина, както и към пристигналия междувременно екип на Спешна медицинска помощ. Към медицинския екип също отправял на висок тон обиди и закани, като ритал и количката от линейката при опит да бъде поставен в нея, за да му се окаже квалифицирана помощ с оглед раната на челото му.

Пострадалият И. бил транспортиран в УМБАЛ”Св.Г.”*** и приет в отделението по неврохирургия, където престоял около 20 дни.

Още на следващия ден – 17.11.2012г. свидетелките П. и М. посетили болницата, където ги уведомили, че И. е много зле и не се знаело дали изобщо ще се оправи. Влизайки при него го заварили като в безсъзнание и едва го познали от нанесените му травми.

Преди обяд на същия ден – 17.11.2012г. съпругата на пострадалия телефонирала на неговия приятел св.А., запитвайки го дали не знае къде е, тъй като не се бил прибрал през нощта. Отговорил и, че предната вечер разбрал, че е на кафе с друг негов приятел св.Б.. Телефонирали на Б., който им обяснил, че с И. били предната вечер заедно на вечеря, след което се били разделили. Двамата свидетели се заели да търсят пострадалия, като по-късно към тях се присъединил и друг приятел на И. на име Ц.. Чрез св.В. от пазара успели да се свържат със св.П., която ги извикала до дома си. Там открили колата на пострадалия, като видели и локвата кръв на земята, при което св.П. разтревожена и плачейки им разказала за случилото се предната вечер. Посетили болничното заведение, като заварили И. лежащ гол на легло, определяйки главата му като”двойно” и „тройно” по-голяма, „лилаво синя на цвят”, с подути затворени очи, като едното било по-голямо от другото. При поисканата информация от медицинските лица там за състоянието му били уведомени, че се притесняват за живота му и е станало добре, че полицаите са пристигнали навреме, тъй като пациентът е можело да умре на място. Приятелите му не позволили на по-късно дошлата съпруга да влезе при него, за да и спестят неприятната гледка.

Впоследствие св.П. спряла да се явява на работа на сергията на подсъдимия, с изключение в дните по Коледа.

От заключението на вещите лица Д., Б. и Ш. по съдебномедицинската експертиза на пострадалия, се установяват следните причинени му травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, проявила се с кръвоизлив под меката мозъчна обвивка и сътресение на мозъка; частично счупване на горната челюст; счупване на латералния /външен кондил/ на дясната бедрена кост, наложило оперативно лечение; множество травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата; разкъсно-контузна рана на челото.    Всички травматични увреждания отговарят по начин и време да са възникнали  при нанасяни множество удари с юмруци и ритници със значителна сила и са в пряка причинна връзка с нанесения на И. побой на 16.11.2012г. Травматичните увреждания са били свързани с изживяване на интензивни и продължителни болки и страдания. Посоката на нанасяне на ударите е била отпред назад, отляво и отдясно, както и отгоре надолу спрямо положението на тялото на пострадалия. Силата на ударите е била различна, от умерена до значителна. След нанесения му побой постр.И. не би могъл да извършва самостоятелни действия.

Черепно-мозъчната травма е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК. При неоказване на своевременна и квалифицирана медицинска помощ тя би могла да доведе до смъртен изход.

Частичното счупване на челюст касае счупване на челюст по смисъла на чл.129 от НК.

Счупването на външния кондил на дясната бедрена кост е причинило трайно затрудняване на движението на долния десен крайник за повече от 1 месец – по смисъла на чл.129 от НК.

Разкъсно-контузната рана на челото му е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Множеството травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата, шията и гръдния кош са му причинили болка и страдание.

Видно от заключението на вещото лице К. по съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, при установена кръвна група на подсъдимия 0/алфа, бета/ и на пострадалия В/алфа/, по изследваните обекти се е установило наличие на кръв, която е човешка, по обувките на подсъдимия изследваната кръв е в малко количество и е било невъзможно определянето и по кръвна група. По блузата на подсъдимия и по яката на анцунговото му горнище кръвта съвпада с тази на подсъдимия и може да произхожда от него, както и от всяко друго лице с неговата кръвна група. Кръвта по надписа „Карра” на горнището от анцунга на подсъдимия и кръвта, иззета от долнището на анцунга му, както и кръвта по другите изследвани обекти от местопроизшествието съвпада с кръвната група на пострадалия И. и може да произхожда от самия него, както и от всяко друго лице с неговата кръвна група.

От заключението на вещите лица К. и Д. по КСППЕ се установява, че подсъдимият Л. не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет към ЦПЗ-Пловдив. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. Психичното му състояние не налага лечение. Той е личност с повишено самочувствие и неглижира чувствата на околните, като най-изявената му черта е неговата импулсивност, което пък не нарушава неговите психически възприятия и не се вмества в болестно състояние.

Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на самия подсъдим, от показанията на свидетелите П., М., И., А., С., С., К., А., Д., Т. Н., Б., В. и Х., от приетите от досъдебното производство писмени доказателства:  протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л.22, 24/,  справка за съдимост /л.53/, характеристична справка /л.55/, протокол за разпознаване на лица /л.85/, медицинска документация /л.106-131/, протокол за доброволно предаване /л.162/, от заключенията по съдебните експертизи, както и от веществените доказателства по делото.

По делото не съществува спор относно факта, че именно подсъдимият Л. е причинил  травматичните увреждания, вследствие на нанесен побой върху пострадалия И.. В хода му обаче, въпреки самопризнанието за виновно поведение, подсъдимият прави опит да лансира пред съда версията си, че е бил предизвикан за това от пострадалия физически и словесно, че е бил афектиран по време на нанасяне на побоя от факта, че вижда заедно св.П. и постр.И., че е нямал намерение да отнеме живота на последния, а само да му причини телесна повреда. Тази негова защитна позиция се опровергава категорично от събрания по делото доказателствен материал. Така самият пострадал посочва, че не е очаквал такова агресивно поведение от страна на подсъдимия и докато се опитвал да обясни за липсата на връзка със свидетелката, Л. го е ударил веднага. Така и св.П. сочи в своите показания:”Б. се опита да му обясни, че няма нищо между нас, но И. тръгна да го удря и се сбиха…И. нанесе първия удар…Б. се опита да се защити…”. А показанията на тази свидетелка, дадени под страх от наказателна отговорност, биха могли да се ценят като изложени правдиво, а и доколкото тя към онзи момент е била в близки, приятелски отношения с подсъдимия Л.. Така че нито физически, нито словесно пострадалият е предизвикал агресивното поведение у подсъдимия, а последният пръв е посегнал с удар по И., поваляйки го на земята. Що се касае до предложената от Л. версия, че е бил афектиран по време на нанасяне на побоя, то тази му версия се изключва категорично от заключението по КСППЕ. Тук вещите лица са категорични в становището си, че към инкриминирания момент подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Тези вещи лица са се съобразили и с обстоятелството, че към онзи момент подсъдимият е бил употребил и алкохол. Тук следва да се посочи и обстоятелството, че действията на Л. от момента на употребата на алкохол, по придвижването му с автомобил от с.Ц. до гр.П. никак не са били неадекватни, като същия има ясен спомен за това дори с каква скорост е управлявал микробуса си, намирайки адреса на местоживеене на П. и дори на какво разстояние от дома и го е паркирал. А от доказателствата по делото се установява, че липсва от страна на пострадалия предизвикване на силно раздразнение у подсъдимия с насилие, тежка обида, клевета или с друго противозаконно действие. Съдът се съобрази с чувствата на подсъдимия към св.П., както и с възможността появата и с друг мъж пред дома и да предизвика у подсъдимия негативни емоции към нея и конкурента му, но в конкретния случай у Л. се е породило по-скоро озлобление, което обективира в нанасяне на жесток побой с юмруци и ритници върху постр.И.. В случая липсват не само юридическите, но и медицинските  критерии на силно раздразненото състояние, при липса на емоции с такава сила, които да му попречат да контролира в пълна степен постъпките си и да ограничат възможността да взема правилни решения, при липса и на елементи на разгърнат физиологичен афект.

А по повод на твърдяната от подсъдимия липса на умисъл да причини смърт на пострадалия, а че е целял единствено причиняване на телесна увреда, следва да се посочи, че не неговите последващи обяснения и оправдания определят характера и степента на вината, а конкретното му психическо отношение и действията му във връзка с него към момента на осъществяване на общественоопасното деяние. Именно за разрешаване на тези въпроси се подложиха на обсъждане съществуващите по делото преки и косвени доказателства, като се даде приоритет на преките такива поради спецификата на казуса и  то с известна предпазливост към част от тях, с оглед възможността за известна заинтересованост от свидетели очевидци. Действително подсъдимият в наказателното производство има право да избира своята защитна позиция и да предлага такава версия, каквато ще е в защита на собствените му интереси, за което в случая  съдът потърси отговор на по-горе поставените въпроси от показанията на свидетелите очевидци на стореното в онази трагична за пострадалия вечер, както и от заключението на вещите лица по СМЕ на И.,  естествено в съпоставка с основното доказателствено средство в процеса –обясненията на самия  подсъдим. Така св.П. сочи в своите показания:”И. продължи да удря и да рита Б.. Най-много по лицето го удряше. Риташе го по лицето. И. блъскаше Б. в капака на една кола от паркираните пред входа. И. блъскаше главата на Б. в капака на тази кола. Блъскаше главата му в предния капак на колата. На другия ден капакът на колата беше целия в кръв…Б. беше в безсъзнание и издаваше звуци като последни въздишки…Поне 10-15 минути имаше бой. Б. загуби съзнание…И. нанасяше с голяма злоба ударите. Подсъдимият силно удряше пострадалия. Когато Б. беше паднал на земята И. продължаваше да го удря по главата. От ударите се чуваше силен звук…Там, където Б. лежеше на земята, имаше огромна локва кръв”. Пресъздадените чрез показанията на св.П. действия на подсъдимия, като случили се в обективната действителност, се подкрепят и от показанията на другия свидетел очевидец в случая св.М., която посочва:”Като слязох долу, видях как Б. лежи на земята, а И. го бие. Имаше много кръв. И. го биеше в главата предимно с юмруци и шутове. Б. лежеше на земята, но И. продължи да го бие… От прозореца на апартамента гледахме как И. продължаваше да бие Б., докато дойде полицията. По същия начин И. продължи да бие пострадалия, с юмруци и шутове. Б. лежеше на земята…Силни бяха ударите. Уплаших се от самия бой…Уплаших се и от пострадалия-той лежеше сам на земята в локва кръв и едва дишаше и издаваше хрипове. Уплаших се, че може да умре. Имаше много кръв…и по колата имаше кръв”. В тази връзка са и показанията на св.Т.-Н., която посочва как е видяла човек „който риташе някой или нещо пред колите отсреща”, а така също и на св.Д., който е видял подсъдимия да нанася удари в гърба на лежащия на земята пострадал. Отделно от това вещите лица по СМЕ са категорични, че травматичните увреди по пострадалия са причинени от множество удари с юмруци и ритници, като силата им на нанасяне е била от умерена до значителна. А съобразно с причинената черепно-мозъчна травма, при неоказване своевременно на квалифицирана медицинска помощ, би могла да доведе до смъртен изход. Или в случая извод за умисъла на подсъдимия да отнеме живота на пострадалия се прави от интензитета на продължилите във времето немалко на брой силни удари с юмруци и ритници по жизненоважни органи - главата на пострадалия, включително и с блъскане на главата му в капака на автомобил, като ударите са продължили, независимо че И. в началото го е молил да не го бие, а впоследствие е бил изпаднал и  в безсъзнание. Виждайки и образуващата се под пострадалия локва кръв, чувайки и хъркащите звуци вместо нормално дишане, дори и това не е възпряло подсъдимия да преустанови с нанасянето на побоя върху него, следвайки внезапно породилата се у него цел, а именно да го лиши от живот. При всичко това изводът е категоричен, че Л. с активните си действия е целял не само да набие пострадалия и да му причини телесни увреждания, а е търсил най-тежкия резултат – умъртвяване на жертвата. Субективното му отношение към този резултат е явно не само от така посоченото му поведение, но и от вербално изразяваната нееднократно от него по време на побоя цел. Така св.М. посочва:”…Ще те убия! Защо точно с нея? Умри, умри!”, като в тази връзка и св.П. сочи, че подсъдимият е отправял към И. думите, че „ще го убие, ще го утрепе”. Дори и пред свидетелите от пристигналия пръв полицейски екип С. и А. е изразявал намерението си да убие пострадалия, като въпреки присъствието на полицейски служители е правил опити да продължи да го рита, казвайки че ще го довърши и излежи. А така също и пред свидетелите от пристигналия за подкрепа втори полицейски екип С. и К. подсъдимият е сочил целта си, че трябва да довърши пострадалия, като на св.К. споделил, че:”…трябвало да го убие, да му отреже главата и да я хвърли в буса”. Без да се прави извод, че жестокостта е черта от характера на подс.Л., така посоченото по-горе пък от своя страна характеризира самите му действия в конкретния случай като особено жестоки. Нанасяйки ударите с особена агресия, яростно и в бързина, въпреки че подсъдимият осъзнава за омаломощаването на жертвата си, не спира, обричайки И. на неминуема смърт. Държейки се като господар с живота на пострадалия това арогантно, жестоко и дори садистично отношение на подсъдимия Л. продължава и след приключване на побоя. Квалификацията на действията му като извършени с особена жестокост идва и от субективното му отношение към пострадалия, проявяващо се в изключителна ярост, ожесточение и отмъстителност.

В случая единствено намесата на полицейските служители, при своевременното им пристигане на местопроизшествието, е довело до прекратяване на побоя, до невъзможността подсъдимият да постигне желаната от него цел, а оттук и до квалификацията на престъплението като опит към убийство. Сам подсъдимият посочва, че като е „чул буркана на полицейската кола” се е намирал все още до жертвата си. До спирането на тази кола на местопроизшествието подсъдимият се бил отдалечил вече до микробуса си, правейки опит да се качи в него. В този момент е бил спрян от полицаите от първия екип, за да се установи истинността на сигнала. В тази насока са и показанията на свидетелите очевидци Д. и Н.. При това и не може да се приеме подсъдимият да се е отказал по собствена подбуда от довършване на замисленото, а дори и нещо повече-въпреки вече на присъствието на униформените полицаи, отново е настоявал да „довърши” пострадалия.

Що се касае до действията на подсъдимия, непосредствено след сторения от него опит за убийство на постр.И., то те действително се явяват непристойни такива, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. От събрания по делото доказателствен материал се установи оказаната от него съпротива на униформените полицейски служители, изразяваща се не само във физически дръзки действия, но и с отправяни към тях закани, заплахи и цинични обиди. Такова е било поведението му и към слезлите от дома си свидетелки П. и М., както и към дошлия малко по-късно медицински екип. Така освен от показанията на свидетелите полицейски служители, че е посегнал да удари единия от тях св.С., че е буйствал и с викове по адрес както на пострадалия, така и към полицаите, обиждайки ги на висок глас, наричайки ги „педерасти” и заканвайки им се, че ще ги взриви, стоят и показанията на св.П. и св.М.. Първата от тях споделя:”…Към тях/полицаите/ имаше много отправени думи от страна на подсъдимия, като през цялото време той се опитваше да ги бута и да ги рита…продължаваше да буйства…Когато дойде линейката И. ритна количката, на която искаха да го сложат…На мен И. ми каза, че ще ме залее със сярна киселина, само да изляза от полицията…Към полицията също отправяше закани, заплахи и обиди”. А св.М. посочва:”…към полицаите се обърна И. и ги псуваше…и тях заплашваше…Той се опитваше да ги ритне с крак”, като споделя и за отправената закана за заливане с киселина на П., както и изритването на количката при преглеждащия го на място лекар. Освен че и четиримата полицейски служители изказват възмущението си от арогантното държание на подсъдимия, отрицателна оценка за поведението му дава и наблюдаващия случилото се от дома си св.Д.:”…подсъдимият се държа невъзпитано с полицаите”. За това и при така събраните доказателства съдът намери обясненията на подсъдимия, относно престъплението по този пункт втори от обвинението, с които Л. изразява липса на спомен, казвайки че е възможно да е отправил заплахи и към полицаите, че „не помни”, за негова защитна позиция.

Предвид на гореизложеното и при така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подс.И.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116 ал.1 т.6 пр.посл. вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от  НК понеже на 16.11.2012г., в гр.Пловдив, е направил опит умишлено да умъртви другиго – Б.Я.И. ***, като деянието е извършено с особена жестокост и е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

Подсъдимият Л. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.325 ал.2 пр.1, 3 и 4 вр.ал.1 от  НК за това, че на 16.11.2012г., в гр.П., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е било съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, а именно С.С.С. – полицай в „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” при І РУП-Пловдив, Н.Г.А. – старши полицай в „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” при І РУП-Пловдив, Т.М.С. - полицай в „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” при І РУП-Пловдив и Д.П.К. - полицай в „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” при І РУП-Пловдив, като тези действия по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм и дързост.

         И двете престъпления са извършени с пряк умисъл у подсъдимия. Л. е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е целял настъпването им.

         При така посочените правни квалификации и съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции съдът намери, че наказанието което следва да понесе подсъдимият Л. за престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.посл. вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от  НК е необходимо да се определи в условията, визирани в чл.55 ал.1 т.1 от НК, а за деянието по чл.325 ал.2 пр.1, 3 и 4 вр.ал.1 от  НК съдът намери, че наказанието, което следва да понесе подсъдимият е необходимо да се определи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – в условията на чл.54 от НК. Като многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за първото от така посочените по-горе престъпления се преценят чистото му съдебно минало, частичното самопризнание за вина, съжаление за стореното, трудовата му ангажираност, съдействие при разследването/вж.протокол за доброволно предаване/, фамилната обремененост при болен от шизофрения родител, като не без значение са и чувствата, които е изпитвал към св.П., като водещи за вземане на решение по осъществяване на деянието. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство се посочва единствено извършване на престъплението след употреба на алкохол. Съдът намери, че най-справедливо в случая е за това деяние да му бъде наложено наказание лишаване в размер от 6 години.

         Докато за престъплението по чл. 116 ал.1 т.6 пр.посл. вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 от  НК подсъдимият Л. направи частични самопризнания и изрази съжаление за стореното, то за престъплението по чл.325 ал.2 пр.1, 3 и 4 вр.ал.1 от  НК той зае различна позиция за липса на спомен и че било възможно да го е извършил. За това и тези обстоятелства,  ведно с отношението му към св.П., което при извършване на хулиганските действия е без значение, следва да се изключат тук като смекчаващи неговата отговорност. Като такива се преценят единствено чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, съдействие при разследването и фамилната му обремененост при болен от шизофрения родител. . Като отегчаващо отговорността му обстоятелство и тук се посочва извършване на престъплението след употреба на алкохол. Съдът намери за най-справедливо да му наложи за деянието по чл.325 ал.2 пр.1, 3 и 4 вр.ал.1 от  НК наказание лишаване в размер от 1 година и 8 месеца.

         Съдът определи, на основание чл.23 ал.1 от НК, едно общо, най-тежкото наказание лишаване от свобода в размер от 6 години, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС постанови да се изтърпява от подсъдимия при първоначален „строг” режим, в затвор или в затворническо общежитие от „закрит” тип.

         На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното общо, най-тежко наказание времето, през което подсъдимият Л. е бил задържан, считано от 17.11.2012г. до 30.11.2012г.

         По отношение на гражданския иск – по делото се събраха достатъчно доказателства, от които е видно че пострадалият Б.И. е понесъл значителни и продължителни във времето физически болки и страдания по повод на причиненото му от подсъдимия Л.. Болки от претърпените травми и неудобства във връзка с придвижването и самостоятелното си обслужване продължава да търпи и към настоящия момент. Съдът намери, че най-справедливо в случая е гражданският иск за обезвреда по претърпени  неимуществени вреди да бъде уважен в размер от 20 000 лева,  която сума в най-пълна степен би репарирала понесените страдания. В останалата му част, от уважения размер от 20 000 лева до предявения такъв от 50 000 лева, гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият бе осъден да заплати сумата от 20 000 лева на пострадалия И. ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.11.2012г. до окончателното и изплащане.

         Подсъдимият бе осъден и да заплати на пострадалия И. сумата от 2 000 лева, като направени от последния разноски по упълномощаване на повереник, а по сметка на ВСС сумата от 1 640,50 лева като направени по делото разноски, както и сумата от 800 лева като ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

         Съдът взе отношение и по веществените доказателства по делото, като се постанови връщане на 1бр. черно на цвят горнище от анцуг „Карра”, 1бр. черно на цвят долнище от анцуг „Пума”, 1бр.тениска с къс ръкав и чифт черни спортни обувки на подсъдимия Л., а за 5бр.проби от червено-кафяво вещество се постанови унищожаването им като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.    

         Причини за извършване на престъплението  - ниско правосъзнание и незачитане на най-ценното човешко благо – живота.

         Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                        ЧЛЕН СЪДИЯ: