№ 2448
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20211110217329 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е по жалба на И. А. С. срещу наказателно постановление
(НП) № 21-4332-023120/12.11.2021 г., издадено от началник сектор към
СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
са му наложени административни наказания – "глоба" в размер на 3000 лева и
12 месеца "лишаване от право да управлява МПС", на основание чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на НП, поради неправилно
възприемане и описание на фактологията по случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, и е с
процесуален представител, редовно упълномощен, като поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не
взима становище по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.10.2021 г. около 02:00 часа в гр. София, на бул. „Д-р Г. М.
Димитров“ жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „П.“ 106 с
регистрационен номер **********, с посока на движение от бул. „Д. Цанков“
към бул. „Симеоновско шосе“ и на кръстовището с ул. „Никола Габровски“ не
използва пътното платно по предназначение, като извежда умишлено
автомобила извън контрол посредством използване на ръчната спирачка след
потегляне и приплъзва автомобила по пътното платно при суха пътна
1
настилка.
Във връзка с това св. Д. И. З., на длъжност младши автоконтрольор при
СДВР, отдел „Пътна полиция“, съставил в присъствието на свидетел акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA с № 533508
от 26.10.2021 г. на жалбоподателя, в който квалифицирал нарушението като
такова по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът съдържа отбелязване, че няма
възражения от страна на нарушителя, както и че е иззет контролен талон с №
**********.
На 28.10.2021 г. (в 3-дневния срок по чл. 44 от ЗАНН), жалбоподателят
е внесъл писмени възражения срещу АУАН, като твърди неправилно
възприемане и описание на фактологията.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление № 21-4332-023120/12.11.2021 г., издадено от началник сектор
към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – "глоба" в
размер на 3000 лева и 12 месеца "лишаване от право да управлява МПС", на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и
гласни доказателства: АУАН, възражение, справка-картон на водача, копия
от заповеди за компетентност, показанията на свидетелите Д. И. З. и Р. А.а Р..
Съдът разгледа показанията на свидетеля З., дадени след предявяване на
АУАН в съдебно заседание. В тях свидетелят потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Съдът не им дава вяра, доколкото
не се установява той да е положил подпис в графа „актосъставител“, в
потвърждение на верността на отразеното от него в акта. Показанията на св.
Р. А.а Р. съдът кредитира в частта относно време, място и факта на
извършената проверка, като не им се доверява в останала част като
неподкрепени от останалите доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок и от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд трябва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – по аргумент от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, видно от представените по делото копия от заповеди,
както и в предвидените в ЗАНН давностни срокове.
Съдът съобрази изискванията на ЗАНН относно реквизитите на
процесуалните документи, като констатира допуснати съществени
2
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, опорочаващи НП до степен на незаконосъобразност, налагаща
отмяната му.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното
производство започва със съставяне на АУАН, като само валидно съставеният
такъв е годен да осъществи констатиращата, обвинителна и сезираща
функция на този акт. С нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН се въвежда изискване
за поставяне на подпис на актосъставителя, като поради санкционния
характер на производството по ЗАНН административнонаказващият орган
носи тежестта да проведе законосъобразна процедура, започваща и
завършваща със законосъобразни актове.
В настоящия случай в АУАН не е поставен подпис нито на
актосъставителя, нито на нарушителя, нито на свидетеля. Действително
правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява издаване на НП и при
допуснати нередовности в акта, стига такъв да е издаден. Неподписването на
АУАН, по-конкретно от актосъставителя, има за последица липсата на акт
въобще, следователно и на призната от закона правна възможност за
административнонаказващия орган законосъобразно да издаде наказателно
постановление, (в този смисъл - Решение № 367 от 10.11.2022 г. по к. адм. н.
д. № 448 / 2022 г. на Административен съд – Добрич.)
Доколкото при издаване на НП е допуснато така описаното
съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо
административнонаказателната процедура и ограничаващо правото на
защита, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Затова съдът не намира за необходимо да излага доводи по същество.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63, ал.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-023120/12.11.2021 г.,
издадено от началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция“, с което за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания – "глоба" в размер на 3000 лева и 12 месеца
"лишаване от право да управлява МПС", на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3