Решение по дело №256/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 20 май 2020 г.)
Съдия: Огнян Методиев Евгениев
Дело: 20197140700256
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      

               331/10.07.2019 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                                                                    Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

 

при секретар  Антоанета Лазарова                                                        разгледа

Адм.дело №256/2019г. по описа на   

Административен съд Монтана

 

Производството е по реда на чл.68, ал.1 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр) във вр. с чл.145 и сл. във вр. с чл.226, ал.1 от Административно процесуален кодекс (АПК).

         С Решение №7755/23.05.2019г. по адм.дело №2305/2018г. на ВАС е отменено Решение №573/13.12.2017г. по адм.дело №249/2017г. по описа на Административен съд Монтана и делото е върнато за произнасяне от друг състав на същия съд съобразно указанията дадени в мотивите. Делото е разпределено на настоящият съдебен състав, който в изпълнения на указанията дадени с мотивите на решението на ВАС е конституирал като страни в съдебното производство, страните, които са участвали в производството пред административния орган и е разгледал делото.

         Производството е образувано по повод подадена жалба от И.Й.К. *** срещу Решение №171/29.05.2017г. на Комисия за защита от дискриминация, с което: 1. Установява, че Районна здравно осигурителна каса – Монтана (РЗОК – Монтана) представлявана от директора, не е осъществила дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр на основание признак „обществено положение“ спрямо д-р И.Й.К., при определяне на лимит за специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности; 2. Установява, че Национална здравно осигурителна каса (НЗОК), представлявана от управителя, не е осъществила дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр на основание признак „обществено положение“ спрямо д-р И.Й.К., при определяне на лимит за специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности; 3. Оставя без уважение жалбата на д-р И.Й.К., заведена в Комисията за защита от дискриминацията.

 

В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си адвокат Б*** , поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспорения административен акт като незаконосъобразен, като моли присъждане на разноски по делото.

Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт М*** , оспорват жалбата в постъпило по делото възражение, като поддържа законосъобразността на оспорения административен акт и претендира присъждане на разноски по делото.

         Заинтересованите страни, Директор на РЗОК-Монтана и Управителя на НЗОК, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И*** оспорва жалбата, като в писмено становище излага доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира присъждане на разноски по воденото дело.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Решение №171/29.05.2017г. на Комисия за защита от дискриминация, с което: 1. Установява, че Районна здравно осигурителна каса – Монтана (РЗОК – Монтана) представлявана от директора, не е осъществила дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр на основание признак „обществено положение“ спрямо д-р И.Й.К., при определяне на лимит за специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности; 2. Установява, че Национална здравно осигурителна каса (НЗОК), представлявана от управителя, не е осъществила дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр на основание признак „обществено положение“ спрямо д-р И.Й.К., при определяне на лимит за специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности; 3. Оставя без уважение жалбата на д-р И.Й.К., заведена в Комисията за защита от дискриминацията.

Административният акт е постановен след като с Решение №13337/07.12.2016г. по адм.дело №13444/2015г. на ВАС е потвърдено Решение №502/07.10.2015г. по адм.дело №331/2015г. на Административен съд Монтана, с което поради допуснати съществени процесуални нарушения е отменено Решение №202/18.05.2015г. на Комисията за защита от дискриминацията и делото е изпратено за повторно произнасяне от административния орган със задължителни указания . В изпълнение на дадените указания е проведено повторно разглеждане на жалбата на И.Й.К., като в мотивите на административния акт са изложени доводи, че липсва основание да се приеме, че е налице дискриминация по признак „обществено положение“, която да е осъществена от НЗОК и РЗОК-Монтана.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:

Относно компетентността на административния орган:

 Съгласно разпоредбата на чл.54 ЗЗДискр, след образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. В случая предвид обстоятелството, че с Решение №13337/07.12.2016г. по адм.дело №13444/2015г. на ВАС е потвърдено Решение №502/07.10.2015г. по адм.дело №331/2015г. на Административен съд Монтана, с което поради допуснати съществени процесуални нарушения е отменено Решение №202/18.05.2015г. на Комисията за защита от дискриминацията и делото е изпратено за повторно произнасяне от административния орган, с Разпореждане №986/27.12.2016г. на Председателя на Комисията за защита от дискриминация (л.235 от делото) е възобновено производството по преписка №413 и преписката е разпределена на четвърти специализиран състав, който включва Б*** Х*** , Л*** К. и С*** Й*** . В заседание на 03.04.2017г., така формирания състав на комисията е обявил преписката за решаване, а в последствие е постановил оспорения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.4 Правила за производство пред Комисия за защита от дискриминация, Председателя на КЗД има правомощия да променя съставите и да създава заседателни състави, тоест в случая състава, който е постановил оспорения административен акт е надлежно формиран, респективно налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.

Относно формата на административния акт:

Оспорения административен акт е издаден при спазване на изискванията за формата му предвидени в чл.66 ЗЗдискр. Административния орган е изложил надлежни фактически и правни основания, които са обосновали издаването на оспорения административен акт. Подробно са обсъдени становищата на страните и са изложени мотиви, които обосновават решението на компетентния административен орган.

Относно спазване на административнопроизводствените правила:

         Настоящият съдебен състав не установява в хода на воденото административно производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на оспорения административен акт. Страните във воденото административно производство са надлежно конституирани в съответствие с жалбата на оспорващия, като те са надлежно уведомени за заседанията на комисията и им е предоставена възможност да ангажират доказателства в административното производство. 

Относно противоречието с материалноправни разпоредби:

С разпоредбата на чл.4 от ЗЗДискр се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране основано на правно защитените признаци, което поставя отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни обстоятелства. От така разписаните текстове на приложимия закон следва, че за да се приеме, че е осъществена пряка дискриминация, е необходимо да се установи, че дадено лице е третирано по-неблагоприятно на основание на някои от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр отколкото са третирани, били са третирани или биха били третирани други лица при сравними сходни обстоятелства.

Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съгласно легалната дефиниция дадена с §1, т.7 ДР ЗЗДискр, "Неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

В конкретния случай не е налице дискриминация по посочения от оспорващия признак, тъй като не се установява оспорващия да е третиран по начин от друго лице/лица, които води до противоправен резултат, за сметка на  едно или повече лица, които са третирани по по-благоприятен начин. За да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика". Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация и наличието му е основание да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими". За да бъде посочено адекватно едно лице като сравнител, същото следва да бъде поставено при сравними сходни обстоятелства. По делото не е спорно,че оспорващия на база сключен договор с НЗОК от 07.02.2012г. е получил определен брой СМД и стойност на МДД , които са определени съобразно Правила по чл.3,ал.2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2012г., утвърдени от НС на НЗОК. Разпределеният стандарт на всички лечебни заведения, включително и за оспорващия е определен съгласно действащите Правила за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на ПСМП, като това се установява от приетите по делото съдебни експертизи изготвени от вещите лица И*** П*** и К*** К*** , чиито заключения се кредитират от настоящият съдебен състав като обективни и безпристрастни. По делото се установява, че лицата имащи сходни характеристики с оспорващия, тоест сравнимите лица, са получавали като разпределение на индивидуалните стойности при прилагане на чл.11,ал.2 от Правилата за редаза определяне на броя СМД и стойност МДД, като коефициентът за разпределение на направленията при всички изпълнители е бил един и същ. След като се установява, че за база при всички лечебни заведения за относимия за делото период са използвани Правилата и има определена Методика по която се изчислява броя на СМД и стойността на МДД, която е спазена /чл.11-14 от Правилата/, не е налице основание да се приеме, че е налице дискриминация по смисъла на чл.4,ал.2 ЗЗДискр по признак „обществено положение“ по отношение на оспорващия. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не се установя по отношение на оспорващия да е налице и неблагоприятно третиране по смисъла на легалната дефиниция на §1, т.7 ЗЗДискр, тоест не може да се приеме, че е  налице и непряка дискриминация от страна на РЗОК-Монтана и НЗОК, като пълнотата изисква да се посочи, че оспорващия не е поставен  на основата на признак “обществено положение“ в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика.

Следва с оглед изчерпателност да се отбележи, че по делото е установено, че действащите правила, който са приети с Решение №РД-НС-04-5/31.01.2012г. на Надзорния съвет на НЗОК са били прилагани били прилагани без отклонение по отношение на всички съпоставими с оспорващия лица, което дава основание да се приеме, че законосъобразно административния орган е приел, че жалбата му е неоснователна. Би следвало да се отбележи, че ако оспорващия е считал правила, който са приети с Решение №РД-НС-04-5/31.01.2012г. на Надзорния съвет на НЗОК, за незаконосъобразни, той е следвало да оспорва същите по реда на АПК с искане за установяването на тяхната незаконосъобразност. За настоящия спор са релевантно обстоятелствата свързани с еднаквото прилагането на действащите правила от страна на РЗОК-Монтана и НЗОК по отношение на оспорващия и сравними с него лица, тоест след като не се установява отклонение в прилагането им по отношение на оспорващия следва да се приеме, че жалбата му е неоснователна, тъй като законосъобразно административния орган не е установил дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 ЗЗДискр.

Относно съответствието с целта на закона:

Административния акт е постановен в съответствие с целта на закона, тъй като чрез воденото административно производство и постановяването му са изпълнени разписана в разпоредбата на чл.2 ЗЗДискр цели, като чрез постановяването му е осигурено равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, ефективна защита срещу дискриминацията.

При цялостната проверка законосъобразността на оспореният административен акт на основанията по чл.146 АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Предвид изхода на делото и заявеното искане от юрисконсулт М*** , пълномощник на ответника, за присъждане разноски по водене на съдебното производство, изразяващите се в разноски за юрисконсултстко възнаграждение, на основание чл.143, ал.4 АПК, оспорващият, следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определени на основание на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /.

 При този изход на делото и направеното искане от юрисконсулт И*** , пълномощник на заинтересованата по делото страна РЗОК-Монтана,  за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, оспорващия следва да бъде осъден да заплати в полза на заинтересованата страна РЗОК-Монтана разноски по делото изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определени на основание на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /.  

Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното от И.Й.К. ***,  Решение №171/29.05.2017г. на Комисия за защита от дискриминация е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна, предвид което на основание чл.172 ал.2 и чл.143, ал.3 и ал.4 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана

 

                                                Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й.К. *** срещу Решение №171/29.05.2017г. на Комисия за защита от дискриминация.

ОСЪЖДА И.Й.К. ***, ЕГН * да заплати на Комисия за защита от дискриминацията гр.С*** ,  разноски по воденото съдебно производство в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА И.Й.К. ***, ЕГН * да заплати на Районна здравно осигурителна каса -  Монтана разноски по воденото съдебно производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: