Присъда по дело №13861/2021 на Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 13861/2021 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М. АНГ.
ИЛ. с ЕГН: **********, за това че на 19.03.2021 г., около 13,00 часа, в гр.(АДРЕС), пред
магазин „Фантастико“, отнел чужда движима вещ-мобилен телефон “Самсунг Галакси
А20Е“ на стойност 201,46 /двеста и един лева и четиридесет и шест стотинки/ лева от
владението на Б. А. С. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като
случая е маловажен – престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по реда на Глава двадесет и
седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, с признаване от страна на подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения, пред настоящата инстанция, представителят на
държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че
самопризнанието на подсъдимия, дадено по реда на чл. 372, т. 2 от НПК, касателно фактите
изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт се подкрепя от събраните по делото
доказателства, като счита обвинението за доказано. Излага становище, като анализира
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и предлага на подсъдимия да му
бъде определено наказание, при условията на чл. 55 от НК.
Частният обвинител счита, че справедливото наказание, което следва да бъде
наложено на подсъдимия е 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. С. С., моли съда на подсъдимия да му
бъде наложено минимално наказание, като изтъква установените по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Подсъдимият М.И., в своя лична защита, се солидаризира със становището на своя
защитник, изразява съжаление и моли за по-леко наказание, а при упражняване правото си
на последна дума, отново моли за по-леко наказание и изразява съжаление за извършеното.

Съдът, като обсъди и съобрази в събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, становищата на страните, и при съобразяване с разпоредбата на
чл. 301 и следващите НПК, прие за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият М. АНГ. ИЛ., роден на *** г. в гр. В., българин, български гражданин,
живущ в гр. (АДРЕС), неженен, средно образование, работещ, ЕГН: **********, осъждан.
На 19.03.2021 г., около 13.00 часа свидетелят Б. С. се намирал в гр.(АДРЕС), пред
магазин „Фантастико“. Мобилният телефон на свидетеля С. - марка „Самсунг“, модел
„Галакси А20Е“ на стойност 201,46 лева бил в джоба на сакото му. Подс. М.И. се
приближил до свидетеля, когото познавал, с намерението да извърши кражба на вещи,
намиращи се в св. С.. В изпълнение на това си решение, подсъдимият прегърнал свидетеля
и взел от джоба му мобилния телефон “Самсунг Галакси А20Е“ на стойност 201,46 лева и го
прибрал в себе си, като по този начин установил фактическа власт върху вещта.

От заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото лице
Д.К. (л. 25-26 от ДП) се установява стойността на отнетата вещ към датата на деянието.

1

По доказателствата:
Съдът прие за установена фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, въз основа на събрания и приобщен към делото доказателствен
материал, чрез показанията на свидетелите Б. С. (л. 32 от ДП) и А.Й. (л. 33 от ДП);
заключенията на назначените по делото експертизи - заключението на съдебно-
оценителната експертиза, изготвена от вещото лице Д.К. (л. 25-26 от ДП); както и от
писмените доказателства и доказателствени средства по делото. Анализът на
доказателствената съвкупност, сочи че направеното от подсъдимия признание на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните по делото
доказателства.
От показанията на свидетелите се установява времето и мястото на което е била
отнета инкриминираната вещ и авторството на деянието, извършено от подсъдимия.
Показанията на тези свидетели са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи
помежду си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при
формиране на вътрешното си убеждение.
Съдът кредитира изготвената по делото експертиза като компетентна, пълна и
обоснована, поради което я съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
Изводите за миналата съдимост на подсъдимия, съдът направи въз основа на
приложената по делото справка за съдимост.

От правна страна:
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прие, че подсъдимият М.И. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 194, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият И., на 19.03.2021 г., около 13,00 часа, в гр.
(АДРЕС), пред магазин „Фантастико“, отнел чужда движима вещ-мобилен телефон
“Самсунг Галакси А20Е“ на стойност 201,46 /двеста и един лева и четиридесет и шест
стотинки/ лева от владението на Б. А. С. без негово съгласие с намерение противозаконно да
я присвои, като случая е маловажен.
Касае се за маловажен случай на кражба, с оглед на това, че стойността на предмета
на престъплението е по-малко от една минимална работна заплати за страната. Поради това
съдът прие, че извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици
и с оглед на останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и на дееца, в сравнение с обикновените случаи
престъпления от същия вид. Тук е мястото да се отбележи, че в случая разпоредбата на чл.
218б от НК не следва да намери приложение, по арг. от ал. 1 – предметът на престъплението
не е възстановен от дееца.
От субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината
пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, се предвижда наказание лишаване
от свобода до една година, пробация или глоба от 100 до 300 лева. При реализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия, съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства сравнително ниската стойност на отнетата вещ и изразеното от него
съжаление за стореното. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде
отчетена миналата съдимост на подсъдимия. При това положение и на основание чл. 54 от
2

НК, съдът, намери, че наказанието на подсъдимото лице, следва да бъде определено при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като най-подходящото по вид
наказание се явява пробацията. С оглед на това, че производството по делото протече по
реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК (с признание на фактите от
обвинителния акт от подсъдимото лице), и с оглед на това, че съгласно разпоредбата на чл.
58а, ал. 5 от НК, законовата редукция на наказанието с една трета не може да намери
приложение при наказанието пробация, то съдът отчете именно като смекчаващо
отговорността обстоятелство и признанието на фактите на подсъдимото лице. Поради това,
настоящият състав намери, че наложеното наказание пробация, следва да бъде със следните
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с
периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6 месеца, както и „включване в курсове за професионална
квалификация и програми за обществено въздействие“ за срок от 6 месеца. Така определено
по вид и размер наказание, би могло да постигне в най-голяма степен целите на наказанието,
предвидени в чл. 36 от НК.
Настоящата инстанция намери, че в случая не са налице предпоставките за
приложението на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като по делото не бяха установени, нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък е налице изключително
такова, а отделно от това, чл. 55 от НК в случая е приложим, тъй като за процесното
престъпление едно от предвидените наказания е глоба, поради което и не би могло да се
наложи по-ниско от това наказание. Поради тези съображения, съдът достигна до извода, че
в случая чл. 55 от НК е неприложим.

По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест
на подсъдимия, като го осъди да заплати в полза на Държавата, сума в размер на 97,50 лева,
представляваща сторените по делото разноски, както и 5 лева държавната такса за служебно
издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3

Номер на акта:	222
Дата:	6 октомври 2022 г. (в сила от 6 октомври 2022 г.)
Съдия:	Георги Андонов Крушарски

Дело:	20211110213861
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 октомври 2021 г.

Присъда по дело №13861/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите