Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
2019
Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ
И ОСМИ СЪСТАВ
На
дванадесети юни
Година две хиляди и деветнадесета
В
публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 1594 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на член 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Й.И. против НП № 16-0819-005330
от 27.10.2016 г. на Началник група към ОДМВР - Варна, сектор ПП, с което на В. И.
1.за
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на осн. чл. 183ал.4 т.7 пр.1от ЗДвП, е
наложено наказание глоба в размер на 50 лв.;
2. за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на
осн. чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.;
3. за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на
осн. чл. 175 ал1 т.4 пр.1от ЗДвП, е
наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и ЛПУМПС за срок от три месеца;
4.
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП,
е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.;
5. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв.;
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока на обжалване от
процесуално легитимирана страна и е приета от съда за разглеждане.
В жалбата въззивната страна излага
аргументи за отмяна на НП. Оспорва се фактическата обстановка. Твърди се, че
въззивницата не е видяла подадения сигнал поради натовареността на движението.
Същата била с обезопасителен колан и не говорила по телефона.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв.Д., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и по съществото на
делото прави искане за отмяна на НП. Въззивницата не видяла подадения сигнал
навреме. Видяла го по- късно и нямало
как „в самото кръгово да спре“. Проверката била извършена при първа възможност.
Представител на въззиваемата страна, редовно
призована, не се явява и не изразява становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2016г. около
11.15 ч. в гр.Варна, на ул.“Ат.Москов“
служители на МВР подали сигнал за
спиране със“Стоп“ палка на водача на л.а.“Тойота“ с ДК № В 9405 РТ, управляван
от В.И.. Сигналът бил ясен, като двамата служители на МВР били извън
автомобила. На място нямало никакви храсти. Дърветата били на 20-30 метра
назад. Имало добра видимост, нямало натоварено движение. Имало директен визуален контакт между водача и
проверяващите , като последните ясно успели да видят, че тя не използва
обезопасителен колан и говори по телефона. Въззивницата реагирала на подадения
сигнал, като намалила скоростта на движение и св. И. дори помислил, че ще спре,
но тя ги заобиколила и заминала. След нея пуснали звуков и светлинен сигнал и
В. И. спряла на около 500м. от кръговото в посока хипермаркет “Метро“.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от приобщените доказателства. Писмените
доказателства са събрани по реда на НПК и следва да се кредитират изцяло
материалите по АНП- вкл. АУАН, заповед за компетентност, справка за
нарушител от региона. Като житейски правдоподобни и логични, непротиворечащи на
останалите доказателства по делото, съдът кредитира показанията на св.И.. На
неговите показания противоречат
твърденията на св.П., според които братовчедка и В.И. не е говорила по телефона
и е била с колан. При преценката си чии показания да кредитира, съдът взе
предвид, че св. И. няма никакви взаимоотношения с въззивницата и в този смисъл, няма интерес от изхода на
делото. Освен това, показанията на св. П.
относно обезопасителния колан са неконкретни като същата казва : “По принцип В.
слага колан и го сваля като спре“. По тези съображения, съдът не кредитира
твърденията на св.П., че И. не е говорила по телефона и че е била с колан.
Кредитира показанията й в останалата им част и изцяло кредитира показанията на
св.И..
Съдът,
с оглед становището на въззивника и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи:
При
провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.АУАН и НП са
издадени в предвидените от закона срокове и от компетентни лица, нарушенията са
описани пълно и точно от фактическа и правна страна. Описани са всички
съставомерни признаци и всички, относими към тях факти и става ясно за какво е
наказано лицето.
Правилно
е приложен и материалният закон. Като не представила СУМПС, В. И. е нарушила чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, което е
наказуемо по чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП. Като не представила контролен
талон, е нарушила чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, което е наказуемо на осн. чл. 183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Предвид
горните съображения, съдът прие за установено, че въззивницата не е използвала
обезопасителен колан и по време на движението е говорила по телефона без
устройство, позволяващо използването му без ръце . Неизползването на
обезопасителен колан е нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, наказуемо на осн. чл.
183 ал.4 т.7 пр.1от ЗДвП. Използването на телефон по време на движение без
устройство „свободни ръце“ е нарушение на чл.104а от ЗДвП, наказуемо по чл.183
ал.4 т.6 от ЗДвП.
Осъществен
е от обективна и субективна страна и съставът на нарушението по т. 3 от
НП.Видно от показанията на св.И., сигналът, подаден от служителите на МВР е бил
ясен, при ненатоварено движение и без да е налице намалена, или ограничена
видимост. Административни нарушения са и непредпазливо извършените. От
поведението на водача – намаляване на скоростта при подадения сигнал и
последващо заобикаляне, може да се направи извод, че И. е възприела сигнала, но
дори и да не е така, то тя е била длъжна и е могла да го види, поради което
следва да понесе своята административно- наказателна отговорност. Неспирането
на подаден сигнал е нарушение на чл. 103 от ЗДвП, наказуемо на осн. чл.175 ал1
т.4 пр.1от ЗДвП, за което именно е
наказана въззивницата.
Наказанията по т. 1, 2 4 и 5 са справедливи, определени в размера,
императивно регламентиран в закона. По т.3 наказанието ЛПУМПС е наложено в
среден размер, а наказанието глоба – в
размер между минималния и средния, на предвиденото в закона. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчита факта, че въззивницата в последствие
е спряла и макар и по друго време и на
друго място, все пак проверка е била извършена. Отегчаващо отговорността
обстоятелство са множеството наказания, наложени на лицето за нарушения по
ЗДвП. Поради това правилно АНО е определил наказанието глоба в размер между
минималния и средния, а наказанието ЛПУМПС в среден размер. Такива по вид и
размер наказания в своята съвкупност са необходими и достатъчни за да се
постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16-0819-005330 от 27.10.2016 г. на Началник група към ОДМВР -
Варна, сектор ПП, с което на В. И.
1.за
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на осн. чл. 183ал.4 т.7 пр.1от ЗДвП, е
наложено наказание глоба в размер на 50 лв.;
2. за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на
осн. чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.;
3. за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на
осн. чл. 175 ал1 т.4 пр.1от ЗДвП, е
наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и ЛПУМПС за срок от три месеца;
4.
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП,
е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.;
5. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв.;
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд-Варна по реда на АПК в 14 дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: