РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1968
Днес,24.07.2020год., Мариела Иванова-съдия-докладчик
по ч.т.д.№ 262 по описа за 2020 год. на Бургаски
окръжен съд, като разгледа подадената
молба от „Бурнарски“ ЕООД, ЕИК *********
чрез пълномощника адв.Ива Николова с
адрес на кантората гр.Пловдив, бул. „6-ти септември“, № 177, ет.2 за издаване
на изпълнителен лист, констатира следното:
Издаването на изпълнителния лист се претендира въз основа на влязло в сила решение от 09.12.2019 год. по
ВАД № 67/2019 год. на Арбитражния съд при БТПП. Приложени са доказателства.
Молбата е с
правно основание в чл. 405, ал. 3 вр. чл. 404, т. 1 от ГПК.
Молбата е допустима. Постъпила е за разглеждане в настоящия съд съгласно разпоредбата на чл.405, ал.3 от ГПК,
за която съдът следи служебно, с оглед
данните от електронния търговски регистър за седалище на единия от
солидарните длъжници по молбата
в района на действие на настоящия съд. Молбата е подадена и подписана от редовно упълномощен
процесуален представител-адвокат Ива
Николова, съгласно приложено пълномощно, предоставено от
вписания в електронния търговски регистър управител на молителя, като е заплатена
дължимата държавна такса за производството.
Представени са изискуемите от чл.51,ал.1 от ЗМТА доказателства към
молбата: заверен от канцеларията на арбитражния съд препис от арбитражното
решение, удостоверение от същия орган, че решението е окончателно и е влязло в
сила, както и доказателства за установяване, че
решението е връчено на длъжниците по изпълнението.
Приложени са доказателства за връчване на преписи от
решението на длъжниците по изпълнението-заверени копия от уведомление по чл. 47 ГПК, оформени от призовкар при ЧСИ Таня Маджарова.
Разгледана по същество молбата е частично основателна по следните
съображения:
От уведомлението до ответника „Дид Фуудс“ се установява, че на 04.06.2020г. е направен
опит за връчване на арбитражното решение, но представител на дружеството не е
открит. Мъж на адреса твърди, че не е служител на фирата, не се легитимира и не
желае да съдейства. Поради тези причини на същата дата в 17.50ч. на адреса е
залепено уведомление, с указание, че в 2-седмичен срок книжата са на
разположение в канцеларията на ЧСИ. От извършената справка в Търговския
регистър се установява, че това е вписаното седалище на ЮЛ.
Съдът намира, че по отношение на ответника
„Дид Фуудс“ са представени доказателства
за извършено връчване по реда на чл. 47 ГПК и изпълнителен лист следва да бъде
издаден.
От уведомлението до ответника А.А. се установява, че на 04.06.2020г. е направен
опит за връчване на арбитражното решение, но адресатът не е открит. Описано е,
че на адреса живеят сем. А., но твърдят, че там няма такова лице. Мъжът от
адреса, твърди, че не е А. и отказва да се легитимира. Поради тези причини на
същата дата в 17.50ч. на адреса е залепено уведомление, с указание, че в
2-седмичен срок книжата са на разположение в канцеларията на ЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗМТА изпълнителен лист
се издава по молба на заинтересованата страна към която се прилага арбитражно
решение и доказателства, че то е връчено на длъжника по изпълнението. Казаното
сочи, че при издаването на изпълнителния лист съдът извършва формална проверка
относно редовността на представените доказателства от външна страна.
На първо място по делото не са ангажирани доказателства за
надлежно връчено арбитражно решение на жалбоподателя по реда на чл. 50,ал.4 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба, когато ответникът в
продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп
- на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до
пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по
делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от
поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден.
Прието е, че това правило не се прилага, когато връчителят
е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин
и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
В случая не е извършена справка от управителя на етажната
собственост и не е посочен източникът на информацията, че на адреса няма такова
лице.
Призовкарят е залепил уведомление на адреса, което ще рече,
че е приел, че ответникът живее на адреса. Липсват данни обаче да е изпълнена и
процедурата по чл. 47,ал.3 ГПК, за да се приеме, че съобщението е връчено с
изтичането на срока.
Следователно следва да се разгледа възможността за фингирано връчване по чл. 12,ал.1 от Правилника, която предвижда, че когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или пощенският адрес на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, книжата, съобщенията или призовките се смятат за получени, ако са изпратени до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или пощенски адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено.
Съгласно Решение № 181 от 19.12.2016 г. на ВКС по т.
д. № 726/2016 г., I т. о., ТК изискването за старателно издирване на
получателя включва изпращане
на призовки и съобщения до всички известни адреси на страната. Данни за
такова старателно издирване липсват.
Не са приложени и доказателства, от които да може да
се провери кое е последното известното местожителство, обикновеното пребиваване
или пощенски адрес на ответника А.
Издаденото удостоверение от арбитражния съд, не
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, а е частен
удостоверителен документ, чрез който не може да се установи надлежното връчване
на арбитражното решение.
С оглед на изложеното по-горе, изпълнителен
лист по отношение на ответника А. не може да бъде издаден.
По изложените съображения и на основание чл.405, ал.5
от ГПК съдията-докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист против „Дид Фуудс“ ЕООД, ЕИК ********* за следните суми: 1200 лв.,представляваща
неплатени франчайз такси по договор за франчайзинг от 31.01.2018 год. за м.
ноември и декември 2018 год.;10000 лв., представляваща неустойка на основание
т.7.6 във вр. с т.7.11 от договор за франчайзинг от 31.01.2018 год. и
2406лв.,представляващи разходи в арбитражното производство, включително и тези
за процесуална защита въз основа на решение от 09.12.2019 год. по ВАД № 67/2019
год. на Арбитражния съд при БТПП.
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Бурнарски“
ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв.Ива
Николова с адрес на кантората
гр.Пловдив, бул. „6-ти септември“,№ 177,ет.2 за издаване на изпълнителен лист
против А.Н.А. от гр.*** за
следните суми: 1200
лв.,представляваща неплатени франчайз такси по договор за франчайзинг от
31.01.2018 год. за м. ноември и декември 2018 год.;10 000лв.,представляваща
неустойка на основание т.7.6 във вр. с т.7.11 от договор за франчайзинг от
31.01.2018 год. и 2406 лв.,представляващи разходи в арбитражното производство, включително
и тези за процесуална защита въз основа на решение от 09.12.2019 год. по ВАД №
67/2019 год. на Арбитражния съд при БТПП.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на
разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно
изпълнение.
Съдия: